ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » Можем ли да си представим райското блаженство

Можем ли да си представим райското блаженство

2015-05-04, автор: Артемий Сльозкин, рубрика: Общество

rajsko_blazenstvo.jpg

Рай, Царство Небесно, Нови Йерусалим... Това е целта на живота за всеки православен християнин и в същото време най-малко познатото, непонятно и неописуемо място, както и състояние на душата...

Нашият Господ Иисус Христос споменава Царството Небесно 55 пъти и Царството Божие32 пъти. За него има 12 евангелски притчи. И все пак ние знаем твърде малко за това Царство. Знаем, че там ще бъде добре, че попадналите там ги очаква вечно блаженство. Но характерът на това блаженство и неговите степени не са ни известни. Апостол Павел ясно казва: «око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат» (1 Кор. 2: 9). «Ясно» ли? Точно обратното!

Господ е скрил от нас в какво конкретно ще се изразява блаженството на вечния живот, което ние ще усетим с пълна сила /дай, Боже!/ след смъртта. Но Иисус Христос ни е дал една забележителна подсказка: «Царството Божие вътре във вас е» (Лк. 17: 21). Това означава, че ние още тук, на земята ще можем да предусетим бъдещото посмъртно блаженство, но при условие, че  имаме в сърцата си Царството Божие. Именно за това блаженство, напълно достъпно за всеки човек, би ми се искало да поразсъждаваме.

Блаженство и щастие - това едно и също ли е?

Всеки възприема думата «блаженство» по свой начин. Наум идват думите «еуфория», «екстаз», «наслаждение», «кеф». Мярката за блаженство е индивидуална, но за да обобщим разделените понятия, нека ги подведем към знаменателя «щастие». Щастието е най-разбираемо за нас и сякаш най-осезаемо. Да, за всеки е различно. За пример ще посоча една усреднена «линия»: щастие от срещата с любим човек след дълга раздяла, родителското посрещане на сина след казарма, сватба, новодомство, спортна победа, изпращане на първокласник... Ето го обикновеното човешко щастие.

За щастие можем да броим и излета с приятели, и веселата почерпка, и близостта с красива жена... За някого щастието е да пренощува зимно време в топла къща, на легло, а не в някое мазе, да си намери в някой контейнер прилични дрехи и просто да се нахрани днес. Всеки има своята мярка за щастие, но всички «видове щастие» са с обща едномоментна и фрагментарна характеристика. Бих казал, че това е пикът, върхът на радостта. Това е нещо чувствено, което можем да преживеем, осезавайки го с органите на чувствата или да го преживеем с душата си.

Но все едно - щастието, като всеки проблясък или вълна, угасва, изчезва, а животът се завръща в обичайното си русло. Означава ли това, че и блаженството /като синоним на щастието/ е също толкова кратко?

Но, как така, нали Господ ни обещава вечно и неугасващо блаженство? Сигурно все пак щастието и блаженството не са тъждествени. Но с какво да сравняваме?

Има друго понятие, което, струва ми се, стои по-близо до блаженството - «радостта».

«Житейските радости» - истински и мними

Радостта въодушевява човека и го изпълва с позитив. Радостите в живота са много повече, отколкото «чистото» щастие, защото радостта може да бъде «разтеглена» във времето. Например, радостта от интересната работа или учебен процес, радостта от общуването с близки по дух хора, радостта от възможността за самореализация. Песимистите обаче се опитват да ни убедят, че в нашия живот радостите са малко, а тъжните моменти - повече. Но тук отново всичко зависи от човека, от това към какво повече се стреми той - към радост или към печал? Разбира се, радостта е явление от вътрешен тип, тя зависи от нагласата и отношението към света, към хората и към себе си. Съвременният свят предлага на човека развлеченията като «източник на радост». Макар източниците на радост често да са извън нас, умението да се радваме е велик дар. Ще си поговорим и за него. Засега ми се иска да поразсъждаваме за «мнимата радост» и «мнимото щастие», които индустрията постоянно ни налага.

Убеден съм, че съвременният високотехнологичен свят натрапва на човека «хапчетата за щастие», предлагайки развлеченията като «източници на радост». Хората така сме устроени,че  всичко ново ни привлича. Човек изпитва постоянна нужда от нови впечатления, нови емоции и за милиони хора източникът на тези емоции и свързаният с тях «кеф» се явяват развлеченията.  Фактически индустрията на забавленията, а заедно с нея и грамадата от масмедии, най-новите стоки и т.н. - предлагат на човека „щастие в пластмасова опаковка". Индустриалците отдавна са сметнали, че могат да правят огромни пари от човешкия стремеж към нови емоции и радостта от тях. Ето откъде всяка седмица на киноекраните се появяват блокбъстъри* със все по-умопомрачаващи специални ефекти. Ето откъде идва съревнованието на телевизионните канали във все по-немислимите проекти: да се увлече зрителят, отегчен от стандартния вече комплект «секс-кръв-смях», който очаква от екрана нови и непознати за него развлечения.

