ЛЕСТВИЦА

СЪДБАТА НА СВ. ЙОАНОВАТА ДЕСНИЦА

СЪДБАТА НА СВ. ЙОАНОВАТА ДЕСНИЦА

† Смоленски епископ НЕСТОР
ВЪЗВРЪЩАНЕ НА МОЩИТЕ НА СВ. ИВАН РИЛСКИ

ВЪЗВРЪЩАНЕ НА МОЩИТЕ НА СВ. ИВАН РИЛСКИ

Написано от дякон Владислав Граматик
РАЗМИШЛЕНИЯ

РАЗМИШЛЕНИЯ

Св. Николай Велимирович
ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ

ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ

+ Левкийски епископ ПАРТЕНИЙ
СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ

СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ

Д-р Десислава Панайотова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » ОСНОВАТА НА НАШАТА ВЯРА (Слово на Великден)

ОСНОВАТА НА НАШАТА ВЯРА (Слово на Великден)

2015-04-12, автор: †Видински митрполит НЕОФИТ (1938 г.), рубрика: Общество

 

Христос воскресе!

VuzkresenieXristovo1.JPG

През течение на цялата година ние празнуваме много радостни и необикновени събития из живота на Христа Спасителя. Но, защо само вестта за Неговото светло Възкресение произвежда в душата такава възторжена радост! Очевидно, поради това, че душата, бидейки безсмъртна, чувства, че с Христовото спасително възкресение се решава в положителен смисъл нейната вечна съдба.

Възкресението Христово е величайше събитие; в него се заключава същността на нашата вяра, същността и основата на християнството на нашето спасение. Вярно е, че хората биха били нещастни, ако Христос не бе прогласил в света Своето божествено учение за правда, братолюбие и нравствена чистота. Но, те щяха да бъдат изгубени за вечния живот ако Той не бе възкръснал, ако не бе доказал, че е Господар и на живота, и на смъртта.

Но Христос възкръсна и с това прояви пребъдващата в Него божествена и спасяваща сила. Тая мощна и благотворна сила се докосва до човешките души най-вече в пасхалните дни. Радостта от Възкресението Христово засяга не само човеците; засяга тя и небето и земята - цялата видима и невидима природа. Навсякъде се проявява, обновява и тържествува силата на живота. Жилото на смъртта е притъпено, обезвредено. Човешката душа се чувства окрилена от вярата и надеждата, че Христос, Който има божествена сила да се самовъзкреси, възкреси и нас; че смъртта на хората е само един временен сън; че за тях са отворени не само вратите на ада, където ги тласкат греховете, но са отворени и дверите на небето, към което ги привлича възкръсналият Спасител. За вярващите е издигната стълба от земята към небето, където Възкръсналият, седящ отдясно на Божия престол (Ев. 12:2), им е приготвил вечно царство на мир и радост в Духа Светаго.

Христовото Възкресение е залог за нашето възкресение. Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък. Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви ще дойде чрез Човека. Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят (1 Кор. 15:20-24). Христос се подчинил на закона - минал през вратата на смъртта, като човек, за да излезе през дверите на живота и безсмъртието, като Бог. И човеците ще възтържествуват над смъртта. Както пшеничното зърно, хвърлено в земята умира, за да възкръсне и да израсне по-многоплодно, тъй и човешкото душевно тяло ще се погребе, за да възкръсне тяло духовно и вековечно. Защото подир възкресението предстои тленното да се облече в нетление и смъртното да се облече в безсмъртие... И тогава ще се сбъдне думата написана: смъртта биде погълната от победа. Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата? (1 Кор. 15:53-55).

Всичко ликува днес: душите, хората, Църквата; сияе природата! Защото Христос наистина възкръсна из гроба. Да припомняме ли свидетелства за това? Те са посочени в евангелието, в Свещеното Писание изобщо. Връщайки се от гроба, Мария Магдалина и благородните жени-мироносици първи чуват божествения глас на Възкръсналия: Радвайте се... идете обадете на братята Ми да идат в Галилея, там ще Ме видят (Мат. 28:9-10). Самите апостоли, в същия ден са събрани вкъщи, при заключена врата. Христос се явява при тях, преподава им мир, показва им пронизаните си от гвоздеите на кръста ръце, нозе и ребра. Възрадвани, апостолите през цял свят свидетелстват: видяхме Господа! (Йоан. 20:19-25).

Събраните в Галилея при планината апостоли и 500 души вярващи посрещат възкръсналия Спасител, приемат Неговото благословение, беседват с Него и всички стават свидетели на Неговото възкресение, стават благовестници на великото събитие.

Бележит и възторжен свидетел на това събитие става и ученият евреин Савел от Тарс. С огнена злоба и ненавист гонил той малката тогава Църква Христова. Той взема на себе си мисията да отиде в Дамаск да излови и вързани доведе в Йерусалим всички християни. Дишащ злоба, той със своя отряд тръгнал за Дамаск. Но изведнъж на пътя върху него сгрява светлина от небето. Той пада на очите си и чува глас, който му казва: Савле, Савле, защо Ме гониш? Кой си Ти, господине? - лежейки на очите си, запитал Савел. - Аз съм Иисус (Възкръсналият). Когото ти гониш... Разтреперен, ослепен и ужасен, Савел проговорил: Господи, какво да направя? (Деян. 9:3-9), и Господ му определил какво да направи - да Му стане велик апостол.

Обръщането на Савел е чудо над чудесата. От този миг той се преименува на Павел и получава в своето съзнание пълното откровение Божие. И по този начин, многоученият на времето си евреин, става личен свидетел за възкресението Христово пред цял свят. И на Коринтските християни той писал:  Братя, Христос умря за греховете ни... Той бе погребан и на третия ден възкръсна според Писанията. Той се яви на Кифа, после на единадесетте; после се яви на повече от 500 братя наведнъж, после де яви на Иаков, след това - на всички апостоли... и най-после се яви и на мене... (1 Кор. 15:3-8). В това писмено свидетелство на ап. Павел за възкръсналия Спасител досега никой не се е усъмнил...

Още по-бележит и неопровержим свидетел за възкресението на Христа Спасителя е самата св. Църква. Сила за съществуване, в продължение на толкова столетия, тя черпи от тая истина - Христовото възкресение. От тук тя черпи и благодатната мощ, която се е проявявала и проявява в множество знамения и чудеса. Със силата на тая истина на Възкресението тя можа да преобрази света и да издигне духовно-културно човечество. Ето, тая възраждаща сила и сега мощно и благотворно засяга душите и сърцата на хората, засяга цялата природа и предизвиква радост и възторг. Христос бо воста и веселие вечное. Прочее, нека се веселим всички и никой да не отнема радостта ни за славното Христово възкресение. Да се присъединим към тържествуващия хор на горната Църква, към ликуването на ангелите и на хубавата Божия природа. Да отворим сърцата и душите си за нови благодатни сили и светлина, които излизат от гроба на Възкръсналия Христос и Спасител. Сей день егоже сотвори Господь возрадуемся и возвеселимся вонъ!

Христос воскресе!

 

 





Още от "Православна мисъл":