ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » СЛОВО в чест на ЖЕРТВИТЕ НА т. нар. "НАРОДЕН СЪД"

СЛОВО в чест на ЖЕРТВИТЕ НА т. нар. "НАРОДЕН СЪД"

2016-02-01, автор: Архим. ДИОНИСИЙ (Мишев), рубрика: Общество

 

СЛОВО

ПРИ МОЛИТВЕНОТО ВЪЗПОМЕНАНИЕ В ЧЕСТ НА

ПРИСНОПАМЕТНИТЕ НЕГОВО ВИСОЧЕСТВО

ПРЕСЛАВСКИЯ КНЯЗ КИРИЛ, БОГДАН ФИЛОВ, НИКОЛА МИХОВ

И ДРУГИ ИЗБИТИ ОТ Т. НАР. „НАРОДЕН СЪД"

 

„Почитай баща си и майка си,

за да ти бъде добре и

за да живееш дълго на земята!"

(Изх. 20:12)

 

 

ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО -

ХРИСТОИМЕНИТИЙ ЦАРЮ,

ВСЕЧЕСТНИ ОТЦИ,

БОГОЛЮБИВИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

ПОЧТЕНО ВЪЗПОМЕНАТЕЛНО СЪБРАНИЕ,

 

         Една единствена Божия заповед, от всичките десет, а именно - петата, изисква от нас почит към нашите предци, родители, учители, авторитети. Тя е единствената Божия заповед с обещание за нас човеците от Самия Господ Бог, че почитаме ли - сиреч не само естествено да обичаме или по социално-структурирано възприятие куртоазно да уважаваме, а да честваме; да сме в преклонение, та дори и в благоговеен стремеж на свещено почитание към нашите бащи и майки, та да живеем дълго на земята и то добре.

         Днес, ние тук в Патриаршеската катедрала, сме се събрали на това свещено място, което като храм Божий е небе на земята - един вид екстериториално посолство на рая - в памет на Негово Височество приснопаметния Преславски княз Кирил, проф. Богдан Филов, ген. Никола Михов, 9 дворцови секретари, членове на Правителството, народни представители, военачалници и видни български общественици - общо 2 730 благоуханни цветя на българския народ, жестоко избити от човешката злоба, проявена и от т. нар. „народен съд". В тяхна памет сме тук, но и в тяхна чест, защото тези страдалци за род и Родина не бива да бъдат само помнени, а и чествани, та, а дано, този род и тази Родина да заживеят най-накрая също добре на земята. Бруталността в миналото ги бе потъпкала в забвение, а студенината и безразличието сега ги превръщат в политически инструмент. На издигнатия през 1996 г. мемориален кръст в края на безобразно изглеждащите Централни софийски гробища, където се покоят костите на нашите родители, винаги - всеки Божий ден, може да видите запалени свещици и отворена бутилка вино, та който мине с вяра и чувство на преклонение да прелее за Божие омилостивение на тези, на които проляха кръвта им и за което не може да не кажем и признаем: - съкрушение и покаяние няма не само у малкото останали вече живи злосторници, но и у всички нас - заради нашето мълчание, заради нашата охладняла сърцатост и заради дори липсата на страх от Бога, но и от пренебрежението ни към тези действително праведници.

         На 1 февруари св. Църква почита св. мчк Трифон, родом от Фригийската провинция на Римската империя. Той, с молитвите си, излекувал дъщерята на император Гордиан и е бил на високо почитание в цялата империя. Нищо ново: политическата обстановка се изменя - на власт идва император Деций; започват гоненията срещу християните и заточен в  гр. Никея, след множество изтезания, в 256 г. издъхнал точно преди мечът на палача да докосне врата му, та така тялото му се запазило цяло. Обикновено на празника Трифоновден по етно-фолклорния обичай у нас се зарязват лозите. На този ден през 1945 г. една сатанинска власт не зарязва лозите, а направо отрязва лозата на многострадална Майка-България, която даваше добър плод, от който черпеше и не дотам просветения ни народ, но черпеше и целия регион на Балканския полуостров. Велика е, обаче, Божията милост, защото ако от Съветския съюз дойде смъртоносната повеля, пак от там, но от този, който е тогава единственият върховен представител на Русь Святая - блаженопочиналия и приснопаметен Светейший Патриарх Алексий І - с Божия дух вътре в себе си категорично изискал от самия Сталин по отношение на православна България едно единствено нещо в тези тъмни и смутни времена - единственият православен Божий помазаник на славянска страна - Негово Величество нинездравстващият Симеон ІІ, Цар на българите, да не бъде посегнато върху него по какъвто и да било начин. Желанието на патриарха е чуто от Бога и става мигновено воля на тиранина - семинарист е все пак и се е ползвал от благодатното въздействие на чудотворната икона на Казанската Богоматер и избави Москва не само от Наполеон, но и от Хитлер.

