ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Апологетика » ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ПРОФ. КАЛИН ЯНАКИЕВ, ЗА ТОВА ДАЛИ РИМОКАТОЛИЦИТЕ СА ЕРЕТИЦИ

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ПРОФ. КАЛИН ЯНАКИЕВ, ЗА ТОВА ДАЛИ РИМОКАТОЛИЦИТЕ СА ЕРЕТИЦИ

2016-07-22, автор: Йеросхимонах Димитрий Зографски, рубрика: Апологетика

 

26 06 2016 s o.Dimitrii Zografski.jpg

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ПРОФ. КАЛИН ЯНАКИЕВ, ЗА ТОВА ДАЛИ РИМОКАТОЛИЦИТЕ СА ЕРЕТИЦИ (И ДРУГИ ПРОФЕСОРСКИ НЕДОУМЕНИЯ)

 

Реших да напиша този текст главно заради онези, които искрено търсят Единия Бог и силно обичат Едната Истина. И дано все още има такива, защото светът съществува главно заради тях.  

Конкретният повод за горното заглавие е статията „Кратки канонически пояснения" на проф. Калин Янакиев, поместена в портал „Култура", в която за пореден път Православието е атакувано и пряко, и чрез непочтени опити за дискредитация на онези, които го защитават.

Но за тази скръбна липса на почтеност ще говоря накрая, а сега направо ще премина към разглеждане на по-важните въпроси на вярата.

След обичайните си саркастични нападки към нашата Патриаршия и към „родните зилоти" (каквото и да разбира под последното), проф. К. Янакиев пита:

„Нека всеки, който твърди, че католичеството е ерес, да ми каже на кой събор с вселенски характер то е осъдено като такава. Нека ми посочи на кой събор дори с всеправославен характер католицизмът е заклеймен по този начин."

Но малко преди това професорът се изказва и още по-неподготвен, като се обръща към моя милост с типичния си поучителен тон:

„Но за „еретици", Ваше Всепреподобие, Православната църква винаги е смятала само онези групи, чиито несъгласни с вярата и Преданието учения са били преди това вселенски-съборно осъдени. Именно вселенски-съборно, а не от едни или други (дори големи, дори свети) Отци на Църквата, камо ли от различни ревнители не по разум."

Вашето твърдение е дълбоко погрешно, г-н професоре. Църковното учение, канони и история единодушно свидетелстват, че еретикът е човек, който се е отклонил от правата вяра, без значение дали е църковно осъден или не. Например многобройните видове гностици от края на I, ΙΙ и ΙΙΙ век, или пък манихеите от III и IVвек не са били осъдени от какъвто и да е събор, но Църквата все пак ги е считала за несъмнени еретици. По същия начин и в наше време съществуват много секти на християнска основа, неосъдени от църковен събор, но въпреки това те са си еретически общности, вън от Църквата.

Всъщност дори и самото Свещено Писание говори за различни (от К. Янакиевите) критерии за това, кой е еретик и по какъв начин той бива осъждан за това. Ето например какво казват Христовите апостоли:

„Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си. (Тит 3:10-11).

От тези думи се вижда, че еретикът сам се е извратил и сам осъжда себе си, по невидим начин, дори и без санкцията на църковен събор. Защото критерият за ерес не е нещо външно, а самото извращаване на апостолската вяра:

Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше  друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде" (Гал. 1:8).

В този смисъл е изобличението на св. Йоан Богослов към онези, които още по негово време самоволно са се отделили от вярата:

Те излязоха от нас, но не бяха наши; защото, ако бяха били наши, щяха да останат с нас; но те излязоха, за да стане явно, че не са всички наши." (1 Иоан. 2:19).

Но тогава защо са били необходими Вселенските събори, ще попита някой. Вселенски събори са били свиквани най-вече, когато ереста е ставала опасна и за самото общество, а също и тогава, когато еретическата заблуда не е била толкова лесно различима за мнозинството християни. С други думи, Вселенски събори са били необходими в случаите,  когато ересите са придобивали епидемичен характер, и тогава съборното осъждане на еретиците е служило като видимо свидетелство на Църквата за случилото се още преди това невидимо отпадане на еретиците от Църквата.

