ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Поклонничество » Поклонническият път „Св. Йоан Рилски

Поклонническият път „Св. Йоан Рилски

2015-08-18, автор: Пенка Христова, рубрика: Поклонничество
- пътепис -

Ден първи - 1.08.2015 г. Първият ден на Богородичния пост е - в храмовете се изнася св. Кръст Господен. Със съпруга ми трескаво стягаме последните части от багажа и бързаме за Литургията в столичния храм „Св. София". Пред църквата виждаме много раници, шалтета, палатки, а храмът е изпълнен с развълнувани поклонници. Успявам да взема св. Причастие - да се укрепя в началото на трудния физически и духовен път, който поемам. Следва водосвет - целуваме Кръста и отецът ни поръсва със светена вода. След това товарим тежките раници в буса и се подреждаме за лития към ротондата „Св. вмчк Георги Победоносец", като начело застават поклонниците с хоругвата и иконите на св. Йоан Рилски, а пред тях върви малкият Йоан-Петър, облечен в иподяконски одежди и удряйки клепало. С нас са и участниците от Велико Търново - тръгнали почти седмица по-рано, за да извървят целия път на мощите на Рилския Чудотворец. Предвождани са от о. Давид и носят със себе си плащаница на св. Йоан Рилски, която да дарят на Рилския манастир.

RilaPohod_1.jpg

След като се покланяме на св. мощи в Ротондата, специално изнесени, част от групата се отправя към организирания автобус до х. "Планинарска песен", а друга част се изкачва пеш дотам от кв. Княжево. В късния следобед поклонниците се събираме близо до хижата и всеки от нас се представя накратко и споделя мотивите си да се включи в похода и впечатленията си от предишни години, ако е участвал. След представянето се отправяме към параклиса „Св. Йоан Рилски" до х. "Кумата" и там се извършва вечерно богослужение, в края на което всички си отчупваме по залче от содената питка на Мария. Връщаме се и след като вечеряме с един православен белгиец, дошъл специално за похода, с приятелката ми Анелия тренираме разгъване и сгъване на палатка - упражнение, което ни предстои през следващите дни. Приготвяме багажа за следващия ден и си лягаме - очаква ни дълъг ден.

DSC04334.JPG

Ден втори - 2.08.2015 г. Ставаме рано, стягаме набързо раниците и се отправяме към параклиса „Св. Йоан Рилски" до х. "Кумата" - на около 15 мин от мястото, където нощувахме. Там вече тече утринното богослужение. В службата освен свещениците, предвождащи похода - о. Ангел, о. Николай и о. Давид, се включва и предстоятелят на параклиса о. Васил Радков от Бояна. Малкият параклис не може да побере многобройните поклонници и те се събират около него, слушайки църковните песнопения през отворените прозорци и врата. Накрая малките (а и някои от големите) участници се причастяват и всички взимаме анафора, след като  изслушваме проповедта на о. Ангел за вярата и маловерието.

RilaPohod_3.jpg

Подкрепяме се с лека закуска, кафе и чай в хижата и бързо поемаме по пътеката за Черни връх. Пътят към върха минава леко и неусетно. Колкото повече наближаваме Витошкия връх, толкова повече облаци се разстилат около нас. Изкачваме се на върха и на х. "Черни връх" правим обедната си почивка, за да възстановим сили. Изчитаме и част от Акатиста на св. Йоан Рилски, за да се укрепим.

RilaPohod_4.jpg

След това започваме голямото спускане от другата страна на Витоша - към с. Ярлово. Не след дълго облаците се разсейват и изгрява слънце. Пътят е дълъг, но сякаш св. Йоан невидимо ни подкрепя, защото го изминаваме леко и неусетно, заобиколени от красиви цветя, дъхави билки и много вкусни боровинки.

Малко преди да стигнем с. Ярлово, срещаме о. Стоян Бербатов от Благоевград, с когото се отправяме към руините на едно параклисче на св. архангел Михаил, близо до пътя. Там отецът освещава питка, донесена специално от жена от селото, и след това отново продължаваме пътя си към селото. Влизаме в него начело с хоругвата и иконите на св. Йоан Рилски и някои от жителите излизат радостни пред къщите си, за да ни посрещнат. Спираме се, за да могат да целунат хоругвата и иконата. Останалите посрещачи вече са се подредили пред църквата „Св. Неделя", откъдето се носи тържествен камбанен звън. Дошъл е да ни посрещне и да се присъедини към нас и Бай Боре, 85-годишният планинар, който за поредна година ще ни води до Рилския манастир. Влизаме радостни в храма, за да прочетем Акатиста на св. Йоан Рилски.

