ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » "ЗА СЪЕДИНЕНИЕТО НА ВСИЧКИ..."

"ЗА СЪЕДИНЕНИЕТО НА ВСИЧКИ..."

2016-10-25, автор: Йерод. Юстин Зографски, рубрика: Теология

4 Vselenski subor-Velika Lavra-Aton.jpg

Днес, в стремежа за обосноваване на безпочвената икуменическа идеология, често се казва, че много светии призовавали за всехристиянско обединение. Четем изказвания като: "Високопочитаемият в Православната Църква св. митрополит Филарет Московски преди повече от един век ни е призовал да се молим за съединението на всички". Това е заложено и в третото прошение от Великата ектения, което на различните езици е интерпретирано по различен начин. Оттук християните с икуменическо мислене твърдят, че ние трябва да се стремим към единство с католици и протестанти, понеже те така разбират мисълта на светията. Така икуменистите тълкуват и думите на Спасителя в Първосвещеническата Му молитва (Йоан 17:11, срв. 17:22) „да бъдат едно, както сме и Ние".

В служебника на св. Патриарх Евтимий пише така: "... и о совокуплении всехъ", което в превод означава съвкупност, община. В по-разширения смисъл на думата "совокупляти" се срещат и значенията "да съединява", "да събира", "да прибавя", "да добавя".

В по-късна редакция на църковнославянския език са се спряли на думата "соединение", която на български е преведена като "обединение". А добавката "на всички" вече дава едно много просторно поле за интерпретации, основно в две направления - на всички Църкви (поместни православни) или на всички християни. А защо не и на всички народи? Нали прошението започва с молитва "за мира на целия свят"?

Но, тъй като думата "соединение" на практика се превежда на български като "единство" (а не "обединение"), моето скромно мнение е, че в това прошение се говори за нещо точно определено и не се дава простор на тълкувания за всеки, който си мисли, че неговото мнение е най-меродавно.

Мисля, че св. Василий Велики при съставянето на Литургията се е водил от Първосвещеническата молитва на Великия Архиерей (Йоан 17) и всички разсъждения по въпроса за "единството на всички (вярващи)" трябва да се извършват в светлината на евангелските думи от тази молитва на Спасителя. А там Той поставя категорично и ясно изразено разграничение между Своите и чуждите и не прави ни най-малък намек за някакво съединение на всички, а ясно се моли за единството на апостолите помежду им така, "както сме и Ние" /Йоан 17:11/, т.е. подобно на Лицата на единосъщната и неразделна Св. Троица в единното Й засвидетелстване пред света, сътворен от Нея.

Но най-много се моли за единство на учениците Си Спасителят в 21-23 стихове на 17 глава в Евангелието на Йоан, на които ще приведа тълкуванието на проф. Лопухин.

"Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил" (21 ст.).

"Тук са указани три предмета, или три цели, към които е устремено вниманието на молещия се Христос (три пъти е употребена частицата ϊνα = да [та да]). Първата цел се заключава в просбата "да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе". Единството НА ВЯРВАЩИТЕ (!) се разбира тук, очевидно, като съгласие в техните подбуди и цели на техните духовни стремежи. Разбира се, точно такова съединение, каквото съществува между Отец и Христос, между човеците не може да има. Но във всеки случай висшето единство между Лицата на Божеството трябва винаги да се въздига в съзнанието на вярващия като идеал.

Втората цел е определена от думите: "и те да бъдат в Нас едно". Вярващите само тогава ще могат да съхранят взаимното единство, когато пребъдват в Отца и Сина; единството, което съществува между Отца и Сина, ще съдейства и за укрепването на единството между вярващите.

Третата цел е особена - "да повярва светът, че Ти си Ме пратил". Светът, терзан от егоистични стремежи, никога не би могъл и да мечтае за достигане на истинско единство в мислите и чувствата. Така че това единодушие, което той ще види в християнското общество, ще го порази и ще го приведе в удивление. И от това удивление няма да бъде далеч преходът и към вярата в Христа като Спасител, изпратен на човеците от Самия Бог. Историята на Църквата действително показва, че такива случаи е имало. По такъв начин самото единство на всички вярващи, на свой ред, трябва да послужи на делото на Божието домостроителство. Невярващите, виждайки такова тясно единство на вярващите помежду им и с Отца и Сина, ще повярват в Христа, Който е установил такова чудно единство (ср. Рим. 11:14).  {"та дано някак възбудя ревност у сродниците си по плът и спася някои от тях"}

"И славата, която Ми бе дал. Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно; Аз съм в тях, и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство, и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби" (22,23 ст.).

За да бъде единството между вярващите по-здраво, Христос вече направил Своите първи ученици причастници на Своята слава като на единороден Син на Отца, която Той имал и тук на земята. Тук може да се вид намек за дадената на апостолите сила да вършат чудеса при първото им изпращане на проповед - сила, която не им е била отнемана (ср. Мат. 10:1,5 и Лука 9:54). И сега Той не ги оставя - пребъдвайки в общение с Христа, с това те пребъдват в общение и с Отца, а по такъв начин те достигат до съвършено общение и помежду си. В резултат на това отново целият свят получава полза."

Пълното единство между Неговите последователи, което Господ Иисус Христос измолва в посочените стихове от Евангелието, предполага пълно единство на вярата, надеждата, любовта и живота в Църквата Христова. И ако съвременното икуменическо стремление не полага в основата си принципа за пълно верово единомислие между различните видове християни, то няма как горните думи на Христа да се отнасят за обединението на всички. Защото, запазвайки различията си във вярата, римокатолиците и протестантите излизат от това присъщо на истинската Христова Църква пълно единство, а в този смисъл истинско обединение е невъзможно. Дори такова обединение или „единство" да бъде декларирано, то няма да е реално, а ще бъде само една претенция без покритие, претенция без Христа. Защото Христос не е само едно име, което всеки може да си присвои, наричайки се „християнин". Иисус Христос е реална Личност, Богочовек, единствена Глава на Църквата, Чието божествено учение не може да бъде разтерзано и разкъсано на парчета в угода на всяка от християнските общности по света.

Идеята в Йоан 17:22, 23 е за единство в духа на правата вяра, в духа на Христа, а не за някакво обединение на всички в името на мира на целия свят, разбиран по човешкому. Истинско единство, а оттам и обединение на всички християни може да бъде постигнато само, ако еретиците - т.е. монофизити, римокатолици и протестанти и др. - се покаят за своите заблуди, отрекат се от тях и се завърнат в Православната Църва, както това се случва масово в САЩ напоследък. Защото Православната Църква единствена пази чистотата на Христовото учение и обладава пълно единство във вярата и в общението в Св. Дух... Изпълнявайки по този начин Христовата Първосвещеническа молитва и Христовия завет.

Допълваща редакция: д-р Десислава Панайотова, гл. редактор

 

 





Още от "Православна мисъл":