ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » История » СВ. МЕТОДИЙ - ПРЪВ ЕПИСКОП НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

СВ. МЕТОДИЙ - ПРЪВ ЕПИСКОП НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

2015-05-11, автор: Трендафил Кръстанов, рубрика: История

СВ. МЕТОДИЙ, ЕПИСКОП ПАНОНСКИ, АРХИЕПИСКОП МОРАВСКИ В ИЛИРИК И НА БЪЛГАРИЯ,  И СВ. КЛИМЕНТ, ЕПИСКОП ВЕЛИЧКИ В ПРОВИНЦИЯ ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ

На 11.5.2014 по Българското национално радио, предаването„Духовен поглед", чух неточности: Св. Методий бил ръкоположен от папата през 869 г. за епископ на Великоморавия в град Велеград и след това за архиепископ и починал там г.  А в „История на българската средновековна литература" от 2008 г., с.39  пише, че „Методий е ръкоположен първоначално за Панонски архиепископ и назначен като папски легат за всички славянски области, а след това за глава на Моравската църква"?! Нека проследим така ли е наистина?

 SV_carBoris.jpg

СВ. МЕТОДИЙ МОРАВСКИ - ДУХОВЕН САН, ДИОЦЕЗ И ЮРИСДИКЦИЯ

 

По този въпрос има известни вече и нови извори. Само че те се тълкуват различно или просто се премълчават. Посочени са още от Имре Боба (1967, 1971) като неточен превод от гръцки на латински език.

В  Пространното  житие на св. Климент епископското седалище и диоцезът са определени така: „Методий украсил Панонската епархия, като станал архиепископ на Морава"; и още: „папа Адриан.. .ръкоположи Методий за епископ на Морава в Панония".

„Гръцките сведения за епископското седалище на св. Методий като „Морава в Панония" са съответни на старобългарските определения „архиепископ на Морав и на цяла Панония". И двете титли са официални определения за един епископ според името на града, където е неговото седалище, и според диоцеза, намиращ се под неговата юрисдикция... Гръцките изрази са преведени на латински от редактора на „Житие на св. Климент" неточно, като например episcopos Moraviae et Pannoniae от Patrologia Graeca, vol. CXXVI, col.1129, т.е. на области Моравия и Панония, докато преводът от гръцки означава „на град Морава Панонска". А днешните изследвания се обосновават върху „тълкувателния" латински превод, а не върху гръцкия оригинал (Boba 1967, превод Боба, 1986:12).

Известни, забравени и нови извори, изследвания и справочници позволяват да се твърди, че св. Методий е ръкоположен първоначално като епископ през 869 г. на апостолската катедра на св. Андроник Панонски в Илирик, а след 873 г. е издигнат като архиепископ на град Морава Панонска в Илирик;

Понеже по това време Илирик се владее от българите, затова той е в Дюканжовия списък „Архиепископите на България":

„П р о т о г е н, архиепископ на Сердика; М е т о д и й, рожден брат на свети Кирил Философа, ръкоположен за архиепископ на Морава Панонска от папа Николай; Г о р а з д, ръкоположен от Методия, а после изгонен от духоборците; К л и м е н т, като станал епископ на Тивериопол и Велика, сетне бил натоварен от Борис, цар на българите, да надзирава и третия дял на българското царство, т.е. от Солун до Йерихо и Канина или (и) Тасипият."

Според новооткрито „Успение Методиево", публикувано от проф. Климентина Иванова, св. Методий е „Архиепископ на Велика Морава Панонска, учител на български език и настолник на св. Андроник, апостол от 70-те"; „Родом Българин", той е ръкоположен през 869 г. и е прекарал в епископство 16 години.

"Методия архиепископа великыp Моравы. панонскыие и учитела бльгарскому езыку. И настолника светаго апостола андроника. Тьи святий Методие ...родом же сыи бльгаринь"  (Иванова, 1999:22-24).

Тя обаче твърди, че „Успението" било писано едва през ХІІІ век, както и „Успение Кирилово", защото и в двете жития се твърди, че те са родом българи, което не можело да се пише през ІХ в. Докато, според мен, „Успение" на някого се пише наскоро след смъртта на дадения човек, а не след векове, когато се пишат пространни жития. Има безспорни извори от ІХ век в кореспонденцията на българския владетел княз Борис І с римските първосвещеници, в които изрично се пише за българи, България, като „Отговорите на папа Николай по допитванията на българите" от 866 г. и редица други писма, публикувани отдавна.

