ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » СВЕТИТЕ МОЩИ

СВЕТИТЕ МОЩИ

2015-03-01, автор: Преп. архим. ЮСТИН (Попович), рубрика: Теология

sv.moshti.jpg

Ма­те­ри­я­та, пред­с­та­ве­на в чо­веш­ко­то тя­ло, без съм­не­ние е най-за­га­дъч­ни­ят, тайн­с­т­вен и сло­жен об­раз. Мо­зъ­кът?! Как­ви чу­дес­ни тай­ни ста­ват меж­ду не­го­ва­та ма­те­рия и ду­ша­та! Кол­ко­то и да е го­лям опи­тът на чо­веш­кия род, те­зи тай­ни по ни­ка­къв на­чин не мо­гат да бъ­дат ни­то раз­б­ра­ни, ни­то осъз­на­ти. Мно­го мал­ко от тях са дос­тъп­ни за чо­веш­ко­то се­тив­но-ра­зум­но поз­на­ние. Съ­що­то ва­жи и за чо­веш­ко­то сър­це ­ - то ця­ло­то е из­тъ­ка­но от не­бес­но-зем­ни тай­ни. Та­ка е из­тъ­ка­на и вся­ка клет­ка в чо­веш­ко­то тя­ло, и вся­ка мо­ле­ку­ла, и все­ки атом. Всич­ко и всич­ки ­ по своя тайн­с­т­вен път към Бо­га, към Бо­го­чо­ве­ка. Та на­ли ма­те­ри­я­та е сът­во­ре­на от Бог Ло­гос и по та­зи при­чи­на е бо­го­цен­т­рич­на. Със Сво­е­то при­шес­т­вие в на­шия зе­мен свят и с ця­ло­то Си бо­го­чо­веш­ко до­мос­т­ро­и­тел­с­т­во за спа­се­ни­е­то на све­та Гос­под Хрис­тос наг­лед­но е по­ка­зал, че не са­мо ду­ша­та, но и ма­те­ри­я­та е сът­во­ре­на от Бо­га и за Бо­га; по­ка­зал е, че съ­щес­т­ву­ва Бо­го­чо­ве­кът. Та на­ли сът­во­ре­на­та от Бог Ло­гос ма­те­рия с всич­ки­те си вът­реш­ни нер­ви е бо­гос­т­ре­ми­тел­на и хрис­то­цен­т­рич­на.

Оче­вид­но до­ка­за­тел­с­т­во е то­ва, че Бог Сло­во ста­на плът, въ­чо­ве­чи се (Йо­ан. 1:14). По то­зи на­чин ма­те­ри­я­та е удос­то­е­на с бо­жес­т­ве­но ве­ли­чие и влиз­а в бла­го­дат­но-доб­ро­де­тел­ния под­виг на обо­го­чо­ве­ча­ва­не­то, ох­рис­то­вя­ва­не­то. Бог ста­нал плът, въ­чо­ве­чил се, та­ка че, ста­вай­ки чо­век, ця­ло­то тя­ло да при­е­ме в се­бе си Бо­га, да се из­пъл­ни с Не­го­ви­те чу­дот­вор­ни си­ли и мощ. С Бо­го­чо­ве­ка Гос­под Хрис­тос, с Не­го­во­то тя­ло ця­ла­та ма­те­рия се е на­со­чи­ла по пъ­тя на Хрис­тос: пъ­тя на обо­го­чо­ве­ча­ва­не­то, пре­об­ра­же­ни­е­то, ос­ве­ще­ни­е­то, въз­к­ре­се­ни­е­то, въз­не­се­ни­е­то към над­хе­ру­вим­с­ка сла­ва и веч­ност. И всич­ко то­ва се случ­ва, и всич­ко то­ва се сбъд­ва чрез бо­го­чо­веш­ко­то тя­ло ­ Цър­к­ва­та, ко­я­то е Бо­го­чо­ве­кът Хрис­тос в ця­ла­та пъл­но­та на бо­го­чо­веш­ка­та Му лич­ност, пъл­но­та­та, ко­я­то "из­пъл­ня всич­ко във всич­ко" (Еф. 1:23). С то­зи си бо­го­чо­веш­ки жи­вот в Цър­к­ва­та, тя­ло­то ка­то ма­те­рия, ка­то ве­щес­т­во, е ос­ве­те­но от Све­тия Дух и та­ка ста­ва тро­ич­но. По то­зи на­чин ма­те­ри­я­та пос­ти­га своя висш бо­жес­т­вен сми­съл и цел, сво­е­то веч­но бла­жен­с­т­во и сво­я­та бо­го­чо­веш­ка без­с­мър­т­на ра­дост.

