ЛЕСТВИЦА

СЪДБАТА НА СВ. ЙОАНОВАТА ДЕСНИЦА

СЪДБАТА НА СВ. ЙОАНОВАТА ДЕСНИЦА

† Смоленски епископ НЕСТОР
ВЪЗВРЪЩАНЕ НА МОЩИТЕ НА СВ. ИВАН РИЛСКИ

ВЪЗВРЪЩАНЕ НА МОЩИТЕ НА СВ. ИВАН РИЛСКИ

Написано от дякон Владислав Граматик
РАЗМИШЛЕНИЯ

РАЗМИШЛЕНИЯ

Св. Николай Велимирович
ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ

ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ

+ Левкийски епископ ПАРТЕНИЙ
СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ

СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ

Д-р Десислава Панайотова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » СВЕТИТЕ МОЩИ

СВЕТИТЕ МОЩИ

2015-03-01, автор: Преп. архим. ЮСТИН (Попович), рубрика: Теология

sv.moshti.jpg

Ма­те­ри­я­та, пред­с­та­ве­на в чо­веш­ко­то тя­ло, без съм­не­ние е най-за­га­дъч­ни­ят, тайн­с­т­вен и сло­жен об­раз. Мо­зъ­кът?! Как­ви чу­дес­ни тай­ни ста­ват меж­ду не­го­ва­та ма­те­рия и ду­ша­та! Кол­ко­то и да е го­лям опи­тът на чо­веш­кия род, те­зи тай­ни по ни­ка­къв на­чин не мо­гат да бъ­дат ни­то раз­б­ра­ни, ни­то осъз­на­ти. Мно­го мал­ко от тях са дос­тъп­ни за чо­веш­ко­то се­тив­но-ра­зум­но поз­на­ние. Съ­що­то ва­жи и за чо­веш­ко­то сър­це ­ - то ця­ло­то е из­тъ­ка­но от не­бес­но-зем­ни тай­ни. Та­ка е из­тъ­ка­на и вся­ка клет­ка в чо­веш­ко­то тя­ло, и вся­ка мо­ле­ку­ла, и все­ки атом. Всич­ко и всич­ки ­ по своя тайн­с­т­вен път към Бо­га, към Бо­го­чо­ве­ка. Та на­ли ма­те­ри­я­та е сът­во­ре­на от Бог Ло­гос и по та­зи при­чи­на е бо­го­цен­т­рич­на. Със Сво­е­то при­шес­т­вие в на­шия зе­мен свят и с ця­ло­то Си бо­го­чо­веш­ко до­мос­т­ро­и­тел­с­т­во за спа­се­ни­е­то на све­та Гос­под Хрис­тос наг­лед­но е по­ка­зал, че не са­мо ду­ша­та, но и ма­те­ри­я­та е сът­во­ре­на от Бо­га и за Бо­га; по­ка­зал е, че съ­щес­т­ву­ва Бо­го­чо­ве­кът. Та на­ли сът­во­ре­на­та от Бог Ло­гос ма­те­рия с всич­ки­те си вът­реш­ни нер­ви е бо­гос­т­ре­ми­тел­на и хрис­то­цен­т­рич­на.

Оче­вид­но до­ка­за­тел­с­т­во е то­ва, че Бог Сло­во ста­на плът, въ­чо­ве­чи се (Йо­ан. 1:14). По то­зи на­чин ма­те­ри­я­та е удос­то­е­на с бо­жес­т­ве­но ве­ли­чие и влиз­а в бла­го­дат­но-доб­ро­де­тел­ния под­виг на обо­го­чо­ве­ча­ва­не­то, ох­рис­то­вя­ва­не­то. Бог ста­нал плът, въ­чо­ве­чил се, та­ка че, ста­вай­ки чо­век, ця­ло­то тя­ло да при­е­ме в се­бе си Бо­га, да се из­пъл­ни с Не­го­ви­те чу­дот­вор­ни си­ли и мощ. С Бо­го­чо­ве­ка Гос­под Хрис­тос, с Не­го­во­то тя­ло ця­ла­та ма­те­рия се е на­со­чи­ла по пъ­тя на Хрис­тос: пъ­тя на обо­го­чо­ве­ча­ва­не­то, пре­об­ра­же­ни­е­то, ос­ве­ще­ни­е­то, въз­к­ре­се­ни­е­то, въз­не­се­ни­е­то към над­хе­ру­вим­с­ка сла­ва и веч­ност. И всич­ко то­ва се случ­ва, и всич­ко то­ва се сбъд­ва чрез бо­го­чо­веш­ко­то тя­ло ­ Цър­к­ва­та, ко­я­то е Бо­го­чо­ве­кът Хрис­тос в ця­ла­та пъл­но­та на бо­го­чо­веш­ка­та Му лич­ност, пъл­но­та­та, ко­я­то "из­пъл­ня всич­ко във всич­ко" (Еф. 1:23). С то­зи си бо­го­чо­веш­ки жи­вот в Цър­к­ва­та, тя­ло­то ка­то ма­те­рия, ка­то ве­щес­т­во, е ос­ве­те­но от Све­тия Дух и та­ка ста­ва тро­ич­но. По то­зи на­чин ма­те­ри­я­та пос­ти­га своя висш бо­жес­т­вен сми­съл и цел, сво­е­то веч­но бла­жен­с­т­во и сво­я­та бо­го­чо­веш­ка без­с­мър­т­на ра­дост.

