ЛЕСТВИЦА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

Проф. к.б. Тотю КОЕВ
ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Св. Йоан Дамаскин
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » ОФИЦИАЛНО ПИСМО относно проектотекста "Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят"

ОФИЦИАЛНО ПИСМО относно проектотекста "Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят"

2016-03-24, автор: † Лимасолски митрополит АТАНАСИЙ, рубрика: Общество

Limasolski1.jpg

До

Светия и Свещен Синод на

Светейшата Църква на Кипър

 

Ваше Блаженнейшество, свети събратя,

Получих текстовете, одобрени като решения на различни Предсъборни Всеправославни Конференции (Съвещания ­ според преводи от руски ез., бел. прев.), които са се провеждали  във времето за подготовка на Светия и Велик Събор на Православната църква, и които представляват и одобрените официални текстове по темите, предстоящи за внасяне на Светия и Велик Събор за тяхното възприемане (утвърждаване), и (същевременно) горещо ви благодаря за тяхното изпращане.

Тъй като съгласно изпратения ни правилник за организацията и начина на действие на Светия и Велик Събор на Православната църква и по-конкретно в член 12 и параграфи 2 и 3 се споменава, че можем да изразим възгледите си първо пред нашия Поместен Синод, по задължение на съвестта си, смирено представям на Светия и Свещен Синод на светейшата ни Църква своите възгледи и убеждения върху изложените по-долу теми.

По текста на Петото Предсъборно Всеправославно Съвещание, проведено в Шамбези-Женева, 10-17 октомври 2015 г., който е озаглавен "Решения: Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят", имам да заявя следното.

Съгласен съм напълно с първите три члена от текста. По член 4 и нататък имам да отбележа следното: Православната църква, когато се моли винаги "за единението на всички", аз вярвам, че има  предвид възвръщането и единението заедно на всички онези, които са се откъснали и са се отдалечили от нея, еретиците и схизматиците, след като отрекат своята ерес или схизма и ги напуснат, и с покаяние и според предвидената от свещените правила процедура се причислят и включат (единят) с Православната църква. Православната Христова Църква никога не е губила "единението на вярата и общението на Светия Дух" и не приема теорията за възстановяване на "единството на вярващите в Христос", защото тя вярва, че единството на вярващите в Христос съществува вече в единството на всички нейни кръстени чеда помежду им и с Христос в правилната тяхна вяра, която не съществува при еретиците или схизматиците и затова тя се моли за тях, те в покаяние да се възвърнат в Православието.

Вярвам, че това, което се споменава в член 5 относно "изгубеното единство между християните" е грешка, защото Църквата като народ Божий, единен помежду си и с Главата на Църквата, Която е Христос, не е губила никога своето единство, тоест тя няма нужда да го открива или дори да го търси, защото то винаги е съществувало и съществува, и ще съществува, докато Църквата Христова никога не е преставала да съществува и никога не ще престане да съществува. Това, което се случи, е, че групи или народи, или отделни личности напуснаха тялото на Църквата и Църквата се моли и трябва да се опитва по свещеноапостолски те всички да се възвърнат в покаяние, по каноничен път в Православната църква. Тоест не съществуват други Църкви, а единствено ереси и схизми, ако искаме да бъдем точни в определенията си. Формулировката "за възстановяване на християнското единство" е грешка, защото единството на християните ­ членове на Христовата Църква ­ никога не е пречупвано, доколкото те остават единени с Църквата. Отделяне от Църквата и напускане на Църквата се случва, за съжаление, често пъти заради ересите и схизмите, но никога не е отпадало вътрешното единство на Църквата.

Питам се защо в текста многократно става въпрос за "Църкви" и за "Изповедания". Каква е разликата между тях и кой е елементът, според който се определя едни да бъдат наричани Църкви, а други ­ Изповедания? Коя е Църквата и коя е еретическа и коя е схизматическа група или изповедание? Ние изповядваме една Църква и всички останали са ереси и схизми.

Считам, че богословски и догматически, и канонически даването на названието "Църкви" на еретически или схизматически общности е напълно погрешно, защото една е Църквата Христова, както се споменава и в член 1-ви, и не може да бъде назовавана от нас една еретическа или схизматическа общност или група като "Църква" извън Православната църква.

Не се споменава въобще в текста това, че единственият път, който води до единение с Църквата, е само възвръщането на еретиците и схизматиците в покаяние в Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква на Христос, Която съгласно член 1-ви е Православната ни църква.

