ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Агиология и патрология » Пох­ва­ла на св. На­ум Бъл­гар­с­ки и Охридски Чудотворец

Пох­ва­ла на св. На­ум Бъл­гар­с­ки и Охридски Чудотворец

2015-12-23, автор: Трендафил КРЪСТАНОВ, рубрика: Агиология и патрология

 

svNaumOhridski_m.jpg

"Ис­то­ри­я­та е би­ла нес­п­ра­вед­ли­ва спря­мо един от най-го­ле­ми­те бъл­гар­с­ки прос­ве­ти­те­ли, ка­къв­то не­съм­не­но е На­ум Ох­рид­с­ки." Та­ка за­поч­ва из­с­лед­ва­не­то си бе­ле­жи­ти­ят из­с­ле­до­ва­тел Иван Дуй­чев "П­рос­т­ран­но гръц­ко жи­тие и служ­ба на На­ум Ох­рид­с­ки" през 1981 г., а съ­щи­ят учен Дуй­чев още през 1937 г. от­к­ри­ва в Атин­с­ка­та биб­ли­о­те­ка най-ста­ро­то и най-прос­т­ран­но Жи­тие на св. На­ум на гръц­ки език. Но той не ус­пя сам да из­да­де то­зи це­нен текст, въп­ре­ки че ня­кол­ко пъ­ти съ­об­ща­ва за на­ме­ре­ни­е­то си и нап­ред­на­ла­та под­го­тов­ка. През 1974 г. нем­с­ки­ят про­фе­сор Ерих Трап го от­пе­чат­ва, а през 1987 г. Сла­вия Бър­ли­е­ва го пре­из­да­ва в ори­ги­нал на гръц­ки и с пре­вод на бъл­гар­с­ки език в "С­та­ро­бъл­гар­с­ка ли­те­ра­ту­ра", кн. 20.

Пре­ди то­ва бя­ха из­вес­т­ни и дру­ги цен­ни из­во­ри за жи­во­та на то­зи бъл­гар­с­ки прос­ве­ти­тел и апос­тол: ста­ро­бъл­гар­с­ко жи­тие от Х век, от­к­ри­то от Йор­дан Ива­нов през 1907 г. в Зог­раф­с­ки ко­декс от ХV век; вто­ро сла­вян­с­ко жи­тие в пре­пис от ХVI век, от­к­ри­то от Йор­дан Ха­джи­кон­с­тан­ти­нов-Джи­нот и пре­да­де­но в Бел­г­рад­с­ка­та биб­ли­о­те­ка, но из­го­ря­ло по вре­ме на вой­на­та 1944 г., и още две жи­тия на гръц­ки език, от­пе­ча­та­ни през 1695, 1740, 1742 и пре­пе­чат­ва­ни по-къс­но (в Смир­на, 1859 г.).

Ос­вен твор­би­те, пос­ве­те­ни са­мо на св. На­ум, не­го­ви­ят култ е свър­зан и с жи­во­та и без­с­мър­т­но­то де­ло на све­ти­те бра­тя Ки­рил и Ме­то­дий и тех­ни­те пър­ви уче­ни­ци, на­ре­че­ни св. Сед­мо­чис­ле­ни­ци или "се­дем­те апос­то­ли на Бъл­га­ри­я". В жи­во­пис­та ли­кът на св. На­ум е из­вес­тен как­то по ста­ри­те бъл­гар­с­ки зе­ми, та­ка и в по-да­леч­ни стра­ни, до Ав­с­т­ро-Ун­га­рия и Ал­ба­ния.

