ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » Ами ако и ние сме зомбирани?

Ами ако и ние сме зомбирани?

2015-01-05, автор: Сергей Худиев, рубрика: Общество

hudiev.jpg

Ако аз или Вие сме зомбирани от нечия «нет» или друга  пропаганда, то ние сме последните, които ще забележим това. А е възможно жестоко да се лъжем или да ни лъжат. Но и не винаги те там -  на онази страна, са прави. По-скоро и те се намират в същото бедствено положение.

 

Напълно възможно е аз да съм зомбиран от пропагандата и моята способност за здрави разсъждения и решения да е нарушена. Не е изключено моят разум и моето нравствено чувство да са фатално отслабени чрез манипулациите на умели агитатори. Във всеки случай, не бих изключвал  подобна възможност и ето защо.

Някога прочетох една книга по английска история. Там се разказваше за една страшна епидемия, наречена «Черната смърт», дошла от континента. Проникнала на острова от юг, от Франция, чумата поразила Англия и се придвижила на север, към Шотландия.

Гордите и независими шотландци се чудели на съдбата сполетяла надменните англичани за техните големи грехове, като предполагали обаче, че те самите са с имунитет и чумата няма да ги порази. Защо решили така - не било ясно. Физиологически организмът на шотландеца по никакъв начин не се отличава от организма на англичанина, италианеца, немеца или французина, където чумата била отишла по-рано. Единственото основание за това предположение било глупавото им самомнение. А чумата действително съвсем не ги пощадила - тя опустошила Шотландия, подбно на другите земи преди това.

Във всички учебници се дава следният класически пример за силогизъм -

1. Всички хора са смъртни.

2. Сократ е човек.

3. Следователно  Сократ е смъртен.

Шотландците би следвало да се въоръжат с тази логика и да разсъдят:

 1. Всички хора са уязвими за чумата.

2. Шотландците са хора.

3. Следователно шотландците са  уязвими за чумата.

Просто е, нали? За съжаление пред очите ни има множество примери на хора, на които тази проста логика не им идва наум. Те пишат за това как са зомбирани другите хора, които не споделят техните виждания по текущ конфликт, как са им промити мозъците, как напълно са разрушени разума и съвестта им, как е изключена способността им за критическа мисъл и в каква люта и неистова делюзия те, горките, вярват!

Как се случва така? Защо хората от онази страна не виждат цялата низост, подлост и кръвожадност на тези, които подкрепят и не виждат нашите чистота и благородство?! Защо те не разбират колко жестоко са излъгани?! Как е възможно да подкрепят явни и тежки престъпления?!

Очевидно е, че са зомбирани от пропагандата. Тя изцяло е промила мозъка им и ние само можем със скръб да ги увещаваме да не гледат съответните телевизии, но напразно... Мозъкът им е вече промит!

Както виждаме пропагандата е страшна сила. Тя може да лиши от разум населението на цели области и даже страни. Тук ние бавно и внимателно се приближаваме към една мисъл, твърде странна, за да бъде споделена на глас.

Защо сме решили, че ние имаме имунитет? Виждаме как пропагандата докарва хората до съвършено зомбообразно състояние. С какво сме по-различни от тях? Да не сме от друга планета? Или имаме друга физиология? Или мозъкът ни функционира под друга операционна система?

Разбира се, ясно виждаме, че докато на другата страна хората вярват във фантазии, ние стоим на страната на доброто и на правдата, честно оценявайки това, което се случва.

Но бедата е в това, че те там също са уверени в себе си, че ние сме зомбираните, а те виждат истината такава, каквато е, обективно и безпристрастно отхвърляйки всякакви опити да бъдат поколебани, защото лъжовността на тези опити е очевидна за всеки честен човек. Човекът, зомбиран от пропагандата, непоколебимо вярва в себе си и не допуска да е зомбиран. Всеки друг - да, но той - не. Това е задължителен симптом или както психиатрите казват - липса на критика. Колкото по-дълбоко е потопен човек в безумието си, толкова му е по-трудно да си даде сметка за това.

Ако аз или Вие сме зомбирани от пропагандата, то ние сме последните, които ще забележим това. Възможно е жестоко да се лъжем или да ни лъжат. Не винаги значи, че те там -  на онази страна, са прави. По-скоро те се намират в същото бедствено положение.

Може ли да се направи нещо? Да, би могло. Има една безсмъртна цитата на един забележителен психиатър, психолог и философ - Виктор Франкъл: «Виждал съм параноици, убивали заради въображаемите си мании за преследване; но също така съм срещал параноици, простили на своите предполагаеми врагове. Тези параноици са действали, изхождайки не от психическото си разстройство, а по-скоро са реагирали на това разстройство, изхождайки от своята човечност».

Всъщност, параноята е такова тежко психическо разстройство, когато на човек му се струва, че всички са в сговор против него. Зад гърба му шептят, в колата, спряла до входа, се крият агенти на ЦРУ, КГБ или масони, най-близките хора искат да го довършат, а уличните лампи си подават една на друга зловещи знаци, предвещаващи скорошна смърт. Човек в такова състояние може да избяга в друг град или в гората. Преследван от призраци, той може да извърши убийство или самоубийство, мислейки, че така ще избегне страшната участ да попадне в ръцете на своите «врагове».

Но човек още може - действително може - да се придържа към заповедта. Да, агентите на КГБ са отровили водопроводната вода, държавният департамент ми следи кореспонденцията и въобще всички врагове са се стълпили да ми вредят, но аз никого няма да убивам. Няма и да подстрекавам към убийства.

Всички ние взимаме решения в условията на една недостатъчна или изкривена информация. Така се случва - днес хората вярват в нещо, а след известно време се убеждават, че са били жестоко излъгани. Затова не си струва да се приемат необратими решения, като например, решението да се убива и умира... Ако  убиете някого или загинете напразно, после нищо няма да може да се върне.

Да, възможно е тук ние всички да сме зомбирани. А може би сме просто разтревожени, разгневени и дълбоко огорчени. Нека се прикрепим към заповедите Божии и твърдо да се придържаме към тях - Бог е казал «Не убивай». И ако грешим, то по-добре по погрешка да се въздържим от убийство, отколкото по погрешка да убием. // pravmir.ru


Превод: Анелия Павлова

 

 





Още от "Православна мисъл":