ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Чудеса » ВЕЛИКИ ЗНАМЕНИЯ НА БОЖИЯТА БЛАГОДАТ - за откриването мощите на св. КИРАНА Солунска (28.II.) и Акилина (АНГЕЛИНА) Загливерска (27.IX.)

ВЕЛИКИ ЗНАМЕНИЯ НА БОЖИЯТА БЛАГОДАТ - за откриването мощите на св. КИРАНА Солунска (28.II.) и Акилина (АНГЕЛИНА) Загливерска (27.IX.)

2014-09-26, автор: Анна Паралингова, рубрика: Чудеса
В памет на блаженопочиналия митрополит Никодим (Анагносту)

 Sv_Kiranna_Angelina.jpg

През 2012 година на 8 февруари по чуден начин бяха открити мощите на славно пострадалата за православната вяра свята девойка новомъченицата Акилина-Ангелина, чиято памет Църквата почита в деня на мъченическата й кончина, 27 септември. А на 28 февруари се чества паметта на нейната духовна приятелка ­ св. девица Кирана (повече за житията им четете в ЦВ, бр. 12, 18, 2012 г.). Това е поводът да публикуваме на страниците на вестника накратко за чудните събития по откриването мощите на тези две свети девици. Нека отбележим още, че блаженопочившият митрополит Никодим (Анагносту) бе отрано радетел и пряк сподвижник за откриването мощите и на светите новомъченици Рафаил, Николай и Ирина от остров Лесбос (Митилини), където по това време той е протосингел на св. Митилинска митрополия (бел. ред).

 

„Дивен е Бог в Своите светии! Жив е Господ Бог!" ­ така възкликват православните християни, когато и днес, в тези лукави дни на духовна криза и отстъпление, ставаме свидетели на Божии чудеса. Чрез тях Бог ни укрепява, показвайки ни, че Той е Същият вчера, днес и утре, и вовеки (срв. Евр. 13:8), и е с нас "през всички дни до свършека на света" (Мат. 28:20).

През 2011 и 2012 година православните християни от с. Осса, епархия Лангада на Гръцката православна църква, изживяха велики знамения на Божията благодат, като се удостоиха да открият безценно духовно съкровище ­ светите мощи на новомъчениците Кирана Солунска и Акилина-Ангелина от с. Загливери.

Откриване мощите на св. Кирана

Епархийският митрополит Йоан още при въдворяването си през 2009г. си поставил за цел прославлението на новомъченицата Кирана Солунска, родом от с. Осса. По този повод и по случай 260-годишнината от мъченическата й кончина той организирал множество мероприятия и религиозни тържества, в които участие взели Вселенският Константинополски патриарх Вартоломей, Еладският архиепископ Йероним, повече от тридесет архиереи и множество свещеници от цяла Гърция.

Почитта към св. Кирана в родното й село Осса датирала още от дните на мъченическото й изповедничество в Солун. При родния й дом днес е построен посветен на нея храм. В селото е действащ и старият храм "Св. Архангели", в който св. Кирана била кръстена, черкувала се, причастявала се, учела се на грамотност и се възпитавала във вярата. Пазело се и преданието, че мощите на светицата са скрити някъде в селото, защото били пренесени там три години след погребението й в солунските гробища.

В благоговейното желание за молитвеното застъпничество на св. Кирана не само духом, но и телом чрез намиране на светите й мощи, митрополит Йоан поканил монах Максим Иверит, който бил кодикограф на манастирския иверски събор повече от 35 години, с богат опит в историческите проучвания, за намирането на светите й мощи. По съветите на светогореца било предприето разкопаване в дясната част на светия олтар в стария храм на с. Осса "Св. Архангели". Още при първите удари на кирката се показали стари каменни плочи и целият храм се изпълнил с неизказано благоухание. То било с аромат на роза, а именно "благоуханна роза" била наречена мъченицата в нейния тропар. Не след дълго копнежът за откриването на светите й мощи станал реалност. Това велико събитие се случило на 19 септември 2011 г. Били извършени и медицински и др. научни експертизи, които доказали възрастта, пола и времето на смъртта на намерените останки, като те напълно съвпадали с данните от житието на светицата.