Мно­зи­на уче­ни са пи­са­ли за св. На­ум как­то у нас, та­ка и в чуж­би­на. Ня­кои от тях оба­че, без да се съ­об­ра­зя­ват с пър­вос­те­пен­ни­те из­во­ри, под­ме­нят по­ня­тия ка­то "Бъл­га­ри­я", "бъл­гар­с­ки" с об­що­то "с­ло­вен­с­ки", а от­там и до дру­ги без­поч­ве­ни оп­ре­де­ле­ния. За­то­ва ще пов­то­рим от­но­во ос­нов­ни­те све­де­ния за св. На­ум, базирани върху из­во­ри­те, а не вър­ху по-къс­ни пре­да­ния и тъл­ку­ва­ния. И още тук ще от­бе­ле­жим ос­нов­на­та раз­ли­ка при кул­та към свет­ци­те. Оче­вид­но не е тол­ко­ва важ­но къ­де е ро­ден или къ­де е жи­вял да­ден све­тец, а най-важ­но­то е къ­де се съх­ра­ня­ват не­го­ви­те све­ти мо­щи. Да спо­ме­нем са­мо све­ти Ири­ней Ли­он­с­ки от Ма­ла Азия, по­чи­тан във Фран­ция, или све­ти Ахил Ла­рис­ки, по­чи­тан в Прес­па след пре­на­ся­не­то на све­ти­те му мо­щи от бъл­гар­с­кия цар Са­муил, и ре­ди­ца дру­ги, от ко­и­то най-по­ка­за­тел­но е по­чи­та­ни­е­то на св. Пет­ка Епи­ват­с­ка ка­то Тър­нов­с­ка и Бъл­гар­с­ка, по­ра­ди пре­на­ся­не­то на све­ти­те й мо­щи в бъл­гар­с­ка­та сто­ли­ца при ве­ли­кия Иван Асен II. По-къс­но те­зи све­ти мо­щи са пре­не­се­ни в Бел­г­рад и в сръб­с­ки­те пре­пи­си тя е на­ре­че­на "пок­ро­ви­тел­ка на Сър­би­я", а нак­рая све­ти­те й мо­щи са пре­не­се­ни в Яш и там от­но­во въз­ник­ват но­ви жи­тия и пох­ва­ли в прос­ла­ва на ней­ни­те чу­дот­вор­ни мо­щи.

В бъл­гар­с­ки­те жи­тия не се го­во­ри за про­из­хо­да на св. На­ум, за­що­то на всич­ки е из­вес­тен. Каз­ва се са­мо, че е от Ми­зия, т. е. от Бъл­га­рия. От мла­ди­ни той бил съ­рат­ник на све­ти­те бра­тя Ки­рил и Ме­то­дий и на своя съб­рат Кли­мент. За­ед­но с тях той тръг­ва от ма­нас­ти­ри­те на пла­ни­на­та Олимп в Ма­ла Азия, за да прос­ве­ща­ват бъл­гар­с­кия на­род, след то­ва с тях дос­ти­га до ста­рия Рим, къ­де­то са ръкоположени в све­ще­ни­чес­ки сан.

В "Ох­рид­с­ка­та ле­ген­да" или Крат­ко­то жи­тие на св. Кли­мент, ве­ро­ят­но от ох­рид­с­кия ар­хи­е­пис­коп Ди­ми­тър Хо­ма­ти­ан, пи­ше след­но­то: "То­зи ве­лик наш отец и бъл­гар­с­ки све­тил­ник бе­ше от ев­ро­пейс­ки­те ми­зи, ко­и­то мно­зи­на на­ри­чат бъл­га­ри, от Пру­са Олим­пийс­ка... Пръв за­ед­но с бо­жес­т­ве­ния На­ум, Ан­ге­ла­рий и Го­разд с при­ле­жание изу­чи Све­ще­но­то Пи­са­ние, ко­е­то с Бо­жие съ­дейс­т­вие бе пре­ве­де­но на то­зи бъл­гар­с­ки език от Ки­ри­ла и пръв с Ме­то­дий, ве­ли­кия учи­тел в бла­го­ве­рие и пра­вос­лав­на вя­ра на ми­зийс­кия на­род" (Й. Ива­нов. Бъл­гар­с­ки ста­ри­ни из Ма­ке­до­ния, С., 1931, с. 316-317).

