ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » ДЕТСКИТЕ ИГРАЧКИ - морално предизвикателство

ДЕТСКИТЕ ИГРАЧКИ - морално предизвикателство

2014-12-15, автор: Анелия Павлова, рубрика: Общество

monster-toys.jpg

Иде ваканция, празници, а с тях и потокът към щандовете с играчки. Това още веднъж ни връща към темата за суетната светска мания, наречена или по-скоро нарочена да бъде един от изразите на родителската "грижа за детето". Но след като така или иначе децата, бидейки заразени в не по-малка степен от големите, са в очакване на "чудото", то би следвало да разгледаме доколко материалният израз на последното е свързан и с някакви морално-нравствени аспекти.

Какво  е  играчката

Играчката е средство, чрез което детето съпреживява и усвоява определени роли и трайни модели на поведение, получава информация за света и явленията в него, създава в съзнанието си ориентири, по които вътрешният компас да се придвижва в бъдещето. Играчката помага на детето да се социализира и също да се интегрира в света на големите. Играчката е проводник на културните ценности на обществото, на неговите идеали. Ще се спрем и на тях. Трудно бихме преувеличили значението на играчката, защото нейната роля в изграждането на личността наистина е особено голяма.

За големия човек общуването с малкия човек е изключително важно. Играчката е най-добрият посредник, но също и средство за обучение и развлечение, в някои случаи и за лечение. За детето играчката може да бъде както източник на радост, така и източник на отрицателни емоции. Тя може да провокира желание за творчество, но може и да внуши де-структивно отношение към света. Чрез нея детето усвоява особеностите на живота в обществото, предметния свят и се учи да овладява собственото си поведение. Синтезирайки особеностите на човешкото битие, играчката може да служи за предаването на опита на поколенията, както да бъде и огледало на обществото. Тя е предмет, съдържащ в себе си в сбита форма посланието на съвременната цивилизация. Затова казваме, че каквато ни е културата, такива са ни играчките. В крайна сметка играчката може да представлява духовния образ на идеалния живот или идеалния човек.

Обикновено големият човек пазарува играчките по-скоро за себе си, отколкото за детето си. Така често се случва детето да бъде въвлечено в един спектакъл, в който загубата на невинността е най-малката от всички възможни други загуби...

Трябва да знаем и помним, че в индустриалния свят при наблюдаващата се жестока конкуренция между производителите случайни неща в магазините няма и не би могло да има. Не родителите, а екипи от различни експерти определят хита на сезона... Инвестициите в реклама са огромни, но и приходите също. Затова си струва да разгледаме по-отблизо асортимента на магазините за детски играчки.

Шокът

Често пъти се случва неинформираният родител, влязъл в магазин за детски играчки, да изпита силен шок. И невинаги му е ясно от кое по-скоро ­ от вида на играчката или от цената є.

Инферналните (дяволски, сатанински, б. р.) образи, които не само че постоянно надничат от всякакви видео продукции, етикети на храни и др., но и реално присъстват чрез пластмасовите си дубликати в самия живот на детето, въвличат малкия човек в своя свят и го пренасят в онези измерения, чието опознаване води до истинска лудост с нейните неконтролируеми страсти. Напразно някои родители се умиляват пред децата си, виждайки как те наужким се борят със злото, играейки си с киборги, терминатори, човешки скелети и пр. Истината е друга.

Нерядко близките на детето хора не забелязват неговата отчужденост или други производни проблеми. А точно в такива моменти правилната играчка може да стане и утешител, и лечител на детската душа. Вместо това малчуганите често получават подаръци, от които проблемите им се задълбочават. Например: момче, което е по-притеснително, получава от баща си робот-убиец, за "да се научи да бъде по-напористо", но ето, че не след дълго започват нощни кошмари и неоснователни страхове...

Психолозите разказват за милиони подобни, но и далеч по-фрапиращи случаи. Огромен е процентът на деца-самоубийци от видимо благополучни семейства, на малки момичета с прекалено разюздано поведение, обикновено провокирано от любимите им анимационни героини, чиито пластмасови копия запълват игровото и мисловно пространство. В света на детските фантазии има място за всичко. Никой не е в състояние да проникне там и да каже какво точно се случва, но можем и сме длъжни да бъдем винаги нащрек и да бъдем чувствителни към детските търсения, защото кой, ако не ние сме отговорни за децата си?

Възпитание

"Въз-" обозначава движението на личността нагоре, "-питание" ­ подхранването є. Защото издигането над плътското и суетното винаги ще даде добър плод. Обратното е ясно. Тогава как можем да очакваме от едно дете да бъде добре възпитано и послушно, когато жизненото му пространство е затрупано от предмети, които го провокират да бъде невъзпитано и непослушно? Добре е тук да споменем и количествата играчки, които не само че не учат детето да бъде добър стопанин, но дори създават и допълнителна работа на родителя по прибирането и хигиенизирането им.