Све­тост­та на све­ти­и­те, све­тост­та на тех­ни­те ду­ши и те­ла про­из­ли­за от рев­нос­т­ния им бла­го­дат­но-доб­ро­де­те­лен жи­вот в бо­го­чо­веш­ко­то тя­ло ­ - Хрис­то­ва­та Цър­к­ва. Та­ка све­тост­та об­х­ва­ща ця­ла­та лич­ност на чо­ве­ка: ця­ла­та ду­ша и тя­ло, всич­ко, ко­е­то е част от тайн­с­т­ве­но­то ус­т­ройс­т­во на чо­веш­ко­то съ­щес­т­во. Све­тост­та на све­ти­и­те не се съ­дър­жа са­мо в ду­ша­та им, но не­ми­ну­е­мо се раз­п­рос­ти­ра и вър­ху тя­ло­то, у све­ти­и­те са све­ти и ду­ша­та, и тя­ло­то. И ние, бла­го­чес­ти­во по­чи­тай­ки све­ти­и­те, по­чи­та­ме ця­ла­та им лич­ност, без да ги раз­де­ля­ме на све­та ду­ша и све­то тя­ло. От­тук про­из­ли­за и бла­го­чес­ти­во­то по­чи­та­не мо­щи­те на све­ти­и­те ­ ес­тес­т­ве­на със­тав­на част на бла­го­чес­ти­во­то по­чи­та­не и мо­лит­ве­но при­зо­ва­ва­не на све­ти­и­те. Всич­ко то­ва със­та­вя еди­нен не­де­лим под­виг, съ­що как­то ду­ша­та и тя­ло­то със­та­вят един­на­та не­де­ли­ма лич­ност на све­ти­я­та. През вре­ме на зем­ния си жи­вот све­ти­я­та с неп­рес­тан­но­то и съз­вуч­но бла­го­дат­но-доб­ро­де­тел­но сът­руд­ни­чес­т­во на сво­я­та ду­ша и тя­ло пос­ти­га све­тост­та на лич­ност­та си, из­пъл­ва с бла­го­дат­та на Све­тия Дух и ду­ша­та, и тя­ло­то и та­ка ги прет­во­ря­ва в съ­до­ве за све­ти тайн­с­т­ва и све­ти доб­ро­де­те­ли. За­то­ва на­пъл­но ес­тес­т­ве­но е да се въз­да­ва бла­го­чес­ти­во по­чи­та­ние и на то­зи, и на он­зи съ­съд на Бо­жи­я­та бла­го­дат. Та на­ли бла­го­дат­на­та Хрис­то­ва си­ла про­ник­ва, да­ря­ва с бла­го всич­ки със­тав­ни час­ти на чо­веш­ка­та лич­ност и лич­ност­та ка­то ця­ло. С неп­рес­тан­ни­те еван­гел­с­ки под­ви­зи све­ти­и­те пос­те­пен­но се из­пъл­ват със Све­тия Дух, та­ка че и све­ти­те им те­ла се прев­ръ­щат в хра­мо­ве на Све­тия Дух (1Кор.6:19;3:17). Все­ля­вай­ки вя­ра­та в Хрис­та в сър­ца­та си (Еф.3:17), с дей­на лю­бов и из­пъл­не­ние за­по­ве­ди­те на Бо­га От­ца (ср. 2Кор.13:13; Гал.5:6; Йоан.14:28), с бла­го­дат­ни под­ви­зи (ср. Еф.3:16;1Кор.2:12), ут­вър­ди­ли се в Све­тия Дух, све­ти­и­те ста­ват тро­ич­ни, прев­ръ­щат се в оби­тел на Прес­ве­та­та Тро­и­ца (ср. Йо­ан.14:23;17:21-23), в храм на жи­вия Бог (2Кор. 6:16), и це­ли­ят им жи­вот про­ти­ча от От­ца чрез Си­на в Све­тия Дух. И бла­гос­т­но по­чи­тай­ки све­ти­те мо­щи на све­ти­и­те, Цър­к­ва­та по­чи­та хра­мо­ве­те на Све­тия Дух, хра­мо­ве­те на жи­вия Бог, в ко­и­то Той жи­вее с бла­го­дат­та Си и след те­лес­на­та кон­чи­на на све­ти­я­та, и по пре­мъд­ро­то Си бла­го­во­ле­ние тво­ри чу­де­са ­ от тях и чрез тях. И те­зи чу­де­са, ко­и­то ста­ват от све­ти­те мо­щи, сви­де­тел­с­т­ват, че тях­но­то бла­го­чес­ти­во по­чи­та­ние от хо­ра­та е угод­но на Бо­га.

