ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » БЪЛГАРСКИ СВЕТЦИ (Проповед за Неделя на Всички български светци)

БЪЛГАРСКИ СВЕТЦИ (Проповед за Неделя на Всички български светци)

2014-06-22, автор: Ставр.ик. Иван Л. КОНДАКОВ, рубрика: Общество

 

VsiSvetiiBulg_mm.jpg

„Бог не гледа на лице; но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е" (Деян. 10:34-35)

 

Братя и сестри,

Ние винаги се възхищаваме от чудното майсторство на художниците, които са рисували светците в този храм. Преди време дойдоха тук от телевизията, за да заснемат иконите и внесоха много прожектори. Като ги насочиха към иконостаса, светците блеснаха в необикновена красота. В центъра на иконостаса стои Христос, а светците сякаш приемаха Неговия блясък. Най-хубаво изпъкнаха светците от южния св. престол, които друг път са в забулена тъмнина. Там са наредени само светци от български произход.

Св. Църква отделя ден, в който се спомнят всички светци, просияли на българска земя. Те са наши предшественици, проправили път към небето. Ние не сме в състояние да проверим кой от тях е заслужил повече пред Бога. Едни от тях са се борили цял живот, за да запазят чистотата на вярата. Други са изплакали молитвени сълзи за света и себе си в нашите родни планини. Трети са пожертвали мъченически живота си за правда и истина. Не можем да изтъкнем и кой от тях има по-голяма сила в застъпничеството.

Ние прекланяме глави пред нашите български светци - знайни и незнайни. Този ден навява мисъл и за всички неканонизирани светци, отдали живота си и прославили Бога със своите дела. Те са герои на доброто и любовта, за духовната просвета на народа. Има хора, които изминават своя жизнен път без ослепителен блясък. Но като слънчевите лъчи, те навсякъде даже и през мъгли и облаци разнасят светлина и топлина.

Нашата българска история е изпълнена с подвизите на много светци. Върховните моменти на българския възход и култура са белязани с подвизите и съвършенството им. По времето, когато много други народи все още тънели в мрак и безпросветност, българите се удостоили да имат св. братя Кирил и Методий - създателите на славянската писменост. Те превели най-напред светото Евангелие. Запалили огъня на просветата, та „вси славяни книга да четат". Техните ученици - св. Климент, Наум и Ангеларий - дошли от Моравия у нас, защото намерили тук благодатна почва да учат народа на родно слово.

Великият цар Борис разбрал силата и значението на християнската религия и покръстил българския народ, за да тръгне в редиците на културните тогава Византия и Рим.

Из недрата на българския народ израснали светци, които заживели скрити в родните пещери и планини. Ненадминат остава в нашата история великият пустиножител св. Йон Рилски. Колко чудни изцерения стават и доднес пред светите му мощи! Той лекува неизлечими болести и недъзи.

Какво да кажем за света Петка Епиватска, която се откликва на просбите на вярващите.

Да споменем светите Прохор Пшински, Йоаким Осоговски, Димитрий Басарбовски..., които прегърнали евангелските истини и се издигнали в съвършенство чрез пост, молитва и себежертва.

Но настъпили тежки робски дни. Нашият народ обаче съхранил своето битие чрез вярата. Църквата се изпълнила с мъченици за вяра и род: св. Николай Софийски, св. Георги Нови Софийски, св. Георги Софийски Най-нови, св. Йоан Калфа, св. Димитрий Сливенски, св. Игнатий Старозагорски.

Не можем да опишем мъките на християните, жертвали всичко за своята вяра. Народът е изразил предаността на българина към вярата с трогателната песен „Балканджи Йово". Балканджи Йово не е канонизиран, не е провъзгласен за светец, неизвестен е, като хилядите родопски българи, жертвали живота си за вяра и род. Из Родопите има много места, скали, наречени „Момина скала", „Невестина скала", свидетелстващи и доднес мястото, където наши българи загивали за своята вяра.

Братя и сестри,

Погледнато по човешки, злото взема връх и се налага. Така изглеждал и земният завършек на много християнски мъченици, но те са осветили живота на другите. Доброто проблясва, защото е Божие и се проявява чрез нас. Нека на този паметен ден на българските светци всеки се запита: какво бихме могли ние да направим в своя живот? Къде сме ние християните? Стоим ли на своя пост? Зачитаме ли достойно на този ден подвизите и светостта на нашите родни светци?

Един съвременен философ казал веднъж по повод жертвите през последната война: „Само тогава бихме могли да оформим живота в нашия модерен свят, ако повярваме, че има повече добро, отколкото е записала световната история с нейните неправди, ако приемем копнежа на християните за по-добър свят... Това би могло да ни насърчи да живеем и пием от същия извор, от който са пили те".

За нас това не е само копнеж за светли дни, които ще настъпят на земята, а убеждение, че доброто съществува, защото има Бог. Има Божия сила в света. Има добротворци, които свидетелстват за Всевишния. Тази победа на доброто, чрез която Господ действа в нас, ние празнуваме днес с благодарност в празника на българските светци. Амин!

 

 





Още от "Православна мисъл":