Писмо от папа Йоан VІІІ от 16 април 878 г. до българския комит Петър за разпространение на християнството от ап. Петър и ап. Павел от Йерусалим до Илирик: „Блаженият Петър... заедно с Павел, който разпространи християнското учение от Йерусалим чак до Илирик (Срв. Рим. 15) (ЛИБИ 1960, т.2, с. 157-159).

Друго писмо от папа Йоан VІІІ от 16 април 878 г. до всички ромейски епископи, които са заграбили българския диоцез и поради това са отлъчени, защото „сте прекрачили вечните граници, определени от отците... „навлизайки в провинциите на Илирик, които сега владее българският народ... (ЛИБИ 1960, 2, с.156-157).

Писмо от папа Йоан VІІІ до ромейските императори от август 880 г. в което благодари за възстановеното му право над българския диоцез: „Tertio vero vobis grates multas referimus quia Vulgarorum diocesim pro amore nostro gratanti animo sancti Petreo ut iustum erat permiseritis habere (трето ... понеже от любов към нас в радост позволихте на свети Петър да притежава българския диоцез, както беше справедливо" (ЛИБИ 2 1960, с.176-177).

Гръцки извор от ІХ век, преведен в България през Х век и посветен на цар Симеон, запазен в препис от 1073 г. в Русия, показва апостолска приемственост в Илирик от св. апостол Павел и от неговия наследник св. Андроник, апостол от 70-те, наречен там „Андроник, епископ на Панония" („Спасителна книга", 2008, с.380).

По същия начин е титулован и св. Методий през 869 г., когато е изпратен като епископ Панонски за всички славяни в Илирик, но е арестуван от немски папски епископи и държан около три години и половина затворен.

След 873 г. св. Методий е издигнат от Рим за архиепископ на град Морава Панонска в Илирик. Според Второ Житие на св. Наум Мизийски "и съ всеми ученицы отиде в Панониу, в град Мораву) (Иванов 1931:312); а поред „Охридската легенда" или Кратко житие на св. Климент Охридски св. Методий е изпратен в град Морава и България от папа Адриан:

Αδριανω καταστησας, τω τηνικαυτα παπα της πρεσβυτερας Ρωμης, Μεθοδιος δε Μοραβου και Βουλγαριας αρχιεπισκοπος παρ'αυτου δη του παπα προβαλλεται" ... (Иванов 1931:318)

Известно е, че от 866 до 870 г. България е в диоцеза на Рим и тогава св. Методий е ръкоположен за епископ на Панония в Илирик, който се владее от България.

Испанска каноническа бележка" от ХІІ в. посочва приемственост на Юстиниана Първа като Българска църква, подобна на Картагенската, начело с primas или преболии „на словенски или български и славянски" за гръцкото πρωτος, т.е. „най-пръв". Следователно „пръв епископ на български език" може да се приеме и като пръв по време (869 г.) епископ Методий Панонски, и като „най-пръв" архиепископ Методий Моравски и на България (след 873 г.).

Кавасила, архиепископ Охридски от ХІІІ в., пише за епохата на св. Наум и св. Климент в България като епоха на апостолски дух: „Наум с учителите си (Кирил и Методий) е станал съучастник в апостолска дейност; Наум бил подобен на 70-те апостоли и станал истински приемник на „божествения" Методий, българския Павел, възродителя на Панония" (Снегаров 1924:283);

Свети Методий е наследен от архиепископ Горазд (885-889?) и от Йоан Екзарх Български като архиепископ Моравски пет години след св. Методий (около 890 г.) и според новооткрит печат „Йоан, архиепископ на България" (Йорданов 2013), който бил издигнат от цар Симеон в Преслав за патриарх, наречен „св. Йоан Златоуст".

Очевидно архиепископ Йоан през 893 г.е ръкоположил св. Климент за епископ Тивериополски (бълг., Струмишки), който през 906 г. е преместен като епископ Велички в провинция Западна България, според списък на епископите в Константинополския диоцез в Codex Vat. gr. 2492. (Кръстанов 1999).