Бла­го­чес­ти­во­то по­чи­та­ние на све­ти­те мо­щи, ос­но­ва­но на чу­де­са­та, ко­и­то тво­рят, има сво­е­то на­ча­ло в Бо­жес­т­ве­но­то От­кро­ве­ние. Още в Ста­рия За­вет Бог бла­го­во­лил да прос­ла­ви с чу­де­са мо­щи­те на ня­кои Свои мъ­че­ни­ци. Та­ка от до­пи­ра до све­ти­те мо­щи на про­рок Ели­сей въз­к­ръс­ва ум­рял (4Цар.13:21; Сир.48:14-15). Гро­бът и кос­ти­те на про­ро­ка, пред­с­ка­зал на Йе­ро­во­ам раз­ру­шаване­то на жер­т­ве­ни­ци­те на идо­ли­те, са би­ли на го­ля­ма по­чит от юде­и­те (4Цар.23:18; ср. 3Цар.13:32). Пат­ри­арх Йо­сиф ос­та­вил за­ве­ща­ние на Из­ра­и­ле­ви­те си­но­ве да съх­ра­нят ос­тан­ки­те му в Еги­пет и при из­ли­за­не­то от там да ги от­не­сат в обе­то­ва­на­та зе­мя (Бит.50:25).

Но­ви­ят За­вет въз­не­се тя­ло­то на не­би­ва­ла бо­жес­т­ве­на ви­со­та и го прос­ла­ви със сла­ва, ко­я­то ня­ма до­ри и при хе­ру­ви­ми­те и се­ра­фи­ми­те. Бла­го­вес­ти­е­то на Но­вия За­вет: сми­съ­лът и цел­та на чо­веш­ко­то тя­ло е в то­ва, то за­ед­но с ду­ша­та да дос­тиг­не и нас­ле­ди веч­ния жи­вот във веч­но бла­жен­с­т­во. Гос­под Хрис­тос дой­де, за да спа­си, ох­рис­то­ви, обо­жи, обо­го­чо­ве­чи це­лия чо­век, то­ест и ду­ша­та, и тя­ло­то, та­ка че с въз­к­ре­се­ни­е­то да им оси­гу­ри по­бе­да над смърт­та и ве­чен жи­вот. И ни­кой ни­ко­га не е прос­ла­вял чо­веш­ко­то тя­ло та­ка, как­то го нап­ра­ви Гос­под Хрис­тос с въз­к­ре­се­ни­е­то Си в тя­ло на не­бе­то и с веч­но­то Си се­де­не в тя­ло от дяс­на­та стра­на на Бог Отец. Та­ка въз­к­ръс­на­ли­ят Гос­под вне­се за­ло­га за въз­к­ре­се­ни­е­то в при­ро­да­та на чо­веш­ко­то тя­ло и "сът­во­ри път за вся­ка плът към въз­кре­се­ни­е­то от мър­т­ви­те" (Ли­тур­гия на св. Ва­си­лий Ве­ли­ки, мо­лит­ва по вре­ме на "Свят, свят, свя­т..."). От­то­га­ва чо­век знае, че тя­ло­то е сът­во­ре­но за веч­ност­та чрез бо­го­чо­веч­ност­та, и че бо­жес­т­ве­но­то му приз­ва­ние на зе­мя­та е за­ед­но с ду­ша­та си да се бо­ри за ве­чен жи­вот (ср. 1Тим.6:12; 2Кор.4:18), да се бо­ри с по­мощ­та на всич­ки бла­го­дат­но-доб­ро­де­тел­ни сред­с­т­ва и чрез тях да се об­ла­го­да­ти, да се из­пъл­ни с Бо­жи­я­та бла­го­дат, да се прет­во­ри в храм на Све­тия Дух, в храм на жи­вия Бог (ср. 1Кор.3:16-17;6:19;2Кор. 6:16).