И във вто­ро­то сла­вян­с­ко жи­тие пи­ше съ­що "Съи прѣпо­добны и ве­лик­iи отьць На­ɣ­мъ про­зе­бѣ въ Мин­'­с­iю" и за­ед­но със све­ти­те Ки­рил и Ме­то­дий "про­хо­деш­те и оɣ­чеш­те род мис­iискы и дал­ма­тин­с­к­ыи, пос­ле­до­ва их по въ­сɣд, и яже до ста­ра­го Ри­ма". Там бла­же­ни­ят па­па Ад­ри­ан ги пос­рещ­нал из­вън града, къ­де­то Бог явил чу­де­са и из­це­ле­ния. При из­вър­ш­ва­не­то на ли­тур­ги­я­та Кон­с­тан­тин бил пос­т­ри­ган ка­то мо­нах Ки­рил, а Ме­то­дий ­ ръ­ко­по­ло­жен за ар­хи­е­пис­коп на град Мо­ра­ва и ця­ла Па­но­ния. След свър­ш­ва­не­то на ли­тур­ги­я­та па­па­та по­ка­зал всич­ки кни­ги пре­ве­де­ни от гръц­ки на бъл­гар­с­ки език. То­га­ва ръ­ко­по­ло­жил и Кли­мент и На­ум с дру­ги све­ще­ни­ци и дя­ко­ни и за­по­вя­дал да се из­вър­ши ця­ло­то пра­ви­ло, ве­чер­но и ут­рин­но, на бъл­гар­с­ки език във ве­ли­кия храм на апос­то­ли­те Пе­тър и Па­вел. След смърт­та на св. Ки­рил в Рим и пог­ре­бе­ни­е­то му в хра­ма на св. Кли­мент Рим­с­ки, Ме­то­дий с всич­ки­те си уче­ни­ци оти­шъл в Па­но­ния, в град Мо­ра­ва: "о­ти­де в Па­но­ниɣ, въ гра­дъ Мо­ра­вɣ, иже нас­леды ар­х­iе­ре­ис­т­вом", с. 312. След прес­лед­ва­ния от при­вър­же­ни­ци­те на епис­коп Виг­лис­ко (Ви­хинг) те прис­тиг­на­ли в Ду­нав­с­ки­те зе­ми, в град Бел­г­рад, къ­де­то ги пос­ре­ща бъл­гар­с­ки­ят княз Ра­дис­лав и уче­ни­ци­те се раз­п­ръс­на­ли по Ми­зия, а дру­ги по Дал­ма­ция и Да­кия, за да ум­но­жа­ват сло­во­то Бо­жие. На­ум и Кли­мент прис­тиг­на­ха в стра­ни­те или­рийс­ки и лих­нид­с­ки и в Ли­ва­ний Де­вол­с­ки, при края на Ох­рид­с­ко­то езе­ро в гра­да, къ­де­то На­ум сът­во­ря­ва и храм на чи­но­на­чал­ни­ка ар­хан­гел Ми­ха­ил и на всич­ки не­бес­ни си­ли "съ бо­гатъс­т­вом и по­ве­лѣн­iе­мъ бла­го­чес­ти­ва­го ца­ра блъ­гар­с­ка­го Мiха­и­ла Бо­ри­ша и сына его Си­ме­о­на ца­ра" (905 г.) (И. Ива­нов, 1931:313). По­чи­нал на 23 де­кем­в­ри, св. На­ум бил по­ло­жен от ръ­це­те на ар­хи­е­рея Кли­мент Ох­рид­с­ки в гро­ба в дяс­но­то кри­ло на хра­ма, а Бог го прос­ла­вил с ве­ли­ки чу­де­са и из­це­ле­ния на бол­ни и бес­ну­ва­щи. Оче­вид­но по­ра­ди то­ва св. На­ум ста­ва из­вес­тен като Ох­рид­с­ки чу­дот­во­рец.

