ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » В МОРЕТО НА ЖИВОТА (Проповед за 9 Неделя след Петдесетница)

В МОРЕТО НА ЖИВОТА (Проповед за 9 Неделя след Петдесетница)

2014-08-09, автор: Ставр.ик. Иван Лалов Кондаков, рубрика: Общество
„Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни? И щом влязоха в кораба, вятърът утихна" (Мат. 14:31-32)

MoretoNaZivota.jpg

Братя и сестри,

Често сравняваме живота с бурно море. Нали край нас бушуват вълни от най-различен характер: извие се някакво неочаквано страдание, потиска ни сърдечна мъка, други около нас ни тласкат в грехове и пороци... Как да се задържим на повърхността? Как да се спасим? Има ли някой да ни помогне?

В днес прочетеното св. Евангелие ни се предлага такава картина: Господ Иисус нахранил около пет хиляди души в пустинята и след това решил да остане насаме. Той изпратил учениците Си по море към отсрещния бряг на Генисаретското езеро. По пътя им излязла силна буря. Имало опасност да потънат. В най-критичния момент към полунощ те видели своя Учител да идва по вълните към тях. Помислили, че това е привидение и от страх извикали. Господ Иисус ги успокоил: „Дерзайте! Аз съм! Не бойте се!" (Мат. 14:27). Апостол Петър, който винаги изпреварвал другите апостоли, се обърнал с молба: „Господи, ако си Ти, позволи ми да дойде при Тебе по водата!" (Мат. 14:28). Господ му казал: „Дойди!" (Мат. 14:29). Петър тръгнал, но като видял бушуващата бездна под краката си, уплашил се и започнал да потъва. „Господи, избави ме!" - извикал той (Мат. 14:30). Господ прострял ръка към него, измъкнал го от водата и го упрекнал: „Маловерецо, защо се усъмни?" (Мат. 14:31) След това влезли в кораба и със силата Господня вятърът утихнал. Радостни и благодарни, те продължили пътя си.

Тълкувателите на Свещ. Писание поставят въпроса: защо Господ е допуснал да тръгнат апостолите в такова време? Той можеше да ги задържи и предпази от опасността. Св. Димитрий Ростовски отговаря, че Спасителят е знаел, но искал да накаже маловерието и съмнението на учениците Си и да им открие Своята власт, че обладава небето, земята, морето и ветровете, които Го слушат. Искал още да научи хората да се уповават на Бога при всички обстоятелства. Той е всемогъщ и избавя от беда.

И все пак, този разказ ни се вижда невероятен. Но невъзможното за човеците е възможно за Бога. Както Духът Божи се носел над неоформената материя при сътворението на света (Бит. 1:2), така и тук Господ вървял над вълните. Творецът на вселената крепи с могъщата Си десница целия свят. Негови са законите, които регулират по необятен и непостижим план всичко. Той и сега продължава да твори. По Неговата воля млъкват ветровете и бурите в морето. Той пои планините и насища земята с плодове (Пс. 103:10). Чудно ли е тогава, че ходи по морските вълни?

Колко слаби, безкрайно слаби са човешкият ум и сърце! Учениците видели и изпитали силата, величието и властта на своя Учител, и все още оставали с представа за Него като обикновен човек. Но можем ли да проникнем в тайните на Божия свят? Синът Божи е дошъл от небесата. Неговите способности не са плод на земна мъдрост, нито властта Му над материалните и духовни неща се дължи на земни постижения. Силата на Бога се вижда, след като тя се прояви и отмине. На едно място претворява водата във вино, на друго - умножава храната на голямо множество хора. Тук лекува неизлечима болест, влачена десетки години, там възкресява единствен син на отчаяна майка, преобразява се на планината. Днес ходи по вълните и укротява бурята. Създателят на всичко подчинява материалните и духовни стихии и се носи видим и невидим над тях.

Братя и сестри,

Ако Господ Иисус Христос е могъл да ходи по вълните и да укротява морето само с дума, колко повече Той е властен над други вид морета - нашите съдби. Той бди над нас и ни закриля при опасности, стига ние да Му се доверим. И в нашия живот се случват кризисни моменти, когато изглежда, че всичко наоколо се сгромолясва. Извие се буря над нас, претърпим някакъв неуспех или семейна трагедия и вярата ни изчезва. Отричаме Бога и Неговата правда. Чувстваме се изоставени, лишени от всякаква подкрепа. Бацилът на съмнението и разочарованието действа съкрушително. Явяват се даже въпроси за смисъла на живота. Защо трябва да страдаме, защо болест влезе в нашия дом?... И неразрешимият въпрос за смъртта на един невинен обичан човек. Надигат се вълни от мисли, които замъгляват и прогонват нашата вяра. Нямаме основа под краката си.

Слава на Бога, че не ни оставя и в такива моменти! Христос Господ е пред нас и ни подава ръка. Може би ще останат неразрешени проблеми. И все пак, да погледнем към Тогова, Който ни подава ръка. В безсилието си да извикаме: Господи, загиваме!... и да се качим на Неговия кораб. В маловерието си може би ще чуем Неговия кротък и благ укор: „Маловерецо, защо се усъмни?" Но нека бъдем сигурни: край Господа Иисуса ще млъкнат по Негова заповед насрещните ветрове, ще се преодолеят препятствията и корабът с уповаващите се на Всевишния ще продължи спокойно своя път. Тогава хвалебен химн ще се изтръгне из гърдите на пътуващите и славословия ще се разнесат из въздуха: наистина, Ти си Син Божи, Създател на небето и земята, на моретата, ветровете и бурите, но и на всичко добро, което носим в себе си. Утеши вълните в нашия живот! Възхваляваме Те и Те почитаме Господи! Напътствай живота ни, както направляваш пътя на звездите, на ветровете и океаните! Амин!

 





Още от "Православна мисъл":