ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » За любовта към Бога и ближния

За любовта към Бога и ближния

2016-02-05, автор: Архимандрит СЕРАФИМ (Розенберг), рубрика: Теология

ArhimSerafimRozenberg-pravosl.ru.jpg

Щастливи сме ние, християните: в светлина вървим, Бога имаме, вечния живот чакаме. Кой е нашият Бог? Този, Който сътвори небето и земята, всичко видимо и невидимо. Природата е сътворена за нас - за да можем да й се наслаждаваме. А нейният Творец е Бог. Ето защо Него трябва да обичаме повече от всичко, да пазим Неговите заповеди. А най-главната от тях е да възлюбим Господа Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си разум (срв. Мат. 22:37).

Светската власт, почестите, суетната любов - това са все паразитни неща, гнойни рани. Един е Бог, Творецът на всичко - Извор на прекрасното е Той, Него желая да обичам, у Него ще открия всичко, което ми е потребно, от Него ще получа и търпение, духовно блаженство, и радост, и сладост, веселие, благоухание, красота, благозвучие, светлина.

Бог ме обича („и ще бъдеш като син на Вишния, и Той ще те възлюби повече, нежели майка ти" (Сир. 4:11); от любов към мен Той е приел смърт кръстна и аз съм длъжен да Му се отблагодаря със същото. Представете си само: Бог така ни е обикнал, а ние?...

Благословен Господ Бог! Колко страховити са величието, светостта, могъществото Му. Той винаги е блажен. И как безмерно те е възлюбил! Какво смирение само ни е показал чрез въплъщението Си в Христа Иисуса - заради твоята душа - и как неспирно продължава да се смирява Той, промисляйки за теб! Толкова много любов, послушание, почит, страх трябва да имаме пред Него! Аз съм прах и пепел. За прослава на Твоето име, Господи, спаси ме, помилуй ме!

Окаменялото сърце е погубващо за християнина. Вършѝ делата на любовта и тогаваГоспод, виждайки твоето желание, твоето старание, ще изпълни сърцето ти с любов.

Дарувай ми, Боже, да Те обичам, да помня за Теб, да изпълнявам Твоята воля, Благодетелю мой. „Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене?" (Пс. 115:3).

Да обичаш Бога означава и да благоговееш пред Него - да откриваш скъпоценните и висши блага извън себе си, над себе си, т. е. в Бога. Така  Господ се е прославял в светиите и те са блажени в Него.

А може пък и всичко да е само в твоето въображение, може просто да ти се струва, че обичаш Бога повече от всички? Тогава имаме лъжа, лицемерие. „Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим. Който Ме не люби, не спазва словата Ми; а словото, що слушате, не е Мое, а на Отца Ми, Който Ме е пратил" (Иоан 14:23-24). Какви са словата, които не спазваме? За любовта към ближния. „Който обича брата си, той пребъдва в светлината, и в него няма съблазън" (1 Иоан. 2:10). Без любов към ближния няма любов към Бога.

Любовта към Бога се проверява чрез любовта към ближния. „Който каже: "любя Бога", а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?" (1 Иоан. 4:20)

Не се отвръщай от ближните, недей да лицемериш пред тях, обичай ги, смирявай своето „аз" (смирението и любовта са по-висши дарове от умната молитва), изпълнявай заповедта: „...Възлюби ближния си като себе си" (Мат. 22:39).

Но и самият път на любовта към ближния е само един - чрез Бога; възлюби Бога с всичкото си сърце, всичката си душа, всичкия си разум и ще възлюбиш ближния. Трябва по-малко да мислим за себе си, повече - за другите и това ще дава израз на любовта ни към тях.

Умът има хиляди очи, любовта вижда само с едно. Но няма ли любов, животът гасне, дните безследно се изнизват досущ като дим.

В общението ни с хората трябва да има любов; Господ ни движи един към друг, Господ ни насочва един към друг, спасява ни чрез помощта на някой друг; затвориш ли се в себелюбието си, душата ти обеднява, ти ослепяваш; всички сме отговорни един за друг.

Обичайте хората - вашите братя, те са от Бога възлюбени. Обичайте и враговете си, както Сам Господ ни учи на това (срв. Мат. 5:44).„Защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни" (Мат. 5:45).

В любовта ни към всички трябва да имаме безпристрастност. Особено много възлюби онези, които ти служат за изкушение, покажи любов и към тях. Това е светоотеческа мъдрост: да възненавидим греха, но да обичаме грешника. Поставяй разграничение между греха и човека, пожелавай на човека спасение, проявявай към него снизхождение, не се вторачвай в извършения от него грях, във всяко нечестие и поквара. Подобен човек може да поправи себе си - примери за това имаме много; моли се за него, в крайна сметка и за него грехът не е нещо естествено, само вид полепнала сквернота.

Трябва да търсим и откриваме ценното, прекрасното у всеки отделен човек (душата му е безсмъртна, той е носител на Божия образ). Не бива да съдим за хората по външността им, не бива да ги делим на добри и лоши.

Грехът на осъждането води до разделение. Но победят ли в себе си греха, хората се сближават помежду си. Гордостта на осъждането ни кара да виждаме само маската на човека, не истинното естество на неговия живот. Подобно индивидуализиране изкривява и собствения ни живот.

Учи се да надмогваш предубеждения от рода на: „да, ама, той не ми е симпатичен". Общителността е една от страните на любовта - тя е дар Божи, вид подвиг, който за да бъде осъществен, изисква от нас да насилваме себе си, да се молим. По време на божествената Литургия казваме: „Да възлюбим един другиго и в единомислие да изповядваме Отца и Сина, и Светия Дух." Именно така са постъпвали първите християни.

Свети Йоан Златоуст ни е говорил: чудо е, когато злото се превръща в добро. Трудно е наистина. Страхувай се да не се наложи да бъдеш отсечен - подобно на безплодната смоковница. Успеем ли да преодолеем тъмнината в себе си, тогава и около нас - в отношенията ни с останалите - ще настъпи светлина. Но ние сме раби лениви и лукави и не изпълняваме предписаното. В тези неща трябва да се проявява постоянство. Казано е: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори" (Мат. 7:7).

„Затова и усърдно залягаме да Му бъдем угодни...; защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище..." (2 Кор. 5:9-10).

Превод от руски: Анжела Петрова

Източник: http://www.pravoslavie.ru/35078.html

" rel="nofollow" onclick="window.open(this.href);return false">ttp://www.pravoslavie.ru/35078.html">

 





Още от "Православна мисъл":