По аналогичен начин и съборната канонизация на даден светец само видимо засвидетелства факта на небесното му прославяне, случило се още преди това (и по-точно, от момента на неговото успение), а не че самата канонизация е необходима на светеца, за да стане светец. Ето защо и много светии, особено от по-древни времена, въобще не са били официално канонизирани, без това никак да подлага на съмнение тяхната святост. Такъв светец-чудотворец, за когото няма данни да е бил официално канонизиран, е и нашият св. Йоан Рилски, но мисля, че няма нормален християнин, който да оспорва неговата святост.

Нека разгледаме и още някои показателни примери.

Апостолски правила 45, 46, 62, 65 и 68, възникнали преди Първия Вселенски Събор през 325 г., ясно говорят за еретици, въпреки че тези древни еретици очевидно не са били „вселенско-съборно осъдени", за което настоява проф. Янакиев.

Период на Вселенските Събори:

-         известният църковен учител Ориген (+253) е творил и учителствал през III век, но еретическото му учение и самият той са подхвърлени на анатема много по-късно, от Петия Вселенски събор през 553 г. Това обаче не означава, че Ориген се е превърнал в еретик 300 години след смъртта си (което, разбира се, е пълна нелепост), а означава, че Църквата през 553 г. официално е засвидетелствала тъжния факт, че Ориген е завършил живота си като еретик. А църковното му осъждане е било нужно поради това, че ереста на Ориген започнала да се разпространява твърде много и е ставала обществено опасна.

-          Когато пък се появява учението на монотелитството в началото на 7 век, св. Максим Изповедник (+662) веднага го обявява за ерес и дори прекратява църковно общение с всички патриарси-монотелити, без да е налице решение на Вселенски Събор (Шестия Вселенски събор се свиква чак през 681 г., докато светецът умира близо 20 години преди това). Обаче от „каноничната" логика на проф. К. Янакиев за задължително наличие на „вселенско-съборно" осъждане на ереста следва, че св. Максим би трябвало просто да бъде обявен за поредния зилот-разколник, който не е уважавал църковната йерархия и е постъпвал самоволно. Обаче Църквата, водена от Светия Дух, високо е прославила подвига на св. Максим, именно защото монотелитството е било еретическо учение още от самото си появяване, а не се е превърнало в такова след съборното му осъждане на Шестия Вселенски събор.

А че това е и общото църковно разбиране, се вижда и от деянията на Седмия Вселенски събор през 787 г. по повод приемането на епископи-иконоборци (все още неосъдени нито от този събор, нито от някакъв предишен събор) в Църквата. И без да е имало съборно осъждане, тези епископи са били счетени за еретици, вън от Църквата:

„Йоан, боголюбезният местоблюстител на Антиохийския източен престол, казал: „Ереста отделя всеки човек от Църквата". Светият Събор отговорил: „Това е очевидно"[1].

В тази връзка и великият Божий угодник св. Григорий Палама (+1359) казва:

„Тези, които не принадлежат на истината, не принадлежат и на Църквата; и това е така, дори и да биха те лъгали сами себе си, като се наричат или са наричани от своите хора свещени пастири или архипастири; защото ние сме научени, че християнството се отличава не по това, което се вижда отвън, а посредством истинска и точна вяра."[2]

Пак в този дух са и наставленията на св. Целестин, папа Римски (+432), за неподчинение на еретичестващи йерарси:

„Ако проповедниците на ереси налагат запрещения на противящите им се православни, то техните запрещения, напротив, не са истинни и нямат църковна сила от времето, когато е започнала тяхната (еретическа) проповед", което по друг начин е потвърдено и от 3 правило на Третия Вселенски Събор.[3]

Що се отнася до огромната роля на светците за осъждане на дадена ерес, Вие, г-н професоре, и тук грешите, като пишете, че „дори големи, дори свети Отци" нямат решаващо значение по тези въпроси.

