ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Семейство » Парите развращават ли децата?

Парите развращават ли децата?

2014-07-31, автор: Протойерей Максим Первозвански, рубрика: Семейство

Детето ви настоява да получи нещо допълнително? Нека си го заработи!

На каква възраст детето „се запознава" с парите? Да му предоставяме ли джобни пари? Да го поощряваме ли материално заради извършен домашен труд? На тези въпроси дава отговори протойерей Максим Первозвански, главен редактор на сп. „Наследник", баща на девет деца.

1022.jpg

Същината на проблема е, че детето не знае реалната стойност на парите, не разбира в какво се състои тя. Но независимо от това то доста бързо успява да възприеме потребителската ценност на парите.

Тук имаме налице няколко различни, паралелно съществуващи моменти. От една страна, иска ни се, ако може, детето никога да не помисля за пари и светът на парите да не съществува за него. Представяме си, че е добър вариант нашето дете да не е крайно прагматично.

От друга страна, виждаме, че няма как да не го въведем в света на възрастните. И в рамките на това трябва да го научим как то да харчи парите си. Като през даден етап от живота му няма да можем да го учим как само да ги изработва.

На трето място, трябва да отчетем, че детето съществува в колектив - да речем, в училищен колектив. И ако всичките му съученици се упътят да си купят закуски, а то не може да си го позволи, защото няма двадесетина рубли в джоба си, тогава може да се почувства в особено положение спрямо колектива. Желателно е да не се стига до това.

Ето защо през ученическите години е редно детето да разполага с някакви джобни пари. То трябва да е наясно каква точно сума ще му се предоставя и за какви цели: нормално е да получава цялата необходима сума за осигуряване на закуска и за покриване на транспортните разходи.

Има и още един характерен момент: днес повечето деца са толкова затрупани с играчки и всевъзможни интересни неща, че когато наближи рожденият ден на детето, се оказва трудно да разбереш от родителите какъв ще бъде най-добрият подарък за него. И тогава роднините обикновено подаряват пари.

Тогава у детето се появяват пари, с които то има свободата да се разпорежда както пожелае. Смятам, че ако детето не е достигнало юношеска възраст, не е навършило 14-15 г., тогава тези пари трябва да бъдат съхранявани от родителите. Не бива обаче това да кара детето да се терзае за парите си, да си ги присвоява, да следи непрекъснато броя им. Заедно с родителите то може спокойно да вземе решение как точно да ги похарчи.

В света на паричните отношения детето трябва да навлезе постепенно. Аз имам син четвъртокласник и един от уроците в учебника му по Околна среда се нарича именно така: „Семеен бюджет". Децата изучават какво всъщност формира доходите, и какво - разходите.

И тук не става дума задължително за абстрактно-теоретически познания. Имаме заплатата на татко, пенсията на баба, стипендията на брат или сестра. Ами разходите? Имаме наем за жилище и други подобни. И на детето може да му бъде обяснено за някои подробности: „Виж, ето толкова ще дадем за наем. Ето толкова мама и татко ще похарчат за пазаруване. Накрая оставаме с ето толкова."

Ако детето каже: „Ама аз искам да си купя еди-какво си, защо у нас няма никакви скъпи неща?", родителят може да предложи: „Хайде да опитаме по какъв начин можем да спестим пари за това. Хайде известно време да се откажем от вкусотиите, които сме свикнали да си купуваме, и да се храним с по-прости неща". Ако детето приеме, за него ще се отвори прекрасна възможност да схване цената на парите. Щом искаш да си купиш нещо, значи ще трябва да се откажеш от друго.

Детето в никакъв случай не бива да бъде обсебвано от мисли за пари. Но е задължително да бъде запознато със света на парите. И е желателно това да става внимателно и постепенно.

Кога можем да му позволим да си ги изработи само

Смятам, че можем да позволяваме на детето да заработва своите пари. И то от доста ранна възраст.

Случва се то да проявява упорито нежелание за учене и тогава е добре да го стимулираме по някакъв начин. По принцип това може да стане чрез пари. Но не чрез някакви сериозни суми, естествено. Както сочат детските психологически изследвания, в подобни ситуации не действат обещания за отдалечени във времето парични награди. Безполезно е да казвате: „Ако се учиш добре и завършиш годината с висок успех, ще ти подарим нов компютър. Или пък, да речем, велосипед. Или скейтборд".

Детето няма да схване това, няма да го почувства. Но ако му кажете: ако вземеш сега да си научиш, можеш после да отидеш да си поиграеш с някого, да се разходиш. В числото на поощренията можем да включим също и пари. Примерно: „Утре ще ти дам двайсет рубли в повече за закуска". Ако видите, че този стимул действа, със сигурност можете да го прилагате.

Знаем, че е най-добре детето да се учи не за да изкарва високи бележки, а за да придобива знания. Но не всички деца са готови да учат само заради знанието, те имат нужда от допълнителни поощрения. Така на практика ние избираме по-малкото зло, като се има предвид, че по-голямото е пълното им нежелание да учат.

Напълно нормално е да предоставяме на подрастващите възможност да изработват понякога свои пари - няма нищо страшно в това. Детето още от 12-13 годишна възраст може да участва в разни сезонни работи. Помня, че през съветските години ни водеха да берем грозде, да помагаме в колхозите. Това може да бъде нещо съвсем нормално за едно дете, стига то да може да се приобщава към трудов колектив, чрез което да си получава и съответните пари за положения труд.

Семейството, живеещо в къщата до нас, има две деца - момченце и момиченце, съответно на 13 и 14 години, с които се споразумели да изработят съвместно дървена ограда за дома. Таткото вкопавал в земята гредите, а те „привързвали" вертикалните конструкции. И това - срещу известно възнаграждение за труда.

www.pravmir.ru

Превод: Анжела Петрова

 





Още от "Православна мисъл":