Све­тост­та на све­ти­и­те, све­тост­та на тех­ни­те ду­ши и те­ла про­из­ли­за от рев­нос­т­ния им бла­го­дат­но-доб­ро­де­те­лен жи­вот в бо­го­чо­веш­ко­то тя­ло ­ - Хрис­то­ва­та Цър­к­ва. Та­ка све­тост­та об­х­ва­ща ця­ла­та лич­ност на чо­ве­ка: ця­ла­та ду­ша и тя­ло, всич­ко, ко­е­то е част от тайн­с­т­ве­но­то ус­т­ройс­т­во на чо­веш­ко­то съ­щес­т­во. Све­тост­та на све­ти­и­те не се съ­дър­жа са­мо в ду­ша­та им, но не­ми­ну­е­мо се раз­п­рос­ти­ра и вър­ху тя­ло­то, у све­ти­и­те са све­ти и ду­ша­та, и тя­ло­то. И ние, бла­го­чес­ти­во по­чи­тай­ки све­ти­и­те, по­чи­та­ме ця­ла­та им лич­ност, без да ги раз­де­ля­ме на све­та ду­ша и све­то тя­ло. От­тук про­из­ли­за и бла­го­чес­ти­во­то по­чи­та­не мо­щи­те на све­ти­и­те ­ ес­тес­т­ве­на със­тав­на част на бла­го­чес­ти­во­то по­чи­та­не и мо­лит­ве­но при­зо­ва­ва­не на све­ти­и­те. Всич­ко то­ва със­та­вя еди­нен не­де­лим под­виг, съ­що как­то ду­ша­та и тя­ло­то със­та­вят един­на­та не­де­ли­ма лич­ност на све­ти­я­та. През вре­ме на зем­ния си жи­вот све­ти­я­та с неп­рес­тан­но­то и съз­вуч­но бла­го­дат­но-доб­ро­де­тел­но сът­руд­ни­чес­т­во на сво­я­та ду­ша и тя­ло пос­ти­га све­тост­та на лич­ност­та си, из­пъл­ва с бла­го­дат­та на Све­тия Дух и ду­ша­та, и тя­ло­то и та­ка ги прет­во­ря­ва в съ­до­ве за све­ти тайн­с­т­ва и све­ти доб­ро­де­те­ли. За­то­ва на­пъл­но ес­тес­т­ве­но е да се въз­да­ва бла­го­чес­ти­во по­чи­та­ние и на то­зи, и на он­зи съ­съд на Бо­жи­я­та бла­го­дат. Та на­ли бла­го­дат­на­та Хрис­то­ва си­ла про­ник­ва, да­ря­ва с бла­го всич­ки със­тав­ни час­ти на чо­веш­ка­та лич­ност и лич­ност­та ка­то ця­ло. С неп­рес­тан­ни­те еван­гел­с­ки под­ви­зи све­ти­и­те пос­те­пен­но се из­пъл­ват със Све­тия Дух, та­ка че и све­ти­те им те­ла се прев­ръ­щат в хра­мо­ве на Све­тия Дух (1Кор.6:19;3:17). Все­ля­вай­ки вя­ра­та в Хрис­та в сър­ца­та си (Еф.3:17), с дей­на лю­бов и из­пъл­не­ние за­по­ве­ди­те на Бо­га От­ца (ср. 2Кор.13:13; Гал.5:6; Йоан.14:28), с бла­го­дат­ни под­ви­зи (ср. Еф.3:16;1Кор.2:12), ут­вър­ди­ли се в Све­тия Дух, све­ти­и­те ста­ват тро­ич­ни, прев­ръ­щат се в оби­тел на Прес­ве­та­та Тро­и­ца (ср. Йо­ан.14:23;17:21-23), в храм на жи­вия Бог (2Кор. 6:16), и це­ли­ят им жи­вот про­ти­ча от От­ца чрез Си­на в Све­тия Дух. И бла­гос­т­но по­чи­тай­ки све­ти­те мо­щи на све­ти­и­те, Цър­к­ва­та по­чи­та хра­мо­ве­те на Све­тия Дух, хра­мо­ве­те на жи­вия Бог, в ко­и­то Той жи­вее с бла­го­дат­та Си и след те­лес­на­та кон­чи­на на све­ти­я­та, и по пре­мъд­ро­то Си бла­го­во­ле­ние тво­ри чу­де­са ­ от тях и чрез тях. И те­зи чу­де­са, ко­и­то ста­ват от све­ти­те мо­щи, сви­де­тел­с­т­ват, че тях­но­то бла­го­чес­ти­во по­чи­та­ние от хо­ра­та е угод­но на Бо­га.

