ЛЕСТВИЦА

 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » Пасха в света на злото и греха

Пасха в света на злото и греха

2015-04-17, автор: Сергей Худиев, рубрика: Общество

Защо назоваваме победител Този, Който бил така позорно наказан, както възприемали смъртта Му хората от онова време? Относно това, какви подходи трябва да усвоим, за да имаме успех в борбата със злото, размишлява Сергей Худиев.

~*~

Pasha.jpg

През пасхалните дни слушаме как се прогласява победата на Христа над смъртта; слушаме за това, как сатаната останал посрамен, а силите на злото били потъпкани; редом с това обаче продължаваме да виждаме как хората все така умират дори и през тези, пасхалните, дни и не престават да се извършват престъпления, да гърмят снаряди - злото ни показва, че е живо и че се чувства доста добре. Такава е емпирическата реалност, с която се сблъскваме всеки ден.

Въпреки това ние живеем в свят, в който злото е сразено, човешкият род е получил изкупление, смъртта е победена.

Ние гледаме на Велики петък не така, както са го видели през онзи страшен ден учениците Му - ние го виждаме от гледна точка на Възкресението. Ние знаем, че най-страшното тържество на злото и греха - отхвърлянето и убийството на Сина Божи - се е превърнало в изкупление на човешкия род.

Предателството на Иуда, гневът на тълпата, останала излъгана в своите очаквания, коварството и лицемерието на религиозните водачи на народа, несправедливостта на Пилат - всичко това е овладяно, и то не защото Бог не позволил то да се случи, а защото Бог употребил всичко това като част от Своя промисъл за постигане на вечното спасение на човешкия род.

В някои видове бойни изкуства, за да просне противника на тепиха, боецът използва неговите движения - скоростта на замаха му, настървението и желанието му да нанесе максимално силен удар. Ударът попада в празнотата, нападащият губи равновесие и само с незначително усилие от страна на опонента, той полита презглава, повален от собствената си инерция.

Бог използва цялото настървение на силите на злото, за да ги доведе до пълно поражение; против собствената си воля те се оказват в услуга на Неговия промисъл. Когато апостолите за първи път излезли да проповядват и се сблъскали с опасностите и враждебността на властите, те се обърнали към Бога със следната молитва:

„А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико. Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях; Ти си. Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: "защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща? Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник".

Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски, за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане.

И сега. Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дрьзновение да говорят Твоето слово, като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса" (Деян.4:24-29).

Злото претърпяло поражение не защото било премахнато, а защото в своето настървение станало оръдие против самото себе си, или както казва псалмопевецът: „Мечът им ще се забие в тяхното сърце, и лъковете им ще се пречупят" (Пс.36:15).

Смъртта не била просто премахната - тя станала подчинена на Божия промисъл за спасението; апостолът вече с радост говори: „Желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро" (Фил.1:23). „Знаем, че когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно. Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище" (2Кор.5:1-2).

Чрез всичко, което творят силите на злото и сатаната, те се приближават - противно на своята воля - до окончателното тържество на Божия промисъл. Ето защо, когато гледаме на злото през погледа на вярата, ние го виждаме напълно поразено. Така и когато погледнем на Велики петък през призмата на Възкресението, ние виждаме цялото зло на света през призмата на Живота в бъдещия век, и с този наш поглед възприемаме злото като напълно победено. Тук не става дума за някакви временни чувства - злото продължава да ни потиска, както е потискало и Лот, за когото апостолът пише, че „тоя праведник, като живееше между тях, всекидневно измъчваше праведната си душа поради беззаконните дела, които гледаше и слушаше" (2Петър 2:8).

Това е въпрос на траен съзнателен избор - да повярваш в Христовата победа и да следваш пътя си от тази позиция. Както пеем и в храма :„Ден на Възкресение е, да просияем от тържеството и един другиго да прегърнем. На тези, които ни ненавиждат, да кажем: братя! и всичко да им простим заради Възкресението, и така да възкликнем: Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тези, които са в гробовете, живот дарува."

Прощаваме на тези, които ни ненавиждат, и отказваме да влезем в числото на ненавиждащите; противопоставяме се на княза на този свят с всичките му уловки, заплахи, изкушения и съблазни. Знаем, че той е победен, че неговата власт е недействителна, а онова, с което се опитва да ни подкупва, се е превърнало в жалки отпадъци. Неговият брониран влак с празни куфари, на който се опитва да ни качи и да ни принуди да му служим, вече е излязъл от релсите. Неговите сладости станаха гнилост.

Апостолът ни призовава „... да благодарите на Бога и Отца, Който ни направи способни да участваме в наследството на светиите в светлината, избави ни от властта на тъмнината и ни премести в царството на възлюбения Си Син" (Кол.1:12-13). Да, действително вече сме преместени в онзи свят, в който няма страх и ненавист, ярост и злоба, и където царува Христос, и ние се явяваме Негови пратеници в настоящия свят.

Животът не християнина - това е не просто живот на добропорядъчен човек, това е живот на представител на бъдещия свят. Света, в който ще царува Възкръсналия. Още щом се решим да пристъпим към такъв живот, ние се сблъскваме с реалността на собственото си недостойнство, прегрешенията си, дълбоко вкоренените си лоши навици, влиянието на средата - та нали и до ден днешен немалко хора край нас са уверени, че повеленията на княза на настоящия свят трябва да бъдат приемани с доверие, а неговите средства за изнудване да ги виждаме не като шарени хартийки без никаква стойност, а като нещо истински ценно.

Ние обаче знаем, че Христос никога не се уморява да прощава и да помага - просто сме длъжни да повярваме, че именно Той е великият Победител, и всеки акт в живота ни трябва да се определя от това.

www.pravmir.ru

Превод: Анжела Петрова

 

 





Още от "Православна мисъл":