Ето откъде се взимат всички тези онлайн и обикновени компютърни игри. Ето ги и толкова рекламираните новаторски стоки, които милиони хора по света се стремят час по-скоро да закупят, за да получат поредната «инжекция на щастието». Да, това «лекарство» има кратко действие, емоциите бързо утихват, «новото» става «старо», за да продължи тичането в омагьосания кръг.

Нима райското блаженство ще прилича на описания процес на поглъщане на нови впечатления, емоции, «радости»? Не, разбира се! Задачата на господарите в сянка на съвременния свят е именно да отвлекат възможно повече хора от мисълта за Онзи свят, за рая, за Царството Небесно. Предлагат ни груби сурогати на радост и щастие, мишената на които е тялото, телесните чувства, страстите и похотта. Безсмъртната душа и дух на човека не интересуват предприемчивите спекуланти. Всичко е насочено към една идея: човече, ти живееш тук и сега, в този материален свят, друг свят няма и няма да има, така че взимай от живота всичко! Блаженствай докато си жив! «А когато умра?» Дайте да не говорим за лошо...

Не, блаженството на Тамошния свят ще има съвсем други характеристики. Нека се опитаме да си представим какви...

Винаги се радвайте!

Няма да можем да влезем в радостта на вечното Царство Божие, ако не се научим да се радваме тук, на земята.  Както беше казано по-горе, радостта може да бъде най-различна. Тази радост, която ни е жизнено необходима за спасението, трябва да е свързана с Бога, с Небето, с рая. И ето тук ние се доближаваме до темата: възможно ли е да си представим бъдещото вечно блаженство? Напълно и с цялата си сила - не, не можем, защото тялото  не ни позволява, но можем да се опитаме да я предусетим.

На какво трябва да се радваме? Апостол Павел, когото цитирахме в началото на тази статия, е казал забележителни слова, които се считат за пряко указание към правилния християнски живот: «Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете; защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса.» (1 Сол. 5: 16-18). За каква радост говори Апостолът? Аз разбирам това така: радостта за всяка твар и творение Божие. Колко е прекрасен създаденият от Бога свят, нашата Земя, Луна, Слънце, звезди, Вселената! Огледай се, човече, взри се в това, от което си обкръжен: пчелите, лястовиците, котките, кученцата, пеперудите, листчетата, благоухаещите цветя. А колко са причудливи и приказно красиви облаците, бавно плуващи над главите ни! Ако излезем от града, можем на всичко да се удивляваме и да се възхищаваме: на планините,  рекичката, морето, полетата. Как да не се възрадваш, да не възликуваш от красотата на земния свят!

Но откъде може да се вземе радостта в сърцето на човека, ако формално «мен това дърво не ме касае», «облаците са недосегаеми» и «какво ме интересуват този синигер или тази пчела»? Действително, така мислят мнозина и затова не умеят да се радват на обикновените, както на тях им се струва, неща. Ами ако погледнат иначе? И дървото, и облакът, и синигерчето, и пчелата са Божии творения. В тях, като в огледало, се отразява премъдрият Творец. И ако се научим искрено да се радваме на тези творения, тогава в душата ще се раждат славословия към Бога за тази земна красота. И Господ веднага ще откликва, изпълвайки душата с неземна радост - радостта за Него. В отговор ще искаме да Го благодарим - за дара на живота, за здравето, за възможността да съзерцаваме създадената от Него красота, да и се радваме. Виждате как бързо се изпълнява повелята на свети апостол Павел: «Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете». Едното върви с другото - ръка за ръка.

В суетата на ежедневното тичане сме се отучили да се радваме искрено, просто така. Сутрин ставаме: «Слава Богу, жив съм, мога да видя това слънце, мога да си стана на краката, мога да отида, където си поискам». Сякаш това е дреболия, но платното на живота ни е изтъкано от тези дреболии. Преследваме някакви немислими, екстремални удоволствия, търсим нови остри преживявания, които неизвестно защо именуваме с думата «щастие», а простото, обикновено щастие - то е до нас. Трябва само да поискаме да го видим, да го намерим, да го почувстваме.

Целуваш жена си преди работа, разрошваш рунтавата четина на  сина - и си казваш в сърцето: «Слава Тебе, Господи, за тази тиха семейна радост». Виждаш просяк на улицата, слагаш в протегнатата му ръка стотинки, кифличка или бисквитка: «Слава Тебе, Господи, за радостта да послужа на ближния». Успял си днес да покажеш  на някой милост, да помогнеш, да подкрепиш: «Благодаря Ти, Господи, за Твоите по-малки братя, чрез които ме навести днес».

