ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Апологетика » ВНИМАНИЕ СЕКТА: АГИТАЦИОННИ МАТЕРИАЛИ НА "НЕЗАВИСИМАТА БАПТИСТКА ЦЪРКВА" ПЪЛНЯТ ПОЩЕНСКИТЕ КУТИИ В ЛОВЕЧ

ВНИМАНИЕ СЕКТА: АГИТАЦИОННИ МАТЕРИАЛИ НА "НЕЗАВИСИМАТА БАПТИСТКА ЦЪРКВА" ПЪЛНЯТ ПОЩЕНСКИТЕ КУТИИ В ЛОВЕЧ

2014-08-16, автор: Свещ. Михаил Ковачев, рубрика: Апологетика

Съвсем наскоро над цял Ловеч се изсипа огромно количество, но не проливен дъжд или градушка, а протестантска литература във вид на кратка брошура и листовка към нея, които напълниха пощенските кутии на почти всички домове в града. Разгръщайки страниците на така натрапчиво пъхнатите в ръцете ни книжлета, разбираме, че става дума за поредните ловци на души, от типа на онези, които не веднъж сте срещали по улиците - спретнати, с бели ризки, черни вратовръзки, ранички на гърба и прекалено бодри усмивки, чиято изкуствена ведрост смущава и те кара да се чувстваш в опасност. Те се определят като вестители, емисари, войни, свидетели, пазители - една цяла армия, изпълзяла от отвъд океана, за да превземат вашия свят, вашия дом, вашата душа; дошли в Православна България, за да евангелизират един народ, който е бил евангелизиран още преди 1150 г. и то не от когото и да било, а от великите ученици на великите славянобългарски първоучители и просветители светите братя Кирил и Методий.
   В конкретния случай става дума за така наречената "Независима Баптистка Църква" на някой Николас Малучи. Кратко проучване в Интернет ни отведе към сайта на Национален седмичник „Десант", където се дават следните сведения:
   „Докато Ник и жена му дърпат конците от София, мъж с името Дейвид Малучи е регистрирал във Варна Независима баптистка църква. Той пък от своя страна е в тясна връзка с Библейска баптистка църква на някой си Пол Оуенс (също натурализиран „българин") и още един постоянно пребиваващ в страната ни пастор Ралф Морис Чийтууд, който представлява Новозаветна баптистка църква в България. Интересно е името Чийтууд. Ралф Морис и Сандра Джанет Чийтууд са регистрирали у нас фондация „Ар Ем Си", която по странно стечение на обстоятелствата се явява издател на агитационните материали, разпространявани от независимия баптист Ник Малучи.
   И ако за читателя е трудно да се ориентира в ситуацията, можем само да добавим, че всички тези организации заедно с още две баптистки църкви - "Надежда" на Уелч Матю Мартин и "Добра надежда" на Корнилиъс Франк Алън, се помещават на един и същ адрес в София, на бул. „Евлогий Георгиев" 111. Пак там е адресната регистрация на общо 8 първосвещеници на различни евангелистки секти.
   Колкото и да звучи невероятно, цялата тази стройно изградена мрежа от разнообразни църкви здраво усвоява средства по различни програми на Европейския съюз. Едни от донорите на разните малучита например, макар и индиректно, са Оперативна програма „Административен капацитет" и Европейския социален фонд."

