ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Изкуство » Св. Йоан Лествичник и неговата „ЛЕСТВИЦА (стълбица за духовен живот)”

Св. Йоан Лествичник и неговата „ЛЕСТВИЦА (стълбица за духовен живот)”

2010-03-11, автор: Проф. Иван ДУЙЧЕВ, рубрика: Изкуство

SvIoanLestvichnik.JPGЙоан Лествичник и неговата главна книжовна творба*

 

Някак си странно е да се признае, че за автора на една от най-разпространените и най-усърдно четени книги от векове насам, каквато несъмнено е „Лествицата", се знае твърде малко. Иноческа скромност е наложила нему да не разказва много за своя произход и за ранните години на живот, но също и неговите биографии са твърде малоречиви. Изисканият гръцки език на неговите писания свидетелства недвусмислено за това, че той е бил от гръцко потекло и че гръцки език е бил за него не само литературен език, но и майчино слово. Не се знае от друга страна с положителност къде се е родил, а относно хронологията на живота му могат да се правят - въз основа на твърде оскъдните запазени исторически извори - само догадки. Един близък по време съвременник, монахът от разположения на около 30-тина километра от Синайския манастир Раитски манастир Даниил, ни е оставил едно кратко житие, което представя най-важният извор на знания за неговата биография. Към това могат да се добавят вестите, които намираме в някои други книжовни паметници, близки по време, но и те зависят повечето от Данииловото житие. Както за мнозина житиеписци от средновековието, така и за Даниил остават меродавни словата на „Апостола на езичниците" Павел, който заявява, че „нашето Отечество е на небесата..." (Филип. 3:20), или както други пишат от по-късни векове „Небесният Ерусалим".

Във всеки случай, като твърде млад, едва шестнадесетгодишен, той станал ученик на прочут на времето наставник, на име Мартирий. Роден вероятно към 579 г., Йоан след смъртта на своя „старец" и наставник заживял в отшелничество, като се усамотил в местността, назовавана Тола, намираща се недалече от Синайския манастир. Някои свидетелства дават основание да се приеме, че през годините на своята младост той получил добро възпитание и образование в духа на така наречената „светска мъдрост", което отговаря на средновековния „тривиум и квадривиум", значи „седемте свободни изкуства", но и в богословското познание. В надслова на краткото негово житие нему е дадена знатната титла „схоластик", което ще рече „ритор", „учен човек", което е дало основание на някои учени да го отъждествяват предположително с познати исторически дейци от онази епоха. Според някои догадки, приел монашество към края на VІ столетие, именно към 599 година, Йоан прекарал в манастира около четири десетилетия.

Житиеписецът е разказал доста подробно, ако и най-често с общи слова, за неговия иночески живот. Малко след средата на VІІ век, той бил избран за игумен на Синайската обител, в която пребивавал също и неговият брат Георги. След смъртта на Йоан, която трябва да се отнесе между 660-680 години, глава на обителта станал брат му Георги, обаче той го надживял само с една година. Игумен Йоан още приживе се прославил със своята ученост и иночески добродетели и, както изглежда, наскоро след смъртта бил провъзгласен за светец. Като такъв той е упоменат още в надслова на съставеното от монах Даниил кратко житие, ако разбира се този надслов не е добавен през по-късни години. Така всред християнския свят на Изток и Запад се установило честване на неговата памет на 30 март. Във византийската и старата славянска литература са познати общо няколко десетки житийни и поменни текстове, както и стихотворни и други възхвали към неговата памет, за съжаление лишени от някакви богати и конкретни биографически данни за него. Създаденият наскоро след средата на VІ век по повеля на император Юстиниан І (527-565) Синайски манастир още през началните десетилетия на своето съществувание се издигнал като оживено средище на християнската литература и просвета, оттук се разнесла широко по света славата и почитта към неговия игумен.

