ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » История » УЧИТЕЛ НА ЦЕЛИЯ СВЯТ С БЪЛГАРСКИ КНИГИ

УЧИТЕЛ НА ЦЕЛИЯ СВЯТ С БЪЛГАРСКИ КНИГИ

2016-02-11, автор: Ст.н.с. Трендафил КРЪСТАНОВ, рубрика: История

Sv.K-Kiril.JPG

В памет на свети Кирил на всеки 14 февруари

„Възсия като светла заря и просвети вселената и прогони еретиците, като се яви на Изток и на Север и на Юг: проповядва на всички страни и на всички народи с български книги. И до Рим достигна... Кириле премъдри!"

(Из служба на св. Кирил в „Скопски миней" от ХІІІ в.)

 Това песнопение отразява хилядолетната почит на българите към създателя на славянската писменост и на първия славянски книжовен език - старобългарския - св. Кирил Солунски.

Не ни е известно точно кога е роден, но знаем точната дата на неговата блажена кончина - 14 февруари 869 г. в Рим. Роден 42 години преди това в Солун, той израства в семейството на римския поданик Лъв, получава блестящо образование в Новия Рим - столицата на Източната Римска империя Цариград, изпълнява различни мисии на византийското правителство и на Вселенската църква и завършва жизнения си път в Стария Рим.

Делото обаче, с което остава в световната цивилизация, е прокламирането на равенството на всички народи и правото им да славят Бога на своя език. С изнамирането на съвършената славянска азбука и превода на основните християнски книги на славянски език той приобщава славянството към просветените народи. Въпреки ожесточените спорове с триезичници и други противници, той успява да убеди и римския папа в правотата на своето дело.

Константин Философ извършва голяма част от това дело заедно с брат си св. Методий, затова техните имена са неразделни в нашата памет. Когато Константин приема монашеска схима под името Кирил (т. е. Господен) и след 50 дни умира, той е възхвален от римските християни като светец. Но през следващите векове името му не се споменава в богослужебните книги на Западната църква чак до Възраждането.

В елинизираната Византия цели два века неговото име и за делото му не се споменава. Може би това е израз на ревност към новата българо-славянска писменост и култура, която се стреми към самостоятелност и се откъсва от нейната опека. Едва в края на ХІ век гъркът от остров Евбея Теофилакт, изпратен за „архиепископ на Охрид и на цяла България" („Ахридон ке пасис вулгариас"), в пространното житие на св. Климент Охридски или „Легенда булгарика" пише: „Блажени отци и учители са просветили в тези последни времена българската земя... Методий и Кирил, който бил велик в езическата философия, а още по-велик в християнската... Понеже славянският или българският народ не разбирали писанията на гръцки език, светците... изнамерили азбуката, която съответства на българския език... Те изнамерили славянската азбука, превели боговдъхновените писания от гръцки на български език..."

Това мнение на грък отразява българската традиция в Охрид. В гръкоезичните книги за богослужение имената на свети Кирил и  Методий не се споменават. Едва в наше време - втората половина на ХХ век -  Еладската църква вписа техните имена в своя календар! (За разлика от Стария и Новия Рим, които познават отблизо живота и делото на св. Кирил, но векове наред не го вписват в богослужебните си книги, българските книжовници оценяват и непрекъснато славят неговата памет на всеки 14 февруари, а освен това и на други дати и съвместно с брат му св. Методий.

„На Кирила Философа, който преведе Божественото писание от гръцки на български език и който просвети българския народ, новия друг апостол... вечна памет!"

Тези слова са записани в „Бориловия Синодик" от ХІІІ-ХІV век.

В службата на св. Кирил е отразена истината за мисионерската дейност на св. Кирил в нейната естествена последователност:

„С вас двама светци, Кириле и Методие, се хвали славно град Солун и Мизия, и Панония, и моравската земя", и по-нататък: „Отче Кириле преславни, ти се яви учител на целия свят, и те изпрати да учиш западните славяни с български книги!"

Това поетическо обобщение отразява факта, че солунските свети Братя са създали славянската писменост въз основа на българския език и на този език са превели богослужебните книги. С тези книги най-напред те са просветили българските славяни (Мизия е византийското наименование на България), а след това пак с тези български книги са тръгнали и сред западните славяни и са стигнали до Рим, където са благословени от римския първосвещеник. Във второто житие на св. Наум се изтъква това:

„Този преподобен и велик отец Наум израсна в Мизия... той се прилепи към равноапостолите Константин Философ и брат му Методий. Като обхождаха и поучаваха мизийския и далматинския народ, навсякъде той вървеше след тях дори до стария Рим. А там блаженият папа Адриан ги посрещна вън от града с голяма тържественост... А след като бе извършена литургия над всичките книги, преведени от гръцки на български език, папата ги показа на всички. И каза: „Тези книги са истински..." и заповяда да се извърши във великия храм на светите апостоли Петър и Павел цялото правило, вечерното и утринното, по българския текст - което и стана".

