ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » ИЗБИВАНЕТО НА ВИТЛЕEМСКИТЕ МЛАДЕНЦИ (Проповед за Неделя след Рождество Христово)

ИЗБИВАНЕТО НА ВИТЛЕEМСКИТЕ МЛАДЕНЦИ (Проповед за Неделя след Рождество Христово)

2014-12-28, автор: Ставр.ик. Иван КОНДАКОВ, рубрика: Общество

Sv.Vitleemski mladenci.jpg

„Глас бе чут в Рама, плач и ридание и писък голям: Рахил плачеше за децата си и не искаше да се утеши, защото ги няма" (Мат. 2:18).

Братя и сестри,

Ние все още сме в празнично настроение. Още звучи рождественският химн „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение" (Лука. 2:14). Днес, като че ли в противовес на този химн св. Църква ни предлага едно четиво, което ни връща отново в света, пълен със зло. Припомня ни за избиването на Витлеемските младенци по нареждане на цар Ирод.

Тази история е свързана със спомена за поклонението на мъдреците на новородения Младенец. Тези чудни князе от Изтока, учени мъже и астрономи знаели добре от предсказанието на пророк Даниил, който живял в техните земи, за раждането на Юдейски цар - Архонт на мира (Ис.9:6), Който ще въдвори правда в света. Сега те видели звездата Му на Изток. Тръгнали след нея и тя ги довела в Йерусалим. Тук в своята чистота и непоквареност, те попитали още първия срещнат минувач: „Де е родилият се Цар Юдейски?" (Мат. 2:2). В това време Палестина се управлявала от страшно подозрителния и жесток цар Ирод Велики. Всички треперели от него. Не минавало ден да не влезе някой в затвора и да не се пролее кръв на дворцови люде. За неговия характер се говори пословично в историята. От страх да не загуби трона си, Ирод умъртвил своя тъст - 81-годишния Хиркан, удавил в банята своя зет, обесил синовете си Александър и Аристовул, убил и своята собствена жена. Слухът за безчовечните му дела достигнал до Рим, та и римският император Август казал за него: „Бих желал да бъде по-скоро свиня на Ирод, отколкото негов син".

Мълвата за дошлите чужденци се разнесла из целия град. Доносниците побързали да я съобщят и на царя: дали тези чужденци не кроят свалянето му от власт; дали не се подготвя бунт или преврат? Подозрителният цар треперел за трона си. Повикал мъдреците. - Не знаем как са били посрещнати. Странниците не са могли да допуснат, че зад този наглед невинен разпит за новородилото се Дете се крият пъклени замисли. Ирод посрещнал източните учени и им обещал, че след тяхното поклонение, сам ще иде да изкаже своята почит пред новородилия се Цар.

Знаем по-нататъшната трагична история: Ирод не научил от мъдреците мястото на новороденото Дете. Ангел Господен ги насочил да се върнат по друг път, а св. семейство с Младенеца Иисус забягнало в Египет. Царят не намерил покой. Извикал първенците - знатоци на Свещ. Писание и узнал от тях предсказанията за обещания от пророците Цар, Който трябвало да се роди в пределите Витлеемски. Тогава Ирод издал страшната заповед да бъдат избити в тая област всички деца от две години надолу, с надежда, че между тях ще попадне Детето - бъдещият Цар. Четиринадесет хиляди деца станали жертва на жестокия убиец. Хиляди майки и бащи проплакали за рожбите си. Ужасът и страхът били така големи, че по думите на евангелиста заридали и мъртвите. Св. пророк Иеремия говори за някогашната прабаба на тия деца - Рахил: „Глас бе чут в Рама, плач и ридание и писък голям; Рахил плачеше за децата си и не искаше да се утеши, защото ги няма" (Мат. 2:18). Тя като че се надигнала от гроба и плачела за убитите си внучета от безчовечния Ирод.

VitleemskiMladenci.jpeg

Това злодеяние засяга и нас и нашето коледно настроение, защото е свързано със запазването на Младенеца Иисус. Той започна живота Си още като пеленаче с преследване срещу Него. Децата, които не са познали още зло, умрели съвсем невинни. Нашият свят е пълен с неразгадани тайни: Господ идва на земята да донесе обич и мир, а свързва омраза и престъпления. Злото на жестокия владетел сочи само какво е било падението в нравите на тогавашния свят. Стремежът за власт и насилие носи винаги злини. Не само този цар е бил такъв. История ни разказва и за потомците на Ирод, които управлявали дълги години Палестина. При един от тях - Ирод Антипа - бил убит св. Йоан Кръстител, а по-късно станало и разпъването на Иисуса Христа. Интересно е, че Бог още тук на земята наказал Ирод с тежка неизлечима болест. Той не можел да намери покой ни денем, ни нощем. Избитите деца и погубените негови близки се явявали като призраци и смущавали неговия сън. Освен това тялото му било обхванато от непоносим огън, който изгарял вътрешностите му. Той бил разяждан от червеи. Раните му издавали непоносима миризма и той умрял от глад, изоставен и презиран от всички.

Така виждаме като че ли удовлетворение на Божията правда. И все пак, остава непонятно за нас, защо трябваше заради един престъпник да пострадат хиляди и цял народ. Не можеше ли това Дете, Което идва на земята като Бог, с един дъх, с една стъпка да унищожи злото?

Въпросът за злото в света е много сложен и нашите представи за Бога са твърде бедни, що се отнася до Неговите планове. Тук нашата човешка мъдрост е безсилна, за да разбере Божия план за нас. Ние сме били свидетели на много злини, които са изглеждали непреодолими, а след това е дошъл краят им, за да изгрее отново Правдата, доброто и красотата.

 

 

 





Още от "Православна мисъл":