ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » Присъствието на Пресвета Богородица в света

Присъствието на Пресвета Богородица в света

2014-08-13, автор: Георгиос Мандзаридис, рубрика: Теология

 

Bcaheruvim.jpg

 

Пресвета Богородица е Майката на новото творение ­ творението в Христос. От нея - една човешка личност, се роди Новият Адам - Христос, и в нейното лице се възобнови цялото творение. По този начин новото творение се яви в света не само като дар на Божията благодат, но и като резултат на човешкото съдействие в благодатта. Без Божията благодат възобновяването на света е съвсем немислимо, но човек не съдейства ли на благодатта, тя си остава безплодна. Тази истина важи не само за в рамките на личния човешки живот, но и за човешката история въобще.

Разбира се,  не човешкото съдействие е онзи фактор, който осигурява Божията благодат, защото Бог не е немощен, та да изпитва необходимост от човешкото съработничество. Само че Той не желае да налага Своята воля върху човека, защото цени личната му воля и свобода. Затова за всеобновяването на света, тоест за онова възстановяване на цялото мироздание в първоначалния му благ вид, при който грехът бива унищожен, е необходимо и личното човешко съдействие. Само чрез него човек става съработник на Бога както във възобновяването на самия себе си, така и на цялото творение.

Човешкото съдействие на благодатта се състои преди всичко в личното съгласие за приемането на благодатта. Само по себе си то е пасивно действие, но затова пък притежава изключителна динамика. Защото е нужна е пълна активност от човешка страна за отстраняване на всички онези пречки, които са възникнали вследствие на непослушанието и възпрепятстват благодатта да се изяви в самото човешко същество.

Непослушанието е навлязло в света като резултат от проявлението на личната свободна воля. Тоест, непослушанието е действие, породено от свободата. Но на практика само по себе си се оказва заробващо действие, защото се ражда като следствие от доброволното подчинение на съвета на дявола. Ева, която послушала съвета на дявола и пренебрегнала този на Бога, била отведена, ведно с Адам, в тление и смърт. Чрез тях двамата и цялото мироздание се оказало подчинено на суетата. А в състоянието на суета злото изглежда естествено, а отчуждението от Бога, чрез което именно се върви към тление и смърт, се приема като естествен завършек на живота.

Пресвета Богородица чрез своята пълна преданост към Бога напуска злото и отчуждението, за да се завърне в добродетелта, т. е. към естественото човешко състояние. Както отбелязва св. Николай Кавасила, във времето след извършването на първородния грях, когато грехът властвал над целия човешки род, а злината изглеждала естествена, Пресв. Богородица се противопоставила на всяко зло и предоставила на Бога неосквернена човешка красота. Поради това тя е наречена и е - венецът на човешкия род.

В нейната личност древните пророчества намират своето изпълнение, а множество предмети и свети символи на Ветхия Завет разкриват своя смисъл и значение: скинията на Авраам, стълбата на Яков, кивота на Завета, скрижалите на Закона,  златната стомна, кадилницата, трапезата и т. н. Като цяло почти всички чудеса от историята на Израил, с които е подготвяно идването на Христос, се приемат от Църквата като предобрази на личността й: горящата, но неизгаряща къпина; преминаването на Еритрейско море; огненият стълб, който водел израилтяните през пустинята; Аароновият жезъл, който покарал клонки; огнената пещ, която разхлаждала и т. н. В личността на Пресв. Богородица, както и в самите тези събития, се побеждава природният порядък на нещата и се проявява свободата от робството на естеството.

Присъствието на Пресвета Богородица в света е органически свързано както с неговото спасение като цяло, така и с това на всеки вярващ. В Пресвятата се съсредоточава цялата история на човешкото спасение. Тя е, която прави възможно включването на човека в Църквата и удостояването му с живот вечен. Пресвета Богородица, отбелязва св. Григорий Палама, е "причината, закрилата и застъпницата през вековете". Чрез плътта, която тя зае на Христос, се съгражда Църквата. Нейното лице радва цялото създание: "Чрез тебе се радва, Преблагословена, цялото творение".

Пресвета Богородица бе човек. Родена бе от човеци и участва във всичко, което е свойствено за човека. Тя обаче не се поддаде на злото, което трови човешкия род. Победи греха и сложи край на лукавството. Тази своя победа тя осъществи чрез съвършеното смирение и абсолютната любов, които съставят елементите на нейното същинско девство.