Съществува понятието "детски фанатизъм", т.е. зациклянето върху един и същи образ в различни варианти. Всяко дете има тази склонност, но не у всяко тя достига своя пик. И именно на тази тънка струна свири производителят, когато пуска серии от играчки.

Децата обичат да колекционират и това е добре дошло за бизнеса. Ние като родители трябва да знаем, че раздухването на собственическото чувство става най-удачно и бързо именно чрез серийните играчки. Към това може да добавим, че самата вещ има своето излъчване и колкото по-често детето си играе с нея, толкова повече то бива "обладано" от идеята, която тя носи.

Св. Тихон Задонски казва, че на децата трябва да им се забранява да дружат и общуват със злите, защото злобата изменя добрия разум. Нужно е да помним, че децата често виждат в играчката своя най-добър приятел, комуто те се доверяват, но и комуто те подражават. Следователно?

Съвременната играчка, като част от днешната масова култура, създава у детето мрачни образи и съответна мрачна картина за заобикалящия го свят. Ако то от най-ранна възраст бива обкръжено от всякакви представители на нечистата сила, то в бъдещия си живот малкият човек вече ще е загубил своята естествена склонност към вяра, милосърдие и състрадание. Той ще стане служител на онзи, чрез чиито бездушни дубликати е бил въведен в света на атрофиралите чувства, където не може да има семейство, нито грижа за ближния.

Внушението

Днес повечето играчки внушават стремеж към лидерство. Светът е полудял на тази тема. Щамповат се милиони малки лидери с посредствени възможности, не много бистър ум и силно развита агресия. Демонизираното общество на потребители постоянно бълва в пространството всякакви изделия ­ копия на злото във всичките му възможни форми. Детето не е в състояние само да прецени кое е най-доброто за него. Родителите са тези, които трябва да определят без ни най-малко колебание какво би наранило не само тялото, но и невинната душа на малчугана, призван достойно да замести големия някой ден... Но могат ли?

Внедрявайки в крехкия детски ум натрапчивата мисъл за лидерство, рискуваме да лишим детето от шанса да живее уравновесено и радостно в мир със себе си и околния свят. Подстрекавано от играчките си, то хиляди пъти ще възпроизвежда модели на ситуации, които ще го формират, или по-скоро ­ деформират, в каквото сме му помогнали да си избере...

Антииграчките

Всеки може сам за себе си да определи коя играчка заслужава да бъде наречена така. Човек трябва да бъде честен пред себе си и твърд в любовта към децата си. Нашият Бог ни е завещал да пазим невинността им: «А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето» (Марк. 9:42).

Учените твърдят, че колкото една играчка е по-неопределена, толкова е по-добре за детето. Възпитателят има задачата да минимизира негативното въздействие на околния свят върху детето. Вера Aбраменкова, доктор на психологическите науки и автор на множество книги по детска психология, твърди, че не съществуват играчки, които да не развиват нищо у децата. Въпросът е какво именно се развива и подхранва чрез всяка от тях.

Татуировките

Чезаре Ломброзо, италиански лекар и криминолог, твърди, че същността на престъпника обича да се изявява чрез татуировки. Днес това мнение е, меко казано, непопулярно, тъй като е прието да се смята, че някогашното «дамгосване» или «белязване» е просто «боди арт». На пазара за детски аксесоари и играчки има асортимент, на който би завидял всеки затворник или лека жена от миналите векове. Днес "стигмата" (белези, знаци, б. р.) е актуално и търсено от най-ранна възраст забавление и украшение. И как не, щом за някои родители татуировката минава за «градски шик»...

  Чудовищата

Това са доста популярни играчки, притежаващи голяма притегателна сила. Множеството символични магически знаци (рога, зъби, демонични черти и др.) са твърде привлекателни за децата. Те обичат вълшебствата, независимо от знака ­ плюс или минус.

Един от начините за бърза и лесна продажба на всичко е т.нар. «бонус». Често виждаме мини роботи-убийци или покемон (Pocket Monster ­ джобно чудовище), пакетирани с бонбонки или шоколадче. На пръв поглед ­ нищо съмнително. Но учените са на друго мнение. Те казват, че когато детето започва да асоциира смъртта със сладкото, се отключва страшният процес на отричане от живота... Именно поради този факт изследователите са нарекли този тип играчки «джобни демони» ­ те са винаги под ръка, готови да нахъсат малкия «смелчак».