Съгласието между светците по даден въпрос представлява съществена част от Свещеното Предание на Църквата, а пък 15 правило на Двукратния Константинополски събор през 861 г. изрично казва:

„...Защото ония, които се отделят от общение със своя предстоятел поради някои ереси, осъдени от светите събори или от отците, т. е. когато той открито проповядва ерес и явно учи това в Църквата, такива не само не ще подлежат на каноническо наказание за това, че преди да има съборно решение са се отделили от такъв епископ, а, напротив, ще заслужат чест, която се пада на православни...."

От тези думи ясно се вижда, че ереста може да е осъдена от светите събори, или от отците, като и в двата случая се счита, че ереста е надлежно осъдена. И това не е никак чудно, тъй като още и св. ап. Павел казва: „Не знаете ли, че светиите ще съдят света?" (1 Кор. 6:2). И след като светиите ще съдят света, очевидно е, че могат да съдят и еретиците.

Това православно учение, разбира се, никак няма да хареса на проф. Янакиев, предвид на огромното множество светци от XI до XX век, прославени от Бога, които категорично говорят за римокатолицизма като за душепагубна ерес. На практика се вижда очевидно „Consensus patrum", т.е. съгласие на отците. В статията ми за „Широките „Двери" към неправославието" аз вече съм цитирал много примери за гореказаното, но ето и няколко други красноречиви цитати:

 Св. Фотий, патр. Константинополски:

„Кой не би си запушил ушите, слушайки това чрезмерно богохулство (filioque), което е противно на Евангелието, противоречи на светите  Събори, отхвърля блажените и свети Отци...Това е хула и богоборчески глас, който се въоръжава против всички пророци, апостоли, светители, мъченици и даже против самите думи на Господа ... тези измамници и богоборци ние съборно и с божествен глас осъждаме." (Йоан Кармирис, Догматически и символически паметници на Православната Вселенска Църква, Атина, с. 195)[4]

Св. Марк, митрополит Ефески:

„Ние отхвърляме латинците не поради някаква друга причина, освен тази, че те са еретици. Ето защо е крайно неправилно да се обединяваме с тях."

 „Латинците не са само разколници, но и еретици. Нашата Църква е мълчала за това поради това, че тяхното племе е много по-голямо и силно от нашето." (Йоан Кармирис, цит. съч., стр. 353-362)

Св. Никодим Светогорец:

„Латинците са еретици" (коментар към 43 апостолско правило; Пидалион, изд. Ригопуло, 1991, стр. 55).

Св. Нектарий,  еп. Пентаполски Чудотворец:

 „Папите грешат, и са паднали в ада, и ще продължат да се стремят към ада до Второто Пришествие, а може би и завинаги, поради злото, което са сторили на Гръцката църква, както и заради псевдо-униите, и заради нечестивите антихристиянски наредби" (Историческо изследване за причините за схизмата [1054 г.], том 2, стр.103.)

Св. Паисий (Величковски):

„Латинството се е откъснало от Църквата и е паднало в бездна от ереси и заблуждения и лежи в тях без всякаква надежда за възставане".  (Сочинения о знамении Честнаго, и Животворящаго Креста. гл. 11)

Св. Максим Грък:

„В своите съчинения аз изобличавам всяка латинска ерес и всяка хула юдейска и езическа..."

„Заблужденията на латинците, служещи за преграда между нас и тях, са толкова големи, и тяхното пагубно учение и мъдруване стоят толкова далече от учението на Църквата, че само на Единия Бог е възможно да ги изправи" (Прп. Максим Грек. Творения, 1996 г., ч. 2. Ответ Николаю латинянину, стр. 323).

Има и много руски светци, които говорят същото, но аз тук съм подбрал повече светци от Константинополска патриаршия, понеже всички знаем за привързаността на проф. Янакиев към нея. Но дали сте привързан към Истината, г-н професор?

Що се отнася до църковни събори, осъждащи римокатолицизма като ерес (вкл. и различни еретически учения на папизма), то могат да бъдат изброени поне следните събори: от 1170, 1341, 1351, 1450, 1672, 1722, 1755, 1838, 1848, 1895 г.