Пресвета Богородица не бе просто девица. Тя е Девата и по-точно ­ Приснодевата. Св. Григорий Нисийски в лицето на всеки един девственик вижда край на господството на смъртта. Наистина, смъртта, която по наследство се предава от първоотеца на поколенията му, се прекъсва всеки път в тялото на девственика или девственицата.  С други думи, девственото тяло затваря изхода за разпростирането на смъртта, започнало от първия човек и стигнало до девственика. Христос като Син на Дева, която няма естествен наследник, е новото творение. Също така и онзи, който живее в Христа, става участник в това ново творение: "Който е в Христа, той е нова твар".

Девството взето само като биологическо състояние не притежава никаква богословска или сотирологическа ценност. Без друго и Ева, която отведе света в грехопадение, беше девица. Именно в девствено състояние тя прие съвета на дявола и роди непослушанието и смъртта. Само че девството на Богородица не е само биологическо, а е всецялостно психосоматично състояние. То изразява нейното пълно и цялостно отдаване на Бога. Истинското девство на Пресвета Богородица е нейната нравственост. Приснодевата не обсебва нищо за себе си, нито бива обсебена от нещо. Предоставя всичко, а и себе си дори, всецяло на Бога. Божията воля тя прави своя воля: "Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти". Така нейното девство бива възпълнено и тя става приемник на Духа. Това означава, че Богородица роди Христос, Който донесе на света спасението и обновлението, именно чрез своето пълно доверие и послушание към Бога.

Новото творение, което навлезе в света чрез Пресвета Богородица, съчета в едно цяло противоположни реалности. Това, което преди е ставало само по изключителна Божия намеса в хода на природата и историята, т. е. по чудо, сега се явява в личността на Пресв. Богородица като ново творение и нова история. Тук девството е ръка за ръка с майчинството. Краят в предаването на смъртта се припокрива с началото на новия живот.

При това съчетаване в делото на спасението на противоположни реалности човешкото съработничество достига своята връхна точка. Девството като всецялостно човешко себеотдаване на Бога, като приживе смърт в света, се свързва и се единява със Божието Себеотдаване в Неговото съвършено въчеловечаване. Пресвета Богородица става началото на новото творение и Пътеводителката (Одигитрия) в духовното съвършенство. Първа приема пълнотата на Божията благодат и я прави достижима за всеки според степента на личната му чистота. В своята Омилия за Въведение Богородично св. Григорий Палама ни е завещал едно възхитително описание на личността на Пресвета Богородица като образец на духовното съвършенство.

Пресвета Богородица бе поставена по-високо от всички ангелски сили. Тя е "по-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите". Величието, което човешката природа позна в нейната личност, надвишава величието на цялото творение. Така става понятен и поздравът към нея: "Радвай се в Бога, ти, която втора след Троицата Бога имаш". Към това величие се присъединява и всеки човек, който живее по примера на Пресвета Богородица.

Ценността на човека се крие в неговото сътворяване "по образ и по подобие" Божие. След грехопадението обаче тази потъпкана негова ценност може да бъде придобита отново само по пътя на покаянието и послушанието. Сами по себе си, разбира се, те не могат да спасят човека, но затова пък го правят способен да приема Божията благодат: "Когато  изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме онова, което бяхме длъжни да извършим".

Пресвета Богородица не само опази Божия закон, но и изцяло се посвети на Бога. Направи от Неговата воля своя воля. Прие Божието Слово  и стана Негова Майка: "Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти". Тези думи, отбелязва св. Николай Кавасила, преобразиха земята в небе, опразниха ада от окованниците, превърнаха земните жители в граждани на небесата, сбраха в съюз ангели и човеци.

На жената, която облажила Пресвета Богородица за това, че Го е родила и кърмила, Христос рече: "Блажени са и тези, които слушат словото Божие и го пазят". С други думи, освен Пресв. Богородица, която в даден исторически момент роди Словото Божие като Човек в света, също и всеки един човек, който слуша Божието Слово и го прилага в живота си, съучаства в това блаженство, защото по мистичен начин той заема мястото на Пресв. Богородица. "Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват". Както отбелязва св. Максим Изповедник: "Божието Слово, Което в даден момент се роди по плът, поради човеколюбието Си постоянно се ражда по дух в тези, които Го желаят. Става Младенец, Който се изобразява в тях чрез добродетелите. И се проявява дотолкова, доколкото може да побере този, който Го приема".