Бла­го­чес­ти­во­то по­чи­та­ние на све­ти­те мо­щи, ос­но­ва­но на чу­де­са­та, ко­и­то тво­рят, има сво­е­то на­ча­ло в Бо­жес­т­ве­но­то От­кро­ве­ние. Още в Ста­рия За­вет Бог бла­го­во­лил да прос­ла­ви с чу­де­са мо­щи­те на ня­кои Свои мъ­че­ни­ци. Та­ка от до­пи­ра до све­ти­те мо­щи на про­рок Ели­сей въз­к­ръс­ва ум­рял (4Цар.13:21; Сир.48:14-15). Гро­бът и кос­ти­те на про­ро­ка, пред­с­ка­зал на Йе­ро­во­ам раз­ру­шаване­то на жер­т­ве­ни­ци­те на идо­ли­те, са би­ли на го­ля­ма по­чит от юде­и­те (4Цар.23:18; ср. 3Цар.13:32). Пат­ри­арх Йо­сиф ос­та­вил за­ве­ща­ние на Из­ра­и­ле­ви­те си­но­ве да съх­ра­нят ос­тан­ки­те му в Еги­пет и при из­ли­за­не­то от там да ги от­не­сат в обе­то­ва­на­та зе­мя (Бит.50:25).

Но­ви­ят За­вет въз­не­се тя­ло­то на не­би­ва­ла бо­жес­т­ве­на ви­со­та и го прос­ла­ви със сла­ва, ко­я­то ня­ма до­ри и при хе­ру­ви­ми­те и се­ра­фи­ми­те. Бла­го­вес­ти­е­то на Но­вия За­вет: сми­съ­лът и цел­та на чо­веш­ко­то тя­ло е в то­ва, то за­ед­но с ду­ша­та да дос­тиг­не и нас­ле­ди веч­ния жи­вот във веч­но бла­жен­с­т­во. Гос­под Хрис­тос дой­де, за да спа­си, ох­рис­то­ви, обо­жи, обо­го­чо­ве­чи це­лия чо­век, то­ест и ду­ша­та, и тя­ло­то, та­ка че с въз­к­ре­се­ни­е­то да им оси­гу­ри по­бе­да над смърт­та и ве­чен жи­вот. И ни­кой ни­ко­га не е прос­ла­вял чо­веш­ко­то тя­ло та­ка, как­то го нап­ра­ви Гос­под Хрис­тос с въз­к­ре­се­ни­е­то Си в тя­ло на не­бе­то и с веч­но­то Си се­де­не в тя­ло от дяс­на­та стра­на на Бог Отец. Та­ка въз­к­ръс­на­ли­ят Гос­под вне­се за­ло­га за въз­к­ре­се­ни­е­то в при­ро­да­та на чо­веш­ко­то тя­ло и "сът­во­ри път за вся­ка плът към въз­кре­се­ни­е­то от мър­т­ви­те" (Ли­тур­гия на св. Ва­си­лий Ве­ли­ки, мо­лит­ва по вре­ме на "Свят, свят, свя­т..."). От­то­га­ва чо­век знае, че тя­ло­то е сът­во­ре­но за веч­ност­та чрез бо­го­чо­веч­ност­та, и че бо­жес­т­ве­но­то му приз­ва­ние на зе­мя­та е за­ед­но с ду­ша­та си да се бо­ри за ве­чен жи­вот (ср. 1Тим.6:12; 2Кор.4:18), да се бо­ри с по­мощ­та на всич­ки бла­го­дат­но-доб­ро­де­тел­ни сред­с­т­ва и чрез тях да се об­ла­го­да­ти, да се из­пъл­ни с Бо­жи­я­та бла­го­дат, да се прет­во­ри в храм на Све­тия Дух, в храм на жи­вия Бог (ср. 1Кор.3:16-17;6:19;2Кор. 6:16).