Отправянето (в текста) към "разбирането традицията на древната Църква" оставя впечатлението, че съществува онтологична разлика между древната Църква на светите Седем вселенски събора и нейното чисто продължение днес, което е Православната ни църква. Вярваме, че няма абсолютно никаква разлика между Църквата на двадесет и първия век и Църквата от първи век, защото един от (разпознаваемите) белези на Църквата е и фактът, че изповядваме в Символа на вярата, че тя е Апостолска.

В член 12 се упоменава, че обща цел на богословските диалози е "пълното възстановяване на единството в правилна вяра и любов". Оставя се впечатлението, че ние, православните, търсим своето възстановяване в правилната вяра и в единството на любовта, сякаш сме загубили правилната вяра и търсим да я открием чрез богословските диалози с инославните. Считам, че тази теория е богословски странна за всички нас.

Споменаването в текста на "Световния Съвет на Църквите" ми дава възможността да изразя своята позиция относно случили се в него синкретични противоканонични събития, както относно самото му название, след като в него Православната църква се счита за "една от Църквите" или за клон на едната Църква, която търси и се бори за своята реабилитация в Световния Съвет на Църквите. Но за нас една и единствена е Църквата Христова, която изповядваме в Символа на вярата, а не са много. 

Във възгледа, че опазването на чистата православна вяра се подсигурява единствено чрез съборната система като единствено "компетентния и висш съдник по въпросите на вярата", има доза преувеличение и пробягва край истината, тъй като в църковната история много събори са поучавали и са постановявали погрешни и еретически догмати, и верният народ ги е отхвърлил и опазил православната вяра, и е тържествувала Православната Вероизповед. Нито събор без верния народ ­ църковното изпълнение, нито народ без Епископите могат да считат себе си за тяло Христово и Църква Христова и да изразяват точно живота и догматите на Църквата. 

Разбирам, Ваше Блаженнейшество и свети синодални събратя, че не може в съвременни църковни текстове от такъв род да се формулират твърди и предизвикателни изложения, нито пък и някой желае такъв вид изказвания. Истината обаче трябва да се изразява с точност и яснота, винаги, разбира се, с пастирско различаване и реална любов към всички. Имаме дълг и към братята си, които се намират в ереси или схизми, да бъдем напълно откровени с тях и с любов и болка да се молим, и да направим всичко за връщането им в Църквата Христова.

Смирено считам, че текстове на Светия и Велик Събор на Православната църква от такава важност и такава тежест трябва да бъдат много внимателно и формулирани с всяка точност богословска и канонична, за да не произтекат от тях неясноти или неизпитани богословски определения и погрешни формулировки, които могат да доведат до погрешни тълкувания и загуба на правилното разбиране за Православната църква. Като цяло, един Събор, за да бъде валиден и каноничен, трябва да не се отклонява въобще от духа и учението на предишните свети Събори, от учението на светите Отци и на светото Писание и да не пада никаква сянка върху точното формулиране на правилната вяра. 

Кога светите Отци и кога и къде в текстовете на свещените канони и на определенията на Вселенските или Поместните свещени Събори са били наричани еретиците или схизматическите групи "Църкви"? Ако са църкви ересите, тогава къде е единствената и Една Църква на Христос и на светите Апостоли?

Смирено изразявам своето несъгласие и за факта, че отпада практиката на всички до сега Свещени Събори, поместни и вселенски, където всеки епископ има и право на свой глас, и никога такъв вид, една Църква ­ един глас, който да съставя членовете на Светия и Велик Събор, без Предстоятелите, като някакви декоративни елементи, отнемайки от тях правото на глас.

Имам несъгласия и възражения и по други точки на текстовете, но не бих искал да ви уморявам допълнително, затова се ограничавам до темите, които считам, са от най-голямо значение и по които скромно изразявам несъгласието си, становището и вярата си.

Не бих искал с това писание да огорча някого и не бих искал да бъда приет като такъв, който поучава или съди своите в Христос събратя и отци. Просто изпитвам нуждата да изкажа това, което съвестта ми налага.

Моля мнението ми да бъде включено за разглеждане в протоколите на Свещения Синод.

 

Просейки светите ви молитви, оставам

Най-малък в Христа събрат,

(следва собственоръчен подпис)

† Лимасолски Атанасий

11 февруари, 2016 г.

 

Превод от гръцки: Анула Xристова

Църковен вестник, бр. 5/2016 г.

 





Още от "Православна мисъл":