Майчинството не е някаква отвлечена идея, а е лична връзка. То по уникален и неповторим начин свързва майката с детето и детето с майката. Христос е истински Човек, защото се роди от Приснодева Мария. Приснодева Мария е истинска Богородица, защото роди Богочовека Христос. На тази лична връзка, която Църквата изобразява чрез свети икони като "Богородица с Младенеца", "Богородица Млекопитателница", "Богородица Умиление", се крепи цялото тайнство на спасението в Христа и на обновяването на света, на новото творение. Тази лична връзка именно посочва и какъв трябва да е характерът на общението на човека с Бога в новото творение.

През всички времена, но днес повече от всякога, човек го привлича глобализацията и масовизацията. Така той все по-безлично възприема света и става все по-безразличен към ближния си. Пренебрегва личността и забравя за нейната свобода, или по-точно ­ свободна воля. Цялата наша цивилизация, цялата ни технократична култура, е един апотеоз на масовизацията, поради което и на несвободата. Тук личните отношения се трансформират в безлични и механични. Дори нещо повече, самите лица биват замествани от машини. И най-близките приятели на децата от днешното време се очертава да бъдат именно безличните машини. Те свързват своя живот с тях, като в замяна получават собственото си механизиране.

Докато, духовното раждане на Христос в човешкото сърце подсказва вида на отношението, което Той желае да има с него. Само онзи, който приема Христос в самото си сърце и Го отхранва там чрез самия си живот, успява да развие истинска, т. е. свободна и лична връзка с Него. Най-висша форма на тази връзка има Пресвета Богородица - Майката на новото творение. Всяка друга връзка с Христос, развивана на безлично или идеалистично ниво, стои извън пределите на новото творение. Като връзка формална или идеалистична, но не и християнска и църковна, тя остава вън от него.

Само чрез свободно послушание и себепредоставяне на Божията воля човек участва като уникална и неповторима личност в живота на новото творение. Живее като член на Църквата, която е Тялото на Христос ­ на Сина на Пресвета Богородица, и духовно заема мястото на Богораждащата Дева. Православната Църква не прави разлика между Тялото на Христос и това на Църквата. Тялото Христово е едно и неделимо. То е Тялото, което бе родено от Приснодева Мария, което бе разпнато, и което възкръсна, и застана отдясно на Отца. То е Тялото, в което всички взимат участие чрез тайнството на св. Евхаристия. Тялото, в което се гради новото творение. То е мястото на живите, явило се в света от вместилището на Невместимия ­ Приснодева Мария, Майката на новото творение.

 

Из книгата "Православен духовен живот", СИ, 2011 г.

 

Превод от гръцки: Анула Христова

 


„В теб и природата, и времето започват отначало", ирмос на 31 август.

Срв. Рим. 8:20.

Εις Γέννησιν Θεοτόκου 5-6, έκδ. Π. Νέλλα, Η Θεομήτωρ, p. 64-6.

По-подробно вж. св. Й. Дамаскин, Εις την Κοίμησin της αγίας Θεοτόκου 1, 8-9, έκδ. B. Kotter, Die Schriften des Johannes von Damaskos, t. 5, Berlin-New York 1988, p. 491-4.

Ομιλία 53,25.

Μεγαλυνάριον Θεοτόκου.

Св. Николай Кавасила, Εις την Κοίμησιν 8, έκδ. Π. Νέλλα, Η Θεομήτωρ, p. 194. 

"От крайно смирение и любов към Бога непорочния хитон на девството Преблагословената в самата себе си изобрази", Антоний Монах, Ομιλία 21, PG89, 1497B.

Περί παρθενίας 14, PG46, 377C.

2 Кор. 5:17.

Лука 1: 38.

Св. Юстин Философ, Διάλογος προς τον Τρύφωνα 100,5.

„Тя е и девойка и майка, нововъвеждаща в природата съдружието на противоположности, бидейки девството и раждането противоположни неща", св. Максим Изповедник, Περί αποριών, PG91,1052D-53A.

„Тя е свято начало и Владичица, която привежда човеците към Бога", св. Николай Кавасила, пак там, p. 194-6.

Вж. св. Григорий Палама, Ομιλία 53,25.

Вж пак там, p. 131 и нат.

Богородичен, гл. 1, из Неделна вечерня.

Лука 17:10.

Εις Ευαγγελισμόν 10, Π. Νέλλα , ό.π., p. 158-160.

Лука 11: 28.

Лука 8: 21.

Κεφάλαια διάφορα θεολογικά και οικονομικά 1,8,PG90,1181A.

 





Още от "Православна мисъл":