ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество »  ВЯРАТА НА КАПЕРНАУМСКИЯ СТОТНИК (Проповед за 4-та Неделя след Петдесетница)

ВЯРАТА НА КАПЕРНАУМСКИЯ СТОТНИК (Проповед за 4-та Неделя след Петдесетница)

2014-06-28, автор: Ставр.ик. Иван Лалов КОНДАКОВ, рубрика: Общество
„Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее" (Мат. 8:8)

Stotnik_Kapernaum.jpg

Братя и сестри,

Вярата е сила, която животвори и лекува. За силата на вярата ни повествува и днешното евангелско четиво.

Нека погледнем на един вярващ човек, за който разказва св. Евангелист Матей: „А когато влезе Иисус в Капернаум, приближи се до Него един стотник, молеше Го и казваше: Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда. Иисус му казва: ще дойда и ще го излекувам. А стотникът отговори и рече: Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее" (Мат. 8:5-8). Стотникът вярва в Господа и очаква неговата помощ. Докато човешкото съдействие при страдания на близки се изразява с видими средства - лекарства, съвети, упътвания, тези, които търсят Христа, идват с вяра. Ние вярваме в хората, в тяхното знание и опит, но знаем, че те са като нас - ограничени и несъвършени. Вярата в Господа е друго. Тя е решаваща. Тя гарантира възможността за помощ и излекуване. Вярата увенчава молбата с успех. Ето, такава вяра изявил капернаумският стотник, че даже и Иисус Христос се почудил на изповедта му. Той казва: „Истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра. И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапезата с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно; а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби" (Мат. 6:10-11).

Пред Иисуса Христа заставали знатни, учени, почитани от обществото личности, водачите на еврейския народ, богатият момък. Но Той не ги преценявал по това, какво знание имат. Неговата помощ и обещание за небесното царство не се дарявало заради знатността им или богатство, а според вярата им.

Стотникът бил усърден войник. Той поддържал реда в Капернаум, почитан и обичан от юдеите (Лука. 7:4-5). Иисус Христос знаел това. Той се учудил не на неговата порядъчност и похвалил не стотника и способния човек, а вярата му. Всички негови предимства са нищо. В него имало едно качество, което го издигнало и над богоизбраните: той повярвал и предал своя слуга всецяло в ръцете на Господа Иисуса. Ето, това е учудващото и то му осигурило успех. Дали си юдеин или езичник, праведник или грешник, всичко това е второстепенно. Вярата е единицата пред нулите в милиона.

Ще разберем това, като проумеем, какво значи да се вярва. В св. Евангелие се казва, че стотникът отишъл при Иисуса Христа и Го молел да излекува болния му слуга. Той вярвал, че Господ ще стори това. Знаем от детинство, какво значи да се доверим на своите родители. Започваме живота си с думите „Аз не мога! Още не мога да вървя, не мога да чета, не зная, но ти, майко и татко, ти можеш!" Идва време обаче, когато се освобождаваме от детските слабости и търсим чест и радост от своя живот сами. Вече можем всичко. Аз мога да направлявам своите стъпки и се ориентирам; мога да нагласявам действията си според изискванията на живота. А същността на зрелостта е да знаем кога и какво можем. По-нататъшното ни развитие и самият живот ни учи обаче, че не всичко можем. И пред възрастните се изправя това детско „Аз не мога", особено при извънредни обстоятелства, болести и разочарования. Не можем да разрешим житейски проблеми и да отхвърлим жестоки удари. Тогава в почуда извикваме: „Аз не мога да направя и крачка сам? Не мога да си помогна!" Блажен е оня, който на границата на своето безсилие и колебание намира да каже: „Покажи ми (Господи) пътя, по който трябва да вървя!" (Пс. 142:8) „Аз мога!" - Това е вик на гордостта и чувството ни за самотност. „Аз не мога, само Ти, Господи, можеш!" - Това е моментът на срещата с Бога и с другите хора. Беден и самотен е онзи, който казва само „Аз мога!" - Който не очаква от другите нищо, не иска и да послужи на другите. Общуването с Всевишния ликвидира нашата самонадеяност и гордост и ни издига на висота, за да почувстваме Божията милувка. Ето, за това служи вярата!

Вторият извод от днешното св. Евангелие е: стотникът се обръща: „Кажи само дума!" - Той не може да си представи, че Иисус Христос ще влезе в неговия дом, но знае силата на словото Му. - С думи се печелят сърца, с една дума се променят отношенията в семейството и обществото, с думи се ръководят войниците и се управляват държавите. Човешкото слово има сила... Но Ти, Ти Господи, имаш божествена сила и Твоето слово не е като човешкото, като че ли изповядва стотникът. То е всесилно. Не искам да се докоснеш с ръка до боледуващия мой слуга. Кажи само дума! И както само една дума е достатъчна да уталожи вълните на морето и успокои боледуващата душа, така и болестта ще изчезне, защото Ти си Господар и Творец на живота!...

Иисус Христос му обещал, че ще иде у дома му и ще излекува момчето. Тук стотникът изразил завидно смирение: „Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми!... - Имам само една надежда, че Ти, като Творец и Промислител за всички твари, ще проявиш милост към мене и боледуващия. Аз усещам Твоята любов към всички, затова се надявам. Дойдох пред Тебе единствено с надежда в Твоето велико милосърдие!...

Тези са думите на вярата. Сега можем да разберем, защо тук всичко почива на вярата. Защо вярата дава място на Божията милост.

 

Братя и сестри,

Познаваме ли тази вяра? Имаме ли я? Думите от Евангелието след разговора със стотника, че ще дойдат мнозина като него от изток и запад и ще насядат на трапезата в небесното царство, ни насочва на мисълта да се запитаме, какво ще стане с нас. За израилския народ вярата била недостатъчна, макар че станали толкова чудеса. Грешниците, митарите, блудниците, езичниците, чуждите повярвали. Къде стоим ние? И ние сме Божи народ. Дали не ще ни изпревари някой с вярата си, който довчера е отричал Божията сила? Нека да помолим Господа да ни дари вярата и смирението на стотника и да бъдем сигурни, че ще изживеем радостта от думите на Спасителя: „Иди си, и както си повярвал, нека ти бъде" (Мат. 8:13). Всемогъщият Бог, верен на Своите обещания, не ще ни разочарова, но ще ни даде да вкусим от Неговата голяма обич и ще ни утеши. Тогава и ние ще бъдем между онези, които ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапезата с Авраама, Исаака и Якова в царството небесно. Амин!

 

 

 





Още от "Православна мисъл":