Имай­ки пред­вид, че та­зи но­во­за­вет­на цел за чо­веш­ко­то тя­ло е пос­тиг­на­та и осъ­щес­т­ве­на в лич­ност­та на све­ти­я­та, хрис­ти­я­ни­те въз­да­ват бла­го­чес­ти­во по­чи­та­ние на те­ла­та на све­ти­и­те, на тех­ни­те све­ти мо­щи ка­то све­ти храм на Све­тия Дух, Кой­то оби­та­ва в тях с бла­го­дат­та Си. Но От­к­ро­ве­нието по­каз­ва, че за­ра­ди Сво­е­то без­мер­но чо­ве­ко­лю­бие Све­ти­ят Дух пре­би­ва­ва с бла­го­дат­та Си не са­мо в те­ла­та на све­ти­и­те, но и в тех­ни­те дре­хи. Та­ка кър­пи­те и уб­ру­си­те на све­ти апос­тол Па­вел ле­ку­ват бол­ни и го­нят зли­те ду­хо­ве (Де­ян.19:12); про­рок Илия уд­ря по во­да­та с ко­жу­ха си, раз­де­ля во­ди­те на ре­ка Йор­дан и по пре­съх­на­ло­то рус­ло пре­си­ча ре­ка Йор­дан със своя уче­ник Ели­сей (4Цар. 2:8); съ­що­то със съ­щия ко­жух пра­ви са­ми­ят про­рок Ели­сей след въз­не­се­ни­е­то на Илия на не­бе­то (4Цар. 2:14). И всич­ко то­ва има сво­е­то бо­жес­т­ве­но пот­вър­ж­де­ние и обяс­не­ние в бо­жес­т­ве­на­та си­ла, ко­я­то е има­ло в дре­хи­те на Спа­си­те­ля, ко­и­то об­г­ръ­ща­ли пре­чис­то­то Му бо­жес­т­ве­но тя­ло (ср. Мат.9:20-23). И не­що по­ве­че ­ за­ра­ди без­мер­но­то Си чо­ве­ко­лю­бие Бо­жес­т­ве­ни­ят Гос­под пра­ви та­ка, че слу­ги­те на Не­го­во­то Бо­жес­т­во вър­шат чу­де­са не са­мо с тя­ло­то и дре­хи­те си, но и със сян­ка­та на те­ла­та си, за ко­е­то сви­де­тел­с­т­ва слу­ча­ят с апос­тол Пе­тър: сян­ка­та му ле­ку­ва бол­ни и го­ни не­чис­ти ду­хо­ве (Де­ян.5:15-16).

Без­с­мър­т­но­то бла­го­вес­тие на От­к­ро­ве­нието за све­ти­те мо­щи и бла­го­чес­ти­во­то им по­чи­та­не е зас­ви­де­тел­с­т­ва­но и неп­рес­тан­но се зас­ви­де­тел­с­т­ва в Све­ще­но­то Пре­да­ние от апос­тол­с­кия век до на­ши дни. Без­чис­ле­ни са све­ти­те мо­щи на све­ти­те Бо­жи угод­ни­ци в це­лия пра­вос­ла­вен свят. Чу­де­са­та им са не­из­б­ро­и­ми. Бла­го­чес­ти­во­то им по­чи­та­не от стра­на на пра­вос­лав­ни­те хрис­ти­я­ни е пов­се­мес­т­но. И не­съм­не­но то­ва е та­ка, за­що­то са­ми­те све­ти мо­щи с чу­де­са­та, ко­и­то тво­рят, ни под­буж­дат към бла­го­чес­ти­во­то им по­чи­та­не. От са­мо­то на­ча­ло, още от апос­тол­с­кия век, хрис­ти­я­ни­те бла­го­чес­ти­во са по­чи­та­ли чес­т­ни­те мо­щи на све­ти Йо­ан Пред­те­ча и на све­ти­те апос­то­ли и та­ка тех­ни­те мо­щи са ус­пе­ли да стиг­нат до нас, а по вре­ме на го­не­ни­я­та са ги кри­е­ли, ук­ри­ва­ли са в до­мо­ве­те си све­ще­ни­те ос­тан­ки на све­ти­те мъ­че­ни­ци. И от оне­зи вре­ме­на до днеш­ни дни све­ти­те мо­щи на све­ти­те Бо­жи мъ­че­ни­ци с чу­де­са­та си раз­ли­ват без­с­мър­т­на­та ра­дост на бо­го­чо­веш­ка­та на­ша вя­ра в сър­ца­та на пра­вос­лав­ни­те хрис­ти­я­ни. Без­чис­ле­ни са сви­де­тел­с­т­ва­та за то­ва. Ще при­пом­ним са­мо ня­кои.