SvIoanSinajski.JPGИгуменът на Синайския манастир станал обаче широко известен всред християнския свят не само със своите отшелнически подвизи, но и благодарение на книжовните си трудове. Нему се приписва, на първо място, едно тълкувание върху евангелията на Матей и Лука. Това съчинение, за съжаление, не е запазено и съществуват известни съмнения по този повод между изследователите. Изказано е предположение, че игумен Йоан Синайски бил отправил послание до папа Григорий І Велики (590-604), което също е загубено, но неговото съдържание би могло да се възстанови въз основа на едно писмо на папата. Съществуванието на такова Йоаново послание бива оспорвано, може би без достатъчно основание, и то главно поради хронологически несъответствия - именно като се изтъква, че игуменът на Синайския манастир е станал известен повече след смъртта на споменатия папа. Знае се, че игумен Йоан е бил в общение с разни монаси и отшелници, обаче не са запазени положителни писмени сведения за това.

Главни книжовни произведения на Синайския отшелник са така наречената Стълбица или Лествица и Словото към духовния пастир. Тясно свързани със своето съдържание, тези две писания представляват всъщност едно произведение в два дяла. Неизвестно точно през коя година, но очевидно след средата на VІІ век, когато игумен Йоан станал добре известен всред съвременниците си, предстоятелят на разположения в областта на планината Синай манастир Райту Йоан му отправил кратко послание, което е достигнало до нас. В това послание, след като назовава себе си по обичая на монашеската скромност „грешник", игуменът на манастира Райту отправя горещи възхвали към своя събрат за неговия отшелнически живот и го нарича „Нови Мойсей". Той го умолява да изложи писмено повествуванието на своя живот, което да послужи като назидание на „новия Израил" - младите иноци, които неотколе били напуснали - както някога евреите при Мойсей египетската земя и били преминали „морето на живота"- Окачествявайки го като истински наставник на всички онези, които са приели „ангелоподобния начин на живот", сиреч монашеството, игуменът на Райту изказва настойчива молба да разкаже за онова, което е потребно за монашеския живот и за светото подвижничество. Тук авторът на посланието е добавил, че неговите искания не бива да бъдат тълкувани като някакво ласкателство, но единствено като израз на общо разбиране и настроение. Заедно с това игуменът на манастира Райту изказва надеждата си, че неговият събрат чрез своето писание щял да създаде нещо подобно на някаква „стълбица, която може да отведе до небесните двери всички онези, които са избрали духовния живот та . невредими и безпрятствено, въпреки духовете на злото, господарите на света на тъмата и обладателите на въздуха", за които се загатва в известното Павлово послание към ефесяните (6:12), за да стигнат небесния рай. Тук игуменът на Райту е припомнил още и за онова съновидение на Аврамовия син Яков (Битие, 28:11-15), който видял в сън стълбицата (лествицата), издигаща се от земята до върха на небесата, по която ангели възлизали и слизали надолу. Чрез тези свои слова игумен Йоан от Райту сякаш не само предопределил надслова, но и самото съдържание на творбата, която неговият събрат малко по-късно написал.

Запазено е ответното писание, което Синайският игумен отправил в отговор на това искане. Този отговор също е съставен в духа на удивителна иноческа скромност и пълно послушание. Ако и да заявил, че това искане надвишава неговите сили, той все пак поел задължение да напише исканата книга, все в изпълнение на послушанието, което е „майка на всички добродетели", докато неповиновението води към „духовна смърт". За да охарактеризира своята книжовна работа Синайският игумен е прибегнал до едно сравнение с работата на художник - живописец, което показва колко добре е бил той запознат с иконописанието. Той наподобява себе си в това на „послушен и неук ученик на вещ художник-живописец", който със „своето бедно перо и трепереща ръка" ще очертае картината на духовния живот, като остави на своя събеседник от Райту да я „украси с багри по-нататък, да я изясни и допълни". Излишно е да се припомня, че през онази далечна епоха обителта на планината Синай е била не само оживено книжовно средище, но и огнище на изящна художествена дейност, както за това свидетелстват тези паметници на изобразителното изкуство, които са оцелели до наши дни. Трогателното писмо на игумен Йоан от Синай завършва с упоминанието на приношението на вдовицата, за която говори евангелистът (Марк, 12:44), и с уверение, че преценката на стореното зависи преди всичко от проявената добронамереност на приносителя.

