ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » ВИДОВЕTE НЕВЕРИЕ (Слово за Томина Неделя)

ВИДОВЕTE НЕВЕРИЕ (Слово за Томина Неделя)

2015-04-19, автор: †Видински митрополит НЕОФИТ, 1938 г., рубрика: Общество
"Блажени, които не са видели и са повярвали" (Йоан. 20:29).

Toma_Apostol.jpg.jpg

Възкресението Христово било необикновено събитие. За да се повярва в него, безспорно, е била потребна и голяма сила на вярата. Поради това и в първия момент след това събитие у хората, сякаш, такава сила не се намирала. Главни свидетели на извършените от Иисуса Христа чудеса били апостолите. Те присъствали при възкресяването на Лазар, който бил от четири дни в гроба. Те виждали, че Христос бил носител на живот и с вяра следвали подир Него. Те били предупредени и за Неговото възкресение на третия ден след смъртта.

При все това, когато мироносиците им съобщили, че Христос възкръснал, те, смутени, взели техните думи за празни и не им повярвали (Лука. 24:11). Дори и когато Сам Христос им се явил, съмнението си останало в някои от тях. Слушайки известието за възкресението на Учителя, ап. тома открито заявил, че, ако не види на ръцете, нозете и реброто Му раните от гвоздеите, няма да повярва (Йоан. 20:25-29). Всичко това показва, колко трудно се придобива здрава вяра; показва още, че за това е потребна благодатна помощ Божия.

Вярата, обаче, е присъща на човешката душа, заложена е в нейните дълбоки гънки. Вярата може да намалее, може да отслабне, може да бъде подтисната под пепелта на неверието; но да угасне съвършено, това не е възможно. Безбожници по природа няма и не може да има. Истината за битието на Бога е тъй властна, че свободно завладява душата и твърде много и твърде често смущава ума, който се бори срещу нея. Колкото и да се обезвери, човекът не може да падне по-ниско от духа на злобата. А демоните, макар и да са против Бога, вярват в Него и треперят (Иак. 2:10). В същото положение са и безверниците, въпреки че парадират със своето безбожие. Скрито, в някои моменти, и те треперят за съдбата на душата си. Искрата на вярата у тях, колкото и да е омаломощена, все пак тайно извършва своето дело. Вярата е като съвестта. И съвестта, бидейки отслабена, често пъти в самия момент не изобличава лошите постъпки; но не ги забравя. Нейният мъчителен съд идва по-късно. Искрата на вярата и искрата на съвестта не могат да бъдат унищожени от никаква умствена сила. Поради това, колко голямо щастие за човека е, когато направи тия две сили броня за живота си, толкова по-голямо злощастие е за оногова, който се помъчи да ги унищожи у себе си. Защото, когато се пробудят, техният съд бива неумолим.

Има няколко вида неверия. Първо място заема злобното, преднамерено и престъпно неверие. Засега числото на безверниците от тоя род се увеличава.

Въпреки очевидните доказателства за истината, те с поразяващо озлобление отричат фактите. Подобно на демоните, те съзнателно са ожесточени срещу вярата в Бога. Някога иудейските книжници и фарисеи така злобно са мразели Христа Сина Божий. Те добре знаели, че Моисей и пророците боговдъхновено предсказвали за Неговото идване като Месия - Спасител. Сами те били свидетели на Неговите дивни чудеса и необикновени дела; виждали, как Той с могъща сила болни изцерявал, на слепи прозрение давал и мъртви възкресявал. Ала наместо да Му се поклонят, те затънали в злоба и неверие и Го осъдили на кръстна смърт...

Като господар на живота и смъртта, Христос самовластно възкръсва. И за тоя факт доказателствата са били налице и за самите книжници. Но, в злобата си, те употребяват всички престъпни усилия да заблудят обществото, казвайки, че Христос не възкръснал, а бил откраднат от учениците Му.