Кол­ко тро­га­тел­но све­ти Йо­ан Зла­то­уст опис­ва праз­нич­но­то пре­на­ся­не и пос­ре­ща­не на све­ти­те мо­щи в сво­е­то Пох­вал­но сло­во за све­ти Иг­на­тий (Pg. t.50, col.594): "Вие, жи­те­ли на Ан­ти­о­хия, от­пус­нах­те епис­ко­па, а при­ех­те мъ­че­ни­ка; от­пус­нах­те го с мо­лит­ви, а го при­ех­те с вен­ци, и не са­мо вие, но и жи­те­ли­те на гра­до­ве­те, раз­по­ло­же­ни по пъ­тя му. По­мис­ле­те, как­во ли са по­чув­с­т­ва­ли при връ­ща­не­то на све­ти­те му ос­тан­ки! С как­ва сла­дост са се нас­лаж­да­ва­ли! В ка­къв въз­торг са би­ли! Как са се рад­ва­ли! С как­ви пох­ва­ли са об­си­па­ли от­в­ся­къ­де вен­це­но­се­ца! Как­то хра­бър рат­ник, кой­то е по­бе­дил про­тив­ни­ка и се връ­ща три­ум­фал­но след бит­ка­та, ко­го­то жи­те­ли­те въз­хи­ти­тел­но пос­ре­щат, без до­ри да му поз­во­лят да стъ­пи на зе­мя­та, а го вди­гат на ръ­це и го по­на­сят към до­ма му, об­сип­вай­ки го с не­из­б­ро­и­ми пох­ва­ли, точ­но та­ка и то­зи све­тия жи­те­ли­те на всич­ки гра­до­ве, за­поч­вай­ки от Рим, ед­ни след дру­ги са но­се­ли на ра­ме­не­те си и са го пре­да­ли на на­шия град, сла­вей­ки вен­це­но­се­ца, въз­х­ва­ля­вай­ки по­бе­ди­те­ля... През то­ва вре­ме све­ти­ят мъ­че­ник да­ря­вал бла­го­дат на всич­ки оне­зи гра­до­ве, ут­вър­дил ги е в бла­го­чес­ти­е­то; а от то­га­ва и до ден-дне­шен обо­га­тя­ва ва­шия град."

Раз­каз­вай­ки за чу­дот­вор­на­та си­ла на све­ти­те мо­щи, све­ти Еф­рем Си­ри­ец каз­ва за све­ти­те мъ­че­ни­ци: "Те и след смърт­та си дейс­т­ват ка­то жи­ви, из­це­ля­ват бол­ни, из­гон­ват бе­со­ве и с Гос­под­ня­та си­ла от­б­лъс­к­ват вся­ко тях­но зло на­па­де­ние. Та на­ли в све­ти­те мо­щи ви­на­ги при­със­т­ва чу­дот­вор­на­та бла­го­дат на Све­тия Дух." (Пох­вал­но сло­во за мъ­че­ни­ци­те, пос­т­ра­да­ли по це­лия свят ­ Тво­ре­ния, част II, Мос­к­ва, 1881, с. 497).

Св. Ам­в­ро­сий при от­к­ри­ва­не­то на све­ти­те мо­щи на св. Гер­ва­сий и св. Про­та­сий се об­ръ­ща към слу­ша­те­ли­те и каз­ва с бла­го­го­вей­но въз­хи­ще­ние: "Вие сте чу­ва­ли и да­же са­ми сте виж­да­ли мно­зи­на, ко­и­то са се ос­во­бо­ди­ли от бе­со­ве­те, и още по­ве­че та­ки­ва, ко­и­то са­мо са до­кос­на­ли с ръ­ка одеж­ди­те на све­ти­и­те и вед­на­га са се из­це­ли­ли от бо­лес­ти­те си. Въ­зоб­но­ви­ха се чу­де­са­та от древ­ни вре­ме­на, от­как с при­шес­т­ви­е­то на Гос­под Ии­сус на зе­мя­та се из­ля пре­и­зо­бил­на бла­го­дат: с очи­те си виж­да­те кол­ко мно­го хо­ра са из­це­ле­ни са­мо от сян­ка­та на све­ти­и­те. Кол­ко кър­пи пре­да­ват вяр­ва­щи­те от ръ­це в ръ­це! Кол­ко раз­лич­ни дре­хи, ко­и­то са би­ли по­ло­же­ни вър­ху све­ще­ни­те ос­тан­ки и са­мо от до­кос­ва­не­то до тях са се из­пъл­ни­ли с це­леб­на си­ла, те измо­лват един от друг. Всич­ки се опит­ват по­не за мал­ко да ги до­кос­нат, и кой­то ги до­кос­не, се из­це­ля­ва" (Epism. 22; Pl,t. 16, col. 1022).