   Но да се спрем конкретно на материалите, с които осъмнаха ловчалии в пощенските си кутии. Листовката с въпросите и отговорите е озаглавена 8 истини от Православната Библия, които трябва да знаете преди да умрете. Прави впечатление на първо място тънката хитрост на съставителите - очевидно те, бидейки специалисти в своята област, много добре осъзнават, че българският народ е преди всичко народ православен и че на Православната Църква възлага най-голямо доверие от всички институции в тази държава. Именно за това, тези емисари, макар и да нямат нищо общо с Православната църква, безсрамно си позволяват да боравят с определението православен, за да привлекат вниманието на българина и да намалят първоначалния страх, който човек инстинктивно изпитва при досега си с подобни „просветителски" материали.
   На второ място, защо е този зловещ изказ: преди да умрете? Че ние българите сме на изчезване, на изчезване сме, но тук се създава усещането за една неминуема непосредствена близост на края.
   По-нататък от въпросите и отговорите в листовката и от послеслова към брошурата ни лъхва типичното протестантско учение с баптистки привкус. Това е една религиозна организация, която:
- разглежда отношенията между Бог и човек в един силно юридически план, типичен за протестантството и наследен от католицизма;
- проповядва доктрината „Sola Scriptura" или „Само Писанието", на която ще отделим повече внимание след малко;
- отрича нуждата от кръщение на деца;
- в същността си, съдейки по въпросната брошура, отричат и нуждата въобще от кръщение;
- не почита Божията Майка и светиите;
- отхвърля Тайнствата на Църквата и макар да имат причастие и кръщение, то е само един външен ритуал-напомняне за евангелските събития;
- не почита иконите;
- не признава мощите на светиите;
- не палят свещи;
- всички се считат за светии, изповядват идеята за едно всеобщо свещенство;
- изповядват принципа, че човек се спасява само с вяра - делата не са толкова нужни;
- и казано на кратко, проповядва един деформиран образ на християнството и на християнски духовен живот.
   Нямаме време да се спрем върху всички аспекти на дейността и учението на тази организация, но нека да обърнем внимание на два основни момента.
   1. Ако внимателно прочетете послеслова към въпросната брошура, както и въпросите и отговорите на листовката, оставате с впечатлението, че отношенията между Бог и човек са регламентирани в един подчертан юридически дух: или вярваш в Христос и в замяна на това получаваш спасение, или си грешник и разгневеният Бог те праща в ада. С други думи тук отношенията между Бог и човек са уредени в своеобразен договор, от който произтичат права, задължения, сатисфакции, награди или наказания. Ако изпълниш своите клаузи по договора, ще получиш награда, ако ли не - тежко ти и горко. Грехът и добродетелта за протестантите се оказват нещо външно по отношение на тяхната душа, на тяхното вътрешно устроение, на тяхната природа като цяло - грехът и добродетелта се оказват нарушаване или спазване на твоите клаузи по договора.
   Казано с прости думи, това е същността на западното християнство като цяло, в това се състои и неговата основна грешка - на запад се проповядва една карикатура на християнството, един деформиран вид на Христовото учение, където Бог бива представен като разгневен, оскърбен и чакащ удовлетворение за своята обида. Подобен изкривен образ на християнството няма как да не отблъсне - това е и една от основните причини защо западът вече открито и активно се отрича от своите християнски корени.
   Духът и същността на истинското Христово учение, което Светата Православна Църква пази от апостолите на Господа, са съвсем различни. Православието също твърди, че ние хората се раждаме с дълбоко повредена природа. То също ни казва, че човек, живял грешно на този свят, във вечността вечно ще страда. Но това страдание идва и произтича не от Бога и не от формалното нарушение на някакъв своеобразен договор между Бог и човек, а от самия човек, от неговото вътрешно устроение, което той е придобил през живота си. За Православието грехът е преди всичко болест, от която човек трябва да се излекува. Грехът не е нещо външно спрямо нашата природа, а нещо, което буквално я разболява, разтлява и разрушава. И именно тази покварена природа във вечността няма да бъде способна да възприема Божията светлина и Божията благодат. Ако за протестантите грешникът след смъртта си иска да бъде в рая, но Бог не го допуска, то за нас православните - Бог иска грешникът да бъде в рая, но последният не е способен на това, дори не го желае и сам би избягал от там. Съответно и добродетелта за православния човек не е нещо външно по отношение на него самия, не е външно спазване на божествените заповеди, а лекарство, което преобразява цялото му същество, привежда в хармония всички сили и способности на неговото естество и личност, вселява дълбоко в него мир, радост и любов, дарявани от Св. Дух.
   Така че, ако баптистите и въобще протестантите гледат преди всичко на това дали са спазени формалните условия за вечното блаженство, т.е. заслужил ли съм аз своята награда, то ние православните питаме: способни ли сме да бъдем в общение с Бога, способно ли е нашето човешко естество, нашата човешка природа да се наслаждава на богообщението, на близостта на Господа. И вглеждайки се в себе си, православният човек посреща истината в очите - а истината е, че човешкото естество е дълбоко повредено, то се намира в ненормално състояние, заразено от някаква странна и в същото време смъртоносна болест, наречена грях.