Те­зи све­де­ния от бъл­гар­с­ки­те жи­тия се пот­вър­ж­да­ват и от жи­ти­я­та и служ­би­те на св. На­ум на гръц­ки език от ХIII до ХIХ в. Най-ста­ро­то Жи­тие би мог­ло да бъ­де на­ре­че­но и "Пох­ва­ла" на св. На­ум. За­па­зе­но в пре­пис от 1646 г. и от­пе­ча­та­но от Е. Трап и С. Бър­ли­е­ва, то е яр­ко сви­де­тел­с­т­во за бъл­гар­с­кия про­из­ход на св. На­ум и на не­го­во­то апос­тол­с­ко де­ло за хрис­ти­я­ни­зи­ра­не на бъл­гар­с­кия на­род. "По­до­бен раз­каз за жи­во­та и де­я­ни­я­та на све­тия наш отец На­ум", по пре­во­да на Бър­ли­е­ва 1987 г., ве­ро­ят­но е де­ло на Кон­с­тан­тин Ка­ва­си­ла, за­що­то бе­ше из­вес­тен ка­нон от не­го с ак­рос­тих: "Аз, пас­ти­ре­на­чал­ни­кът на бъл­га­ри­те, Кон­с­тан­тин Ка­ва­си­ла, ще хва­ля На­у­ма, Бо­жи­я­та при­до­бив­ка" (И. Сне­га­ров. Ис­то­рия на Ох­рид­с­ка­та ар­хи­е­пис­ко­пия. Т. I, 1924, с. 281).

Раз­ка­зът за­поч­ва със срав­не­ние на св. На­ум с Да­ни­ил и пре­да­но­то му слу­же­ние на Бо­га, ка­то под­чер­та­ва: "По­ме­на­ва­ме ту­каш­ни­те све­ти­ни и им от­да­ва­ме дъл­жи­мо­то и бо­го­у­год­но­то".

"И тъй, един от те­зи, ко­и­то осо­бе­но се по­чи­тат и им се удив­ля­ва­ме, е бо­жес­т­ве­ни­ят На­ум. Не е не­об­хо­ди­мо да раз­каз­ва­ме коя е не­го­ва­та зе­мя и от­къ­де про­из­хож­да­ше ­ по­до­ба­ва то­ва да е все­из­вес­т­но" (с. 138) "...бла­же­ни­ят На­у­м... се пре­да­де в ръ­це­те на Ки­рил и Ме­то­дий ­ лю­де, от­да­ли ду­ши­те си под Хрис­то­во­то име, рад­ва­щи се да до­ка­жат сво­я­та лю­бов към зе­мя­та на бъл­га­ри­те и на съ­се­ди­те им" (Бър­ли­е­ва 1987; 138).