Велика била радостта на всички: на владиката, честния клир и народа. Първата архиерейска св. Литургия, на която станало официалното оповестяване на чудесното събитие, била оглавена от приснопаметния митрополит на Иерисос, Света Гора и Ардамерион Никодим, по повод 30-ия юбилей от неговото архиерейско служение. В проповедта си честният йерарх заедно с благодарността за явеното чудо отправил и гореща молитва към св. Кирана да го удостои да доживее деня на откриването на мощите на св. Акилина, родена и пострадала в с. Зангливери, което се намира в неговата епархия. На това дело той се бил посветил от първите дни на своето митрополитско служение, но вече над тридесет години всичките му търсения оставали безрезултатни.

Явяване на св. Акилина (Ангелина)

Десет дни след откриването на мощите на св. Кирана една благочестива жена с нейното име от с. Ормилия, п-в Халкидики, и дългогодишна поклонница в храма на светицата в с. Осса, видяла насън мъченицата да й казва: "Не съм сама в храма на светите Архангели. С мен е и приятелката ми Ангелина". Жената уведомила ефимерия на храма свещ. Тома Фардис, също и митрополита на Лангада, Лете и Рендини Йоан, но те се отнесли крайно предпазливо към думите й. Още повече, че името Ангелина не говорело никому нищо.

Вдъхновен от увенчаните с успех проучвания по намирането мощите на св. Кирана, митрополит Никодим също кани отец Максим Иверит, за да съдейства в с. Загливери за намирането мощите и на св. Акилина. Светогорецът откликва с готовност и заедно с протосингела на епархия Йерисос, Света Гора и Ардамерион архим. Хризостом Майдонис посещават селото през октомври 2011 г. Отец Максим предлага да бъдат изследвани едно по едно всички места, за които имало вероятност да е погребана светицата, според запазените устни предания, и съответно да се потвърдят или отхвърлят предположенията на местните жители. Според най-популярното измежду тях, след смъртта си св. Акилина била погребана в турските гробища на селото, но през нощта трима младежи откраднали тялото й и го погребали на друго място, уговаряйки се да държат всичко в пълна тайна.

Домът на св. Акилина, намиращ се в началото на с. Загливери, стоял запазен и бил обновен. В съседство живееща, една възрастна жена, Мария Гунда, им показала стар семеен минеологий от 1845 г., където на стр. 442, на датата 27 септември, с черно мастило означено се четяло: „27 септември ­ ден на св. Ангелина (на този ден се чества св. Акилина)", а името Акилина било зачеркнато. Тази подробност подчертава и приснопаметният отец Атанасий Теологос (ярка личност в селото, оставил незаличима следа в църковния живот, и ктитор на новопостроения храм "Св. Акилина"), в книгата си „Св. Акилина от Загливери". А именно, че името Акилина на местния диалект се произнася Ангелина. (Уместно е тук да се отбележи, че местният диалект е българско наречие и не без основание може да се направи смелото преподложение, че светата новомъченица Ангелина има и български родов произход, като се вземе още предвид, че във времето на турското робство тамошното ортодксално население е смесено българо-гръцко под общо наименование рая, бел. ред.)

Няколко месеца по-късно, през януари 2012 г., друга жена от Солун имала следното сънно видение. Явила й се висока руса девойка, с изключителна красота. Тя се нарекла с името Ангелина и й заръчала да чете Молебен канон на св. Партений Лампсакски, поради предстоящата тежка операция на митрополит Никодим. Факт, който бил пазен в пълна тайна от близките на митрополита! Също така явилата се наредила да не се търсят мощите й по други места, защото вече е известно къде са скрити, и показала точното им място ­ в двора на стария храм „Св. Архангели" в с. Осса, на седем стъпки от южната врата при светия олтар, мерено от старинен вграден в стената кръст. Земята при мястото, което светицата показала, станала прозрачна и се видели костите й, в присвита поза. Освен това добавила: „И костите са наранени от горчива червена вода".