Имай­ки пред­вид, че та­зи но­во­за­вет­на цел за чо­веш­ко­то тя­ло е пос­тиг­на­та и осъ­щес­т­ве­на в лич­ност­та на све­ти­я­та, хрис­ти­я­ни­те въз­да­ват бла­го­чес­ти­во по­чи­та­ние на те­ла­та на све­ти­и­те, на тех­ни­те све­ти мо­щи ка­то све­ти храм на Све­тия Дух, Кой­то оби­та­ва в тях с бла­го­дат­та Си. Но От­к­ро­ве­нието по­каз­ва, че за­ра­ди Сво­е­то без­мер­но чо­ве­ко­лю­бие Све­ти­ят Дух пре­би­ва­ва с бла­го­дат­та Си не са­мо в те­ла­та на све­ти­и­те, но и в тех­ни­те дре­хи. Та­ка кър­пи­те и уб­ру­си­те на све­ти апос­тол Па­вел ле­ку­ват бол­ни и го­нят зли­те ду­хо­ве (Де­ян.19:12); про­рок Илия уд­ря по во­да­та с ко­жу­ха си, раз­де­ля во­ди­те на ре­ка Йор­дан и по пре­съх­на­ло­то рус­ло пре­си­ча ре­ка Йор­дан със своя уче­ник Ели­сей (4Цар. 2:8); съ­що­то със съ­щия ко­жух пра­ви са­ми­ят про­рок Ели­сей след въз­не­се­ни­е­то на Илия на не­бе­то (4Цар. 2:14). И всич­ко то­ва има сво­е­то бо­жес­т­ве­но пот­вър­ж­де­ние и обяс­не­ние в бо­жес­т­ве­на­та си­ла, ко­я­то е има­ло в дре­хи­те на Спа­си­те­ля, ко­и­то об­г­ръ­ща­ли пре­чис­то­то Му бо­жес­т­ве­но тя­ло (ср. Мат.9:20-23). И не­що по­ве­че ­ за­ра­ди без­мер­но­то Си чо­ве­ко­лю­бие Бо­жес­т­ве­ни­ят Гос­под пра­ви та­ка, че слу­ги­те на Не­го­во­то Бо­жес­т­во вър­шат чу­де­са не са­мо с тя­ло­то и дре­хи­те си, но и със сян­ка­та на те­ла­та си, за ко­е­то сви­де­тел­с­т­ва слу­ча­ят с апос­тол Пе­тър: сян­ка­та му ле­ку­ва бол­ни и го­ни не­чис­ти ду­хо­ве (Де­ян.5:15-16).

Без­с­мър­т­но­то бла­го­вес­тие на От­к­ро­ве­нието за све­ти­те мо­щи и бла­го­чес­ти­во­то им по­чи­та­не е зас­ви­де­тел­с­т­ва­но и неп­рес­тан­но се зас­ви­де­тел­с­т­ва в Све­ще­но­то Пре­да­ние от апос­тол­с­кия век до на­ши дни. Без­чис­ле­ни са све­ти­те мо­щи на све­ти­те Бо­жи угод­ни­ци в це­лия пра­вос­ла­вен свят. Чу­де­са­та им са не­из­б­ро­и­ми. Бла­го­чес­ти­во­то им по­чи­та­не от стра­на на пра­вос­лав­ни­те хрис­ти­я­ни е пов­се­мес­т­но. И не­съм­не­но то­ва е та­ка, за­що­то са­ми­те све­ти мо­щи с чу­де­са­та, ко­и­то тво­рят, ни под­буж­дат към бла­го­чес­ти­во­то им по­чи­та­не. От са­мо­то на­ча­ло, още от апос­тол­с­кия век, хрис­ти­я­ни­те бла­го­чес­ти­во са по­чи­та­ли чес­т­ни­те мо­щи на све­ти Йо­ан Пред­те­ча и на све­ти­те апос­то­ли и та­ка тех­ни­те мо­щи са ус­пе­ли да стиг­нат до нас, а по вре­ме на го­не­ни­я­та са ги кри­е­ли, ук­ри­ва­ли са в до­мо­ве­те си све­ще­ни­те ос­тан­ки на све­ти­те мъ­че­ни­ци. И от оне­зи вре­ме­на до днеш­ни дни све­ти­те мо­щи на све­ти­те Бо­жи мъ­че­ни­ци с чу­де­са­та си раз­ли­ват без­с­мър­т­на­та ра­дост на бо­го­чо­веш­ка­та на­ша вя­ра в сър­ца­та на пра­вос­лав­ни­те хрис­ти­я­ни. Без­чис­ле­ни са сви­де­тел­с­т­ва­та за то­ва. Ще при­пом­ним са­мо ня­кои.

