ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » Да не обичаме света?!

Да не обичаме света?!

2014-12-23, автор: Марина Журинска, рубрика: Общество

zh3_crs.jpg

В Писанието ни е казано: „Не обичайте света, нито което е в света" (1Ин.2:15). Тези думи провокират маса последствия,  които биха могли да достигнат дори човеконенавистни форми.

А трябва да се замислим, такъв ли е техният смисъл или не?

Никъде всъщност не е казано: „Не обичайте Божия свят", защото не бива да забравяме, че светът е сътворен от Господа, Който видял, че сътвореното е нещо добро, и то твърде добро.

Тогава значи ли, че не трябва да обичаме този свят, щом „Господня е земята и онова, що я изпълня, вселената и всичко, що живее в нея" (Пс.23), както се казва в псалома? Разбира се, че - не! Божият свят е прекрасен и той е изпълнен с хора, или чедата Божии, а Господ никъде не е отменял указанието си: „Плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я..." (Бит.1:28) - то продължава да е в пълна сила и до днес.

В какъв смисъл „не обичайте света"?!

Става дума за малко по-различен смисъл. Става дума за онази част от света, която е под властта на лукавия княз...

„Не обичайте света" означава: не обичайте нищо от онова, което е внесено в света след падението и първородния грях.

В твърде много неща, в твърде много ситуации дяволът успява да наложи на хората своите правила. И това е разбираемо, защото той няма друг избор.

Той е едно нищо. Една празнота. Безсилие, безпомощност - той просто не разполага с каквото и да било.

Единственото, което може да прави, е да пленява хората и да действа чрез тях - да действа чрез човешките езици, ръце, умове. Ето този именно свят действително не бива да го обичаме. Нито да се огъваме пред правилата, привнесени в света от сатаната.

Поради това всякакви оправдавания от типа на: „ами, просто така се случи, не ни провървя, не зависеше от нас" могат до известна степен и да бъдат верни, но ми се иска да подчертая, че като цяло те всички на практика са една голяма лъжа. Не трябва да падаме до нивото на сатаната, до неговото лукавство.

Той може да провокира много неща в настоящия свят: да подклажда войни, да изпраща болести, омраза, разделения. Във вътрешността на всичко това  животът е много труден. Именно тези неща не бива всъщност да обичаме.

Не бива да обсъждаме към какво имаме право да изпитваме омраза, какво сме длъжни да ненавиждаме  - откъде всъщност сте толкова сигурни кое трябва да бъде обект на нашата ненавист? Нужно е най-вече да ненавиждаме дявола и всичките му дела, сред които на първо място стои лъжата. Лъжата - това е дяволски акт. Дяволът е баща на лъжата - с това ни е казано всичко. Ето защо не бива да бързате да прибягвате до лъжа. Всякакъв вид разговори от рода на това, че няма надежда за спасение, са грешно тълкуване на посланието. Казано ни е: „Ненадежден е конят за спасяване" (Пс.32:17), което ще рече „неустойчив", т.е. върху коня няма да се съхраниш, не конят избавя от опасности - от опасностите ни спасява Бог. В Писанието няма нито дума, че „ненадеждно е спасението".

Лъжата - това е главното и първостепенно оръдие на нашия пръв и най-голям враг. И наместо да търсим врагове около себе си, по-добре ще бъде постоянно да търсим начини да противодействаме на същия този враг.

Съществува едно полезно духовно занимание: четене на Псалтира. Понякога не пречи да го четете и целия, ако се окаже, че сте достигнали някаква крайна степен на опасно отчаяно състояние - тогава оставете всички ангажименти настрана, поседнете и прочетете Псалтира. Без значение колко време ще ви отнеме това, не се отказвайте. Има също и правило за изборно четене на псалми, когато сте силно засегнати от някаква обида: тогава ви се струва, че „някой до вас е лош, но и други пак са лоши" - получава се, че около вас е пълно с „безкрайно много лоши хора", но пък не може единствено вие да сте най-добрият - такова положение просто няма как да съществува, откажете се от всякакви подобни мисли. Ето защо е нужно да поседнете и да прочетете онези псалми, в които се говори за враговете. В началото ви изпълва чувство на утешение: „не само аз влизам в конфликт с всички, ето и в Писанието са ни дадени примери", но колкото повече четеш, толкова по-ясно си даваш сметка,че става дума не за хора, а за истинските ти врагове, бесовете - на дъното на всеки пример са все те. Именно това следва да влее успокоение в душите ни и да бъде постоянно в паметта ни.

Случва се човек да не е прав за нещо, не е изключено да сбърка, аз също рискувам да правя грешки, да бъркам. Господ обаче не ни е създал, за да се ругаем един друг. Той ни е казал: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си" (Ин.13:35). Но ние дори и това не съблюдаваме. Той никъде нищо не е казвал за такива, „които не са Мои ученици...". В Евангелието има описан един случай, когато апостолите забранили на някакъв човек да изгонва бесове от името на Иисус, тъй като не ходи с тях, а Той им отвърнал „не забранявайте", защото „който не е против вас, той е за вас" (Лк.13:50).

Това не означава, че трябва да приемаме всичко с широко разтворени обятия, защото „и врагове на човека са неговите домашни" (Мат.10:36), но пък не значи също, че с тях трябва да водим война - в случая се има предвид, че понякога дори те се държат така, че да се чувстваш зле. Това може да бъде преодоляно не чрез ваимни вражди, а чрез някакви други похвати и средства, от рода на благостта, любовта.

Ако не си в състояние да обясниш нещо на своите близки и вече си на път да влезеш в някаква тежка разпра с тях, дръпни се малко настрана, просто остани сам за известно време, успокой себе си. Нищо чудно това вътрешно разделение помежду ви да се запази завинаги, но е възможно да ги накараш да омекнат, пък и ти сам да смекчиш своите настроения. Така постепенно да достигнете до разбирателство, да постигнете някакво съгласие. Но защо ви е да се хулите и нападате?

Ето това всъщност са нещата, които не бива да обичаме в света: лъжата, озлоблението и дяволските козни. А иначе сам по себе си Божият свят е достоен за любов, благодарност и почитание. Той е източникът на живота ни, той е източникът на радостта ни, той е източникът на красотата. Той ще се преобрази във вечност и всичко дяволско в него ще погине, но онова, що е Божие, ще се съхрани.

Не трябва произволно да решаваме: това ми е по вкуса, онова - не, този човек ще го обичам, другият - не. В случая трябва да подхождаме с далеч по-голяма бдителност и постоянно да се вглеждаме какво е от Бога, какво - не. //pravmir.ru

 

Превод: Анжела Петрова

 





Още от "Православна мисъл":