RilaPohod_4a.jpg

След последованието бабите ни гощават с вкусен боб, а Маша и Кирчо раздават от квасените хлябове, които са донесли за поклонниците. Групата отмаря и се готви за нощувката - някои като мен опъват палатки в двора на църквата, други ще пренощуват в самата църква, а трети се настаняват в домовете на гостоприемни ярловци.

Ден трети - 03.08.2015 г. И този ден ставаме рано и трескаво започваме да се приготвяме - оправяме багажа и сгъваме палатката, товарим раниците, купуваме кафе от селския ресторант, хапваме набързо и не след дълго камбаната ни призовава да се съберем в храма за Акатиста на св. Йоан. След това правим обща снимка на стълбите на храма, прощаваме се с ярловските баби и начело с хоругвата потегляме към с. Белчин. Има и организиран автобус за хората, на които им е трудно придвижването. В първоначалните години пътят на похода е минавал през планина Верила, но заради пресечния терен и други неудобства сега вече минава през полята.

Първо спираме при един параклис, посветен на Пресв. Богородица, където изчитаме Молебния й канон. Там пълним и вода - за последен път преди с. Белчин. Следващата ни спирка е под сянката на едно самотно дърво в полето, до което има оградена площ с животни. Чувстваме се като в резерват и с интерес наблюдаваме бягащите коне и любопитните крави. Продължаваме към гората, където е скрит параклис на св. Георги. Там правим обедната си почивка и изчитаме част от Акатист на св. Йоан.

Теренът е сравнително равен, но ходенето през нажежените поля ни уморява. Слава Богу, отвреме-навреме се появява някое облаче, което да ни пази сянка. Тревите са високи почти колкото нас, а ние си проправяме път в индианска нишка. На две места трябва да пресечем напоителен канал, което е известно предизвикателство, но успяваме да се справим.

RilaPohod_6.jpg

В един момент към групата се спуска голямо лаещо куче - вероятно охранява пасящите наблизо крави и ни счита за заплаха. Прилича на каракачанка и изглежда опасно. Стопанинът му, едър чичко на средна възраст, се втурва да тича след него, но не успява да го догони. Междувременно о. Давид не спира да пее църковни песнопения - „Спаси, Господи, люди твоя...", „Господи, помилуй..." И ето, че Бог се смилява над нас и кучето се спира и не ни закача.

Влизаме в с. Белчин и спираме на чешмата на центъра, докато се събере групата. Дошлите преди нас в селото са ни донесли за поклонение икони от храма и всички минаваме да ги целунем, заедно с хоругвата и иконите на св. Йоан Рилски. Отправяме се към храм „Св. апли Петър и Павел", където заедно с местния свещеник се извършва вечерно богослужение и се изчита Молебният канон на Пресв. Богородица.

RilaPohod_7.jpg

Потегляме към другия храм на Белчин - „Св. Петка", където се покланяме на иконата на светицата с частици от мощите й. Отправяме се по еко-пътека към крепостта „Цари Мали Град", където в параклиса „Възнесение Господне" директорът на музейния комплекс ни разказва за минаването на мощите на св. Йоан през Белчин и след това прекланяме колене в молитва към Рилския светец.

RilaPohod_8.jpg

Вечерта преваля и се оправяме към поляните зад крепостта, където има организиран за поклонниците палатков лагер. Разпъваме палатките си и се включваме в организирания от кметицата щедър корбан - гощават ни с боб, хляб, вино, щрудел и баклава. След това една част от групата се събираме около лагерния огън и запяваме. Изживяхме още един прекрасен ден.

Ден четвърти - 04.08.2015 г. Денят започва с предизвикателство за мен - изгубвам едната си очна леща. Късогледа съм, с немалък диоптър и нямам резервни лещи, не нося със себе си и диоптрични очила. Започваме трескаво да търсим, но не я намираме - все едно да търсиш игла в купа сено. Съответно не успявам да се включва в сгъването на палатката, не прибирам и багажа си навреме, не успявам и да закуся. С Анелия се отправяме към автобуса за с. Клисура, като вече сме изпуснали основната група, тръгнала за селото през гората. Свалям и другата леща по съвет на няколко човека - погледът ми е замъглен.

В с. Клисура групите се събират и заедно тръгваме към храм „Св. вмчк Димитър", където пред входа ни чакат с питка и шарена сол клисурските баби. Заедно отправяме молитви към Божията Майка и към св. Йоан Рилски. След това бабите ни канят на закуска - приготвили са ни един куп постни вкусотии и гостоприемно ни наливат билков чай. Разделяме се с тях, наливаме си вода и започваме на катерим баира - днес ни очаква Лакатишка Рила.