         Политиката е омагьосан водовъртеж, но и животът без Бога също. Св. пророк и цар Давид казва: „Понесе се над него вятърът и няма го, и мястото му вече го не познава" (Пс. 102:16), да, ама за полския цвят: така ли ще постъпваме с тези, които трябва да са ни образци, та дори и да са заровени в яма, оформила се от паднала бомба? За Бога, ние живеем в град, посветен на Самия Бог - на Неговата Премъдрост, а пък историята, даже и тя, не ни умъдрява. Живеем в огромно озлобление - преди и сега - общностни разделения, омраза, жлъч, междуличностни отчуждения, семейни разриви, та дори и разкол в Църквата - недоверие и неверие, това е всичко - защо? За да говорим и в такива свети дни ли за злото? Нека почитта ни да е изпълнена с обич към тези, които са при Бога, но и с прошка към тези, които са далече от Него, та дано да Го открият, за да заридаят тук, че отвъд е лошо. Нали?

         1 февруари - Ден на почит към жертвите на комунистическия режим! Ние се молим не за жертвите на кратковременни идеологии, а за жертвите на човешката озлобеност въобще.  На този траурен ден отбелязваме най-черната дата в историята на Третото българско царство и то състояла се едва година и половина след жестоката за България загуба на О'Бозе почившия Български цар Борис ІІІ, чиято светла памет дано да ни освещава и огрява винаги за покров на неговото царствено потомство и за наш всеобщ просперитет. Преди 71 години в този ден се е случило най-масовото произнасяне на смъртни присъди в цялата над 13-вековна история на нашето Отечество. Князът-регент и другите двама регенти на малолетния тогава наш Цар Симеон ІІ, трима министър-председатели и началниците на Генералния щаб са откарани в Съветския съюз за разпити в продължение на месец и половина и са върнати в Родината на 3 януари 1945 г.

         Най-големият, но и най-безмилостно жестокият абсурд, е фактът, че при присъдите на противоконституционния и лишен от външна и вътрешно-правна легитимност т. нар. „народен съд" се произнася името на Негово Величество Симеон ІІ - Цар на българите, поради действащата все още Търновска конституция, която впрочем и до ден днешен никой „де юре" не е отменил. Съд, който нарича себе си „народен", отсъжда в името на Царя, не е създаден от народа, а напротив, него го осъжда на дългогодишно страдание, безбожие и диктатура, е ясно свидетелство кой стои зад всичко. Цялата обърканост, ужким префинена, е дело на дявола, но не заради него, а защото нашите грехове са го поканили в нашите сърца и в нашата страна. Ако се обърнем отново към това, което е едната единствена идентичност на България - "Бог, Цар, Отечество", ама истински, в пълнота, то Всевишният ще ни освободи от робството на поробителя.

         Да спрем озлоблението и ще се излекуваме, иначе обстоятелствата винаги могат да ни върнат към нещастието. От нас зависи. Трябва да си припомним на какво е бил способен един човек, който поради вероломността си се нарежда до не малките злосторници в историята. Георги Димитров повелително телеграфира от Москва в края на декември 1944 г. и в началото на януари 1945 г. следното: „Никой не трябва да бъде оправдан!" и „И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля!". Нали всички помним, че този наистина жесток в опиянението си и коравосърдечен човек бе обект на задължително псевдообожание. И аз, дори, си спомням, че на него съм заведен да отдам поклонение, когато бях направен чавдарче, в място зловещо, което сега не съществува. Е, кой от неговите сега го почита? Дано Божият мир и тях да промени - Бог е толкоз милостив, да Му се доверим и да Му позволим да ни направи по-добри.

