ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ПРОТОКОЛ от заседанието на Светия Синод на Грузинската Православна Църква (25.05.2016)

ПРОТОКОЛ от заседанието на Светия Синод на Грузинската Православна Църква (25.05.2016)

2016-05-25, автор: Св. Синод на Грузинската Православна Църква, рубрика: Теология

Gruzinski SvSinod.jpg

Протокол от заседанието на Светия Синод на Грузинската Православна Църква (25.05.2016)

На 25 май 2016 г. в Патриаршиата на Грузия се състоя поредното заседание на Светия Синод на Грузинската Православна Църква. Заседанието председателства Католикос-Патриарха на цяла Грузия Светейшият и Блаженейшият Илия II.

/.../

Католикос-Патриархът на цяла Грузия обърна особено внимание върху  важността на подготвящия се за провеждане Свят и Велик Православен Събор на 16 юни тази година, и благодари на всички духовни лица и миряни, приели участие в заседанията на Всеправославните  предсъборни подготовителни съвещания. По-нататък Светейшият и Блаженейшият Католикос Патриарх Илия II  предостави думата на членовете на  Светия Синод, на архиереите, за да изразят те своето мнение относно документите, които ще се обсъждат на бъдещия Събор.

Представителят на Грузинската Православна Църква в секретариата на  Светия и Велик Събор Горийският и Атенски митрополит Андрей (Гвазава) направи кратък обзор на документите на Всеправославния Събор.

За документите - «Тайнството Брак и препятствията за него» и «Мисията на Православната Църква в съвременния свят» - се изказа Ахалцихски и Тао-Кларджетски митрополит  Теодор (Чуадзе).

Светият Синод постанови, че в текста на документа «Тайнството Брак и препятствията за него » следва да бъдат изменени две точки. В частност, в 1 част на 10 точка на документа «Таинството на Брака» и подточка «а» на 5 точка на «Препятствия за брака».

1)10 точка на 1 част на  документа «Тайнството Брак и препятствията за него» гласи: «Църквата не признава за своите членове за възможно сключването на еднополови съюзи, а също встъпването във всякаква друга форма на съжителство, освен брака. Църквата прилага всички възможни пастирски усилия, така че тези от нейните членове, които встъпват в такива съюзи, да достигнат истинно покаяние и любов, благословена от Църквата". Той трябва да бъде изменен по следния начин:

«Църквата не приема сексуалния съюз между лица от един пол, а също всяка друга форма на съжителство, различна от християнския брак и осъжда този грях. Църквата се опечалява относно вечната участ на безсмъртните души на хората, живеещи в този грях и направлява цялото си пастирско усилие към това те да осъзнаят цялата крайност на тежестта на този грях и да се отдалечат от него по пътя на истинското покаяние».

2) Във втората част на 5 точка, в подточка «а» на документа «Тайнството Брак и препятствията за него» е казано: «Брак на православни с инославни се забранява според каноническата акривия и не се венчава (72-е правило на Трулския Събор). Той може да бъде благословен по снизхождение и човеколюбие при условие, че децата от този брак бъдат кръстени и възпитани в Православната Църква».

В посочената точка следва да се остави без изменение  първата част на текста, където се говори, че «брак на православни с инославни се забранява според каноническата акривия и не се венчава (72-е правило на Трулския Събор)», а втората част, която гласии, че «той може да бъде благословен по снизхождение и човеколюбие при условие, че децата от този брак бъдат кръстени и възпитани в Православната Църква», - следва да се извади, тъй като тя противоречи на 72-ро правило на Трулския Събор на VI Вселенски Събор.

Общоизвестно е, че нито един събор не може да противостои на, да отменя или изменя нито един канон, признат от Вселенските Събори.

В документа «Мисията на Православната Църква в съвременния свят» трябва да бъдат внесени следните изменения:

  • От основното подзаглавие, в което е написано: «Приносът на Православната църква за установяването на мира, справедливостта, свободата, братството и любовта между народите и за премахването на етническите и други дискриминации», следва да се премахне фразата - «и други дискриминации», защото тя може да бъде изтълкувана в различни значения.