Обос­но­ва­вай­ки бла­го­чес­ти­во­то по­чи­та­не на све­ти­те мо­щи от хрис­ти­я­ни­те, св. Ам­в­ро­сий бла­го­вес­т­ва: "В тя­ло­то на мъ­че­ни­ка по­чи­там ра­ни­те, по­лу­че­ни в име­то Хрис­то­во, по­чи­там то­зи, кой­то жи­вее с без­с­мър­ти­е­то на доб­ро­де­тел­та; по­чи­там пра­ха, ос­ве­тен от из­по­вяд­ва­не­то на Гос­по­да; по­чи­там в пра­ха се­ме­то на веч­ност­та; по­чи­там тя­ло­то, ко­е­то ме учи да оби­чам Гос­по­да и да не се стра­ху­вам от смърт­та за Не­го... Да, аз по­чи­там тя­ло­то, с ко­е­то Хрис­тос е удос­то­ил мъ­че­ни­чес­т­во­то, и ко­е­то ще ца­ру­ва с Хрис­тос на не­бе­са­та." (Serm.55, 1.11; Pl,t.17, col.718 u 719).

Раз­каз­вай­ки за чу­де­са­та, ко­и­то све­ти­те мо­щи творят, бл. Ав­гус­тин каз­ва: "За как­во дру­го сви­де­тел­с­т­ват те­зи чу­де­са, ако не за вя­ра­та, про­по­вяд­ва­ща, че Хрис­тос е въз­к­ръс­нал в плът и с плът се е въз­не­съл на не­бе­то? За­що­то и са­ми­те мъ­че­ни­ци са би­ли мъ­че­ни­ци, т. е. сви­де­те­ли на та­зи вя­ра... За та­зи вя­ра са по­ло­жи­ли жи­во­та си те, мо­же­щи­те да из­мо­лят то­ва от Гос­по­да, в Чи­е­то име са вку­си­ли смърт. За­ра­ди та­зи вя­ра пред­ва­ри­тел­но е би­ло про­я­ве­но от тях не­о­бик­но­ве­но тър­пе­ние, за да се про­я­ви пос­ле та­зи си­ла в чу­де­са­та им." (За гра­да Бо­жи, кн.22, гл.IХ, Ки­ев,1910).