"Ка­то вър­ше­ше то­ва за учи­те­ли­те си, не изос­та­на, до­ка­то не до­ве­до­ха док­рай в Бъл­га­рия сво­е­то го­ля­мо на­чи­на­ние ­ плод на Бо­жия про­ми­съл и бо­гон­рав­но. То бе най-нап­ред уп­раж­ня­ва­не­то и от­лич­но­то раз­би­ра­не на на­род­ния го­вор, а сет­не и за­бе­ле­жи­тел­но­то из­на­ми­ра­не на пис­ме­ни­те зна­ци и най-точ­но­то поз­на­ва­не на ду­ми­те, чрез ко­и­то да нап­ра­вят за ту­каш­ни­те пле­ме­на пре­во­да на Све­то­то Пи­са­ние от гръц­ки на бъл­гар­с­ки и раз­п­рос­т­ра­ня­вай­ки Но­вия и Ста­рия За­вет, да проп­ра­вят пъ­тя за спа­се­ни­е­то за те­зи, ко­и­то пре­ди бя­ха тлас­ка­ни от не­ве­ри­е­то... Из­на­ме­ри­ха бук­ви, под­хо­дя­щи за ези­ка на бъл­га­ри­те, как­то бя­ха ре­ши­ли, и им със­та­ви­ха кни­ги, рав­ни по брой на на­ши­те... Смя­та­ха, че пре­ди да пре­да­дат не­що от пре­ве­де­но­то на бъл­гар­с­ки­те ча­да, тряб­ва да спо­де­лят с все­лен­с­ка­та цър­к­ва ре­зул­та­ти­те от сво­и­те уси­ли­я... взе­ха със­та­ве­ни­те кни­ги и по­е­ха без лу­та­не към ду­хов­ния пред­с­то­я­тел на гра­да Ри­м... Ад­ри­ан Ве­ли­ки... на­у­ча­вай­ки за нап­ра­ве­но­то от тях ­ от мъ­же ка­то не­го не ос­та­на скри­то ве­ли­ко­то им и дос­той­но за въз­х­ва­ла де­ло, как­то слън­це­то ни­ко­га не мо­же да бъ­де зах­лу­пе­но под кри­на ­ за­ед­но с всич­ки­те си ар­хи­е­реи се от­п­ра­ви на път и пос­рещ­на от­да­леч Бо­жи­и­те лю­де... Ки­рил оба­че, а след не­го и Ме­то­ди­й... бя­ха во­да­чи­те на то­ва де­ло; то­зи, ко­го­то се­га въз­х­ва­ля­ва­ме,  за­ед­но с още три­ма спът­ни­ци ти­ча­ха око­ло тя­х... На­ум с це­лия юно­шес­ки ус­т­рем на мла­дост­та си... бър­зо из­п­ре­ва­ри дру­га­ри­те си и се по­ка­за ка­то слу­га на сво­и­те Учи­те­ли... Ка­то срав­ни­ха чрез съ­пос­та­вя­не пре­ве­де­но­то на бъл­гар­с­ки език с гръц­ки­те пре­во­ди на Све­то­то Пи­са­ние (и на Ста­рия, и на Но­вия За­вет) и се въз­хи­ти­ха при про­вер­ка­та на бо­го­нос­ни­те от­ци как­то за­ра­ди точ­ност­та, та­ка и за­ра­ди вер­ност­та на ра­бо­та­та им ­ ус­та­но­ви­ха, че ста­ра­ни­е­то им има ре­зул­тат и смет­на­ха, че вдъх­ва вя­ра и е бла­го­на­деж­ден, та да го пре­да­дат на мла­дия бъл­гар­с­ки на­род за уче­ние и да го за­ве­ща­ят на ид­ни­те по­ко­ле­ния ка­то ис­тин­с­ко поз­на­ние на бла­го­чес­ти­е­то" (с. 139-140).

Продължение от ЦВ, брой 13

След раз­каз за дру­ги чу­де­са, го­во­ри за смърт­та на св. Ки­рил: "Г­ра­дът на Ромул при­до­би не­го­ви­те мо­щи и ги съх­ра­ни от то­га­ва чак до се­га ка­то го­ля­мо и не­из­чер­па­е­мо бо­гат­с­т­во­... А бла­го­род­ни­ят Ме­то­дий твър­де теж­ко по­не­се раз­дя­ла­та с не­го... За­ед­но с вер­ни­те си уче­ни­ци, из­меж­ду ко­и­то чуд­ни­ят На­ум, ко­го­то се­га дос­той­но въз­х­ва­ля­ва­ме, не бе­ше най-нез­на­чи­тел­ни­ят, той ре­ши да тръг­не по су­ша за зе­мя­та на бъл­га­ри­те ­ пъ­ту­ва по мо­ре до Или­рия, а след то­ва пъ­тят ми­на­ва­ше през зе­ми­те на мно­го на­ро­ди... и стиг­на до пле­ме­то на гер­ман­ци­те",
с. 140. Там те се бо­рят с ду­хо­бор­ци­те и са око­ва­ни, но след мо­лит­ва ста­на­ло зе­мет­ре­се­ние и око­ви­те им пад­на­ли.

