ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Апологетика » ЕВАНГЕЛИЕТО, КОЕТО ИЗМЪЧВА

ЕВАНГЕЛИЕТО, КОЕТО ИЗМЪЧВА

2016-11-17, автор: Сергей Комаров, рубрика: Апологетика

BogSlovoIcXc.JPG

Вярата започва с чутата и възприета проповед. „Вярата иде от слушане, а слушането - от слово Божие" (Рим. 10:17). Кой християнин не знае за чудотворното въздействие на евангелското благовестие? Свидетелството за Възкръсналия Иисус е способно да изцели душата, да възроди за нов живот, да разкрие същинската радост и смисъл на битието. Случва се - една-единствена евангелска фраза да преобърне мислите на 180 градуса и да положи началото на коренна промяна  на вътрешния човек.

Ала проповядването на Евангелието може също така да гори и да измъчва. Колко удивително! Словото, сгряващо с духовна топлота сърцата на милиони, се превръща за други в разтопено желязо, при съприкосновението с което остава дълбоко изгаряне. Свещеното Писание, а редом с него и самият живот дават множество подобни примери.

***

„Докога ще измъчваш душите ни? Ако си Ти Христос, кажи ни открито" (Йоан 10:24), изисквали иудеите от Иисус. В известен смисъл Богочовекът действително ги е измъчил с проповедите и чудесата Си. Той ежечасно със слово и дело утвърждавал Своето месианство, но - ето тук всъщност е проблемът! -съвсем не се вмествал в представата на евреите за Месия. Кроткият облик на Спасителя встъпвал в противоречие с образа на Мешиах, който те нарисували в своето въображение и който бил проекция на собствените им страсти: властолюбие, сребролюбие, гордост, тщеславие. Ето защо всяко Христово слово остро ги прорязвало в дълбочина, разгромявало вътрешните им идоли, посичало ги душевно. От една страна, книжниците и фарисеите са видeли удивителни чудеса, свидетелстващи за настъпването на месианската епоха. Но от друга страна, те чувствали, че Христос... не им подхожда. Ако Той е Месия, тогава твърде рязко би се наложило да променят своя живот и светоглед. Поради това колкото повече Христос явявал Своето Месианско достойнство и божественост, толкова повече нараствали ненавистта и озлоблението на еврейското духовенство.

Евангелската история си кореспондира с темата за  „ожесточаването на сърцето на фараона" в книга „Изход". Защо е казано: „Господ ожесточи сърцето на фараона" (Изх. 9:12)? Нима Бог е скрил от египетския цар истината? Разбира се, че не. Фараонът виждал същите чудеса, които виждали и всички останали, но у другите те събуждали вяра и страх, а у него - противене. Това, което спасява едни, други - ожесточава, но виновен не е Бог, а самият човек. Оказва се, че да ожесточава може и любовта, и благодатта, и чудото и словото на истината - всичко зависи от възприятието. По същия начин Христовата проповед едни спасила, а други ожесточила до такава степен, че ги довела до греха на богоубийството.

Христос изпълнил домостроителството на нашето спасение и седнал отдясно на Отца. На земята делото на Богочовека е продължила Църквата, която св. ап. Павел нарекъл „тяло Христово" (1 Кор. 12:27). Църквата станала ръце, нозе, уста на Христа. Върши Църквата дела на милосърдие, значи ръцете Иисусови подават милостиня. Върви Църквата към най-отдалечените краища на света за мисионерство - тя става нозе Иисусови. Проповядва ли Църквата - отварят се устата Иисусови. Така тези уста ще говорят на човеците истината и до края на земната история ще мъчат човечеството с истината.

Книгата „Апокалипсис" („Откровение") ни съобщава за двама свидетели, които (вж. Откр. 11:3) ще проповядват на света християнството при царуването на антихриста. Когато те бъдат убити, „жителите на земята ще се зарадват за тях и ще се развеселят; и ще си пратят дарове един другиму, понеже тия два пророка мъчиха живеещите на земята" (Откр. 11:10). Оказва се, че пътищата на истинското християнство и пътищата на света толкова ще се раздалечат, че за света християнството ще стане като трън в плътта, петно в окото, гвоздей в ботуша. То ще причинява на безбожното общество силна болка, а гибелта на апокалиптичните проповедници (съгласно много тълкувания това са Илия и Енох) ще донесе огромна радост и облекчение за обитателите на земята.

***

Евангелие, което измъчва... Всеки християнин, стига той да не крие своята вяра, се е сблъсквал с подобно въздействие на евангелския дух и слово. Например, колко рязко може да се промени тонът на беседата, ако изведнъж в разговор с невъцърковени хора споменеш за Христа, Църквата, свещениците, патриарха, тайнствата. Всяка религиозна тема, която не е подхваната на шега, е способна да породи неочаквано остра отрицателна реакция. Понякога даже и думи не са нужни. Достатъчно е човек да се прекръсти, преминавайки с автобуса покрай някой храм и лицето на спътника се изкривява от злоба. И тази ненавист съвсем не е в резултат на „разкоша на владиците", нито пък поради наличието на някакъв неправилната политика на патриарха, нито заради нарушение на симфонията в отношенията между Църквата и държавата (както обичат да обясняват в някои блогове). Естествено, никой не твърди, че у нас всичко е наред. Проблемите и грешките в земния път на Църквата са неминуеми, но ненавистта към нея идва не само заради нашите възможни грешки. По правило тази ненавист се ражда в съвсем друго измерение. Най-често в битовото отхвърляне на християнството проявява себе си онази същата древна злоба, духът на ненавист и богопротивене, за които е писал св. Иоан Богослов: „духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света" (1 Иоан. 4:3). Дух, който така осезаемо се усеща и който все по-силно действа в света.

Да, в Църквата винаги е имало недъзи: Богочовешкото тяло на Църквата по своето човечество винаги боледува. Но да сведем неприемането на Църквата само до нашата „лошотия", значи да забравим, че Евангелието не само обединява, но и разделя: Христа и Велиара, доброто и злото, Църквата  и света. Църквата никога няма да се понрави на сатаната, колкото и „добри" да станем, и ненавистта към Църквата никога няма да се прекрати. Защото враговете воюват не толкова с нас заради нашите грехове, колкото с Христос - заради Неговата святост. И все така страдат от словата Му, които продължават да звучат от устата Христова - Църквата.

Ето това ще бъде трагедия, когато Църквата изведнъж се понрави на всички. „Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас!" (срв. Лука 6:26), предупреждавал Христос. Това ще означава, че ние живеем и действаме изцяло в духа на света, а не в Светия Дух. Словото Божие никога няма да загуби задължителното си свойство: не само да обединява, но и да разделя. „Защото словото Божие е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух" (Евр. 4:12). Спасителят е предупреждавал, че все някой винаги ще слуша благовестниците, но и че те винаги ще бъдат преследвани: „Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят" (Иоан 15:20). Ако Евангелието изведнъж би обединило всички и всичко, това би означавало че Църквата се е превърнала в светска институция, проповядваща светска идеология.

***

Какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи!" (Марк 5:7), извикал към Господа гадаринският бесноват. Но нима същото това стенание не отеква с все по-голяма сила в  постхристиянската цивилизация? Светът, все повече изпълващ се с духа на антихриста, се измъчва от християнството, чувствайки неговата другост и несветскост. Словото Божие все така съгрява и изгаря, умиротворява и ожесточава. Разделението в света продължава и да ни даде Бог да се окажем на вярната страна.

Източник: pravoslavie.ru

Превод: Анжела Петрова

Редакция: Десислава Панайотова

 





Още от "Православна мисъл":