Изключително популярните на Запад Cabbage Patch Kids представляват прехранени теломуцуни (не е ясно къде започва тялото и къде завършва главата), които отдалече наподобяват деца с ръце без пръсти. У нас не липсват подобни "новородени" с бабешки вместо бебешки черти, макар че, за щастие, асортиментът не е така богат, както в други държави. Подобни образци лесно могат да откажат малките момиченца от играта с кукла-бебе, а на по-късен етап и от майчинството.

Съвсем неотдавна в английската преса (Dailymail.co.uk) нашумяха разкритията на лекар, който разказа как тежкоболни новородени биват евтаназирани по желание на собствените им родители. Клиничната пътека нa смъртта (Death Pathway), по която става това, е под камуфлажа на «end-of-life-care» ­ понятие, което обикновено засяга старите хора, на Запад все по-често прибягващи до практиката на «планирания край».

Сега да се върнем към нашата тема за играчките.

Какво представляват куклите в стил "новородено бебе"? Преобладаващите екземпляри обикновено имат доста болнав вид, а и различни «екстри», като например функция «изхождане»... От вида на някои от тях би се смутил дори опитен неонатолог, а чувството, което тези кукли предизвикват, в никакъв случай не може да се нарече майчинско... Може би този първичен опит лежи в основата на "философията" за евтаназия на новородени? Все пак трябва да признаем, че производителите проявяват известна фантазия и се стараят да бъдат винаги актуални. Благодарение на това съществуват и т. нар. "анатомично коректни" видове. Не е ясно обаче дали детайлите в тази анатомия просвещават, или развращават децата. Ако трябва да потърсим съвет при специалистите, мнението им е еднозначно. Развращават. Как се случва тогава тези "коректни" модели да населяват щандовете на толкова много магазини? И каква по-точно психо-терапевтична функция може да изпълнява една такава играчка?

Фетишизирането на индустрията, благодарение на играчкоманията, от която обществото ни е тежко болно, се задълбочава с всяка година. Рекламите на безкрайни серии от фешън долз, кукли-магьосници, шоу- и кинозвезди с всички атрибути "услужливо" ни се натикват в пощенските кутии в навечерието на Рождество Христово или Първи юни. Страниците с ярки цветове се редуват с мрачните тонове на играчките-серийни убийци, като напр. трансформъри, бакуган, киборги и др. чудовища без лица. Малките агресори ежечасно добавят нови единици в статистиката на детския травматизъм. Момчетата не са вече защитници на по-слабите и борци срещу злото, те се идентифицират със самото зло. Играчката провокира детето да си мисли: "Удрям ­ значи съм голям, убивам ­ значи съм смел". Дали след такива игри детето ще може да осмисли и внедри в живота си Божията заповед "Не убивай"?

Не можем да пропуснем и ужасяващо популярните Барби, Мокси, Стефи, Уинкс, Брац и др. подобни кукли. С такава кукла детето не може да играе на майка и дъщеря, а на слугиня и господарка. Другата опция е "аз съм тя". И наистина ­ днес десетки хиляди момичета от най-ранна възраст се стремят да изглеждат именно по този евтин начин, мислейки си, че това е най-доброто. Образът, внедрен своевременно, започва да работи отвътре навън в най-чувствителния преходен момент, когато малката госпожица започва да се осъзнава като жена. Но тогава е вече твърде късно за корекции... Така твърдят специалистите, а ние ­ любящите родители, би следвало да се вслушаме.

Не всички деца посягат лесно към този тип играчка. Често звучи въпросът: "Това момиче ли е, или е леличка?"... Независимо от това редица фирми нагло предлагат своите "лелички" с разголени форми, рахитични крака и хипер гримирани очи с разширени зеници в стил "прясно дрогирана". Родителите, лишени от всякаква критична мисъл, се радват заедно с децата си на хидроцефалните форми и не спират да попълват домашните колекции с тези образци на магистрална "естетика".

Да видим някои от тях. Кошмарните кукли с нарушени пропорции Bratz присъстват на пазара, представени и от двата пола (очната линия на лицата от мъжки пол е малко объркваща). В супер модерен вариант или пеещ поп-певец (играчката е озвучена) ­ това е без значение, стига серията да е разнообразна. Очевидно е, че това разнообразие е подчинено само на едно преобладаващо настроение, което е, меко казано, хулиганско. Има и понита със същото име ­ по-късно малките почитателки на понитата ще се преориентират към "правилните" кукли. А те са: шоу-гърл (може и с китара), танцьорка, врачка, филмова звезда, хипи и мн. др. Тези популярни модерни кукли съществуват под най-различни имена и в най-различни форми, но с една неприкрита демонична същност. Русите им образци напомнят едни по-големи модели на кукли за пораснали.

Всъщност, това е началото на историята на Барби... Брацилас, например, могат да имат червени или дори разноцветни очи, татуировки и аксесоари, но това е просто бутикова красота в сравнение с Monster High поредиците с готически аксесоари, момчета-вампири и дракули.