"Без да се ба­вят, от­но­во ми­на­ли през мно­го пре­меж­дия, най-сет­не, во­де­ни от не­бес­на ми­лост, се озо­ва­ха в мно­го­люд­на­та зе­мя на бъл­га­ри­те ­ за то­ва се бя­ха мо­ли­ли и то­ва же­ла­е­ха. И на­ис­ти­на спо­ред же­ла­ни­е­то им ги прие, бо­гон­рав­но и ве­ли­ко­леп­но, то­га­ваш­ни­ят бъл­гар­с­ки вла­де­тел ­ име­то му бе­ше Ми­ха­ил, на­ри­чан още Бо­ри­с... Раз­п­ре­де­ли ги, как­то са­ми по­ис­ка­ха, за учи­те­ли и на Бо­жи­е­то уче­ние, и на пис­ме­ност­та на тех­ния език, съз­да­де­на и до­вър­ше­на от тях, и при­е­та ­ как­то ве­че ка­зах­ме ­ от все­лен­с­ка­та Цър­к­ва. На­ре­ди на под­чи­не­ни­те си да се под­чи­ня­ват на за­по­ве­ди­те на свет­ци­те не по-мал­ко, от­кол­ко­то на не­го­ви­те соб­с­т­ве­ни, и на же­ла­ни­я­та им от­нос­но об­ра­зо­ва­ни­е­то на хо­ра­та и съг­раж­да­не­то на све­ти хра­мо­ве за бла­го­чес­ти­во съб­ра­ние.

И тъй, все­ки по­лу­чи раз­лич­на об­ласт и я прие за апос­тол­с­ка про­по­вед. Ве­ли­ки­ят Кли­мент, след ка­то из­б­ра за дру­гар рев­нос­т­ния ка­то не­го в ду­ми и де­ла На­у­м.... със сил­ния бля­сък на уче­ни­е­то си... оза­ри след Мо­ра­вия ­ там имен­но бе­ше про­въз­г­ла­сен за епис­коп ­ Да­кия, Ми­зия, Па­но­ния и сръб­с­ки­те зе­ми чак до Или­рия. Уче­ше на пра­вос­лав­на­та вя­ра и на бо­го­у­год­ни де­я­ния с жив глас, а и с бук­ви, под­хо­дя­щи на ези­ка на обу­че­ни­е­то. Про­по­вяд­ва­ше в бъл­гар­с­ки­те пре­де­ли, во­дей­ки със се­бе си ка­то съ­рат­ник в го­ле­ми­те де­ла и по­мощ­ник бо­жес­т­ве­ния На­ум ­ та­ка как­то не­заб­ра­ви­ми­ят Ти­мо­тей бе­ше спря­мо ве­ли­кия Па­ве­л... Ко­га­то в ста­рост, мъ­ки и тег­ла и в ис­тин­с­ки бор­би из­чер­пи всич­ки си­ли на тя­ло­то си... На­ум бе­ше всич­ко за не­го ­ как­то ня­ко­га Аа­рон за гле­да­щия Бо­га Мо­и­сей ... И до­ка­то Кли­мент жи­ве­е­ше най-ве­че в Ох­рид, той са­ми­ят пре­би­ва­ва­ше от­въд езе­ро­то в Де­во­л..." (с. 141-142).

"По­не­же след мно­го и не­о­пи­су­е­ми пъ­ти­ща и бол­ки... и след още апос­тол­с­ки и мъ­че­ни­чес­ки без­к­ръв­ни бор­би и под­ви­зи, и На­ум тряб­ва­ше да се въз­не­се пред Съд­ни­ка... Све­тия си прах оба­че той ос­та­ви на нас и на бъд­ни­те по­ко­ле­ния ка­то скъ­по­це­нен и не­из­чер­па­ем лек за оне­зи, ко­и­то ид­ват без съм­не­ние в сър­ца­та пред не­го­вия свят ков­чег", с. 142.