Но особено авторитетен е Съборът през 879-880 г. в Константинопол, който много светци считат за Осми Вселенски и на който са присъствали представители на всички патриарси (включително и  на папа Йоан VIII), и който Събор категорично е осъдил ереста на filioque, която по-късно обаче дръзко била възприета от латинците и дори вмъкната в самия Символ на вярата.

Ето и някои други съборни определения от по-ново време:

-  Съборът през 1450 г. в Константинопол (в храма „Св. София") осъжда лъжливата уния, приета на Фераро-Флорентинския събор, както и еретическите учения на латинците.

-  Съборът от 1722 г. в Константинопол: „избягвайте лъжите... отделяйте се от нововъведенията на латинците, които не са оставили нито един догмат и тайнство на Църквата, което да не са разорили или извратили".

-  Съборът от 1838 г. в Константинопол: „За да запазим истинските чеда на Източната Църква от богохулствата на папизма..., от бездната на ересите и душетленните падения на папските заблуждения..., за да се знае колко много ние православните се различаваме от католиците, за да не се попадне в заблуждение, причинено от софизма и нововъведението на тези  душеразтленни еретици... на тези внезапно измислени и сатанински ереси" (Йоан Кармирис, цит. съч., стр. 900).

-          Съборът от 1848 г. в Константинопол също е много авторитетен, като окръжното му послание е подписано от четиримата Източни Патриарси и техните синоди. Ето и някои показателни извадки от посланието на този събор:

 „Раздел 4: От ересите, които Бог знае по какъв начин са разпространени в по-голямата част на вселената, някога това беше арианството, а сега - папизмът. И подобно на арианството, което вече напълно е изчезнало, така и папизмът, макар и до днес да е още в сила, но няма да пребъде до край, а ще премине и ще падне, и висок глас от небето ще каже за него: свален е (Откр. 12:10)!

Раздел 5: ... Поради това едната, свята, съборна и апостолска Църква, ръководейки се от светите Отци - източни и западни, както в древност възвестяваше при нашите Отци, така и днес отново възвестява съборно, че това нововъведено мнение, че уж Светият Дух изхожда от Отца и Сина, е същинска ерес, и последователите му, които и да са те, са еретици, според упоменатото съборно определение на светейшия папа Дамас; съставените от тях общности са общности еретически, и всякакво духовно богослужебно общение с тях на православните чеда на съборната Църква е беззаконно, особено по силата на 7-мо правило на III Вселенски Събор."

А що се отнася до съвременното състояние на римокатолицизма, то е още по-трагично от описаното досега, като една от причините за това са решенията на Втория Ватикански събор (1962-1965), които още повече отдалечават папството от автентичното Православие. Ако трябва с две думи да се опише накъде са тръгнали римокатолиците, то тези думи са междурелигиозно съглашателство на основата на все по-неприкрит синкретизъм.

Подробен анализ на повечето декрети, декларации и документи от Втория Ватикански събор е направен в отвореното писмо на митр. Андрей Дриинополски и митр. Серафим Пирейски към папа Франциск от 10 април 2014 г., а аз тук само ще цитирам думите на Йоанис Кармирис относно засилващото се (въпреки всичко) върховенство на папата:

„Вторият Ватикански събор не пропусна да издигне и засили още повече папската длъжност до такава степен, че някои от най-ревностните последователи на папския престол по време на събора създадоха впечатлението, че главата на Църквата вече не е Христос, а Петър и чрез него - папата".[5]

А по отношение на отстъпките към православните, „те са външни промени в политиката и проявите на Римската „църква", но не и вътрешни промени в нейното учение".[6]

---

И отново по въпроса за недействителността на еретическите тайнства, и в частност на римокатолическите.

Проф. Янакиев вече писмено твърди, че цялата Православна Църква била признавала латинските тайнства кръщение, миропомазание и свещенство, понеже  Руската църква през ΧΧ век и досега приемала римокатолиците само с покаяние, без наново да ги кръщава и миропомазва. И следва добре познатият рефрен: латинците не са еретици. Само че според тази логика, би трябвало и несторияните да не са еретици, понеже 95 правило на Шести Вселенски Събор изисква от несторияните само покаяние - Църквата нито ги кръщава, нито ги миропомазва, когато ги приема. Да, но ние твърде добре знаем за многократните анатеми и над Несторий, и над несторианството.