Св. Йо­ан Да­мас­кин, обоб­ща­вай­ки жи­вот­вор­но­то уче­ние на Све­ще­но­то Пи­са­ние и Све­ще­но­то Пре­да­ние за бла­го­чес­ти­во­то по­чи­та­не на све­ти­те мо­щи, хе­ру­вим­с­ки бла­го­вес­т­ва от ол­та­ра на сво­я­та бо­го­нос­на хрис­то­ли­ка ду­ша: све­ти­и­те са ста­на­ли по бла­го­дат оно­ва, ко­е­то Гос­под Хрис­тос е по при­ро­да. То­ест, ста­на­ли са бо­го­ве по бла­го­дат: чис­ти и жи­ви Бо­жи оби­те­ли. Та на­ли Бог е ка­зал: "Ще се по­се­ля в тях и ще хо­дя меж­ду тях; и ще им бъ­да Бог" (2Кор.6:16; Лев.26:12). При то­ва Све­ще­но­то Пи­са­ние каз­ва: "Ду­ши­те на пра­вед­ни­те са в Бо­жия ръ­ка, и мъ­ка ня­ма да ги до­кос­не" (Прем.3:1). Та на­ли смърт­та на све­те­ца е по-ско­ро сън, а не смърт. И: "Скъ­па е в очи­те на Гос­по­да смърт­та на Не­го­ви­те све­ти­и" (Пс.115:6). И ос­вен то­ва, как­во мо­же да е по-скъ­по­цен­но от то­ва да си в Бо­жи ръ­це!? На­ли Бог е жи­вот и свет­ли­на, и оне­зи, ко­и­то са в Бо­жи ръ­це, са в жи­во­та и свет­ли­на­та. А Бог чрез ума оби­та­ва и в те­ла­та на све­ти­и­те, как­то сви­де­тел­с­т­ва апос­то­лът: "Не зна­е­те ли, че вие сте храм Бо­жий, и Ду­хът Бо­жий жи­вее във вас?" (1Кор.3:16), Гос­под е Ду­хът (2Кор.3:17). И още ед­на еван­гел­с­ка ис­ти­на: "А­ко ня­кой ра­зо­ри Бо­жи храм, не­го Бог ще ра­зо­ри; за­що­то Бо­жи­ят храм е свет; а то­зи храм сте ви­е" (1Кор. 3:17). За­то­ва как да не се по­чи­та Бо­жи­е­то оду­хот­во­ре­ние, оду­хот­во­ре­ни­те те­лес­ни жи­ли­ща Бо­жи? Та на­ли те, би­дей­ки жи­ви, с дръз­но­ве­ние зас­та­ват пред Бо­га. Гос­под Хрис­тос ни е да­рил мо­щи­те на све­ти­и­те ка­то но­се­щи спа­се­ние из­точ­ни­ци, ко­и­то из­точ­ват раз­но­об­раз­ни доб­ро­де­я­ния и из­ли­ват бла­го­у­хан­но ми­ро. Ни­кой да не се съм­ня­ва в то­ва! Та на­ли ня­ко­га по Бо­жия во­ля за жад­ния на­род по­тек­ла во­да в пус­ти­ня­та от твър­да­та ска­ла (Изх. 17:6), и от че­люст­та на ос­ли­ца­та ­ за жад­ния Сам­сон (Съд.15:14-19). Та ни­ма е по-не­ве­ро­ят­но то­ва, че от мо­щи­те на све­ти­те мъ­че­ни­ци изо­бил­но се из­ли­ва бла­го­вон­но ми­ро? Не­съм­не­но то се из­ли­ва по Бо­жие все­мо­гъ­щес­т­во и по Бо­жи­е­то чес­т­ва­не и ува­же­ние към све­ти­и­те. По ста­ро­за­вет­ния за­кон ­ кой­то се до­кос­не до мър­т­во тя­ло, се счи­та не­чист се­дем дни (Чис.19:11).

Но све­ти­и­те не са мър­т­ви. От­как Он­зи, Кой­то Са­ми­ят е Жи­вот и Ви­нов­ник за жи­во­та, бил при­чис­лен към мър­т­ви­те, ние ве­че не на­ри­ча­ме мър­т­ви оне­зи, ко­и­то са зас­па­ли, по­ми­на­ли са се с на­деж­да във въз­к­ре­се­ни­е­то и с вя­ра в Не­го. Тях ни­ко­га не ги на­ри­ча­ме мър­т­ви. А и как ед­но мър­т­во тя­ло би мог­ло да тво­ри чу­де­са. И то­га­ва как с дейс­т­ви­е­то на све­ти­те мо­щи се про­гон­ват бе­со­ве, ле­ку­ват се бо­лес­ти, из­це­ля­ват се бол­ни, прог­леж­дат сле­пи, очис­т­ват се про­ка­же­ни, прек­ра­тя­ват се из­ку­ше­ния и бе­ди, и все­ки до­бър дар от От­ца на свет­ли­ни­те (Як.1:17) сли­за при те­зи, ко­и­то се мо­лят с твър­да вя­ра.

Все­лен­с­ка­та вя­ра на Цър­к­ва­та за бла­го­чес­ти­во­то по­чи­та­не на све­ти­те мо­щи са пот­вър­ди­ли бо­го­нос­ни­те от­ци на Сед­мия все­лен­с­ки съ­бор с пос­та­нов­ле­ни­е­то си: "На­ши­ят Гос­под Ии­сус Хрис­тос ни е да­рил мо­щи­те на све­ти­и­те ка­то но­сещ спа­се­ние из­точ­ник, из­ли­ващ раз­но­об­раз­ни бла­го­де­я­ния вър­ху не­мощ­ни­те. За­то­ва дръз­на­ли­те да от­ри­чат мо­щи­те на мъ­че­ни­ка: ако са епис­ко­пи, да бъ­дат низ­вер­г­на­ти, ако са мо­на­си и ми­ря­ни да бъ­дат ли­ше­ни от об­щу­ва­не." (AcL VII, Binii Concil. I.V, р.794,1636 г. ­ Пре­вод от сръб­с­ки). В 7 пра­ви­ло на съ­щия Все­лен­с­ки съ­бор се каз­ва: "Ко­и­то чес­т­ни хра­мо­ве са ос­ве­те­ни без све­ти мъ­че­ни­чес­ки мо­щи, оп­ре­де­ля­ме: да се из­вър­ши в тях по­ла­га­не на мо­щи със съ­от­вет­на­та мо­лит­ва." (Кни­га с пра­ви­ла­та на св. апос­то­ли, св. Все­лен­с­ки и по­мес­т­ни събори и све­ти­те от­ци,Ка­на­да,1971,с.177).