RilaPohod_9.jpg

Пътят през гората минава леко и неусетно. Спираме на малиновите „плантации", където се освежаваме и пак продължаваме. Излизаме от гората и пред нас се разкрива Рила - спираща дъха с ръбатите си върхове, опиращи в ярко синьото небе, и тучните си ливади.

Погледът ми се избистря. Не виждам идеално, но сега е много по-добре от сутринта. Слава Богу! Благодаря ти, свети Йоане!

Спираме за обедна почивка на поляните. Около нас има следи от стопанска дейност, а пред нас е величествената Рила.

RilaPohod_10.jpg

 Продължаваме по пътя си, като целта ни е х. Рилски езера. В един момент групата се разделя - една част продължават по пътя за хижата пеша през гората и през т.нар. „Душевадка" и х. Ловна, а нашата група потегля към Паничище, където ще се отбием в параклиса „Св. Йоан Рилски". Стигаме до шосето и вече ни чака превоз, който ще ни придвижи.        

Пристигаме до параклиса и там ни посреща о. Георги Паликарски - архиерейският наместник на Дупнишка духовна околия, и още няколко местни отци и ни благославя за добре дошли. Първите от групата вече са застанали с иконите пред входа, за може всички да минем през тях и да се поклоним. Изчита се Акатист на св. Йоан Рилски и всички сме поканени на вкусния бобен корбан с гъби - специалитет на местните майстори. Почиваме си добре на полянката около параклиса, възстановяваме силите и се отправяме към лифта.

RilaPohod_11.jpg

Когато стигаме до лифта, ни обзема лек смут - служителите на лифта отказват да извозят към хижата тежките ни раници. Оказва се, че сме закъснели. Организаторите реагират бързо и уговарят превоз, който да качи багажа до горе. Качваме се на открития лифт и пред нас се разкрива чудна гледка - величествените борове и чудните върхове на Рила. Пристигаме във хижата (този път и ние ще спим в хижа, за да избегнем студа през нощта) и започват процедурите по настаняването. Сядаме на чай на терасата и се любуваме на гледката, докато чакаме да получим багажа си. Следва лагерен огън, около който се събираме и четем езерни молитви на св. Николай Велимирович, свири се на китара, запяват се песни под ясното звездно небе...

Ден пети - 05.08.2015 г. Започва последният ден от прехода ни към Рилския манастир - тази вечер трябва да сме при мощите на св. Йоан. Денят започва с Акатист на св. Йоан Рилски и след това се отправяме към езерото „Бъбрека". Там към групата ни се присъединяват о. Методи Корчев и о. Стоян Бербатов, служещи съответно в София и Благоевград, и заедно с о. Ангел, о. Николай и о. Давид изчитат Молебния канон към Пресв. Богородица и отслужват водосвет на езерото. Всички поклонници минаваме да целунем Кръста и да бъдем поръсени с осветената вода.

RilaPohod_13.jpg

Не след дълго продължаваме към езерата „Окото" и „Сълзата", а смаяни туристи ни питат какви сме, събор ли ще има... Отговарям им, че сме тръгнали на поход от София до Рилския манастир. Колко е важно да се проповядва с личен пример, вярата ни да се живее всекидневно, за да могат околните да видят поне частица от красотата на Православието, да разберат, че Рила не е само на дъновисти, всеизвестни с августовския си събор и паневритмии на това място, а че Рила е била осветена от стъпките на най-големия български светец и застъпник за нас пред Бога!

Пътят към двете най-високи езера от Седемте Рилски езера е стръмен и труден, но с Божията помощ всички се изкачваме. Гледката отгоре е величествена и спираща дъха - виждат се повечето от Седемте езера, както и върха Хайдута (или Харамията). Времето обаче започва да се разваля, тъмни облаци надвисват, чуват се гръмотевици, задава се буря...

RilaPohod_14.jpg

Започваме да вървим по билото, но пред нас са се скупчили облаци, гръмотевиците ни плашат, започва и леко да вали. Тогава водачите усилват темпото, за да избегнем бурята, а всички ние усилваме молитвите си към Бога, към Пресвета Богородица и св. Йоан. Слизането не е много лесно, защото тревата е мокра, а водачите бързат много. Все пак всеки дава всичко от себе си и продължава напред. Дъждът почти спира, само леко ни охлажда, но не ни намокря. Стигаме до огромни поляни, на които пасе стадо коне. Гледката е умилителна - няколко малки кончета тичат около възрастните, а два от големите идват при нас и с готовност се оставят да ги погалим по челото.

RilaPohod_15.jpg

Ето че вече сме до една чешмичка, където правим обедната си почивка. Умората и напрежението ни минават за миг, а от дъжда няма и следа, вятърът издухва облаците и слънцето се показва. Слава Тебе, Боже! Благодарим ти, свети Йоане!

