ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Биоетика » Проблемите на извънтелесното оплождане - IN VITRO fertilization (IVF)

Проблемите на извънтелесното оплождане - IN VITRO fertilization (IVF)

2010-03-10, автор: Синодална комисия по биоетика на ЕПЦ, рубрика: Биоетика

ivf.jpg1. Съвременните методики за IVF са носители на такива морални и духовни параметри, които налагат Църквата да запази своята резервираност към тях, основаваща се на следните четири констатации:
а) Зачатието на човека, постигнато чрез съвременните методики е асексуално. В смисъл, че то е напълно лишено от свещеността, защитата и сигурността на съпружеското съвъкупление. Така човекът вече не се ражда естествено, а се "произвежда" изкуствено.
б) За разлика от ембрионите и спермата, яйцеклетките много трудно се замразяват. Поради това обичайните практики използват принудително изваждане на яйцеклетки, чието оплождане именно води до проблема с остатъчното количество ембриони и тяхното замразяване.
в) Самият факт, че оплождането се извършва извън майчиното тяло и то при отсъствието на родителите, предразполага към неограничен избор от всякакви неестествени и морално съмнителни оплождания, които се съпровождат от сериозни проблеми.
г) Извънтелесното оплождане (IVF) дава огромни възможности за предвнедрителна генетична обработка (pre-implantation genetic processing) и интервенции с непредвидими последствия.

2. Асексуалното зачатие напълно оголва мига на началото на човешката психотелсеност от атмосферата на силна съпружеска любов и всецялостното тяхно психотелесно единение. Законът Божий е определил всеки човек да се ражда от любовен взрив, а не единствено от механичното сливане на генетичните клетки (гамети). Фактът, че човекът е с "битие, дарено от Бога", по никакъв начин не се съвместява с претенцията му той самият да определя начина на началото на своето битие, да отделя сътворяването на съществуването си от отношението на любов между родителите и да го програмира в медицински лаборатории според лични предпочитания и желания.

3. Пряка последица от IVF е създаването на остатъчно количество "излишни ембриони" - "surplus embryos". Църквата отхвърля такова понятие, защото не може да приеме, че съществуват излишни хора, съдбата на които дори се определя от някакви трети лица. Всеки човек и следователно всеки ембрион притежава уникалността на личността - свещеността на неповторимия образ Божий и необходимостта от общуването на другите с него.

4. Неправилно наречените "излишни ембриони" се съхраняват в инсталации за дълбоко замразяване или за евентуална бъдеща употреба от физическите им родители, или за да послужат като донорство на други "родители", или за да се експериментира с тях, или за да бъдат ползвани за органогенези при трансплантациони присаждания, или, последно, за да бъдат унищожени. Със сигурност за нито една от тези практики Църквата няма да даде своето благословение. Православната антропология и теология не могат да оправдаят съществуването на ембриони, които са изведени в самостойност вън от живота на бременността. Всеки ембрион е образ Божий, комуто трябва да се даде възможността да стане Божие подобие.

5. Замразяването на ембрионите обаче е свързано и с други неразрешими проблеми. Например, колко време е препоръчително да се съхраняват ембриони в замразителни камери; какво ще стане в случай, когато поради развод или смърт, или някаква друга причина, родителите не ги потърсят отново? Кое е по-добре - да бъдат унищожени или дадени на друга семейна двойка? И кой е упълномощеният да избере от двете злини по-малката?

6. In vitro фертилизацията провокира множество нови възможности с непредвидими морални и социални последици. Така примерно, за първи път идеята за даряване на сперма и яйцеклетка и за прибягването до репродуктивните възможности на сурогатна майка се явяват като практически ефективни. Това може да доведе до изтъняване или дори на отхвърляне на връзката родители - дете, или до неравнопоставеност в отношенията на двамата родители с детето, когато единият е физически родител, а другият само приемен баща или майка, за да се стигне до намесата в свещената връзка между генетичните родители и детето на сурогатна майка (майка-носител) и до създаването съответно на братя и сестри, непознати един на друг, до опасността от незнайни кръвосмесителни връзки и т.н. По своята същност всеки вид хетерологично асистирана фертилизация (т. е. извършено със сперма, яйцеклетка или ембрион от донор - трето лице за семейството, бел. прев.), е принизяване на смисъла на майчинството и на бащинството. Още повече, че след като трето лице се намесва в свещенността на човешката репродукция, а следователно и в тайнството на брака, това прави невъзможно Църквата да одобри такава практика.

7. Биологичното участие само на единият от съпрузите в раждането на детето напомня на осиновяването. Само че то се отличава от него, след като единият от родителите е физическият, а другият е само приемен. Докато случаят на донорство на ембрион изглежда да наподобява на класическото осиновяване.

8. Внасянето на повече количество ембриони в утробата, за да се увеличат шансовете за успех на бремеността, често водят до „множествена бременност". Предлаганото в такива случаи "слективно редуциране на бройката ембриони" за осигуряването на успешна бременност, представлява в същността си унищожаване на живи ембриони - нещо, което Църквата по никакъв начин не би могла да приеме.

9. Понякога хетерологичната фертилизация бива съпоставяна с прелюбодеянието. Но тя обаче се различава от него по това, че тук извънсъпружеска любовна връзка не се предполага, което е и главната причина за определянето на прелюбодеянието като грях и морално отклонение. Затова Църквата би трябвало да запази своята резервираност към хетерологичното оплождане, но и да избягва да го упреква като прелюбодеяние.