„Бератска Служба на св. Седмочисленици", публикувана на гръцки език във Венеция към края на ХVІІ или началото на ХVІІІ в. (Cyrillomethodianum 10, 1986:319-351) е по-старинна от известната Мосхополска Служба от 1742 г. на иеромонах Григорий (Бърлиева 2003). Тя бе идентифицирана като дело на Драчкия и Охридски архиепископ Григорий от ХІV век (Кръстанов 2005), който е известен и като български книжовник със славянска служба за св. Климент Охридски с надпис: "Творение кир Григория архиепископа прьвие Иустинияние и все Бльгарие". Тя има пет литийни стихира и стиховни стихири на великата вечерня: "На стиховно стхры, кир Григориа архиепспа Бльгарскаго" (Снегаров 1924 (1995):283). Според Иван Снегаров архиепископ Григорий възпява главно просветната дейност на св. Климент, като го нарича „тринадесети апостол":

"Бльгарьскы езыкъ те вьсь Клименте богодъхновени, апостола проповэдует третиагонадесете" (Снегаров 1924:284). Свети Климент бил божествена тръба на истината, той бил помазан  „да проповядва Евангелието ...и е изпълнил България с благовонието на познанието"; той е очистил мизийските народи с кръщение, ...по подобие на Павла; Климент е не само първият български апостол, но и първият пастир на Мизия и Панония (Снегаров 1924:284).

Тези факти дават основание за потвърждение на легендата за художника Методий, който е покръстил българския владетел Борис І и постоянно го е поучавал на прекрасния си език „словенски или български или славянски", а чешкият учен Вацлав Вондрак доказа единството на езика на преводите на св. св. Кирил и Методий и езика на Йоан Екзарх Български (Vondrak 1896:19), което потвърждава аксиомата, че всеки писател пише или на родния си език или на езика на народа, за когото е предназначен.

ПРЪВ ЕПИСКОП В БЪЛГАРИЯ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК Е СВ. РАВНОАПОСТОЛЕН МЕТОДИЙ

Следователно „пръв епископ на българския език" не е Климент, епископ Велички, в провинция Западна България от 893 до 916 г., а пръв по време епископ - от 869 г. - и по ранг (primas, прэболии) архиепископ след 873 г. е св. Методий Моравски, наследен след пет години от архиепископ Йоан, „Interim in Moravia annis quinque, interpontificio durante, tandem Johannes Moravus in locum Methodii cooptatus est..." (Бърлиева 1992:46, Асемани 1987:227-229).

Архиепископ Йоан е бил издигнат от цар Симеон след 913, към 917 г., за пръв патриарх на българската земя. Но към това време най-вероятно не е бил признат от другите патриаршии. Затова го няма в Дюканжовия списък „Архиепископите на България". Само че след успението му, Йоан Екзарх е обявен за светец, наред само с паметта за св. Кирил, св. Методий и св. Климент Римски. В Белградски ръкопис имало и тропар за него: „унищожи езическия сват и укрепи държавата на царя" (очевидно на цар Симеон Велики преди 927 г.).

Накратко, новите и познати ни извори дават основание за нов поглед към събития от девети век, поради това че, от една страна, от два века насам те се възприемат у нас според една чешка митология от ХІV в., а, от друга, нашите жития от ІХ-ХІ в. са погрешно предатирани за такива от ХІІІ-ХІV в.

При това, сведение за Велеград чешки има едва от ХІІІ в. В чешките земи няма никакви надписи нито на глаголица, нито на кирилица. Името Константин Философ там не е познато, а наричат св. Кирил епископ (?). В чешки хроники пише, че преди да дойдат при тях в Бохемия и Моравия св. св. Кирил и Методий  първо покръстили българите в Мизия: „Non autem soli Bohemi et Moravi, se praeterea in Mysia Bulgari et horum populares Gazari, doctrinae istorum duorum Moraviae  Pontificum, Cyrilli et Methodii acceptum referre debent, quod sint christiani..." (Бърлиева 1992:46).

Словашкият учен Juraj Sklenar през 1784 г. пише, че „територията на Сватоплуковата държава всъщност е била разположена не на север, а на юг от Дунава, при българската река Морава" (Атанасова 2011: 202). Това бе аргументирано и в изследвания на: Имре Боба (публикувани от 1967 до 1987), Петер Юхас (1997, 2000), Мартин Егерс (до 2007) и други.

