ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ВЛАДЕТЕЛ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА (Проповед за 7 Неделя след Неделя подир Въздвижение)

ВЛАДЕТЕЛ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА (Проповед за 7 Неделя след Неделя подир Въздвижение)

2014-11-09, автор: Ставр.ик. Иван Л. КОНДАКОВ, рубрика: Теология
Iair dushteria vuzkresiavane ot ICXC.jpg
„Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя. Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай и спасена ще бъде" (Лука. 8:49-50)

Братя и сестри,

Заслужава да се вслушаме в мислите на днешния евангелски разказ за възкресението на Иаировата дъщеря. В св. Библия четем: „Бог не е създал смъртта и не се радва, кога гинат живите, защото Той е създал всичко за битие... и Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие" (Прем. Сол. 1:13-15, 2:23).

Авторът на тези мисли е живял около три хиляди години преди нас. И тогава хората са отглеждали своя живот, срещали са неправди и потисничество от страна на свои съвременници, вълнували се, протестирали. Когато някой виждал върху на безобразията или се изправял пред гроба на свой близък, изричал богохулни думи (Пс. 52:1). „Съдбата на синовете човешки и съдбата на животните, четем в книга Еклисиаст, е съдба една; както умират едните, тъй умират и другите... Човек няма предимство пред добитъка, понеже - всичко е суета!... И тъй, аз видях, че няма нищо по-добро освен човек да се наслаждава с делата си..." (3:18-22). Такава била философията на мнозина от онова време. И доста хора се поддали на тези нихилистични настроения. Въпросите, които те поставяли на своите съграждани, гласели: Ако имаше Бог, откъде идва злото в света? И ако Бог е Бог на живота, как допуска смъртта?

Сигурно чувствате, че това са същите въпроси, които вълнуват и днес хората. Щом няма Бог, изводът е: след смъртта се свършва всичко, затова „да ядем и да пием, защото утре ще умрем!" (1 Кор. 15:32).

Библейският автор обаче разсъждава по друг начин и чрез вярата стига до други разбирания: Бог не е искал смъртта. Той е създал хората да живеят и тяхното същество е непреходно. Чрез прозорливост той стигнал до убеждението, че човек, който свърже живота си с вяра в Бога, не се поддава на унищожение. Бог спасява онези, които Му се доверят. Правдата Му е безсмъртна и живеещите според нея остават също безсмъртни. Бог не ще изостави създадения по Свой образ човек да завърши с гроба. Изводът от тая изповед се съдържа в голямата надежда: „Праведниците живеят до века... и грижата за тях (е) у Вишния. Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа" (Прем. Сол. 5:15-16).

Онова, за което старозаветният библейски мъдрец се е надявал, ние виждаме осъществено в Новия Завет: Господ Иисус Христос, Който Сам се подчинил на смъртта и се предал на погребение, станал господар над смъртта. Той „със смъртта Си смъртта победи и на онези, които са в гробовете, живот подари". Възкръсналият Господ Иисус победи смъртта и възсия в слава като цар на живота.

Нека сега видим как Иисус Христос посреща смъртта. Разказът от днешното евангелско четиво е явно доказателство за всемогъществото на Господа над смъртта. Дошъл при Господа един юдейски началник на синагога на име Иаир и Го молел да отиде в дома му, защото единствената му дъщеря била на умиране. В това време дошли близки от дома му и му казват: „Дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя" (Лука. 8:49). Но чуйте с каква увереност се обърнал Спасителят към разтревожения баща: „Не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде!" (Лука. 8:50) След това Той отишъл с наскърбения баща в дома му. Там били вече събрани домашните и роднините, които плачели. Била наета и погребална музика - всичко било подготвено за погребение на девойката. Господ се обърнал към множеството: „Не плачете; тя не е умряла, а спи" (Лука. 8:52). Присъстващите се стъписали. Някои по-нахални започнали да се смеят. Видял ли е някой да стане мъртвец от погребалния ковчег? Христос ги изгонил от стаята, влязъл при момичето само с родителите и тримата Свои ученици Петър, Яков и Йоан, хванал умрялата за ръка и извикал: „Момиче, стани!" (Лука. 8:54). „И възвърна се духът й, отбелязва евангелистът; тя веднага стана; и Той заповяда да й дадат да яде. И почудиха се родителите й" (Лука. 8:55-56). Така Господ Иисус показал, че човекът е създаден за живот и смъртта не е непреодолима. Тя е страшен враг, на който се поддават човеците след съгрешението, но чрез Господа „най-последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта" (1 Кор. 15:26).

В стаята на умрялата Иаирова дъщеря се дава на цялото човечество едно насърчение и завладяващо обещание: за Бога няма ограничения. Той е Господ и над смъртта. Господ Иисус Христос показа не само при тоя случай, че душата съществува и може да се възвърне в тялото с небесна сила. Той възкресил и други мъртъвци и накрай Сам понесъл погребение и смърт, за да ни покаже, че Бог е Господар на живота и в царството на смъртта. Чрез смъртта Той ни води към друг живот.

Братя и сестри,

За нас, които имаме пред очите си постоянно образа на наш близък, който е преминал отвъд, важат Христовите думи: „Не бой се, само вярвай!" (Марк. 5:36). Който предаде всецяло живота си на Бога, чрез Него може да върши всичко. Където се свършват нашите човешки сили, идва Бог, за когото няма невъзможно нещо. Бог стои на края на нашия земен път и ни казва: „Аз съм възкресението и животът" (Йоан. 11:25). Амин!

 

 





Още от "Православна мисъл":