За­бе­ле­же­те как­ва пох­ва­ла се из­п­ли­та за то­зи свят ков­чег: "па­зи­тел на здра­ве­то, го­ни­тел на бо­лес­ти­те, за скър­бя­щи­те ­ уте­ше­ние, за рад­ва­щи­те се ­ пре­дуп­реж­де­ние, учи­ли­ще за мла­ди­те, за ста­ри­те ­ опо­ра, за де­ца­та ­ бе­зо­пас­ност, за го­ли­те ­ на­мет­ка, юз­да за щас­т­ли­ви­те, за обез­сър­че­ни­те ­ вдъх­но­ве­ние, за ду­шев­ния по­кой ­ дъл­гот­рай­ност, за оси­ро­те­ли­те, ов­до­ве­ли­те, го­ли­те про­ся­ци и без­по­мощ­ни­те ­ лек, зак­ри­ла, пок­ро­ви­тел­с­т­во и гри­жа; за ба­щи­те и мъ­же­те ­ топ­ли­на и по­мощ, убе­жи­ще за не­ус­той­чи­ви­те; за пос­тиг­на­ти­те от зат­вор­ни­чес­т­во и из­г­на­ние и от гор­чи­ви мъ­ки, от огор­че­ния и жес­то­кос­ти, от на­па­де­ни­я­та, на­бе­зи­те и прис­тъ­пи­те на яв­но и скри­то ид­ва­що отег­че­ние ­ пос­то­ян­но об­лек­че­ние, съп­ро­тив­ле­ние, си­ла и не­по­бе­ди­ма за­щи­та и бърз из­ба­ви­тел, не­раз­ру­ши­ма ку­ла и най-си­гур­на опо­ра", (с. 142).

Нак­рая от­но­во се го­во­ри за два­ма­та Ох­рид­с­ки чу­дот­вор­ци, све­ти­те Кли­мент и На­ум: "Та­ки­ва па­зи­те­ли, по­мощ­ни­ци, во­да­чи и за­щит­ни­ци, о бра­тя, че­да и от­ци, ни е пос­та­вил Гос­под, гри­жещ се и за пос­лед­ни­те меж­ду нас, и за чуж­ди­те Не­му, за да ни бъ­дат пок­ро­ви­те­ли и зас­тъп­ни­ци с не­у­мор­ни и неп­ре­къс­на­ти мо­лит­ви" (с. 143).

Ето и са­ма­та пох­ва­ла за све­ти На­ум от бъл­гар­с­кия ар­хи­е­пис­коп:

"О, от­че, ти, кой­то имаш меж­ду не­пос­ве­те­ни­те име ед­нак­во с Бо­жия знак на ми­лост­та, ти ­ гри­жа и ук­ра­са на мо­е­то сър­це, ус­по­ко­е­ние на бол­ки­те от мъ­ки и не­щас­тия, опо­ра на мо­я­та сла­бост, ле­чи­тел на все­въз­мож­ни­те бо­лес­ти на ду­ша­та и тя­ло­то ми, на­вед­нъж моя уте­ха и обод­ре­ние; о, ти, кри­ла на стрем­ле­ни­я­та ми за спа­се­ние, юз­да на ло­ши­те по­мис­ли, под­тик за пра­вед­ност, го­ни­тел на ле­ност­та, най-бърз за­щит­ник на ве­ру­ю­щи­те ­ при­е­ми се­га то­ва сло­во, ко­е­то за­поч­нах­ме за пох­ва­ла и от­ли­ка на твоя бо­го­у­го­ден жи­вот!

При­е­ми хва­леб­с­т­ве­ни­те пес­ни ка­то при­я­тен плод и при­ят­но ка­де­не пред ли­це­то на Гос­по­да, при­е­ти чрез те­бе и от­там от­ме­ре­ни ни об­рат­но ка­то бо­га­та от­п­ла­та за скър­би­те и прев­ръ­ща­не­то им в си­гур­но по­доб­ря­ва­не на жи­во­та, в пос­ти­га­не на ду­хов­но спа­се­ние, в об­лек­ча­ва­не те­жес­ти­те на мо­и­те прег­ре­ше­ния, в бла­гос­к­лон­но при­е­ма­но зас­тъп­ни­чес­т­во пред прес­то­ла на не­под­куп­ния и стра­шен Вла­ди­ка, в пъл­но из­куп­ле­ние или по­не в дос­та­тъч­но об­лек­ча­ва­не на въз­да­де­но­то, във вра­зу­мя­ва­не и поп­ра­вя­не на оно­ва, що е по­ро­де­но от ле­ко­мис­лие и неб­ре­жен жи­вот, и от раз­кош и из­не­же­ност и що ста­ва при­чи­на за не­щас­т­на смърт ­ из­ку­ше­ни­я­та и труд­не­ни­я­та, и скри­ти­те и яв­ни яз­ви! Из­го­ни мъ­че­щи­те не стра­да­ния, в ко­и­то ни хвър­ли вес­ти­те­лят на Са­та­на­та, про­бож­дай­ки ни с жи­ло­то на гре­ха ­ виж­дащ как без­по­щад­но ни при­тес­ня­ва и из­ну­ря­ва!...