Един български историк неотдавна написа, че нямало никакво значение дали св. Методий е бил първо епископ и после архиепископ, защото в житията пишело само, че той бил архиепископ?! Същият историк в свои изследвания и книги твърди и че светите Кирил и Методий никога не са били в България и нямало техни св. мощи в български земи, затова култът към тях бил възникнал в чужди страни и след това бил българизиран!! Тази теория обаче се отнася за социалистическа България. И съвсем не за „царството на българите с великите победи", както е написал Вселенският патриарх Герман ІІ през 1232 г. до папските кардинали. Това патриаршеско писмо бе считано дълги години за фалшификат на папската канцелария, но през 1981 г. бяха открити четири негови старинни преписа на гръцки език и неговата автентичност бе категорично доказана (Krastanov 1995).

Когато в българския Велеград (сега Берат в Албания) открих епископията на св. Климент Велички, издателят написа: „Когато архивите говорят, боговете (световни б.р.) да мълчат"! Време е да се погледне картата и да се види къде е Илирик през ІХ век - тогава част от него е в България, а другата е в Източнофранкската империя, като Илирик не обхваща Чехия и Словакия. Не е случайно, че учени от Унгария, Австрия, Жермания и други (Имре Боба 1971-1987, Петер Юхас 1997, 2000, Айтцетмюлер 1990, Мартин Егерс 2007 и други) посочиха извори и аргументи, че епархията на св. Методий се е намирала в Източен Илирик, който тогава се е владеел от България, по-късно от Унгария и по-точно в област долна Моравия на брега на река Българска Морава, където има стар епископски град-крепост Margus - на български град Морава в Поморавието, наречен още Браничево или Костолац, от латинското Кастел (крепост).

Изворите позволяват да се проследи и ръкополагането на св. Методий първо за епископ на Панония като наследник на апостолския престол на св. Андроник още през 869 г., когато България е в римския диоцез, а след 873 г. той е издигнат за архиепископ на град Морава Панонска в Илирик, наречена Провинция Западна България. Затова и той е в Дюканжовия списък „Архиепископите на България" след Протоген Сердикийски и преди Климент Велички, който е натоварен от Борис - цар на българите, да надзирава и третия дял на българското царство, т.е. от Солун до Йерихо и Канина или (и) Тасипият, както пише и до сега в папския годишник „в Провинция Западна България".

В "Охридската легенда" се отбелязва, че св. Методий е възведен на епископския престол, като бил поставен за епископ на целия Илирик и на владеещия тази земя български народ „Клименть на епископьски прэстолъ вьзводит се, въсему Илирику, и обьдрьжещеи земли бльгарскому езьку" (Иванов 1931: 318).

Би могло да се предполага, че св. Григорий, епископ Мизийски, в Остромировото евангелие от 1056-57,  е бил епископ на Източна България в началото на Х в. Докато по същото време св. Климент е издигнат от епископ Тивериополски или Струмишки (от 893-906) за епископ Велички в третата част на България или Брегалница, още Кутмичевица, или, както се споменава и до сега в папския годишник,  „Епископия Бела (Велица) в провинция Западна България" (Кръстанов 1999).

Апостолският диоцез на св. ап. Павел на Запад до Илирик чрез неговия наследник ап. Андроник, епископ Панонски, по-късно е наследен от архиепископия Юстиниана Прима, а тя - от Българската църква в Испанската каноническа бележка, публикувана от Prinzing 1978, преведена от Васил Гюзелев 1978 (Кръстанов 2006, 2007).

България през ІХ в. владее части от старите римски диоцези Мизия, Илирик и Тракия. Това личи от Ватиканските извори и документи до сега - Климент, епископ Велички в провинция Западна България, който владее третата част на България или целия Илирик. А преди него е бил архиепископът на Сердика, която е в Илирик.

Вследствие на казаното дотук, може да се предположи, че в България след 870 г. е имало два църковни диоцеза:

1.                   ПРОВИНЦИЯ „ИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ, ИЛИ МИЗИЯ" с епископски наместник дякон Николай в Доростол (Силистра), изпратен 871 г. от Хераклейския митрополит и представляващ Вселенската патриаршия за „варварските народи", като по-късно от там векове наред се изпраща за Киевска Рус по един митрополит.

2.                   ПРОВИНЦИЯ „ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ В ИЛИРИК". От 869 г. епископ Методий Панонски е на почетната катедра на древлепросиявшия стол на апостола от 70-те св. Андроник Панонски (Спасителна книга 2008), издигнат за Архиепископ Моравски в Източен Илирик и Горна Мизия, наречена Провинция Западна България.