10. Възможността за бременност от сурогатна майка - носеща или заместваща майка може да има своята положителна страна, доколкото с любов служи на бременността. Но тъй като развитата през бременността връзка - между ембриона и сурогатната майка, е същностна и е неделима част не само от майчинството, но и от ембрионалното развитие, то взето от една страна, продължаването на тази връзка онеправдава генетичните родители, а от друга, нейното прекъсване онеправдава сурогатната майка. Но преди всичко тук онеправдано остава детето. По тази причина, но и главно защото така семейната сплотеност се разстройва, Църквата е затруднена да приеме такова едно отклонение от естествения път на развитие.

11. In vitro фертилизацията предоставя възможност и на безбрачни майки да придобият дете. Токава алтернатива обаче трябва да бъде отхвърлена, не само защото се подразбира, че е извънбрачно раждане, но и защото тук се програмира отглеждане на детето без баща, което е нечестно спрямо детето. В контекста на същата логика могат да се поставят и случаите на фертилизация със сперма на починал съпруг или със замразен ембрион след смъртта му.

12. Същото важи и за детеродието при майките в много напреднала възраст. Зачатие от такъв тип се заключава в себелюбивото желание на майката да има дете, като предпоставките да подпомага детето при растежа му са ограничени от самата природа. Това дете с раждането си несъмнено ще донесе радост на своите родители. Самото то обаче с много малка вероятност ще има възможността да се наслади в детството си на техните естествените грижи, и никак по време на младежкия си разцвет. Самите природни закони ограничават границите на развитие на един човек. Детеродието при майките в много напреднала възраст е егоистично, късогледо желание, което онеправдава новороденото дете.

13. Инвазивната фертилизация (IVF) предоставя възможността и хомосексуални двойки да имат дете. Църквата трябва по всякакъв начин да се противопостави на такова опция, защото това не е само някаква природна аномалия, а е също така морално извращение, което е с деструктивни  психологически последици върху детето и върху обществото.

14. С прилагането на in vitro фертилизацията (IVF) се свързва и предвнедрителният контрол (prenatal test). Когато това тестване цели терапевтична или превантивна процедура, то той е съвместим с класическото медицинско разбиране. Такива случаи обаче не само че са рядкост, но те също водят до всички свързани с IVF последици. Нещо повече, когато тестовете са положителни, т.е. когато генетични патологии са диагностицирани, тогава почти винаги резултът е прекъсване на бременността. Освен това, този контрол може да отведе до някакъв подбор на определени характеристики на детето (пол, цвят на косите или очите и т. н.), и дори до унищожаване на ембрионите с нежелани характеристики; следователно той може да генерира един евгеничен възглед за живота. По тези причини, макар че предвнедрителният контрол е съвременен диагностичен метод, който е многообещаващ, Църквата трябва да запази своята ясна резервираност към него.

15. Репродуктивното клониране отхвърля естественото зачатие. По същността си то пренебрегва мъжкия пол, тъй като слага край на неговото участие и роля във възпроизводството на човека. То накърнява също и участието на майката, тъй като не тя не дава неин гнтичен материал. Клонирането накрая, нарушава равновесието между половете, застрашава светостта на личността и съдържа в себе си повече похулване отколкото постижение*.

ISInjection.jpg16. Микрооплождането - Intracytoplasmic Sperm Injection (ICSI) е метод, подобряващ резултатите на технологичната намеса в репродукцията, но ограничаващ още повече ролята на естествения подбор, който много пъти действа профилактично, тъй като оплождането на яйцеклетката не става в средата на много сперматозоиди, а с един предварително избран сперматозоид. Поради факта, че в настоящето сме безсилни предварително да диагностицираме случайните генетични аномалии на сперматозоидите, техната селекция се извършва само по биологични критерии. Резултатът е подменянето на природата с евтино създаване на генетично патологични ембриони. Това е още една причина за моралната резервираност към микрооплождането.

17. Впреки че тези практики не винаги са с ясно изразен евгеничен характер, то те са такива по своите разбирания. Те така или иначе не успяват да предотвратят появата на инвалидност, но дори нещо обичайно - те унищожават инвалида. Доколкото не се раличава страданието от самия страдащ, дотлкова единственият начин за неговото преодоляване ще е през смъртта на страдащия в най-слабата, свещена и чувствителна фаза и изява на живота му. Унищожаването на страдащия (патологичен) ембрион бива представяно като предлагана „терапия" на случая.

18. Извеждането на сливането на гаметите, т. е. на зачатието, извън майчиното тяло, открива невероятни възможности за генетични манипулации, които могат фатално да променят човешкия вид, както на биологична основа, така и на социална като изява, и които са в голяма степен неконтролируеми. Комбинацията от невъзможност за налагане на контролиращи механизми върху бързите появи и възможности за генетични интервенции може да се окаже унищожително за човечеството.

 

Из ПРАВОСЛАВНО СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО АСИСТИРАНАТА РЕПРОДУКЦИЯ
(ОСНОВНИ ЕТИЧНИ ТЕЗИ)
на Св. Синод на Еладската православна църква

Превод от гръцки: Владимир ПЕТРОВ и Анула ХРИСТОВА





Още от "Православна мисъл":