За то­ва, че бла­го­чес­ти­во­то по­чи­та­не на све­ти­те мо­щи е със­тав­на част от Бо­го­чо­веш­ко­то до­мос­т­ро­и­тел­с­т­во за спа­се­ние, сви­де­тел­с­т­ва и след­ни­ят акт: по всич­ки най-древ­ни сви­де­тел­с­т­ва на Све­ще­но­то Пре­да­ние хра­мо­ве­те са стро­е­ни вър­ху гроб­ни­ци и мо­щи на све­тии и све­та­та Ли­тур­гия се из­вър­ш­ва са­мо вър­ху ан­ти­минс, в кой­то се на­ми­рат час­ти­ци от све­ти мо­щи. За­ед­но с то­ва бо­гос­лу­жеб­ни­те кни­ги, осо­бе­но Ми­не­и­те, са из­пъл­не­ни с мо­лит­ви и пес­но­пе­ния, ко­и­то го­во­рят за бла­го­чес­ти­во­то по­чи­та­не на све­ти­те мо­щи. А жи­ти­я­та на све­ти­и­те изо­бил­с­т­ват със сви­де­тел­с­т­ва за тех­ни­те чу­де­са, раз­ли­вай­ки в сър­ца­та на пра­вос­лав­ни­те хрис­ти­я­ни без­с­мър­т­на­та ра­дост на на­ша­та пра­вос­лав­на, бо­го­чо­веш­ка вя­ра.

Всич­ко във всич­ко: тай­на­та на све­ти­те мо­щи е в сър­це­то на но­во­за­вет­но­то все­тайн­с­т­во: Бо­го­въп­лъ­ще­ни­е­то (ср.1Тим.3:16). Та на­ли ця­ла­та тай­на на чо­веш­ко­то тя­ло се обяс­ня­ва с въп­лъ­ще­ни­е­то и въ­чо­ве­ча­ва­не­то на Бо­га, на Бо­го­чо­ве­ка Гос­под Ии­сус Хрис­тос. От­тук ид­ва и бла­го­вес­ти­е­то, пъл­но­то бла­го­вес­тие за тя­ло­то: Тя­ло­то... за Гос­по­да и Гос­под за тя­ло­то (1Кор.6:13). А чрез чо­веш­ко­то тя­ло и вся­ка твар, ця­ла­та ма­те­рия е при­до­би­ла своя бо­жес­т­вен сми­съл, бо­го­чо­веш­кия ця­лос­тен сми­съл (ср.Рим. 8:19-23). Та на­ли от чо­ве­ка, ос­ве­тен в Цър­к­ва­та със све­ти­те тайн­с­т­ва и све­ти­те доб­ро­де­те­ли, се ос­ве­тя­ват, ох­рис­то­вя­ват и тва­ри­те, и ма­те­ри­я­та. А от­тук ид­ва и та­зи ра­дост: ми­ро­то­чи­ви­те мо­щи на мно­го от све­ти­и­те. То­ва скъ­по­цен­но чу­до е да­де­но на све­ти­те мо­щи, за да се по­ка­же, че хрис­ти­я­ни­те дейс­т­ви­тел­но са "Хрис­то­во бла­го­у­ха­ние пред Бо­га" (2Кор. 2:15), те са ка­де­не с та­мян пред Бо­га, пред не­бе­то. Еван­гел­с­ка­та ис­ти­на е та­ка­ва: чо­веш­ки­ят грях е смрад пред Бо­га; и все­ки грях е смрад­но ка­де­не на дя­во­ла. А със съ­дейс­т­ви­е­то на све­ти­те тайн­с­т­ва и све­ти­те доб­ро­де­те­ли хрис­ти­я­ни­те ста­ват "Хрис­то­во бла­го­у­ха­ние пред Бо­га". От­тук са и све­ти­те ми­ро­то­чи­ви мо­щи на све­ти­и­те.

Пре­вод от рус­ки: Пе­тър СТОИЛОВ

сп. "Духовна култура", СИ, 2005 г.

 

 

 

 





Още от "Православна мисъл":