На практика, може би без дори да осъзнава това, професорът проповядва едно ново икуменическо учение, за което митр. Серафим Пирейски пише следното:

„За да реализира своите цели, икуменизмът създава различни теории като например лъжливите доктрини за ... църквите-сестри, богословие на кръщението, ... доктрина за превръщането на църковната икономи́я в акри́вия и в църковна догма (т.е. някои църковни практики на снизхождение, имащи временен характер и конкретна пастирска насоченост биват представяни като притежаващи неизменен догматичен характер), които учения са напълно чужди и странни за православната догматика и богословски възгледи."[7]

В тази връзка нека погледнем и някои интересни факти.

В статията си проф. Янакиев цитира извадки от книгата „Настольная книга священно-церковно служителя" на о. С. Булгаков, от която наистина се вижда, че Руската Православна Църква през XX век приема римокатолици, които се обръщат към Православието само с Покаяние, а пък римокатолическите свещеници се приемат, без да бъдат ръкополагани. От тази пастирска практика на икономия в РПЦ, проф. К. Янакиев прави погрешния извод, че цялата Църква в своето догматическо учение признава тайнствата Кръщение, Миропомазание и Свещенство, извършвани при римокатолиците. А изводът е погрешен, защото (както вече казахме и преди) Църквата отдавна е определила, че тайнствата са недействителни не само при ерес, но дори и при дълго продължаващ разкол:

„и макар началото на отстъплението да е станало чрез разкол, обаче ония, които са отстъпили от Църквата, са нямали вече в себе си благодатта на Светия Дух, защото е оскъдяло преподаването на благодатта, прекъснало се е законното приемство... така че, веднъж отхвърлени и станали миряни, те са нямали вече власт нито да кръщават, нито да ръкополагат, следователно не са могли да дават на други благодатта на Светия Дух, от която сами са отпаднали; и поради това древните заповядали, щото такива, които са идвали от тях в църквата, да бъдат отново очиствани чрез истинско църковно кръщение, понеже са били кръстени от миряни" (из първо канонично правило на св. Василий Велики, прието и одобрено от Вселенските Събори).

Ето това е догматическото учение на Църквата. А пък самата практика на приемане на еретици и разколници може да бъде и на базата на икономия (т.е. снизхождение), и затова при някои от еретиците не се изисква друго освен покаяние, защото се счита, че при самото връщане на еретика в Църквата, Божията благодат възпълва недостигащото. Както добре обяснява св. Киприян Картагенски (+ 258) дори за човек, който въобще не е кръстен:

„Какво ще стане с тези, които преди време са преминали от ерес в Църквата, без да бъдат кръстени?"

 „Бог по Своята голяма милост е силен да даде прошка и да не ги лиши от даровете на Църквата Си" (Писмо към Юбаянус, Epistolae, LXXII: 23).

Интересно е, че проф. Янакиев надълго говори за съвременната практика на РПЦ (към която по принцип той не изпитва топли чувства), но премълчава факта, че на Света Гора, както и в Гърция или България, поне в някои от епархиите, съвременната практика на приемане на римокатолици е коренно различна от тази на РПЦ и включва извършване и на св. Кръщение, или най-малкото - на св. Миропомазание. Аз лично мога да посоча и конкретни хора от западно-европейски страни, които са приети в православната Църква чрез св. Кръщение и Миропомазание. А и в самата Руска църква практиката на приемане на римокатолици значително се е променяла във времето от XV век досега, за което също има неопровержими документи. Както видяхме обаче, това не означава, че има противоречие в учението на поместните църкви относно недействителността на латинските тайнства, а че има разлика само в практическия начин (акривия или икономия), по който тя приема римокатолиците.

И сега вече още по-добре се изясняват думите на митр. Серафим Пирейски за икуменическите заблуждения, при които „някои църковни практики на снизхождение, имащи временен характер и конкретна пастирска насоченост, биват представяни като притежаващи неизменен догматичен характер".