Кол­ко тро­га­тел­но све­ти Йо­ан Зла­то­уст опис­ва праз­нич­но­то пре­на­ся­не и пос­ре­ща­не на све­ти­те мо­щи в сво­е­то Пох­вал­но сло­во за све­ти Иг­на­тий (Pg. t.50, col.594): "Вие, жи­те­ли на Ан­ти­о­хия, от­пус­нах­те епис­ко­па, а при­ех­те мъ­че­ни­ка; от­пус­нах­те го с мо­лит­ви, а го при­ех­те с вен­ци, и не са­мо вие, но и жи­те­ли­те на гра­до­ве­те, раз­по­ло­же­ни по пъ­тя му. По­мис­ле­те, как­во ли са по­чув­с­т­ва­ли при връ­ща­не­то на све­ти­те му ос­тан­ки! С как­ва сла­дост са се нас­лаж­да­ва­ли! В ка­къв въз­торг са би­ли! Как са се рад­ва­ли! С как­ви пох­ва­ли са об­си­па­ли от­в­ся­къ­де вен­це­но­се­ца! Как­то хра­бър рат­ник, кой­то е по­бе­дил про­тив­ни­ка и се връ­ща три­ум­фал­но след бит­ка­та, ко­го­то жи­те­ли­те въз­хи­ти­тел­но пос­ре­щат, без до­ри да му поз­во­лят да стъ­пи на зе­мя­та, а го вди­гат на ръ­це и го по­на­сят към до­ма му, об­сип­вай­ки го с не­из­б­ро­и­ми пох­ва­ли, точ­но та­ка и то­зи све­тия жи­те­ли­те на всич­ки гра­до­ве, за­поч­вай­ки от Рим, ед­ни след дру­ги са но­се­ли на ра­ме­не­те си и са го пре­да­ли на на­шия град, сла­вей­ки вен­це­но­се­ца, въз­х­ва­ля­вай­ки по­бе­ди­те­ля... През то­ва вре­ме све­ти­ят мъ­че­ник да­ря­вал бла­го­дат на всич­ки оне­зи гра­до­ве, ут­вър­дил ги е в бла­го­чес­ти­е­то; а от то­га­ва и до ден-дне­шен обо­га­тя­ва ва­шия град."

Раз­каз­вай­ки за чу­дот­вор­на­та си­ла на све­ти­те мо­щи, све­ти Еф­рем Си­ри­ец каз­ва за све­ти­те мъ­че­ни­ци: "Те и след смърт­та си дейс­т­ват ка­то жи­ви, из­це­ля­ват бол­ни, из­гон­ват бе­со­ве и с Гос­под­ня­та си­ла от­б­лъс­к­ват вся­ко тях­но зло на­па­де­ние. Та на­ли в све­ти­те мо­щи ви­на­ги при­със­т­ва чу­дот­вор­на­та бла­го­дат на Све­тия Дух." (Пох­вал­но сло­во за мъ­че­ни­ци­те, пос­т­ра­да­ли по це­лия свят ­ Тво­ре­ния, част II, Мос­к­ва, 1881, с. 497).

Св. Ам­в­ро­сий при от­к­ри­ва­не­то на све­ти­те мо­щи на св. Гер­ва­сий и св. Про­та­сий се об­ръ­ща към слу­ша­те­ли­те и каз­ва с бла­го­го­вей­но въз­хи­ще­ние: "Вие сте чу­ва­ли и да­же са­ми сте виж­да­ли мно­зи­на, ко­и­то са се ос­во­бо­ди­ли от бе­со­ве­те, и още по­ве­че та­ки­ва, ко­и­то са­мо са до­кос­на­ли с ръ­ка одеж­ди­те на све­ти­и­те и вед­на­га са се из­це­ли­ли от бо­лес­ти­те си. Въ­зоб­но­ви­ха се чу­де­са­та от древ­ни вре­ме­на, от­как с при­шес­т­ви­е­то на Гос­под Ии­сус на зе­мя­та се из­ля пре­и­зо­бил­на бла­го­дат: с очи­те си виж­да­те кол­ко мно­го хо­ра са из­це­ле­ни са­мо от сян­ка­та на све­ти­и­те. Кол­ко кър­пи пре­да­ват вяр­ва­щи­те от ръ­це в ръ­це! Кол­ко раз­лич­ни дре­хи, ко­и­то са би­ли по­ло­же­ни вър­ху све­ще­ни­те ос­тан­ки и са­мо от до­кос­ва­не­то до тях са се из­пъл­ни­ли с це­леб­на си­ла, те измо­лват един от друг. Всич­ки се опит­ват по­не за мал­ко да ги до­кос­нат, и кой­то ги до­кос­не, се из­це­ля­ва" (Epism. 22; Pl,t. 16, col. 1022).