Трудно е да установим с положителност, доколко представата за духовното усъвършенстване на иноци и отшелници, па и на обикновени люде и миряни е било формулирана именно от игумена на манастира Райту в посланието му до Йоан Синайски, или въобще е било отличителна за онази епоха на източното монашество. Същественото обаче е това, че игуменът на Синайския манастир написал именно според това схващане своето съчинение, като му дал надслов „Лествица" (или Стълбица) и съгласно такава образна схема подредил своето изложение. Така прочее възникнало това произведение, което се увековечило под надслова „Лествица" и дори се превърнало в лично име на самия автор, който векове наред - и до днес е познат не толкова под името Йоан игумен на Синайския манастир, а точно като Йоан Лествичник. Изложението действително е дадено като тридесет стъпала - съобразено тридесетте години от „скрития живот" на Иисуса. Още знайни и по-често останали по име незнайни художници от средновековието са се постарали образно, в миниатюри, да изразят тази идея за постепенното възвисяване по стълбицата на духовното усъвършенстване, мнозина падат при едно или друго „стъпало" нагоре, само някой достига върха на съвършенството.

В една епоха на дълбока и искрена религиозност, каквато е епохата на ранното средновековие, съчинението на скромния отшелник от Синайската планина намерило извънредно широко разпространение. То продължило да привлича вниманието на духовници и миряни също и през всички по-нови столетия. Свидетелство за огромния и жив интерес към творбата на Йоан Лествичник е наличността на твърде големия брой преписи на гръцки език пръснати днес по най-различни библиотеки и архивохранилища на света, и датиращи от ІХ век насам. Ако от друга страна до нас днес не са достигнали преписи от по-древна епоха, това обстоятелство може да бъде косвено свидетелство за популярността на „Лествицата": тя твърде много е била четена и поради това не един препис от текста е бил унищожен. Особено многочислени са ръкописите от ХІІ-ХVІ векове, като това съчинение е било любимо четиво преди всичко на монасите от светогорските обители: само във Великата лавра на Свети Атанасий Атонски са запазени повече от четиридесет преписа на гръцкия текст на „Лествицата".

Използвайки няколко ръкописа - между които един от ХІ и друг от ХІІІ век йезуитският свещеник Матей Радерус обнародвал през 1633 година в Париж първото печатно издание на „Лествицата", като го снабдил с обстойно въведение и добавил краткото житие на монаха Даниил и други свидетелства. Това издание, което по-късно било препечатано още няколко пъти, дори до ново време, не само популяризирало още повече този книжовен паметник, но в действителност е останало и като най-лесно достъпно и използваемо за всички. През 1883 година монах Софроний от светогорския манастир „Св. Атанасий" издал в Цариград, въз основа на пергаментов ръкопис от манастира „Дионисиу" на Света Гора, едно популярно издание, като използвал материалната подкрепа на родните си братя от града Родосто в Източна Тракия. Изданието се предхожда от един чернобял възпроизвод на миниатюра на „небесната стълбица", взета от неуказан изрично ръкопис, после от краткото житие на монах Даниил с полезни коментарии, и преписката между Йоан, игумена от Райту, и Йоан Лествичник. От приложената накрая таблица на спомоществователите на изданието се вижда, между другото, с какъв интерес то е било посрещнато в манастирите на Света Гора Атонска и на различни други места от Тракия, в самата турска столица и другаде.