Такива са и съвременните представители на отрицателната просвета и икономика, които мечтаят да преустроят човечеството в някакво ново братство и да му създадат някакво райско благоденствие. Тия мечтатели знаят своето безсилие; знаят, че без Бога, без духовно възродителна сила в душите и сърцата на хората, това преобразование е невъзможно. При все това злобно въстават срещу Духа Божи, който единствен е мощен да възроди хората и да ги обедини в равноправно и миролюбиво съжителство. Такива демонизирани и ожесточени безверници мъчно се обръщат. Искрата на вярата в тях, по някой път, се разгаря едва в предсмъртния час. По-рано това очевидно не е възможно, освен ако Бог връчи дара на вярата някому от тях по чудесен начин. И наистина има случаи когато големи безверници, чудесно просветлени, се разкайват и стават големи защитници на Божието битие.

Второ място в неверието заемат лекомислените неверници, които са ехо на водачите на безверието. Неспособни да мислят самостоятелно и да изследват фактите, те се намират под влиянието на другите. Те не могат нито да разгарят, нито да угасят искрата на вярата в душата ни. Но лесно се поддават на моралната поквара. Някои от тях виждали чудесата, които правил Христос, и вярвали, че такива може да прави само Бог. И те признавали Иисус за Син Давидов и Божи и Му пеели „Осанна", Но, под влиянието на своите злобни водачи, на следния ден лекомислено викали: разпни Го!

Теоретиците атеисти са малцина. Под тяхно влияние, обаче, се намират множество хора, които нито знаят, нито могат да знаят истината. Тия простодушни неверници са духовни слепци, а техните водачи са водачи на слепци. Тия водачи наистина вливат отрова в душите им. Поради това в Откровението те справедливо са наречени змии и дракони (Апок. 12). Трябва да се скърби, защото и сега някои, инак интелигентни хора, гледат с чужди очи и мислят с чужд ум върху най-свещените предмети, и несъзнателно служат на отрицанието, което руши обществения морал и народните духовни ценности.

Най-после има и един вид искрено неверие. Това е неволното неверие или съмнение не в битието на Бога, а в някои само истини и факти. Безспорно, че и това неверие е нравствен недостатък. От него страдат ония, които са крайно недоверчиви към чужди мнения и свидетелства. Тия хора жадуват, особено по важните предмети на вярата, да знаят истината и се стремят да се убедят в нея. Но макар, че неверието за тях е едно душевно страдание, те мъчно могат да повярват веднага на фактическата истина, която би ги утешила и облекчила. В тяхната душа има искра вяра, но вяра неукрепнала, колеблива. Типичен представител на искреното неверие и апостол Тома, предмет на днешното църковно възпоменание. Утвърдените вече в истината на Христовото възкресение апостоли единодушно му казвали: видяхме Господа! Но Тома цяла седмица се измъчвал от неверието си и повярвал само тогава, когато видял и пипнал раните на възкръсналия Спасител, причинени от гвоздеите, с които бил прикован на кръста. Христос, обаче, облажил ония, които са повярвали в светата истина, без да видят.

Здравото състояние на душата между впрочем се изразява и в здравата и твърда вяра. Колкото и да бъде искрено, Томовото неверие все пак е едно неразумение, което пречи за бързата преценка на достоверните божествени истини. Христос упрекнал апостолите в неверие и жестоко усърдие, защото, като Го видели възкръснал, не повярвали (Мат. 16:14) веднага. А емауските пътници Той нарекъл несмислени и мудни по сърце да повярват на всичко, що казали пророците (Лука. 24:25).

Ето защо далеч да бъде от нас всяко неверие, което лукавият внушава на хората. Със светлината на вярата нека се приближаваме към Подателя на всички блага. Нека се покланяме и величаем Възкръсналия и явил се на апостолите Спасител и заедно с Тома да викаме: вярвам, Господи, Ти Си Бог мой. Да помним винаги, че по-блажени са ония, които, без да са видели, са повярвали във възкръсналия Христос Син Божий, Комуто подобава чест и слава сега и во веки веков. Амин.

 

Из книгата „Слова, поучения и речи", София, 1938 г.

 





Още от "Православна мисъл":