ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » Автентичното християнство противостои на смъртта и Хелоуин

Автентичното християнство противостои на смъртта и Хелоуин

2014-10-23, автор: Свещ. Джон Паркър , рубрика: Общество

halloweencity.jpg

И до ден днешен ясно си спомням как след една хелоуин-обиколка тръгнахме да се изнасяме към криволичещите улички на нашето спретнато промишлено предградие Питсбърг заедно с детските колички, в които седяха синовете ни - на две и на четири години, а от двете ни страни вървяха нашите съседи, и те с децата си. Още неотминали и първата пресечка на квартала, аз си казах: „Край, вече не сме в Канзас!"

Нагледали се бяхме на огромни жилищни дворове, нарочно дълбоко разровени, за да заприличат на гробищни паркове, покрити с надгробни камъни. В тези домашно изработени гробове лежаха спотаени хора на зряла възраст, закичили себе си с огромни челюсти. И те изскачаха така рязко от тях и с такива страховити шумове, че това караше децата да се смразяват от страх. Други пък се криеха по разни храсталаци, въоръжили себе си с пластмасови (и слава Богу) индиански мечове и покрили себе си с разпокъсани дрехи, от които се стичаше червена течност, имитираща кръв. И при всяка една подобна гледка, децата оставаха като втрещени. Естествено, имаше и домове само с обичайните символи, черепи, образи на таласъми. Но и там навсякъде се виждаха тези погребални украси, които създаваха впечатлението за полумъртви хора, полагащи усилия да се освободят от ковчега. В такива домове Хелоуин беше съвкупност и от едното, и от другото, плюс хората в специално облекло, обикалящи от врата на врата.

Ако не прибързате да направите горделивото заключение: „при нас такива неща няма", вгледайте се в средата и обществото, в които живеете. Подобен тип „декори" са на път да се появят навсякъде. Не е нужно дори да излизате, за да се уверите в това. Просто влезте в мейла си. Какво ще кажете за изображението върху рекламната страница на местен магазин за облекло: „Ангел на тъмнината", представен в образа на тийнейджърка, натруфена с миниатюрна поличка и плътно прилепнала прозрачна блузка с дълбоко деколте, всичко това съчетано с ярко червен гланц за устни и с колие под формата на разпятие с дължина от една педя. Подобни гледки, и дори още по-неприятни, ще стават все по-често явление в нашия град: деца на всякаква възраст ще дефилират из улиците във възможно най-фрапантно, „реалистично" облекло.

Направете съпоставка между всичко това и стандартна погребална церемония. Много родители са категорично против децата им дори само да се доближат до ковчега на покоен родственик или приятел и да видят трупа му. Други не позволяват на децата си да присъстват на погребение. „Не знам как ще им се отрази мисълта за смъртта", обясняват такива родители. Или, друго, още по-често срещано обяснение: „Още не са пораснали достатъчно за такава пряка среща със смъртта". В наши дни, колкото и странно да звучи, повечето от балсамираните трупове изглеждат едва ли не по-живи, отколкото съответните им носители са били през последните месеци от живота си - нещо, което е в ироничен контраст със зомбитата и обезсмъртяваните, които ще продължаваме да  виждаме на Хелоуин.

Какво се насажда в ума ни чрез тези практики на обществото? Че няма нищо лошо да си играем на мъртъвци. Че е безвредно и забавно да се предрешаваш в зловещ образ, да парадираш с това по улиците, да плашиш дори непроходили дечица, да подлагаш на ужас и деца, изведени на разходка от своите собствени родители. И че е нормално да живееш така, сякаш смъртта не съществува.

Но не такава е позицията, която християнството поддържа още от самото начало на своята древна история. Смъртта никога не е била „пазарна ниша", в каквото са се превърнали днешните хелоуин-празненства и погребалните практики. Времето около Хелоуин е вторият най-печеливш „период" през годината, а погребалните опции днес варират от възможността да сложите край на любимия си спортен отбор чрез прекъсване на спонсорството му до превръщането на мъртъв родственик или домашен любимец в лъскаво бижу. (Огромно е наистина разстоянието, което сме изминали от „пръстенът беше на баба ми", за да стигнем до „пръстенът е моята баба".)

Смъртта никога не е била забавление. Замислете се над рекламата на една шоупрограма в централно телевизионно време, в която млада жена разсъждаваше за опита на друга млада жена да се самоубие във вана и твърдеше, че отдавна не й се било случвало да чуе „по-романтична" идея от тази. Приятелката й беше направила опит „да се съедини" с мъртвия си приятел. Какво в подобен случай остава посланието за зрителя относно смъртта? Относно живота?

