ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » В МОРЕТО НА ЖИВОТА (Проповед за 9 Неделя след Петдесетница)

В МОРЕТО НА ЖИВОТА (Проповед за 9 Неделя след Петдесетница)

2014-08-09, автор: Ставр.ик. Иван Лалов Кондаков, рубрика: Общество
„Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни? И щом влязоха в кораба, вятърът утихна" (Мат. 14:31-32)

MoretoNaZivota.jpg

Братя и сестри,

Често сравняваме живота с бурно море. Нали край нас бушуват вълни от най-различен характер: извие се някакво неочаквано страдание, потиска ни сърдечна мъка, други около нас ни тласкат в грехове и пороци... Как да се задържим на повърхността? Как да се спасим? Има ли някой да ни помогне?

В днес прочетеното св. Евангелие ни се предлага такава картина: Господ Иисус нахранил около пет хиляди души в пустинята и след това решил да остане насаме. Той изпратил учениците Си по море към отсрещния бряг на Генисаретското езеро. По пътя им излязла силна буря. Имало опасност да потънат. В най-критичния момент към полунощ те видели своя Учител да идва по вълните към тях. Помислили, че това е привидение и от страх извикали. Господ Иисус ги успокоил: „Дерзайте! Аз съм! Не бойте се!" (Мат. 14:27). Апостол Петър, който винаги изпреварвал другите апостоли, се обърнал с молба: „Господи, ако си Ти, позволи ми да дойде при Тебе по водата!" (Мат. 14:28). Господ му казал: „Дойди!" (Мат. 14:29). Петър тръгнал, но като видял бушуващата бездна под краката си, уплашил се и започнал да потъва. „Господи, избави ме!" - извикал той (Мат. 14:30). Господ прострял ръка към него, измъкнал го от водата и го упрекнал: „Маловерецо, защо се усъмни?" (Мат. 14:31) След това влезли в кораба и със силата Господня вятърът утихнал. Радостни и благодарни, те продължили пътя си.

Тълкувателите на Свещ. Писание поставят въпроса: защо Господ е допуснал да тръгнат апостолите в такова време? Той можеше да ги задържи и предпази от опасността. Св. Димитрий Ростовски отговаря, че Спасителят е знаел, но искал да накаже маловерието и съмнението на учениците Си и да им открие Своята власт, че обладава небето, земята, морето и ветровете, които Го слушат. Искал още да научи хората да се уповават на Бога при всички обстоятелства. Той е всемогъщ и избавя от беда.

И все пак, този разказ ни се вижда невероятен. Но невъзможното за човеците е възможно за Бога. Както Духът Божи се носел над неоформената материя при сътворението на света (Бит. 1:2), така и тук Господ вървял над вълните. Творецът на вселената крепи с могъщата Си десница целия свят. Негови са законите, които регулират по необятен и непостижим план всичко. Той и сега продължава да твори. По Неговата воля млъкват ветровете и бурите в морето. Той пои планините и насища земята с плодове (Пс. 103:10). Чудно ли е тогава, че ходи по морските вълни?

Колко слаби, безкрайно слаби са човешкият ум и сърце! Учениците видели и изпитали силата, величието и властта на своя Учител, и все още оставали с представа за Него като обикновен човек. Но можем ли да проникнем в тайните на Божия свят? Синът Божи е дошъл от небесата. Неговите способности не са плод на земна мъдрост, нито властта Му над материалните и духовни неща се дължи на земни постижения. Силата на Бога се вижда, след като тя се прояви и отмине. На едно място претворява водата във вино, на друго - умножава храната на голямо множество хора. Тук лекува неизлечима болест, влачена десетки години, там възкресява единствен син на отчаяна майка, преобразява се на планината. Днес ходи по вълните и укротява бурята. Създателят на всичко подчинява материалните и духовни стихии и се носи видим и невидим над тях.

Братя и сестри,

Ако Господ Иисус Христос е могъл да ходи по вълните и да укротява морето само с дума, колко повече Той е властен над други вид морета - нашите съдби. Той бди над нас и ни закриля при опасности, стига ние да Му се доверим. И в нашия живот се случват кризисни моменти, когато изглежда, че всичко наоколо се сгромолясва. Извие се буря над нас, претърпим някакъв неуспех или семейна трагедия и вярата ни изчезва. Отричаме Бога и Неговата правда. Чувстваме се изоставени, лишени от всякаква подкрепа. Бацилът на съмнението и разочарованието действа съкрушително. Явяват се даже въпроси за смисъла на живота. Защо трябва да страдаме, защо болест влезе в нашия дом?... И неразрешимият въпрос за смъртта на един невинен обичан човек. Надигат се вълни от мисли, които замъгляват и прогонват нашата вяра. Нямаме основа под краката си.

Слава на Бога, че не ни оставя и в такива моменти! Христос Господ е пред нас и ни подава ръка. Може би ще останат неразрешени проблеми. И все пак, да погледнем към Тогова, Който ни подава ръка. В безсилието си да извикаме: Господи, загиваме!... и да се качим на Неговия кораб. В маловерието си може би ще чуем Неговия кротък и благ укор: „Маловерецо, защо се усъмни?" Но нека бъдем сигурни: край Господа Иисуса ще млъкнат по Негова заповед насрещните ветрове, ще се преодолеят препятствията и корабът с уповаващите се на Всевишния ще продължи спокойно своя път. Тогава хвалебен химн ще се изтръгне из гърдите на пътуващите и славословия ще се разнесат из въздуха: наистина, Ти си Син Божи, Създател на небето и земята, на моретата, ветровете и бурите, но и на всичко добро, което носим в себе си. Утеши вълните в нашия живот! Възхваляваме Те и Те почитаме Господи! Напътствай живота ни, както направляваш пътя на звездите, на ветровете и океаните! Амин!

 





Още от "Православна мисъл":