Та­ка, до­кол­ко­то мо­жем, в хра­ма, па­зещ бла­го­чес­ти­вия ти прах, ще те увен­ча­ем с хим­ни щас­т­ли­ви и ве­ли­ко­леп­ни и, ка­то по­лу­чим от теб спо­соб­ност­та, ще при­на­ся­ме жер­т­ви на Он­зи, Кой­то те прос­ла­ви. А ти, кой­то Го прос­ла­ви дос­той­но и с по­до­ба­ва­що прек­ло­не­ние, ще ни от­к­ри­еш, ако има ня­ка­къв про­ход през всич­ки Не­го­ви Бо­жес­т­ве­ни за­по­ве­ди, нак­рая и на­ше­то очи­ще­ние­..." (с. 143).

"За­вър­ши та­зи кни­га соб­с­т­ве­но­ръч­но Гри­го­рий  До­мес­ти­к... са­мо пре­пи­сах из­ло­же­но­то и го на­пи­сах за­ра­ди све­те­ца, кой­то се пред­с­та­вя пред Бо­га... В ле­то 1646, през ме­сец май" (с. 144).

Как­то се виж­да, раз­г­леж­да­ни­ят текст е по­ве­че пох­ва­ла на св. На­ум от Ох­рид­с­кия ар­хи­е­пис­коп Кон­с­тан­тин Ка­ва­си­ла, от­кол­ко­то жи­тие. То­ва е още ед­на мал­ко из­вес­т­на прос­ла­ва на бъл­гар­с­кия Прос­ве­ти­тел, хрис­ти­ян­с­ки Учи­тел, кни­жов­ник и све­тец На­ум, сът­руд­ни­ка на ве­ли­ки­те Со­лун­с­ки бра­тя св. Ки­рил и Ме­то­дий и на све­ти Кли­мент, ко­и­то са доп­ри­нес­ли за раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то на хрис­ти­ян­с­ка­та вя­ра сред бъл­га­ри­те в ог­ром­на­та то­га­ва Бъл­гар­с­ка зе­мя в раз­лич­ни про­вин­ции, осо­бе­но мно­го в бъл­гар­с­ки­те сто­ли­ци Плис­ка, Прес­лав и Ох­рид, за­то­ва са бъл­гар­с­ки свет­ци и Ох­рид­с­ки чу­дот­вор­ци, пре­вър­на­ли Ох­рид в бъл­гар­с­ки Йе­ру­са­лим.

Трендафил КРЪСТАНОВ

Св. На­ум е по­чи­нал на 23 де­кем­в­ри 910 г. и най-ста­ри­те жи­тия и служ­би са за та­зи да­та. По-къс­но оба­че, ко­га­то кул­тът му се раз­рас­т­ва, а вре­ме­то пре­ди Бъд­ни ве­чер е не­под­хо­дя­що за пок­ло­не­ние от по-да­леч­ни мес­та, да­та­та на чес­т­ва­не е пре­мес­те­на на 20 юни, ко­га­то ста­вал и го­ди­шен па­на­ир в Ох­рид. (бел. а.)

"Църковен вестник", бр. 12 и 13, 2000 г.

 

 

 





Още от "Православна мисъл":