---

 И накрая, защо Вие, г-н професоре, който иначе много държите на църковната съборност, премълчахте думите ми, с които аз точно посочих кой събор ясно и категорично отхвърля действителността на латинското кръщение и повелява римокатолиците да бъдат приемани  с Кръщение?

Това е съборът в Константинопол от 1755 г., чиито решения са подписани от трима Източни Патриарси -  Кирил Константинополски, Матей Александрийски и Партений Йерусалимски, и който отхвърля папското кръщение и като еретическо, и като извършено неправилно. Този събор е приел последното официално решение по този въпрос, въпреки разнообразната съвременна практика.

---

И съвсем накрая, ще пиша и по един сравнително личен въпрос. Но доколкото опитите за злепоставяне на личността ми имат за цел и дискредитация на учението, което защитавам, то аз ще опровергая някои неверни и обидни твърдения, на които Вие, проф. Янакиев, преднамерено давате гласност и по този начин ставате съучастник в едно неморално деяние.

И така, в горепосочената статия „Кратки канонически пояснения", още при първото споменаване на името ми, Вие веднага добавяте: „за когото твърдят, че е бил изгонен от Атон". Кой точно го твърди? Форумните анонимници ли? Те ли са Вашият висок критерий за истина?

За Ваше сведение, аз не само не съм изгонен от Атон или откъдето и да е, но и все още съм член на Зографския манастирски събор. Самото ми идване в България стана доброволно, и по напълно каноничен начин, за което говори писмо 107/29.9.2014 г., изпратено и до Негово Светейшество патр. Неофит, в което пише, че надлежно, с решение на манастирския събор (прот. 6/12.9.2014 г.), аз, брат на Зографската обител, съм изпратен в Германския манастир, метох на Зограф, за да изпълнявам тук службата на ефимерий. Можете да потърсите това писмо и при мен, и в Зографския манастир, а и в архива на Софийска митрополия.

Що се отнася до това, дали съм завършил с „тройки и четворки", както намеквате, то истината отново е малко по-различна. Всъщност съм завършил магистратура в Богословския факултет през 2011 г. с пълно отличие, като първенец на випуска, а впоследствие ми бе връчен и златен медал. Дипломата ми е серия А-2010 от СУ, номер 203164, ако желаете да я потърсите.

Това са фактите, проф. Янакиев, и за това никак не Ви прави чест, че стигате дотам да повтаряте някои форумни измислици, и дори да си съчинявате свои, само и само да опитвате да ме дискредитирате, а чрез мен - и православното учение, което аз с дълбока вяра защитавам. Но бъдете сигурен, че никакви обиди и клевети няма да ме отклонят, с Божия помощ, от избрания път.

И в заключение, искрено се моля Господ Иисус Христос да Ви насочи към Своята Истина и да Ви спаси.

Йеросхимонах Димитрий Зографски

22 юли 2016 г.,

Германски манастир „Св. Йоан Рилски",

метох на Зограф

 


[1] Деяния Вселенских Соборов. Том VII. Казань, 1908. с. 353.

[2] Св. Григорий Палама - до патриарха на Антиохия; цит. по Георгиос Мандзаридис, „За обожението на човека", Солун, 1998 г., с. 197-198.

[3] „...Изобщо заповядваме, щото единомишленици с православния и вселенски събор членове от клира по никой начин да не се подчиняват на отстъпили или отстъпващи от православието епископи" („Правила на св. Православна Църква", С., 1936 г., с. 129).

[4] Виж http://www.verapravoslavnaya.ru/?Svyatye_otcy_o_katolicizme.

[5] Йоанис Кармирис, Православие и римокатолицизъм, т. І, Атина 1964 г., стр. 25.

[6] Пак там. т. 2, Атина 1965, стр. 170.

[7] Митр. Серафим Пирейски, „Пастирско окръжно по случай Неделя на Православието", 2013 г.

Снимка: Десислава Панайотова

 





Още от "Православна мисъл":