 

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Атанасова 2011:        Атанасова, Д.  Моравската мисия в историческите съчинения на словашкото осемнадесето столетие. -  В: Кирило-Методиевското културно наследство и националната идентичност (КМС кн.20). С., 2011, с.189-205.

Боба 1986:  Боба, Имре. Епископската епархия и гробът на свети Методий. -Духовна култура, год.86, 1986, кн.12, с.11-18.

Бърлиева 1992: Бърлиева, Сл. Преписи на латински извори за св. Кирил и Методий от сбирката на Vallicelliana в Рим. - Старобългаристика, ХVІ, 1992, № 3, с.41-54.

Бърлиева 1999: Бърлиева, Сл.    Martin Eggers.  Das "Grossmaerische Reich. 1995:   Старобългарска литература, т.31. С., 1999,

Гюзелев 2006: Гюзелев, В.  Покръстване и християнизация на българите. Извороведческо изследване с приложение. С., 2006.

Иванова 1999: Иванова, Кл.  Успение Методиево. - Старобългаристика, 23, 1999, 4, с.7-24.

Иванов 1931: Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1931.

Коледаров 1987: Коледаров, Петър. Съдбата на северозападните български предели през ІХ век. - КМС, кн.4, С., 1987, с.165-175.

Коледаров 1995: Коледаров, П.  Илирик. - КМЕ, т.2, С., 1995, с. 106-109, карта с.107.

Коледаров 2003: Коледаров, П.  Боба, Имре. - КМЕ, т.4, 2003, с.616-619.

Кръстанов 1999: Кръстанов, Тр. Неизвестни извори за св. Климент Охридски чудотворец, епископската му столица Велика - Велеград - Белград - Берат и датата на смъртта му - 25 юли 916 г. - В: Дни на науката на Република България и Република Македония. Научни доклади. София, 27-29 май 1999. С., 1999, с.164-186.

Кръстанов 2006: Кръстанов, Тр.  Титлите екзарх и патриарх в българската традиция от ІХ до ХІХ в. Св. Йоан Екзарх от Рим и патриарх на българските земи. - В: Държава и Църква - Църква и държава в българската история. С., Университетско издателство „Проф. Марин Дринов", 2006, с.73-86.

Кръстанов 2007: Кръстанов, Тр.  Св. Седмочисленици и св. Йоан Екзарх от Рим за България и Далмация (866-917). - В: Кирило-Методиевски студии, кн. 17, 2007, с.440-452.

Кръстанов 2008: Кръстанов, Тр.  Българските пратеници в Рим (866-870) и славянската литургия за българите. - В: Християнската култура в средновековна България. 1100 години от смъртта на св. Княз Борис-Михаил (ок.835-907 г.). В. Търново, 2008, с.83-92.

Кръстанов 2010: Кръстанов, Тр. „Възпитателят на престолонаследника княз Симеон Велики - архиепископ Георги или Йоан Екзарх Български". - В: България - кръстопът на култури и цивилизации. Седма национална научна конференция с международно участие, София, 1 ноември 2009  г. С., Издателство „За буквите - О писменехь" 2010, с.260-268.

Кръстанов 2010а: Кръстанов, Тр. Кариера на св. Йоан Екзарх, архиепископ и патриарх на българската земя, и на св. Климент, епископ Велички и Охридски чудотворец в провинция Западна България. - Многообразие в единството. С., 2010, № 1, с.76-88.

Кръстанов 2010б: Кръстанов, Тр.  „40 Беседи" на папа Григорий Велики: преводи от латински на български език от ІХ в. или на чешко-църковнославянски от ХІ в.? -  Многообразие в единството. С., 2010, № 2, с.76-88.

Кръстанов 2010в: Кръстанов, Тр.  Поетът св. Йоан Екзарх АН, ИЯН, ЯН, ИО, „работил в Рим" като дипломат, черноризец, архиепископ и патриарх на българската земя - Нов Златоуст български. - Преславска книжовна школа, Том 11. Шумен, Университетско издателство „Епископ Константин Преславски". 2010, с.176-195.

Кръстанов 2011: Кръстанов, Тр. Primas „на словенски или български или славянски" е прэболии" - „най-пръв" според испанска каноническа бележка от ХІІІ век за архиепископията на България. - В: Многообразие в единството. История е съвременност. С., Съюз на учените в България, 2011, с.321-325.