В „отминалите времена" са били безспорно съществуващи две неща: смъртта и данъците. В наши дни някои успяват да се измъкнат от данъците, масов е и стремежът хората да се изплъзнат от смъртта. Американците ежегодно харчат милиарди, за да придават на трупове „по-жив" образ, а в края на всеки октомври променят вида на живи граждани, за да ги превръщат в образи на трупове.

Не, не е пазарна ниша. Не е вид забавление. Не - смъртта винаги е била и си остава една печална реалност. Всеки, който е роден, един ден със сигурност ще умре. Смъртта винаги ще бъде омразна за хората. „А най-последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта" (1Кор.15:26). Смъртта е най-страшният враг за човека.

Ето защо цели две хилядолетия християнската мъдрост ни е учила винаги да имаме памет за смъртта - да помним, че неизбежно ще умрем. В една древна християнска молитва от вечерното правило се казва така: „О, човеколюбивий Господи, нали не ще допуснеш тази постеля (легло) да се превърне в мой смъртен одър?" През отминалите векове някои монаси са прекарвали дори съня си в ковчези. Нека обаче да е ясно, че това не са били някакви култови практики или игри. Подобни молитви и дела са служили на християнина да му напомнят, че на човеците е даден само и единствено земният живот (и то в неизвестен обхват от време), за да го живеем в любов и служение както на Бога, така и на ближния - да го изживеем достойно и чрез това да се подготвим за съдния ден. А дали така наистина прекарваме живота си?

Съвременните практики, използвани за отбелязване на Хелоуин, свързват смъртта със страха и страха - със смъртта. Това е вечер, превърната понастоящем в цял „празничен период", който оставя трайни отпечачтъци в мисълта, паметта, душата със своите зловещи „приливи" от стресови преживявания поради повсеместните гледки на обитавани от духове пространства, на безразборно покрити със скелети дворове и все по-видими изблици на кръвопролития. Без значение каква връзка има или е имал с древни езически ритуали или християнски църковни празници (вечерта на римокатолическия празник Вси светии, или "All Hallows` Eve", Halloween - така наричали този ден на средновековен английски език), той вече е далеч от всичко това. Непринудената практика да обикаляш из квартала от врата на врата, преоблечен като Питър Пан или Тинкърбел, за да събираш бонбони и сладкиши в протъркани калъфки от възглавници, вече е тотално заменена от страховити безумства и на немалко места такава зловеща вечер като Хелоуин е наричана „лудата нощ". Това е нощ, изпълнена с насилие, палежи, грабежи, престъпления.

В наши дни много погребения, наместо да бъдат достойно предаване на покоен родственик в ръцете на Бога, се явяват продължение на проявленията на духовно отстъпление и индивидуализъм, за да не ги нарека даже стремеж към самостойно „обезсмъртяване". Десетки хиляди долари се хвърлят на вятъра заради прескъпи ковчези от благородни метали и херметически устройства за затваряне и съхранение. Толкова им се удава на хората да се замислят над: „защото пръст си и в пръст ще се върнеш" (Бит.3:19).

Християните са призовани да помнят смъртта, не да се страхуват от нея или да я комерсиализират. Иисус Христос на практика победи смъртта чрез Собствената си смърт и възкресение. Православните ежегодно прославят с песнопения тази радостна истина: „Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на всички в гробовете живот подари!" Всички сме смъртни, но тази смърт не е задължително да бъде вечна. Ето това е Евангелското благовестие. То е именно онова напомняне за смъртта, което кара православните християни отново и отново да отправят молитва в своите богослужения за следното: „християнска кончина на земния ни живот, безболезнено, непосрамено и мирно житие, както и за достоен отговор пред престола в деня на страшния Христов съд".

Нашето общество все повече заменя неподправената действителност с „виртуална реалност", смъртта - със симулация на живот, истината - с фалш. Нека направим опит да се вгледаме как едно нощно празненство и дори една цяла индустрия са обвързали себе си с окарикатуряването и комерсиализирането на смъртта и да превърнем това в спомен за този неизбежен край на живота на всекиго от нас, за да се върнем към добродетелния си живот, изпълнен с любов към Бога и ближния.

Orthodox Christian Network

Превод от английски: Анжела Петрова

 

 





Още от "Православна мисъл":