         Ако Трибуналът в Нюрнберг е постановил 14 смъртни присъди над нацисти, този в Япония - 9, то съдът на нашия народ убива 2730 българи. Това се извършва в държава - съюзник на Германия, единствена с такъв статут, но не воюваща срещу никой от Съюзниците и която не изпраща нито един български войник на източния фронт, благодарение на Царя-Обединител - Негово Величество Борис ІІІ.

         На днешния ден е ликвидиран политическият, военният и интелектуалният елит на Царство България, а духовният в лицето на Българската църква е смазан. Злодеянията на незаконния съд, наричащ се „народен", са потресаващи: десетки хиляди са безследно изчезнали, 28 630 души са арестувани, произнесени са 9155 неправдиви присъди. Безумие!

         Но безумие и народно - безпаметно. Липсата на смирение увълчва и народа до такава степен, че в 16,00 ч. на този ден (часът, в който и днес траурно забиха камбаните на този катедрален храм-паметник), когато са произнесени присъдите около 120-хиляден митинг около Съдебната палата ликува от обезумялост и крещи: „Смърт!". Боже, как прилича всичко това на скалъпения съд и над Самия Спасител - Христос... Един безумец в яростта си пробива милиционерските редици и стига до княз Кирил Преславски и му извиква: „Дойде вашият край" и му удря плесница. Това също да ви напомня за евангелските събития преди Голгота? А пред кръвожадната тълпа князът спокойно отвърнал: „Помислете за себе си!". Това е като молитвата на Самия Син Божий към Бог Отец: „Отче, прости им, понеже не знаят, що правят" (Лук. 23:34).

         Мъченичеството на княза и на всички жестоко изтребени нека да послужи пред Божия олтар и пред олтара на Отечеството за умилостивна свята жертва - принос за просперитета на Родината ни и на търсещия все още, макар и в непросветление, скъп и обичан наш народ. Нека се изпълним със съзнание за дълг, а най-ярък пример за това сте ни Вие - Ваше Величество. Благодарим Ви, че Ви има; бъдете снизходителен към нас и ни простете, искрено Ви моля много: простете ни, защото наистина сте венценосен Български цар! Утеха е за нас, че сте посветили втория си син на Вашия боголюбезен чичо и който също е Княз Преславски за чест на първата българска православна столица.

         Безсмъртието на човека е същностно и неразрушимо, даже от властимащите злосторници. Претърпелите страдания са с награда на блаженство и заради вярата във възкресението ви призовавам в навечерието на срещата на Богомладенеца Христа с праведния Симеон на стълбите на йерусалимския храм от все сърце и от все душа да се помолим:

         Помени, Господи, тези, които тук в Твоя дом ни събраха и тук сега споменахме, както и всички отишли си преди нас с надежда за възкресение и вечен живот, дарувай им небесното Си царство и да участват в Твоите вечни блага, и се наслаждават на Твоя безкраен и блажен живот! Всели ги с Твоите светии там, където сияе светлината на Твоето лице; направи вечна тяхната памет, а нас милостиво умъдри и като благ и Човеколюбец помилуй и спаси, та в уреченото от Тебе време по снизхождението Ти във вечността да Те славим заедно с всички в чест упокоили се преди нас - Тебе: Отец на светлините в едно с Твоя Единороден Син и Пресветия, Благ и Животворящ Твой Дух. Амин!

         Ваше Величество,

         От името на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, който Ви изпраща своя първосветителски благослов, в изпълнение на всичко казано дотук, твърдо и категорично Ви обещавам, съобразно най-хубавия и най-християнски девиз, който стои на герба на Царския Ви трон: „Верност и постоянство", че тук в Патриаршеската катедрала „Св. благоверен и велик княз Александър Невски", построена на терен, предвиден за дворец и отпуснат от Българския княз Александър І Батенберг, паметта на всички, които днес ни събраха, и в частност на някогашните Ви регенти - свято ще се тачи.

         Нека тяхната близост до Бога да Ви дари покрова на всички небесни сили. Бъдете в бодрост и крепко здраве дълголетен много години: „Церкви и Отечеству на пользу".   

София, 01.02.2016 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЦН ПРИ ПКСХП

„СВ. АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ"

А Р Х И М А Н Д Р И Т     Д И О Н И С И Й ,

 





Още от "Православна мисъл":