2) 3 точка на глава "А" («Достойнството на човешката личност») на същия документ гласи: «Като предпоставка за едно по-широко сътрудничество по въпроса е възможно да бъде от полза съвместното приемане на висшето достойнство на човешката личност. Православните църкви са призвани да съдействат в междурелигиозното разбирателство и сътрудничество, а чрез него и за премахването на фанатизма от всяка страна и по този начин да съдействат за помирението на народите и за установяването на свободата и на мира в света в услуга на човека независимо от неговия произход и религия. Естествено е, че това сътрудничество изключва както синкретизма, така и стремежа да се наложи на другите която и да е религия».

По постановление на Светия Синод, отбелязаният текст трябва да бъде изложен в следната редакция: «Всеобщото признание за високата ценност на човешката личност може да бъде предпоставка за по-широкото сътрудничество в областта на миротворчеството. Православните Църкви са призвани да съдействат на междурелигиозния диалог и сътрудничество, а благодарение на него - на преодоляването на всякакви прояви на фанатизъм, заради укрепяването на дружбата между народите, тържествуването на свободата и мира в целия свят за благото на всеки човек, с цел неговото духовно очистване, обожение и придобиване на вечния живот,  независимо от расата и религията. Разбира се, това сътрудничество изключва както синкретизма, така и опитите за доминиране на една религия над другите, което  естествено, не включва отказ от мисионерска дейност на Светата Църква».

3) В 1 точка на глава «В» («За мира и справедливостта») трябва да бъде съхранен следният текст: «Православната Църква припознава и подчертава през вековете централното място на мира и справедливостта в живота на хората. Само по себе си това откровение в Христос се окачествява като „благовестене на мира" (Еф. 6:15), тъй като Христос всичко „умиротвори... с кръвта на кръста Му" (Кол. 1:20), „благовести мир на... далечни и близки" (Еф. 2:17) и стана „нашият мир" (Еф. 2:14). Този мир, който „надвишава всеки ум" (Фил. 4:7), е, както каза Господ на учениците Си преди страданията, по-всеобхватен и съществен от мира, който обещава светът: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава" (Йоан 14:27)». Обаче втората част на същата точка, която гласи: «И това е така, защото Христовият мир е зрелият плод на съединението на всичко в Него, на изтъкването на свещения характер и на величието на човешката личност като Божи образ; на показването на органичното единство в Него на човешкия род и на света; на всеобщия характер на принципите на мира, свободата и социалната справедливост и, накрая, на плодотворността на християнската любов между хората и между народите в света» - трябва да бъде премахната.

В текста ще се съхрани последната част на същия абзац: «Истинският мир е плодът от възтържествуването на земята на всички тези християнски принципи. Той е „мирът свише", за който Православната Църква винаги се моли по време на всекидневните си молитви и го изпросва от Бога, Който всичко може и Който чува молитвите на прибягващите с вяра към Него».

По такъв начин, 1 точка на глава "В" ще гласи: «Православната Църква припознава и подчертава през вековете централното място на мира и справедливостта в живота на хората. Само по себе си това откровение в Христос се окачествява като „благовестене на мира" (Еф. 6:15), тъй като Христос всичко „умиротвори... с кръвта на кръста Му" (Кол. 1:20), „благовести мир на... далечни и близки" (Еф. 2:17) и стана „нашият мир" (Еф. 2:14). Този мир, който „надвишава всеки ум" (Фил. 4:7), е, както каза Господ на учениците Си преди страданията, по-всеобхватен и съществен от мира, който обещава светът: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава" (Йоан 14:27). Истинският мир е плодът от възтържествуването на земята на всички тези християнски принципи. Той е „мирът свише", за който Православната Църква винаги се моли по време на всекидневните си молитви и го изпросва от Бога, Който всичко може и Който чува молитвите на прибягващите с вяра към Него».