Здрав ли си? «Слава Тебе, Боже, за дара на здравето, за дара на свободното дишане, за дара на нормалното храносмилане». Срещнал си дарен с добрина и светлина човек? «Слава Тебе, Иисусе Христе, за срещата с Твоята светлина...»

Голямата ни беда е в това, че в стремителното надбягване за земни удоволствия и «ширпотребско» щастие ние не забелязваме тези неща. Вглъбени в себе си, в своя «вълшебен  вътрешен свят», не виждаме красотата на облаците, не чувстваме аромата на разцъфналата роза и топлото дихание на летния вятър, не разбираме за какво изобщо сме тук, на земята... А разбирането на смисъла на живота и своето висше предназначение е голямо щастие, откриващо на човека портите към невидимия огромен свят, в който нашият, земен свят е прашинка.

Вечното блаженство

Ако се научим да виждаме отраженията на Твореца в създадения от Него свят, ако от все сърце обикнем тези отражения, а чрез тях Бога, ще пожелаем да видим Самия Творец и в това ще се изразява вечното блаженство в света, където ще Го виждаме «лице с лице» (1 Кор. 13: 12).

Ако се научим жертвено да обичаме ближните, всецяло да се отдаваме заради благото на ближните, то ние ще влезем във вечното блаженство на общението с Този, Който от любов към нас е пожертвал Себе си и е отдал Себе си заради нашето благо.

Ако се научим да се радваме в Господа, да обръщаме към Него своя благодарен мислен взор всеки път, когато се докоснем до доброто, любовта, благостта, съвършенството, с които е пълен нашият свят, то ние ще влезем във вечната радост на доброто, благостта и съвършенството в Онзи свят, защото той «диша» именно чрез нея, имайки Самия Бог като източник на любов и добро.

Ако сме посветили живота си на търсене на правдата и истината, ако сме я жадували, ако сме се научили да я намираме единствено в Бога - то през живота в бъдещия век ще влезем в пълно обладание на тази правда и истина, което ще ни донесе блаженство, според словото на Спасителя: «Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят» (Мат. 5: 6).

Ако сме търсили светлина в този потопен в мрака на греха свят и сме се радвали, намирайки светлина в сърцата на добрите хора, посветили се на другите заради Христа, светлина в  собствените си добри дела - то в Царството Небесно ще влезем във вечната светлина на живота, в светлината Христова според словото Му: «Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота.» (Иоан. 8: 12).

Ако сме намирали утешение и радост в молитвата към Господа, Божията Майка, светиите, ангелите, то в Горния свят тази радост ще остане с нас, усилена неизчислим брой пъти, защото ние ще лицезрем онези, към които на земята сме изливали душата си. И самата молитва ще ни доставя голямо наслаждение.

Логичният резултат на праведния живот

Блаженството ще се усили милиони пъти от състоянието на душата на човека, достигнато чрез добродетелен живот на земята. По този начин, както ми се струва, райското блаженство няма да е някакво неочаквано и дошло  неизвестно откъде щастие за вярващата и любяща душа. По-скоро това блаженство ще бъде увеличеното милиони пъти състояние на душата на човека, състоянието, достигнато чрез добродетелен и благочестив живот на земята. Ненапразно всички светии в един глас твърдят, че земният живот е подготовка за вечния живот.

Да, нужно е покаяние, защото ние ежечасно изпадаме в грях, нужно е очищение, защото нищо нечисто няма да влезе в Царството Небесно (Откр. 21: 27). Нужна е борба със «старозаветния» човек заради обновения от Христовата благодат нов човек.

И крайно необходима ни е Радостта в Господа - предвестница на вечната радост, на вечното блаженство на живота с Този, към Когото са били устремени всички очаквания и надежди, Комуто е бил посветен земният живот, Който е хранил душата и тялото.

Трудно е да се придобие тази искрена радост, защото злото в света е много, а и пречките от сатаната са много. Но ако радостта се съхранява, ако с цялото си същество се приближим до своя Творец и навсякъде търсим Неговата воля и я изпълняваме, ако навсякъде виждаме благия Му промисъл и съзидаващата Му ръка, то райското блаженство ще започне да се разлива в сърцата ни още при земния живот.

А когато ни призове към Себе си Господът наш Иисус Христос, когато напуснем този временен свят и тази тленна телесна обвивка, тогава ще встъпим в блаженството да притежаваме  съкровището, събирано на земята - ден подир ден, милост подир милост, молитва подир молитва. Дай ни, Господи, вечното блаженство Твое, Източникът на което си Ти, Господи.

 

Бел. прев.:

* блокбъстър /англ.: „blockbuster"/ - определение за успешна филмова продукция според критериите на индустрията /от Уикипедия/

pravoslavie.ru

Превод от руски: Анелия Павлова

 

 

 

 

 





Още от "Православна мисъл":