Обос­но­ва­вай­ки бла­го­чес­ти­во­то по­чи­та­не на све­ти­те мо­щи от хрис­ти­я­ни­те, св. Ам­в­ро­сий бла­го­вес­т­ва: "В тя­ло­то на мъ­че­ни­ка по­чи­там ра­ни­те, по­лу­че­ни в име­то Хрис­то­во, по­чи­там то­зи, кой­то жи­вее с без­с­мър­ти­е­то на доб­ро­де­тел­та; по­чи­там пра­ха, ос­ве­тен от из­по­вяд­ва­не­то на Гос­по­да; по­чи­там в пра­ха се­ме­то на веч­ност­та; по­чи­там тя­ло­то, ко­е­то ме учи да оби­чам Гос­по­да и да не се стра­ху­вам от смърт­та за Не­го... Да, аз по­чи­там тя­ло­то, с ко­е­то Хрис­тос е удос­то­ил мъ­че­ни­чес­т­во­то, и ко­е­то ще ца­ру­ва с Хрис­тос на не­бе­са­та." (Serm.55, 1.11; Pl,t.17, col.718 u 719).

Раз­каз­вай­ки за чу­де­са­та, ко­и­то све­ти­те мо­щи творят, бл. Ав­гус­тин каз­ва: "За как­во дру­го сви­де­тел­с­т­ват те­зи чу­де­са, ако не за вя­ра­та, про­по­вяд­ва­ща, че Хрис­тос е въз­к­ръс­нал в плът и с плът се е въз­не­съл на не­бе­то? За­що­то и са­ми­те мъ­че­ни­ци са би­ли мъ­че­ни­ци, т. е. сви­де­те­ли на та­зи вя­ра... За та­зи вя­ра са по­ло­жи­ли жи­во­та си те, мо­же­щи­те да из­мо­лят то­ва от Гос­по­да, в Чи­е­то име са вку­си­ли смърт. За­ра­ди та­зи вя­ра пред­ва­ри­тел­но е би­ло про­я­ве­но от тях не­о­бик­но­ве­но тър­пе­ние, за да се про­я­ви пос­ле та­зи си­ла в чу­де­са­та им." (За гра­да Бо­жи, кн.22, гл.IХ, Ки­ев,1910).

