ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » ЧУДЕСНОТО НАХРАНВАНЕ С ПЕТ ХЛЯБА И ДВЕ РИБИ (Проповед за 8 Неделя след Петдесетница)

ЧУДЕСНОТО НАХРАНВАНЕ С ПЕТ ХЛЯБА И ДВЕ РИБИ (Проповед за 8 Неделя след Петдесетница)

2014-08-03, автор: Ставр.ик. Иван Лалов Кондаков, рубрика: Общество

След като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците на народа. И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша" (Мат. 14:19-20)

5hliaba2ribi.jpg

Братя и сестри,

Днес св. Евангелие ни отвежда мислено в пустинята отвъд Капернаум, близо до Генисаретското езеро. Там Господ Иисус извършил необикновено чудо. Множество народ Го следвал, привлечен от словото и делата Му. Спасителят преминал на отвъдния бряг, където мястото било пусто и безлюдно. Той искал да почине с учениците Си, понеже както забелязва евангелистът, нямало време и хляб да ядат (Марк. 6:31).

Но... ето, тълпите Го намерили. Те заобиколили езерото пешком и дошли в пустинята. Не ги спрял ни знойният пек, нито дългото разстояние. Те дошли при Него с нови надежди, жадни да Го слушат и се лекуват от болестите си. Сърцето на Спасителя било пълно с милост и състрадание. Гласът Му отеквал в глухотата на пустинята, като тих, кротък повей от друг свят. Той им говорел нечувани думи за едно ново царство. Насърчавал ги, утешавал ги в страданията им. Всичко било така ясно, така просто, така истинно и приятно! На тоя народ, тъпкан от римските окупатори и лъган от самозвани и самозабравили се народни водачи, се поднасяла храна от неизчерпаем източник не само за тукашна насита, но и за вечността. Думите не секвали. Безбройни били и чудесата. Времето летяло и никой не забелязвал отминаването на часовете. Ето че последните лъчи на слънцето се скривали зад хоризонта, а никой не си отивал. Апостолите се доближили до Учителя и Му напомнили, че тези хора трябва да се разпуснат, защото се мръквало, а те са дошли отдалеч. Мястото било пусто и те трябвало да се пръснат, за да си намерят храна.

Колко земни били учениците! Днес те били свидетели на толкова чудеса, поуки, изцерения, но все още разсъждавали по човешки. Какво ще стане с тия хора тази вечер? Те забравили, че при тях стои Този, Който храни и душите, и телата. И Той мъдро ги повел към вярата. Не казал изведнъж: Аз ще ги нахраня! Евангелистът отбелязва: „Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат!" (Мат. 14:16). Не казал: „Аз ще дам", а „вие им дайте"... Учениците отговарят: „Ние имаме тук само пет хляба и две риби" (Мат.14:17). Апостолите все още разсъждавали по човешки. Те не виждали Този, Който храни всичко. Забележете: Спасителят не установил само факта, че народът е гладен, не казал като апостолите, че трябва да го разпусне, та той сам да си потърси храна, не ги приканил да потърпят една вечер или един ден и една нощ, защото „не само с хляб ще живее човек" (Мат. 4:4). Не! Нуждата от храна е естествена необходимост и трябвало да бъде удовлетворена. Този, Който хранел душите с нетленна храна, можел да нахрани и телата. И сега Той извършил чудото, което Бог прави всеки ден. - Не изпълня ли Господ всяка година класовете и не пълни ли хамбарите? Не храни ли всичко в света със Своята бащинска ръка? Бог произвежда от мъртвото зърно жив клас, налива го с благодатен дъжд и го топли със Своето слънце и с това храни не само нас, но и птичките и буболечките. Грижи се за всичко. Претворява зелената трева, дава на добитъка, за да получим мляко. От пръчките ни поднася вино и плодове. Всичко, всичко в природата е Божие чудо. В случая бил ускорен само процесът на изобилието. Защото там, където Бог иска, изменя се редът на природата. Където е Божието благословение, всичко се изпълва с благодат и плодородие.

Чудото било извършено: петте хляба и двете риби били така умножени чрез ръката на Господа Иисуса, че даже останали дванадесет коша остатъци. В евангелското повествование има една подробност: Спасителят заповядал на народа да насяда в редици на земята по тревата. Св. евангелист казва, че по нареждане на Господа Иисуса апостолите трябвало да разпределят хората по петдесет души. На всички било дадено по равно. Ако можеше и в днешния свят да има достатъчно блага, ако можеше хората да бъдат така разпределени и на всеки да се даде според евангелския идеал по равно, храната щеше да стигне за всички и даже да остане за бъдещите поколения. Господ наредил да насядат по тревата, като с това наставлявал народа на простота в живота (св. Йоан Златоуст). Той не ги наситил с изтънчени храни, а с наличните пет хляба и две риби. Колкото човек живее по-близко до природата, толкова е по-близо и до Бога. Народът виждал Кой му дава храната и никой не изпреварвал другите, защото знаел, че ще получи. Тези отрудени хора се намирали като че ли в рая. Не само изобилието респектирало, а и Божието присъствие. Колко по-друг би изглеждал светът, ако помним, че Бог не оставя гладни Своите верни. Грехът на света е, че, покрай благополучието, все още остава нуждата, която някъде е чудовищна. Тук отговорността вече пада и върху нас християните, които мълчим, когато сме преситени, а край нас бедните стават все по-бедни и по-многобройни. Затова Църквата - вярващите хора, са длъжни да се заемат с Божието дело. Ние изпълняваме ролята на Христовите ученици: „Дайте им вие да ядат!" - казва Спасителят и на нас. - Виждате бедата на другите, узнали сте, че в света има места, дето всеки ден хората умират от глад. Дайте им вие да ядат!...

Забележете, че апостолите не изхвърлили, а вдигнали дванадесет коша къшеи. Те свидетелстват, че Бог дава всичко в изобилие и че всяко парче хляб трябва да бъде светиня за всекиго. У някои народи има обичай, когато двама души се кълнат за нещо, да целуват хляба. Хлябът е дар Божи. Нямаме право да го разхищаваме, защото той е Божие достояние.

Пак да спомним как е станало чудото: Господ „взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците - на народа" (Мат. 14:19). Благословение на храната идва след молитвата. Изобилието на хлябовете идва от небето. Псалмопевецът е изразил прекрасно тази мисъл така: „Очите на всички се на Тебе уповават, и Ти им даваш тяхната храна своевременно; отваряш ръката Си и насищаш всичко, що живее по благоволение" (Пс. 144:15-16).

Братя и сестри,

Св. Църква ни учи да не сядаме никога на трапезата, независимо каква е тя, бедна или богата, без да се прекръстим и помолим. Да помним, че всичко, що ядем или пием, е Божие и трябва да бъде за Негова слава (1 Кор. 10:31). Бог е Стопанинът на нашата трапеза. Той благославя и умножава благата по нашите домове, в нашата Родина и в целия свят. Той ни насища, но чака и ние да дадем на онези, които се нуждаят. Амин!

 

 

 





Още от "Православна мисъл":