ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » БОГОЧОВЕКЪТ ИИСУС ХРИСТОС (Проповед за Неделя на св. 318 отци от I Вселенски събор)

БОГОЧОВЕКЪТ ИИСУС ХРИСТОС (Проповед за Неделя на св. 318 отци от I Вселенски събор)

2014-06-01, автор: Ставр. ик. Иван Лалов КОНДАКОВ, рубрика: Общество
„И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца" (Йоан.1:4)

I_Vs_sabor_m.jpg

Братя и сестри,

Ние вярваме, че Иисус Христос е истински Бог - Син на небесния Отец. „Словото стана плът, и живя между нас пълно с благодат и истина". С това не се намалило божественото Му величие. Съединението на божественото с човешкото в лицето на Иисуса Христa служи като основа на нашето спасение. То е гаранция, че всемогъщият Бог е дарил на човеците Своята божествена сила и всичко потребно за живота и благочестието (2 Петр. 1:3).

Като разсъждаваме за великото тайнство на Божието въплъщение, не знаем на какво повече да се чудим: да помислим до каква степен се е понижил Бог, като приел образ на раб и станал човек (Филип. 2:7) или до каква степен се е осветила човешката прорида чрез това въплъщение. Тя се издигнала изумително високо в лицето на въплътилия се Господ. Синът Божи приел човешко естество и с това обединил в Себе Си божеското и човешкото, които се съединили в Него неразделно в едно лице. Въплътен в човешко естество, Той остава истински Син Божи, какъвто бил и преди въплъщението. Вследствие на това съединение на двете естества в Христа човешкото се приобщило с божеското. Човешкото естество се обогатило с премъдрост, светост, животворна сила и други божески свойства. Станало причастно на божеската слава и поклонение. Сега Той е седнал на престола на славата отдясно на Бога Отца със Своето човешко естество. Дадена Му е всяка власт на небето и на земята (Мат. 28:18). На Него се покланят всички небесни, земни и подземни сили (Филип. 2:10). Какво можем да кажем? Има ли нещо по-високо от това, чрез което Иисус Христос удостоил нашата човешка природа?

В прославеното човешко тяло на Господа Иисуса ние имаме залог, че ще се прослави и освети и нашето естество. Ще се облечем в безсмъртие и ще наследим вечността.

Тези разсъждения се налагат на днешния ден, когато св. Църква спомня паметта на 318-те свети отци от Първия вселенски събор.

В началото на четвърти век, когато св. цар Константин Велики с декрет от 313 година дал свобода на християнското изповедание, явили се лъжеучители, които учели, че Иисус Христос има само човешко естество, но не и божеско. Един свещеник от гр. Александрия на име Арий, проповядвал, че Син Божи не е истински Бог, а твар - нещо като ангелите и даже по-долу от тях. Това негово учение подвело много християни. Явило се разделение в Църквата. Много вярващи възприели новото учение, наречено арианство. Опасността била голяма. Ако Иисус Христос не е Бог, то трябва да се отрече и възкресението, и възнесението Му. Тогава нашата вяра е празна и ние оставаме в греховете си (2Кор.15:14,17), не получаваме нищо от Христа Иисуса.

Учението на Арий било осъдено. По инициатива на св. цар Константин бил свикан Първият вселенски събор (325г.) в гр. Никея (Мала Азия), на който присъствали бележити свети отци.

Тук били св. Силвестър - папа Римски, св. Александър Александрийски, заедно с високоначетения си дякон Атанасий (бъдещия св. патриарх Александрийски), още: св. Евстатий, св. Макарий Йерусалимски, при когото царица Елена открила светия Кръст на Голгота. Някои от архиереите се отличавали особено със своята твърдост във вярата, като изповедникът Пафнутий, св. Николай Мирликийски, св. Спиридон Чудотворец и св. Ахилий Мироточиви.

Всички те осъдили с анатема учението на Арий, който бил низвергнат като свещеник. Съборът изработил и първата половина от Символа на вярата, който е днес четем в църква: „Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, единородния, Който е роден от Отца преди всички векове; Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало; Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек..."

Ето как премъдро са изразили съборните отци мисълта за въплъщението на Сина Божи от Духа Светаго и Дева Мария. Естествено, светата Дева е родила Господа по човешки, но в момента още на зачатието неразделно и неразълчно се е съединило божественото и човешкото у Него. Тя станала истинска Богородица, а Иисус - Богочовек. Тя се издигнала над всички твари, земни и небесни и по достойнство ние я изповядваме като по-чтима от херувимите и несравнимо по-славна от серафимите. Тя е царица на небето и земята. Майка Божия и майка на всички вярващи в Христа. Всички ние сме чеда Божии, наследници на Бога и сънаследници на Иисуса Христа (Римл. 8:17). Чрез Него и ние ще се възцарим на престола на славата Му (Откр. 3:21).

Братя и сестри,

Древните ереси не са изчезнали и днес. В изменен вид те съществуват и сега. Някои вярващи все още недооценяват достатъчно правилно божественото достойнство на Иисуса Христа.

Нека се възлюбим един друг и да изповядваме: Отец, Син и Св. Дух, Троица единосъщна и неразделна, защото упованието ни е Отец, прибежището ни е Син, а покровът - Дух Свети.

Света Троице, слава на Тебе. Амин!

 

 

 





Още от "Православна мисъл":