Св. Йо­ан Да­мас­кин, обоб­ща­вай­ки жи­вот­вор­но­то уче­ние на Све­ще­но­то Пи­са­ние и Све­ще­но­то Пре­да­ние за бла­го­чес­ти­во­то по­чи­та­не на све­ти­те мо­щи, хе­ру­вим­с­ки бла­го­вес­т­ва от ол­та­ра на сво­я­та бо­го­нос­на хрис­то­ли­ка ду­ша: све­ти­и­те са ста­на­ли по бла­го­дат оно­ва, ко­е­то Гос­под Хрис­тос е по при­ро­да. То­ест, ста­на­ли са бо­го­ве по бла­го­дат: чис­ти и жи­ви Бо­жи оби­те­ли. Та на­ли Бог е ка­зал: "Ще се по­се­ля в тях и ще хо­дя меж­ду тях; и ще им бъ­да Бог" (2Кор.6:16; Лев.26:12). При то­ва Све­ще­но­то Пи­са­ние каз­ва: "Ду­ши­те на пра­вед­ни­те са в Бо­жия ръ­ка, и мъ­ка ня­ма да ги до­кос­не" (Прем.3:1). Та на­ли смърт­та на све­те­ца е по-ско­ро сън, а не смърт. И: "Скъ­па е в очи­те на Гос­по­да смърт­та на Не­го­ви­те све­ти­и" (Пс.115:6). И ос­вен то­ва, как­во мо­же да е по-скъ­по­цен­но от то­ва да си в Бо­жи ръ­це!? На­ли Бог е жи­вот и свет­ли­на, и оне­зи, ко­и­то са в Бо­жи ръ­це, са в жи­во­та и свет­ли­на­та. А Бог чрез ума оби­та­ва и в те­ла­та на све­ти­и­те, как­то сви­де­тел­с­т­ва апос­то­лът: "Не зна­е­те ли, че вие сте храм Бо­жий, и Ду­хът Бо­жий жи­вее във вас?" (1Кор.3:16), Гос­под е Ду­хът (2Кор.3:17). И още ед­на еван­гел­с­ка ис­ти­на: "А­ко ня­кой ра­зо­ри Бо­жи храм, не­го Бог ще ра­зо­ри; за­що­то Бо­жи­ят храм е свет; а то­зи храм сте ви­е" (1Кор. 3:17). За­то­ва как да не се по­чи­та Бо­жи­е­то оду­хот­во­ре­ние, оду­хот­во­ре­ни­те те­лес­ни жи­ли­ща Бо­жи? Та на­ли те, би­дей­ки жи­ви, с дръз­но­ве­ние зас­та­ват пред Бо­га. Гос­под Хрис­тос ни е да­рил мо­щи­те на све­ти­и­те ка­то но­се­щи спа­се­ние из­точ­ни­ци, ко­и­то из­точ­ват раз­но­об­раз­ни доб­ро­де­я­ния и из­ли­ват бла­го­у­хан­но ми­ро. Ни­кой да не се съм­ня­ва в то­ва! Та на­ли ня­ко­га по Бо­жия во­ля за жад­ния на­род по­тек­ла во­да в пус­ти­ня­та от твър­да­та ска­ла (Изх. 17:6), и от че­люст­та на ос­ли­ца­та ­ за жад­ния Сам­сон (Съд.15:14-19). Та ни­ма е по-не­ве­ро­ят­но то­ва, че от мо­щи­те на све­ти­те мъ­че­ни­ци изо­бил­но се из­ли­ва бла­го­вон­но ми­ро? Не­съм­не­но то се из­ли­ва по Бо­жие все­мо­гъ­щес­т­во и по Бо­жи­е­то чес­т­ва­не и ува­же­ние към све­ти­и­те. По ста­ро­за­вет­ния за­кон ­ кой­то се до­кос­не до мър­т­во тя­ло, се счи­та не­чист се­дем дни (Чис.19:11).

Но све­ти­и­те не са мър­т­ви. От­как Он­зи, Кой­то Са­ми­ят е Жи­вот и Ви­нов­ник за жи­во­та, бил при­чис­лен към мър­т­ви­те, ние ве­че не на­ри­ча­ме мър­т­ви оне­зи, ко­и­то са зас­па­ли, по­ми­на­ли са се с на­деж­да във въз­к­ре­се­ни­е­то и с вя­ра в Не­го. Тях ни­ко­га не ги на­ри­ча­ме мър­т­ви. А и как ед­но мър­т­во тя­ло би мог­ло да тво­ри чу­де­са. И то­га­ва как с дейс­т­ви­е­то на све­ти­те мо­щи се про­гон­ват бе­со­ве, ле­ку­ват се бо­лес­ти, из­це­ля­ват се бол­ни, прог­леж­дат сле­пи, очис­т­ват се про­ка­же­ни, прек­ра­тя­ват се из­ку­ше­ния и бе­ди, и все­ки до­бър дар от От­ца на свет­ли­ни­те (Як.1:17) сли­за при те­зи, ко­и­то се мо­лят с твър­да вя­ра.

Все­лен­с­ка­та вя­ра на Цър­к­ва­та за бла­го­чес­ти­во­то по­чи­та­не на све­ти­те мо­щи са пот­вър­ди­ли бо­го­нос­ни­те от­ци на Сед­мия все­лен­с­ки съ­бор с пос­та­нов­ле­ни­е­то си: "На­ши­ят Гос­под Ии­сус Хрис­тос ни е да­рил мо­щи­те на све­ти­и­те ка­то но­сещ спа­се­ние из­точ­ник, из­ли­ващ раз­но­об­раз­ни бла­го­де­я­ния вър­ху не­мощ­ни­те. За­то­ва дръз­на­ли­те да от­ри­чат мо­щи­те на мъ­че­ни­ка: ако са епис­ко­пи, да бъ­дат низ­вер­г­на­ти, ако са мо­на­си и ми­ря­ни да бъ­дат ли­ше­ни от об­щу­ва­не." (AcL VII, Binii Concil. I.V, р.794,1636 г. ­ Пре­вод от сръб­с­ки). В 7 пра­ви­ло на съ­щия Все­лен­с­ки съ­бор се каз­ва: "Ко­и­то чес­т­ни хра­мо­ве са ос­ве­те­ни без све­ти мъ­че­ни­чес­ки мо­щи, оп­ре­де­ля­ме: да се из­вър­ши в тях по­ла­га­не на мо­щи със съ­от­вет­на­та мо­лит­ва." (Кни­га с пра­ви­ла­та на св. апос­то­ли, св. Все­лен­с­ки и по­мес­т­ни събори и све­ти­те от­ци,Ка­на­да,1971,с.177).