Паметта на свети Кирил и Методий се намира в най-старите български богослужебни книги, като „Савина книга" от Х в., „Асеманиево евангелие" от ХІ в. и др. Когато по-късно и други славянски народи приемат християнството, чрез българските книги те възприемат и култа към нашите светци.

В най-стария руски евангелски ръкопис, знаменитото „Остромирово евангелие", преписано през 1056-1057 г. от източно-български оригинал от Х век, на 14 февруари е отбелязана памет на „преподобния наш отец Константин Философ, наречен в чрьдьство именьмь Кирила".

Сърбите възприемат славянската писменост чрез старобългарски книги. По този начин и те възприемат култа към св. Кирил. Освен това сръбските книжовници изрично признават, че свети Кирил и Методий са българи и че сръбската земя е просветена с български книги.

В софийския Централен църковен историко-археологически музей се съхранява сръбски ръкопис, № 73, в който е написано:

„Тобою въса сръбскаа земла хвалит се, стлю Кириле, словесь бжтьвни книги блъгарскаго езыка научиль еси", т. е. „С тебе се хвали цялата сръбска земя, светителю Кириле, която ти си научил с български книги".

Този текст беше обнародван от акад. Иван Гошев, проф. Б. Ст. Ангелов и други учени, но някои се отнасяха скептично към него. Напоследък подобен текст беше открит в Баварската библиотека в Мюнхен от доц. Климентина Иванова. В празничен миней от ХVІІ в. сръбският книжовник дава същия текст, при това прави разлика между българския език на св. Кирил и Методий и сръбския език.

Хилядолетната българска традиция на почит към свети Кирил и Методий от средата на ХІХ век от църковна преминава в училищна, а след това и в общонародна почит на 11 или 24 май. От втората половина на ХІХ век култът към славянските просветители се разпространява във всички славянски страни, а римският папа ги обявява за общокатолически светци през 1880 г.* През ХХ век тяхното дело е оценено и от ЮНЕСКО и те са чествани в целия свят.

Българите са горди, че оцениха и опазиха през вековете това велико дело, което има значение за цялото човечество. Сегашният папа-славянин Йоан-Павел ІІ в края на1980 г. обяви свети Кирил и Методий за съпокровители на Европа [заедно със св. Бенедикт Нурсийски].**

През последните години българският пример 11/24 май да се чества като празник на славянската писменост и просвета беше възприет и в бившия Съветски съюз, особено в Русия и Украйна, където в началото имаше тържества в отделни градове, но има тенденция тържествата да придобият общонационален характер.

При откриването на фонд за славянската писменост в Москва през 1989 г. внукът на Лев Н. Толстой, академик Никита Толстой, подчертава, че единствено България опази паметта към светите братя Кирил и Методий непрекъснато единайсет века! Това е още едно признание за ролята на България и на българския народ за възникването и развитието на славянската писменост, за опазването и развитието на делото на Солунските братя не само като свое родно дело, но и като достойно и велико, общославянско и общочовешко.

Тази истина е изразена от видния френски учен Роже Бернар: „България, спасявайки делото на Кирил и Методий, е заслужила признателността и уважението не само на другите славянски народи, но и на други народи по света и това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност!" (в. „За буквите. Кирилометодиевски вестник", бр. 2 от 8 декември 1979 г.)

„Църковен вестник", бр. 7/1996 г.

* / ** Св. св. Кирил и Методий (съответно + 869 г. и + 885 г.) са православни светци, какъвто е и св. Бенедикт Нурсийски (+ ок. 543 г.), тъй като те са прославени и почитани от православните християни още във времето преди римокатолиците през 1054 г. да отпаднат от Едната, Света, Съборна и Апостолоска Църква - Православната. Протоколно-дипломатичното признание на римските папи от следващите векове е само едно от многото потвърждения на заслужената и всеобща почит на християнска Европа към делото на св. равноапостолни Кирил и Методий, но по никакъв начин качествено не надгражда  вече установеното всеобщо преклонение на православния свят към славянобългарските просветители. Православната почит към св. Братя има цялостен църковен характер - с молитвено, литургично, мисионерско, просветителско и културно измерение. [Бел. гл. ред.]

~~~~~~~~

Ликът на св. Константин-Кирил Философ е от чудотворната икона на св. Братя от столичния храм "Св. св. Кирил и Методий" /ул. "Г. Вашингтон" № 47; снимка: Десислава Панайотова/.

 

 

 

 





Още от "Православна мисъл":