След това разказала какви нечовешки мъчения е претърпяла. Била повесена на ръцете си и я удряли с пръчки, с набити по тях гвоздеи, които потапяли предварително в гърне, пълно с червена отрова. После я привързали към приспособление за мъчения, където ръцете и краката й били стегнати върху железни остри колела, а ребрата ­ остъргвани от остри гвоздеи, поставени отстрани на това устройство. Колелата се движели и разкъсвали плътта й. Крайниците й се разрязали и почти откъснали от тялото. Отровата, с която поливали раните, изгаряла плътта й. Болките били непоносими. Виковете й се чували по цялото село. Така я били и измъчвали безкрайни часове наред. От безмилостното мъчение цялата земя се обагрила в червено. Цялото й тяло се превърнало в една голяма страшна рана.

Жената уведомила свещ. Тома Фардис за своя толкова жив сън, в който сама светицата посочвала точно къде са нейните мощи. Свещеникът и митрополит Йоан отново се отнесли предпазливо към казаното, защото в продължение на години вече много хора сънували св. Акилина, но мощите й не се откривали. Все пак отец Тома решил да огледа двора на храм "Св. Архангели". Направило му силно впечатление, че въпреки обилния снеговалеж, на посоченото от жената място снегът винаги се топял. Нямало причина това да се дължи на минаващи отдолу тръби или други подобни фактори. Това явление отдавна било забелязано и известно на местните жители.

По благословено стечение на обстоятелствата в с. Осса пристигнал и митрополит Йоан, придружаван от отец Максим Иверит, както и от архим. Игнатий Ригана, главен архиерейски наместник в епархия Йерисос, Света Гора и Ардамерион. Отец Игнатий разказал, че подобно явление се е наблюдавало и на стълбището в сградата на Светия Кинотис на Света Гора в Карея. На онези стъпала, където било извършено убийството на православни монаси от латинците, при патриарх Йоан Век, също по подобен начин не се задържал сняг, дори когато цялото стълбище е било обилно заснежено.

Откриване мощите на девицата Ангелина

Така не оставало друго, освен да разкопаят това място. И наистина, Бог увенчал с успех усилията на Своите раби, които презрели късния час и минусовите температури и изгаряли от свят копнеж да се поклонят на онази, която 248 години като оставен под крина светилник очаквала да заблести и озари душите и сърцата на верните.

Светите мощи на св. Акилина били открити късно вечерта на 8 февруари 2012 г., на неголяма дълбочина, точно както посочила светицата в съня на жената от Солун. Костите й били с жълтокехлибарен цвят, като някои от тях били обагрени в розово-червено.

Митрополит Йоан и сега изискал да се направи медицинска експертиза за определяне на пола, възрастта и времето на смъртта на намерените останки. Господ устроил така, че съдебният лекар при Медицинската академия в Солун, д-р Н. Василиадис, се намирал в епархията по това време и веднага дошъл на мястото. Той установил пола и възрастта, а с метода въглерод С14 било определено и времето на смъртта. Всичко напълно съответствало на житието на св. Акилина. Не могло да се даде научно обяснение за розово-червеното оцветяване на някои от костите ­ най-вече теменната кост, лявата хълбочна кост и лявата лакътна кост, което категорично не се дължало на външни фактори (евентуално оцветяване от багрилни вещества в почвата). Можело да се обясни единствено чрез съня, който разкривал ужасните мъчения на светицата, че това е червената отровна течност, с която поливали раните й и която проникнала дори до костите, запазили се до днес като вечно свидетелство за изобличаване на извършеното престъпление и за осъждане на беззаконниците.