По документа «Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят» с доклад излезе Цагерски и Лентехски митрополит Стефан (Калайджишвили). Бяха прочетени забележките на професора от катедрата по Догматика и Патрология на Тбилиската Духовна Академия и Семинария Эдишер Челидзе. Прочетеният текст на документа «Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят»  породи разминаване в мненията. Свои позиции изказаха: Манглийски митрополит Анания (Джапаридзе), Потийски и Хобийски митрополит Григорий (Бербичашвили), Ахалкалакски и Кумурдойски митрополит Николай (Пачуашвили), Чкондидски митрополит Петър (Цаава), Руставски митрополит Йоан (Гамрекели), Бодбийски митрополит Иаков (Иакобишвили).

Беше отбелязано, че  документът «Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят»   е бил изначално неприемлив за представителите на Грузинската Православна Църква и на предсъборното съвещание е бил подписан от грузинска страна само поради това, че в текста било внесено следното разяснение: «Православните църкви на Грузия и България се оттеглиха от Световния съвет на църквите: първата през 1997 г., а втората през 1998 г., като имаха особено мнение за работата на Световния съвет на църквите и затова не участват в дейностите, организирани от него и от други междухристиянски органи».

Светият Синод постанови, че указаният документ съдържа еклесиологични и терминологични грешки и подлежи на сериозна преработка. Ако тези изменения не бъдат отчетени и внесени в текста на документа, Грузинската Църква не намира за възможно да го подпише.

/.../

Светият Синод определи делегацията на Грузинската Православна Църква в следния състав:

Католикос-Патриарх Илия II;           

Кутаиски и Гаенатски митрополит Калистрат (Маргалиташвили);

Сачехерски и Чиатурски митрополит Даниил (Датуашвили);

Манглийски митрополит Анания (Джапаридзе);

Ткибулски и Терджалски митрополит Георги (Шаламберидзе);

Алавердски митрополит Давид (Махарадзе);

Некрески митрополит Сергий (Чекуришвили);

Шемокмедски митрополит Йосиф (Киквадзе);

Ахалкалакски, Кумурдойски и Южноамерикански митрополит Николай (Пачуашвили);

Ахалцихски и Тао-Кларджетски митрополит Теодор (Чуадзе);

Хонски и Самтредийски митрополит Сава (Гигиберия);

Зугдидски и Цаишки митрополит Герасим (Шарашенидзе);

Горийски и Атенски митрополит Андрей (Гвазава);

Цагерски и Лентехски митрополит Стефан (Калайджишвили);

Сенакски, Чхороцкуйски и Австралийски митрополит Шио (Муджири);

Руставски митрополит Йоан (Гамрекели);

Схалтски архиепископ Спиридон (Абуладзе);

Сагареджойски и Ниноцминдски архиепископ Лука (Ломидзе);

Тианетски и Пшав Хевсуретски епископ Михаил (Габричидзе);

Хорнабуджки и Геретски епископ Димитрий (Капанадзе);

Самтависки и Каспийски епископ Дамиан (Хупения);

Цалкийски епископ Григорий (Кациа);

Белгийски и Холандски епископ Доситей (Богверадзе);

Северноамерикански епископ Сава (Инцкирвели);

Никорцминдски епископ Вахтанг (Липартелиани);


Протопрезвитер Георги Звиададзе;

Архимандрит Давид Чинчараули;

Протойерей Давид Шарашенидзе;

Протойерей Кахабер Гоготишвили;

Йеромонах Михаил (Брегвадзе);

Монах Антим (Джавахишвили)."

 

Съкратен превод от руски: д-р Десислава Панайотова, гл. редактор (с акцент върху решенията на Грузинския Св. Синод относно предстоящия Всеправославен събор на о-в Крит през м. юни 2016 г.).

Пълен текст на грузински с възможност за преминаване на руски:

http://patriarchate.ge/geo (виж по-надолу в новините)

 





Още от "Православна мисъл":