Уинкс не са много по-различни. Те също са гримирани до ушите малки вещици с устни в стил "хиалуронови", но има и още нещо. Името WINKS е акроним на "жени с доходи и без деца" (Women with Incomes and No Kids), wink означава също намигване или намек. Всеки е свободен да си направи съответните изводи. Предизвикателните голи пъпове, задни части и крака с обувки на високи токове се считат за «фешън» и задължителни, а куклите са любимки на момичетата от 5 г. възраст и нагоре.

В категорията на възрастта "4+" е уродливата Лалалупси, която винаги се продава с животинската си компания, както впрочем и доста от другите кукли от серията «булимички». Натрапва се мнението, че отглеждането на домашен любимец е занятие по-достойно и приятно за модерната жена, отколкото раждането и възпитаването на деца. Още една популярна серия са "Нова старс" ­ кукли-извънземни, без нос, но с огромни зеници, в които са изрисувани сърчица, цветчета, звезди и др. подобни фигурки. Компаньоните им са всякакви техно-животни без лица (обикновено асиметрични) или с лица, но и с рога.

Не бива да пропускаме серията от мини плюшени чудовища с три очи, макар че и еднооките не липсват. Ярките цветове и криви зъби са задължителни отличителни белези, както и странните им форми с рога или крила на прилеп. Всъщност последните са предназначени за най-малките.

След всичко казано дотук излиза, че пиратите очевидно са най-положителните герои в дългата серия от чудовища и морални изроди.

Други

За някои от нас все още са твърде близки онези времена, когато децата си играеха с копията на предмети от бита, военната техника, животни и кукли-бебета (винаги безполови!). Идеалните за игра природни материали стават все по-недостъпни поради цената си, но и поради това, че ярките цветове повече привличат вниманието на купувачите. Днес трудно се намират конструктори, в които да няма полуготови форми или комплект "направи си сам", в който да няма заготовки.

Творческата мисъл на едно дете може да бъде стимулирана и развивана безкрайно, стига да не се разчита на всичко онова, което магазинът предлага. Родителите, усещайки нездравия климат, често предпочитат да заплатят за клуб по шах, вместо да се харчат за настолни и развиващи игри с тенденциозна тематика. Компютърните игри и книгите за деца не правят изключение от темата, но те заслужават отделно и обстойно изследване. Естествено идва редът на въпроса: трябва ли и доколко да сме търпими?

Според специалистите, които изучават тази проблематика ­ не. Формирайки търпимост към грозното, анормалното и опасното, рискуваме да създадем едно общество от индивиди с безкритичен ум и слабоволева същност, облечена в лениво и болно тяло, което обича само себе си, а правото си на личен «блясък» и просперитет отстоява с по-висока доза агресия. Такава личност е обречена на безкрайна и безпросветна самота. Нима това искаме за децата си?

 Законите

Съществуват редица европейски директиви, свързани с нивата на вредни вещества в детските играчки. Провеждат се безброй технически експертизи, стриктно се записват формулите, по които може да се изчислят рисковете за физическото здраве на децата. Но дали има формули, по които да се изчислят морално-нравствените и духовни загуби за децата? Известно е, че белгийският крал е издал указ, в който измежду другите изисквания към детските играчки са споменати и нравствени критерии, към които производителите да се придържат.

При нас няма закони за това, нито някакви действащи рестрикции. Докато никой не контролира с какво са пълни детските ни магазини, докато няма експертен съвет, който да следи за евентуални аномалии, сме длъжни да се информираме и да опазваме чедата си от всичко, заплашващо невинността им. Защото не детето, но родителят прави своя морален избор чрез играчката. Той е този, който допуска детето да бъде ваксинирано срещу красивото, което то ще отхвърли, когато порасне, предпочитайки зловредния микроб на кича, грозното и душепагубното да колонизира душата му.

Виждаме, че инвазията на необятната армия от самоуверени и хитри воини на мамона е стигнала и до най-съкровеното ­ света на детските мечти. Трайно инсталирани в игровото поле на нашите деца, те още дълго ще ни обгазяват със своето обявено за парфюм зловоние. Но светът е такъв, какъвто е... с неговите жестоки образи и алогични постъпки. Звярът, "облечен" в цифров формат или кукленски дрехи, гримасничи отвсякъде. Невинаги е възможно да отвлечем вниманието на децата от атрактивния външен вид на играчката с гнила същност. Можем обаче да възпитаваме. Можем да обучаваме. Можем да развиваме усет у детето към истински красивото и извисеното. Можем заедно да създаваме възвишени форми и образи, защото в нас е заложено Божественото творческо начало.

 

 





Още от "Православна мисъл":