Доказателствата

Въпреки намирането на светите мощи на св. Акилина, митрополит Йоан не бързал да обяви официално находката. Защото трябвало първо убедително да се обясни каква е причината мъченицата да бъде погребана на десетки километри от село Зангливери, където тя, според написаното й от св. Никодим Светогорец житие, била пострадала.

В нейното най-ново житие, съставено от отец Анастасий Теологос „Св. Акилина от Загливери" и издадено през 1984 г., се отбелязва едно местно предание, според което турците, бидейки победени от крехката девица, за да скрият срама си, я погребали в своето турско гробище. Но християните решили да не оставят тялото й в поругание, поради което трима младежи (Циоплас, Калимерис и Буклас) дали клетва в пълна тайна да откраднат тялото на светата девойка и да го отнесат на неизвестно място. Турците така и не разбрали за тази кражба, тъй като според обичая си те никога не отваряли гроб след погребението на покойника (докато християните извършват т.нар. пренасяне на мощи). Затова и св. Никодим Светогорец, когато само 30 години по-късно описва мъченичеството на св. Акилина не споменава нищо за горния факт, нито къде е била погребана светицата. Така, според свидетелството на местното предание, става ясно, че тялото й било погребано в с. Загливери, но по-късно то било отнесено на друго място.

Възможно ли е било това друго място да е село Осса и има ли причина тялото на св. Акилина да е било пренесено на толкова отдалечено място?

Житието на св. Акилина (Ангелина)

Съгласно житието на св. Акилина (Св. Никодим Светогорец, Нов мартирологий) светицата пострадала през 1764 г. на 18 г. възраст. Тоест, тя се родила през 1746 г. и била единствено дете на своите родители. Около 1747 г. баща й Георги се отрекъл от Христовата вяра, за да се спаси от смърт, тъй като убил свой съсед турчин при някаква разпра. Съпругата му, християнка, не понесла този срам и не приемала мъжа си ­ отстъпник от вярата. Фактът, че те нямали други деца, показва, че бащата напуснал дома си, изоставяйки жена си и дъщеря си, и най-вероятно живеел с туркиня в турската махала на с. Загливери. Четири години по-късно всички в селото били потресени от новината за смелото мъченическо изповедничество на една слаба девойка от околността ­ Кирана от с. Осса. Това събитие предизвиквало възхищение и укрепило вярата на поробените християни.

Но то наскърбило още повече християните от Загливери, спомняйки си как преди четири години техният съселянин, здрав и силен мъж, в страха си пред смъртта се отрекъл от Христос. Този срам за майката на Акилина бил непоносим. Същевременно тя виждала в подвига на младата мъченица Кирана светъл пример за всички жени християнки ­ пример, който тя и дъщеря й може би трябвало да последват. Така майката посветила живота си да възпита св. Акилина с този светъл пример, като често й говорела за св. Кирана и жалкото отстъпничество на родния й баща. И когато дошъл онзи час, осемнадесетгодишната девойка да изповяда вярата си, тя показала същата смелост, каквато и св. Кирана. Света Акилина претърпяла ужасните мъки и преди да издъхне, уверила своята майка, че е опазила вярата в Христос така, както си били говорели.

Святата душа на Акилина се възнесла на небето и срещнала там тържествуваща св. Кирана. Но много-страдалното й тяло понесло ново оскърбление ­ то било погребано в турските гробища. Със сигурност, майката на светата девойка, а и други християни от селото, станали свидетели на чудесата след смъртта на мъченицата, не можели да понесат това поругание с благоуханните й свети мощи. Затова, презирайки всички опасности, те откраднали тялото, за да го погребат тайно на подобаващо място. И това място било именно в близост до св. Кирана, с която душите им били заедно на небесата, за да са и телата им заедно в земята.