За то­ва, че бла­го­чес­ти­во­то по­чи­та­не на све­ти­те мо­щи е със­тав­на част от Бо­го­чо­веш­ко­то до­мос­т­ро­и­тел­с­т­во за спа­се­ние, сви­де­тел­с­т­ва и след­ни­ят акт: по всич­ки най-древ­ни сви­де­тел­с­т­ва на Све­ще­но­то Пре­да­ние хра­мо­ве­те са стро­е­ни вър­ху гроб­ни­ци и мо­щи на све­тии и све­та­та Ли­тур­гия се из­вър­ш­ва са­мо вър­ху ан­ти­минс, в кой­то се на­ми­рат час­ти­ци от све­ти мо­щи. За­ед­но с то­ва бо­гос­лу­жеб­ни­те кни­ги, осо­бе­но Ми­не­и­те, са из­пъл­не­ни с мо­лит­ви и пес­но­пе­ния, ко­и­то го­во­рят за бла­го­чес­ти­во­то по­чи­та­не на све­ти­те мо­щи. А жи­ти­я­та на све­ти­и­те изо­бил­с­т­ват със сви­де­тел­с­т­ва за тех­ни­те чу­де­са, раз­ли­вай­ки в сър­ца­та на пра­вос­лав­ни­те хрис­ти­я­ни без­с­мър­т­на­та ра­дост на на­ша­та пра­вос­лав­на, бо­го­чо­веш­ка вя­ра.

Всич­ко във всич­ко: тай­на­та на све­ти­те мо­щи е в сър­це­то на но­во­за­вет­но­то все­тайн­с­т­во: Бо­го­въп­лъ­ще­ни­е­то (ср.1Тим.3:16). Та на­ли ця­ла­та тай­на на чо­веш­ко­то тя­ло се обяс­ня­ва с въп­лъ­ще­ни­е­то и въ­чо­ве­ча­ва­не­то на Бо­га, на Бо­го­чо­ве­ка Гос­под Ии­сус Хрис­тос. От­тук ид­ва и бла­го­вес­ти­е­то, пъл­но­то бла­го­вес­тие за тя­ло­то: Тя­ло­то... за Гос­по­да и Гос­под за тя­ло­то (1Кор.6:13). А чрез чо­веш­ко­то тя­ло и вся­ка твар, ця­ла­та ма­те­рия е при­до­би­ла своя бо­жес­т­вен сми­съл, бо­го­чо­веш­кия ця­лос­тен сми­съл (ср.Рим. 8:19-23). Та на­ли от чо­ве­ка, ос­ве­тен в Цър­к­ва­та със све­ти­те тайн­с­т­ва и све­ти­те доб­ро­де­те­ли, се ос­ве­тя­ват, ох­рис­то­вя­ват и тва­ри­те, и ма­те­ри­я­та. А от­тук ид­ва и та­зи ра­дост: ми­ро­то­чи­ви­те мо­щи на мно­го от све­ти­и­те. То­ва скъ­по­цен­но чу­до е да­де­но на све­ти­те мо­щи, за да се по­ка­же, че хрис­ти­я­ни­те дейс­т­ви­тел­но са "Хрис­то­во бла­го­у­ха­ние пред Бо­га" (2Кор. 2:15), те са ка­де­не с та­мян пред Бо­га, пред не­бе­то. Еван­гел­с­ка­та ис­ти­на е та­ка­ва: чо­веш­ки­ят грях е смрад пред Бо­га; и все­ки грях е смрад­но ка­де­не на дя­во­ла. А със съ­дейс­т­ви­е­то на све­ти­те тайн­с­т­ва и све­ти­те доб­ро­де­те­ли хрис­ти­я­ни­те ста­ват "Хрис­то­во бла­го­у­ха­ние пред Бо­га". От­тук са и све­ти­те ми­ро­то­чи­ви мо­щи на све­ти­и­те.

Пре­вод от рус­ки: Пе­тър СТОИЛОВ

сп. "Духовна култура", СИ, 2005 г.

 

 

 

 





Още от "Православна мисъл":