Кръстанов 2013: Кой е първият патриарх на България св. Йоан издигнат от цар Симеон в Преслав през 917 година? - Във: Вяра и знание. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Ангел Кръстев и 20-годишнината на специалност Теология в Шуменския университет. Шумен, 2013, с.105-116.

Кръстанов 2015: Защо Протоген Сердикийски е в Списъка „Архиепископите на България", а Йоан Екзарх не е?. Апостолска приемственост на епископата в Илирик или Provintia Bulgaria Occidental. - В: Многообразие в единството. СУБ 2014, с.15-24,  електронно в Интернет публикувано през януари 2015

ЛИБИ 2 1960: Латински извори за българската история. Т.2. С., 1960.

Николова 1997: Николова, Б. Устройство и управление на Българската православна църква (ІХ-ХІV век). С., 1997.

Николова 1995: Николова, Св.  Извори за делото на Кирил и Методий. - КМЕ, т.2, С., 1995, с.60-88.

Николова 1995а:        Николова, Св.  Методий. - КМЕ, т.2, С., 1995, с.632-650.

Снегаров 1924 (1995):           Снегаров, Ив. История на Охридската архиепископия. Т. 1. (От основаването и до завладяването на Балканския полуостров от турците). С., 1924.. Второ фототипно издание. С., Академично издателство „Проф. Марин Дринов", 1995.

Спасителна книга (Гръцкият оригинал на Симеоновия сборник). Превод от старогръцки Петя Янева, Сергей Иванов. Без място? 2008

Юхас 2000: Юхас, Петер. Кирил и Методий в Българската Моравия. София, 2000

Aitzetmueller  1990:    Aitzetmueller, R.  Градъ Морава въ Илирик? - Anzeiger der slavische Philologie 1990

Boba 1987: Boba, I. Saint Methodius, Moesia and the moesiani in documents, vitae and in cronicles. - В: Кирило-Методиевски студии. 4. С., 1987, с.138-147.

Eggers 2007:   Eggers, Martin.  Bulgarisch- "Grossmaerische" Interactioen und die Kyrillo-Methodianische Mission - В: Кирило-Методиевски студии, кн. 17, 2007, с.294-314.

Krastanov 1995: "And the Kingdom of the Bulgarians with the Great Victories" (Letter from the Oecumenical Patriarch Germanus II to the Papal Cardinals of 1232). - Bulgarian Historical Review. Sofia, 1995, No 4, p.126-128.

Krastanov 1999: Krastanov, Tr. Ioan Exarch as an Archbishop of Bulgarian Lands and Saint. - Etudes balkaniques, Sofia, 1999, No 1-2, p.44-48.

Krastanov 1999a: Krastanov, Tr. Vatican Sources on Velegrad-Belgrad-Berat: Clement of Velitza's Episcopacy from 906 to 916 and on The Holy Seven Teachers of Bulgaria (Sv. Sedmocislenici). - Bulgarian Historical Review / Revue bulgare d'Histoire, Sofia, Twenty seventh Year, 1999, No 3-4, p.124-131.

Krastanov 2011:          Krastanov, Tr. GRAFW GREKISTI BOULGAROS WN ... - AUDIATUR ET ALTERA PARS. The Beginnings of Bulgarian and Chech Letters and Literature according to Sources from the Vatican Library, Russia and the Sinai Monastery. - In: Proceedings of the 22nd International Congress of Byzantine Studies Sofia. 22-27 august 2011. Vol. III. Abstracts of free Comunications. Sofia 2011, p.184-185.

Prinzing 1978: Prinzimg, G. Entstehung und Rezeption der Justiniana-Prima -Theorie im Mittelalter - Byzantinobulgarica, V, Sofia, 1978.

Vondrak 1896: Vondrak, V.  O mluve Jana exarcha bulharskeho. Prispevek k dejnam cirkevni slovanstiny. Praha, 1896.

 

Фотография на стенописа

"Св. цар Борис посреща св. Славянски просветители":

Ю. Христова

~*~

СРОДНИ ТЕМИ

ЖИТИЕ В ДАТИ НА СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ

СВЕТИ РАВНОАПОСТОЛНИ ФОТИЙ, ПАТРИАРХ КОНСТАНТИНОПОЛСКИ. Велеслав Малев

ПОЧИТТА КЪМ СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ. Проф. д-р Климентина ИВАНОВА

 

 





Още от "Православна мисъл":