ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Монашество » Манастирът "ПАНТОКРАТОР", усърдният духовен живот и неговите признаци

Манастирът "ПАНТОКРАТОР", усърдният духовен живот и неговите признаци

2010-03-13, автор: Анула ХРИСТОВА, рубрика: Монашество

Suborenhram.JPGМанастирът "Пантократор" се намира накрай красивия беломорски град Солун, в едно от възвишенията по пътя, водещ за Лете и София. Той е под духовното ведомство на митрополия Лангада. Макар и сравнително нов, манастирът е извор на богата духовна дейност за цялата градска околност. Множество миряни, както от близките населени места като село Мелисохори (бълг. Балджа), така и от града, редовно се черкуват тук. Те с готовност подпомагат манастира, а монасите с радост им оказват всяка духовна подкрепа.

Към момента монасите са над десетина без послушниците. Игуменът, архимандрит Кирилос (Кехайоглу), повече от 25 г. е бил свещенослужител в централен солунски храм. След овдовяването си той приема монашески постриг и заедно със свои духовни чеда поема инициативата за строежа на манастира. Така през 1985 г. се полагат основите на манастира, а през 1990 г. той започва вече да действа.

Vmanastira.JPGСега пред неговите високи каменни зидове сме се събрали за поклонение преподаватели по вероучение от всички православни балкански страни. Въпреки постния ден ­ петък, съответно ден, в който в гръцките манастири обичайно не се приемат посетители, портите му за нас се отварят и ние в тишина биваме въведени в съборната църква, където тече вечерното богослужение. Застанали по местата си в предната част на корабите на храма, монасите не се виждат. До нас достига само лекото дихание на вечерните моления.

В южния кораб грижливо положени в изкусен дърворезбен киворий има свети мощи. До тях, върху аналой, явно за да бъде по-специално отделена, стои ювелирна сребърна мощехранителница. Иконата над нея указва, че мощите са на преп. Арсений Чудотворец, новопросиял светец от Парос (+30.01.1877). След края на вечернята край тях застава монах и отваря мощехранителницата за поклонение.

Когато посетителите, поведени от игумена, се отправят към архондарика, в отговор на желанието ми да науча нещо повече за мощите на светеца, монахът тихо, сякаш да не смути чудотвореца, ми прошепва: "Свети Арсений често ни посещава. Грижи се за манастира и за болните, идващи тук при него... не ни оставя".

Игуменът Кирилос иска да ни приветства в архондарика и търпеливо изчаква да разгледаме канаскията и интериора в гостните помещения. Поръчва на всеки да си вземе нещо от канаскията в дар и благословение от манастира. Накрая, удобно разположили се, ние не пестим въпросите си към игумена, на които той възможно най-изчерпателно ни отговаря.

Ето част от въпросите, които му зададохме:

 

­Igumenut.jpegВаше Високопреподобие, към манастира развивате ли някаква просветна катехизаторска дейност?

­ Всеки понеделник от 18 до 19 ч., след вечернята, провеждаме катехизически уроци за ученици и отделно за възрастни. Следваме предварително определена програма. Има много желаещи и голяма посещаемост на тези занимания.

­ На богослуженията в храма тук винаги присъстват много вярващи от града. Те сигурно се причастяват и навярно много често се причастяват, нали?

­ Разбира се, че се причастяват. Те се подготвят, изповядват се и се причастяват. Причастяват се редовно ­ на големи празници, по време на отредените пости и т. н.

Но до св. Причастие се допускат често само тези, които водят усърден духовен живот.

­ Какво разбирате под "усърден духовен живот"? Ако спазваме поста в сряда и петък, можем ли да се причастим в неделя, също и на следващата неделя, и на по-следващата?

­ Не, разбира се. Това не е достатъчно. А да се причастява често вярващият, означава той да се причастява всеки месец, не всяка неделя, и то, както казахме, при сериозен вътрешен, духовен живот.

Вътрешният живот си има и свои външни признаци. Признакът за усърден духовен живот на вярващия и съответно за допускането му до често, ежемесечно причастяване е спазването поне на елементарно молитвено правило: ежедневно два пъти молитва ­ сутрин и вечер, или по време, когато му е удобно. Също и да не живее на семейни начала без св. тайнство Брак. Поста да спазва нормално ­ сряда и петък...

За самото приемане на св. Дарове постът обикновено е пет дена, но това зависи и от други неща. Ако човек ще се причастява в неделя, нека в събота хапне и едно ядене с олио ­ свят ден е! (бел. прев. ­ Според православната традиция обичайният и не "по икономия" пост преди св. Причастие е без олио.)

Например, имаме тук един мирянин ­ зъболекар е. Той няма време сутрин за дълги молитви, успява да се помоли само за по няколко минути. Но ми е казвал, че въпреки голямата умора, вечер като се прибере, започва вечерната молитва. Умората му тогава минавала и той оставал в молитва по цял час и повече.

Тези и много други неща ни каза игуменът с толкова внимание и обич, че на нас вече почти не ни се тръгваше от там. Навън беше започнал да духа вечерният зимен вятър, но ние не усещахме неговата студенина, стоплени от думите и любовта на стареца и от нашата задружност в този час. На раздяла дори си направихме и снимки за спомен.

 

Виж още: Православен катехизис, За св. тайнство Причастие

 

S_igumena.JPGPrepodavateli.JPG

 

Manastirska_curkvica.JPG

sv_moshti1.JPG

Prep.Arsenij.jpeg

Poseshtenia.JPG

 

 

Православен катехизис:

Какво особено се изисква от всеки, който желае да пристъпи към тайнството Причастие?

Той е длъжен да изпита пред Бога своята съвест и да я очисти с покаяние на греховете, за което помагат постът и молитвата: "Нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне" (1 Кор. 11:28, 29).

Каква полза получава този, който се причастява с Тялото и Кръвта Христови?

Той се съединява по най-тесен начин със Самия Господ Иисус Христос и в Него става причастник на вечния живот: "Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него" (Иоан. 6:56); "Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен" (Иоан. 6:54).

Често ли трябва да се причастяваме със Светите Тайни?

Древните християни се причастявали всеки неделен ден; но между сегашните не много имат такъв чист живот, че винаги да бъдат готови да пристъпят към толкова великото тайнство. Църквата с майчински глас завещава на християните да се изповядват пред духовния отец и да се причастяват с Тялото и Кръвта Христови, на ревнуващите за благоговеен живот ­ четири пъти в годината, или всеки месец, а на всички ­ непременно поне веднъж в годината (вж. Православ. Изповед. ч. I. въпр. 90).

Какво участие в Божествената литургия имат тези, които не пристъпват към Светото Причастие?

Те могат и са длъжни да участват в литургията с молитва, вяра и най-много с непрестанно възпоменаване на нашия Господ Иисус Христос, Който именно е заповядал това да се върши в Негово възпоменание (Лука. 22:19).

Винаги ли ще се продължава употребяването на Светото Причастие в Църквата?

Ще се продължава непременно винаги, до самото Христово пришествие, според думите на св. апостол Павел: "Колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той" (1 Кор. 11:26).

Из "Православен катехизис", издание на манастира "Св. вмчк Георги Зограф", Света Гора, Атон

 





Още от "Православна мисъл":