   Именно тук се корени, това дълбоко, велико смирение, върху което е стъпила Православната вяра и Православната Църква, смирение, върху което тя пребивава и ще пребъде непоклатима до края на човешката история. С други думи, ние православните наричаме нещата с истинските им имена - няма какво да се лъжем, всички сме грешни, всички сме дълбоко повредени, и именно това съзнание подтиква православния човек към подвиг.
   Тук стигаме до втория изключително важен момент и краеъгълен камък, върху който е стъпила Православната Църква и който дълбоко ни различава от протестантския дух и учение - подвига, т.е. аскетизма. Православната вяра е дълбока аскетическа - тя вижда проблема и в същото време знае какво е нужно за разрешаването му, нужен е подвиг, активна позиция в борбата с болестта, наречена грях, изразяваща с в разстройството на човешката природа, което на аскетичен език се нарича страсти.  Нужна е и свръхестествената помощ на Бога, дарувана в Тайнствата на Църквата, и по-конкретно в Тайнството на Изповедта и Светото Причасите. Съвсем естествено е, ако проблемът е толкова дълбок, то и решението му не може да бъде лесно - то не е сложно, просто е, но не е лесно. И наистина, вековният опит на Църквата, на нейните светии, пък и на нас обикновените християни, ни доказва, че за преодоляването на греха и страстите са нужни много и жестоки усилия, често пъти и много време. Години наред човек може да се бори с даден грях, порочна зависимост и пр. Светец не се става за един ден - както твърдят протестантите, щракваш с пръсти, казваш: „Грешен съм, кая се, вярвам в Христос" и си готов.
   И третият основен момент е, че нашата цел е много различна, принципно, в същността си, от това, което проповядват католиците и протестантите - ако при тях целта е блаженството, което трябва да се заслужи, при нас целта е сам Господ, Когото трябва да си възвърнем независимо от цената. Така че, там е принципът на: заслужил - следователно ще получиш, а тук - ЛЮБОВТА.
   2. Разглежданата баптистка брошура завършва с призива: За да имаш духовно напътствие в новия си християнски живот, потърси подкрепа в Църква, която проповядва Библията. Редно е да запитаме: нима Православната Църква не проповядва Библията? Нима светото Евангелие и апостолските послания, както и откъси от Стария Завет, не се четат на всяко едно богослужение? Нима Давидовите псалми и Евангелските истини и събития не са основата, върху която се е развило цялото православно богослужение и химнография с всичката му красота на богословската мисъл и поетичност на изказа?
   Но твърдението в баптистката брошура всъщност отразява една от основните протестантски доктрини: Sola Scripturа или Единствено Писанието. И баптистите подобно на всички протестанти твърдят, че разбират Библията непосредствено без помощта на Преданието. Но тук е уместно да запитаме - кому от тях Иисус Се е явил лице в лице и му е казал как трябва да се разбира Писанието, или къде в Библията има указания как трябва да се разбира тя самата? Та нали своето разбиране за Библията баптистите черпят от проповедите на своя пастор, от книгите, които се продават в баптистките книжарници или които се раздават от техните емисари, както и от брошурите с които пълнят пощенските кутии в Православна България. Следователно, своето разбиране на Библията те го черпят от своята си традиция, от своето предание. Само че това предание не обхваща и не съдържа многовековния опит на Църквата по протежението на повече от 2000 години, а обхваща опита на радикалните протестанти от последните 400 години. Така че логично изниква въпросът, носителите на Православното Предание - лъжци ли са били? Св. Иван Рилски мошеник ли е бил? Или светите братя Кирил и Методий, или свети патриарх Евтимий, или св. Паисий Хилендарски? Защото всички те до един ни учат и с живота, и с думите си да пазим Православната вяра повече от зеницата на окото си и че без Православието не само няма да има български народ, но и в личностен план няма спасение във вечността. Така че не би ли било крайно безумие, ако пред боговдъхновените думи на такива велики светци, които са били изпълнени с благодатта на Св. Дух и са вършели велики чудеса, ние предпочетем натъкмените разсъждения на някакъв американски пастор, дошъл в разградена България, за да печели последователи.
   Равносметката е ясна: поредните войни, но не на Бога, са се вмъкнали в българското общество, за да ни лишат от най-ценното, което имаме, и най-радостното, което преживяваме: няма да ходим повече в храма, няма да почитаме Божията майка и светиите, както и техните свети изображения - иконите, от които и до ден днешен стават толкова много чудеса и изцеления; няма да почитаме и мощите на светиите, едното докосване до които е способно да излекува човек от всяка душевна и телесна болест; няма да се изповядваме, а ще носим за цял живот товара на греховете и страстите си, ще си го отнесем и във вечността; няма да се причастяваме и никога, нито тук, нито там, ще вкусим от радостта на общението с нашия Господ Иисус Христос; няма да палим свещи, няма да кръщаваме децата си, няма да празнуваме именните си дни - просто ще четем Библията и ще слушаме малучитата да ни тълкуват Писанието.
   Но казал е нашият Господ Иисус Христос: „Оставете ги, те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата".

Свещ. Михаил Ковачев
ЛОВЧАНСКА ЕПАРХИЯ

 





Още от "Православна мисъл":