Сега обаче трябвало да се даде обяснение - как е било осъществено пренасянето на тялото?

Според архим. Ириней Делидимос, проучвател на църковната история на епархия Йерисос, когато се проследят старите пътища между селата Осса и Загливери, разстоянието възлиза на 47-48 км. С нормален ход от 5 км. в час всеки пешеходец и товарно животно (магаре, кон и др.) биха изминали това разстояние за 10 часа. Пътуването лесно е могло да се осъществи за два дни от по пет часа преход със спиране за почивка и храна. Следователно пренасянето на тялото на светицата било напълно осъществимо по този начин. Още повече, че пътищата в района били използвани оживено от населението, тъй като в Загливери, като плодородно село в равнината със средоточие на турската власт, ставал голям пазар. На него се събирало населението от цялата околност, за да търгува, да обменя информация, за създаване на приятелски и роднински взаимоотношения. Там пристигали и много рибари, ловящи риба по двете езера в района ­ Агиос Василиос и Корония, като пренасяли улова си с големи плетени кошове върху товарни животни. Именно по този начин е могло да бъде пренесено и тялото на светицата ­ в голям плетен кош. Това обяснява и разположението на мощите при намирането им, свити сякаш в ембрионална поза ­ защото кошът е изгнил, а тялото е останало, както си е било поставено вътре.

Така разстоянието не представлявало проблем, но как все пак е станало пренасянето, след като районът бил под постоянно наблюдение, поради голямо концентриране на турски власти? За да се запази всичко в тайна, би трябвало да са използвали тъмнината на нощта. Но за да виждат, би трябвало да използват и фенери, които обаче от далеч биха били забелязани и биха изложили на опасност начинанието. Единствено решение е могло да бъде пълнолунието, когато естествената лунна светлина би спомагала да се извърши предприетото дело.

За проверка на тези си предположения архим. Ириней направил справка в официалната страница на НАСА, където са публикувани таблици и за лунните фази през годината на мъченичеството на св. Акилина. Светата мъченица е пострадала на 27 септември 1764 г. според стария Юлиански календар. Тогава разликата между двата календара била 11 дни, а не 13 както сега. Тоест 27 септември по стария календар съответства на 8 октомври по новия. С радост архим. Игнатий установил, че според таблиците на НАСА наистина имало пълнолуние вечерта на 9 октомври ­ точно след мъченическата смърт на св. Акилина, което е благоприятствало осъществяването на майчиния копнеж ­ дъщеря й да бъде погребана в с. Осса до изповедницата Кирана.

Неведоми са Твоите пътища, Господи, и Твоите съдби ­ велика бездна! Предположенията на немощния човешки ум с обърканите разсъждения на ограничената от тленните измерения логика се оказват жалки пред величието на Небесния спасителен Божий промисъл. Душите ни ликуват в светла радост, защото Господ ни открива Своите тайни. Живеем в пълнота единството в Христа, в което престават да съществуват време, място и смърт. Ставаме живи свидетели на отдавна отминали събития и възлюбваме отдавна отминали във вечността личности. Защото те са живи в Господа, живеят с нас и стават наши най-близки и обични братя и сестри. Именно в това живо единство се съставлява и чудото на православната вяра. Така възлюбихме и св. новомъченици Кирана Солунска и Акилина-Ангелина, разкрили ни се в тези трудни дни, за да укрепят вярата ни. Нека им се поклоним и ги почитаме с признателност, защото новомъчениците от турското робство обединяват балканските ни народи чрез вярата в Христос, в Когото няма ни иудеин, ни елин, но всички сме едно в Христа Иисуса.

 

Анна ПАРАЛИНГОВА

Ред.: А. Хр.

 По „Хроника на откриването светите мощи на светата прославена новомъченица Акилина-Ангелина" на Лангадския митрополит Йоан

 

„Църковен вестник", бр. 6, 2013 г.

 

 

 





Още от "Православна мисъл":