„Лествицата" на Йоан Синайски твърде рано проникнала чрез преводи в чуждата литература. Така, по всяка вероятност още през VІІ век това произведение е било преведено на сирийски език, като преводът е запазен в палимпсестов ръкопис от 817 година, съхраняван в Британския музей в Лондон. „Лествицата" е била преведена, не по-късно от ХІІ век, на латински език, а по-късно били направени още няколко други латински преводи, някои от които били обнародвани и печатно. През твърде ранна епоха, към Х-ХІ векове, били направени преводи на арабски и грузински. През 1477 г. „Лествицата" била преведена на италиански език, а през по-ново време са направени още няколко преводи на този език. Пълно издание на гръцкия текст, заедно със съответен превод на италиански и кратки обяснителни бележки, бе обнародван в Торино (Италия) през 1491 г., в два тома. В самото начало на ХVІ век се явил превод на испански език, издаден в града Толедо. Около три десетилетия по-късно, през 1532 година, в Мексико се явила първата печатна книга - и то именно „Лествицата" на Йоан Синайски, надсловена „Духовната стълбица на светия Йоан Лествичник". През ХVІ век се явили първите преводи на румънски език, последвани и от печатни издания. През 1590 година във Венеция познатият гръцки духовник Максим Маргуний издал превод на новогръцки език на „Лествицата"; други преводи на същия език се явили в по-ново време, например пак във Венеция през 1774 година. На руски „Лествицата" е издавана многократно, от първото московско издание през 1647 г. до последното издание в 1964 година. Съществуват, освен това, преводи на френски (1654 г.), немски (1834 г.) и английски език (1858 г.).

lestvica_s.jpgЕдин от най-старите преводи е този на славянски език. Като най-древен препис на този славянски превод се смята запазеният в ръкопис от средата на ХІІ век, от руска редакция, но съдържащ българизми, което показва, че той е бил направен по стар древнобългарски начален превод. Относно произхода на този стар славянски превод в научната литература са изказани противоположни мнения, като едни учени (например А. И. Соболевски) го смятат за български, докато напротив други приемат, че той е правен в сърбохърватска говорна област. В съдържанието на „Лествицата" могат да бъдат посочени няколко основни схващания - на първо място проблема за злото, свободата на човешката воля и детерминизма (значи предопределеността) - които са интересували особено много средновековния български читател, именно във връзка с борбата против дуалистичните идеи на еретиците богомили. Тъкмо с оглед на това много вероятно е, че средновековният български превод е могъл да се яви още през началните десетилетия на Х век, когато богомилската ерес е занимавала настойчиво духовните и светски власти в България. От България преводът е бил пренесен бързо в сръбските и руските земи, изобщо получил голямо разпространение и многократно бил преписван и изправян. Езиковият анализ на запазените досега повече от стотина ръкописи на славянския превод позволяват да се предположи, че може би са направени няколко превода, не един. Широкото разпространение на славянския превод се дължало не само на неговото съдържание, но и на художествените качества на самото произведение. Цитати и загатвания за „Лествицата" се срещат в различни творби на средновековните славянски автори, което също свидетелства за това, че книгата на синайския игумен наистина  било едно от най-любимите четива на просветените славяни от средновековието. Що се отнася до разпространението на „Лествицата" в България достатъчно е да се припомни, че само в библиотеката на Рилския манастир се намират два старинни ръкописа, от ХІV век, с текста на среднобългарския превод (именно рък. 3/10 и рък. 3/11), както и един друг български препис в Ленинградската обществена библиотека. Към втория от рилските ръкописи е добавена приписка, в която се съобщава, че той е бил преписан през 1363-1364 г. от монах Теодосий в „мястото Устие" при тогавашната столица Търново по времето на „благоверния цар Иван Александър и неговата царица новопросветената Теодора".

Заслужава да се припомни, че старинните ръкописи със славянския превод на „Лествицата" все още крият много загадки за изследвачите. Средновековният славянски превод, от друга страна, представлява интерес и за изследвачите на гръцката патристическа литература, тъй като въз основа на този превод могат да бъдат изправени и допълнени - както при някои други патристически ткстове - известни места от гръцкия първообраз.

Пускайки на бял свят своя превод на „Лествицата", Негово Високопреосвещенство Нюйоркският митрополит Йосиф предлага на българския читател един изключително важен книжовен паметник от ранното средновековие.

*Материалът е публикуван като предговор на „Лествица (стълба за духовен живот)", Синодално издателство, 1982 г.

 

 





Още от "Православна мисъл":