Заредени с нови сили, изчитаме част от Акатиста на св. Йоан и потегляме по пътя си към манастира. Слизаме бавно, в колона по един, пътят не е лесен, но все повече наближаваме целта на пътуването ни. Влизаме в Риломанастирската гора - почвата е мокра, сякаш скоро е валяло силно, и пътеката ни се струва по-трудна от обичайното, защото често се подхлъзваме заради влажната почва. Все пак ни остава съвсем малко и стискаме зъби.

Избързвам напред и не след дълго виждам първите посрещачи - дошъл е о. Методи Корчев, а дъщеричката му Мария, приятелката им Надежда и презвитерата на о. Ангел ни посрещат с питка и шарена сол. Каква радост, ето че почти стигнахме! Малко по-надолу по пътеката, съвсем близо до манастира, ни посреща о. Сава Кокудев и няколко жени, които също ни дават хляб. Дошъл е и съпругът ми, да ни посрещне и заедно да прекараме в манастира празника Преображение. Искрено се радва за мен, че съм успяла да извървя този физически и духовен път.

Изчакваме да се събере групата, за да можем всички заедно да влезем в манастира. Тръгваме начело с дечицата, които носят хоругвата и иконите на св. Йоан, а най-отпред  клепалото удря Йоан-Петър. След това вървят отците и ето че влизаме в Рилския манастир, пеейки с една уста и с едно сърце: „Покаяния основание, прописание умиления, образ утешения, духовнаго совершения равноангельное житие твое бысть, преподобне. В молитвах убо и в пощениих и в слезах пребывавый, отче Иоанне, моли Христа Бога о душах наших". Влизаме в храма и с трепет коленичим пред светите му мощи, а песнопенията ни огласят пространството. Сърцата ни преливат от радост! С Божията помощ и тази година успяхме да извървим пътя! Слава Тебе, Боже! Благодарим ти, свети Йоане, че ни подкрепяше с благата си десница през цялото време, че не позволи да ни застигнат бури и гръмотевици, че облекчаваше умората ни и че безпроблемно стигнахме до светата ти обител! (По-късно разбрахме, че същия ден над Рилския манастир и град Рила имало страшна буря и порои, но слава Богу, ние ги избегнахме!)

RilaPohod_16.jpg

RilaPohod_16a.jpgRilaPohod_18.jpg

RilaPohod_17.jpg

На поклонниците отново е оказано традиционното за Рилската света обител гостоприемство и всички са безплатно настанени в манастира. Денят завършва с вечеря в района на манастира. Поклонниците са уморени, но много щастливи.

Ден шести - 06.08.2015 г. Преображение е! Клепалото бие, като призовава вярващите за утринното богослужение. Малко по малко се събираме в храма, който все повече се пълни. От двата клироса се разнасят чудни песнопения. Покланяме се на мощите на Рилския светец.

Ето че в храма влиза игуменът дядо Евлогий и започва светата Литургия. Освен братята на манастира в нея участват и отците, предвождали поклонниците, както и други отци, дошли специално от София за празника. Службата е много тържествена.

RilaPohod_19.jpg

Идва време за причастие и голяма част от поклонниците се подреждаме - с каква духовна радост само извървелите поклонническия път се причастяват пред мощите на свети Йоан Рилски! Литургията завършва с проповедта на дядо Евлогий за преобразяването на Христос, след което взимаме анафора и се разпръскваме около манастира. Братството на манастира е осигурило обяд за поклонниците - топла рибена чорба за празника.

RilaPohod_20.jpg

След обяда групата тръгва начело с клепалото, хоругвата и иконите към последната си точка - пещерата на св. Йоан Рилски и храма „Успение на св. Йоан Рилски". Покланяме се на гроба на светеца и изчитаме Акатиста. Походът завършва с прочувственото слово на отец Ангел, който ни пожелава да се срещнем пак на похода догодина, по същото време. Тръгваме си, изпълнени с благодат и радост.

RilaPohod_21.jpg

Думите са слаби, за да опишат чувствата ни, но всички изглеждат променени - облагородени от невероятното преживяване. Свети Йоане, благодарим ти, че ни помогна да извървим пътя си към теб! Моли Бога за нас да извървим  поне мъничко и пътя към твоите духовни висоти!

RilaPohod_22.jpg

П.П. Като се прибираме в София, откривам „загубената" си леща - скрила се е в кутийката на четката ми за зъби... Благодаря ти, свети Йоане, че не спираш да укрепваш вярата ми!

~*~

 





Още от "Православна мисъл":