ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » Стремежът към щастие

Стремежът към щастие

2014-10-26, автор: Свещ. Тадеуш Харденбрук, рубрика: Общество

Тайните компоненти на неподправеното християнство за блаженството на душата

cross-400.jpg

„Живот, свобода и стремеж към щастие" са обявени в Декларацията за независимост като неотменни права, дарувани ни от Твореца, които трябва да бъдат защитавани от управляващите. За съжаление съдържанието на тези концепии никога не е било ясно и единодушно дефинирано, а бидейки плод на човешкия ум, то е търпяло множество промени в хода на времето. Кога точно се сдобиваме с правото на живот? В утробата или след раждането? Докъде се простира свободата ни? Дотам, докъдето може да нараним себе си или някой друг? Ами какво да кажем за щастието, тази така обичана, но окаяна дума, която е вечно под властта на емоциите и прищевките.

По времето на написването на Декларацията смисълът на думата „щастие" бил обект на продължителни дебати. Някои го свеждали само до придобиването на материални блага. За други в съдържанието й била вложена идеята за свобода в най-пълен и абсолютен смисъл. Имало и такива, които настоявали, че щастието се придобива единствено чрез силата на разума и истината.

В наши дни щастието по своя смисъл е сведено най-вече до вид емоционално състояние. В очите на хората щастието е преди всичко тип настроение. Въпросът: „Щастлив ли съм?" може да получи отговор само с един поглед към личния емоционален барометър. „Не, не съм, но мога да си доставя щастие, като изям един сладолед." В съвременните речници дефиницията е сведена до следното: „усещане или проява на доволство". Само че ако се вгледаме по-внимателно, ще открием, че в дълбоката основа на щастието са блаженството и радостта.

В християнското Предание, което още от самото начало съхранява в пълнота Откровението на Бога за истината, истинното блаженство („състояние на вътрешно наслаждение и удовлетворение") е заложено в приемането на нещата такива, каквито са, а не в копнежи по тяхното изменение. „Този, който няма желания, казва св. Доротей от Газа, е придобил най-важното, което желае." Доверявайки се на Божия промисъл и желаейки повече от всичко спасение, християнинът казва, че приема „с душевен мир всичко, което Ти ми дадеш през този ден, и с вяра, че ще бдиш над всички нас". Когато искаме това, което имаме, ние имаме всичко желано. И когато консуматорските ни тревоги, страстните ни желания да притежаваме всичко онова, което евентуално бихме могли, но все още го нямаме, тръгнат да утихват, ние откриваме как нашите умове и сърца се освобождават, възстановяват усещането си за щастие и започват да се стремят към това, което Бог е предвидил в Своя план за нас.

Има и една друга тайна за живота, заложена във факта, че всички онези неща, от които се опитваме да се измъкнем (трудности, проблеми, изпитания, разногласия, саможертвеност, усилия, нищета, немощ, лишения и т.н.) се явяват на практика реални шансове за постигане на духовен напредък, дадени ни от Самия Бог. „Покоят е потребен, не отричат отците-аскети, но израстването се осъществява единствено през време на изпитания." Или както казва св. Теофан: „Няма да намерите такъв, който да се е спасил, без да е носил кръст. Именно поради тази причина всеки от нас отвсякъде е ограден от кръстове - да не би да се окаже затруднен да си нарами кръста и да не остава отдалечен от спасителната сила на Христовия Кръст". Пък освен това ние „се хвалим и със скърбите" (срв.Рим.5:3).

Вече почти нямаме желание да се похвалим с нещо; почти сме забравили какво всъщност е това. Разсеяни в мислите си по копнежи за неща, които не притежаваме, ние се лишаваме от простата радост. При все че приемаме щастието като чувство, което ни спохожда от време на време, важно е да знаем, че радостта е акт на воля, на избор, който поддържа щастието до безкрайност. „Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. Вашата кротост да бъде известна на всички човеци. Господ е близо. Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, - и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса" (Фил.4:7).

Пожелаването на неща, които не притежаваме, води до вътрешна депресия (униние). Благодарността за това, което имаме,  ни изпълва с радост и наслаждание. Нека усвоим именно този тип нагласа! Изключете комерсиализираната телевизия, затворете всякакви списания с реклами, оставете настрана смартфоните и любовните романи. Блаженството ви очаква в молитвеното благодарение за онова, което на практика имате. Именно в контекста на вашето истинно битие ще можете да откриете мир, наслада, спасителна радост и дори съвършенство.

www.pravmir.com

Превод от английски: Анжела Петрова

 

 





Още от "Православна мисъл":