ЛЕСТВИЦА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

Проф. к.б. Тотю КОЕВ
ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Св. Йоан Дамаскин
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Апологетика » ЕВАНГЕЛИЕТО, КОЕТО ИЗМЪЧВА

ЕВАНГЕЛИЕТО, КОЕТО ИЗМЪЧВА

2016-11-17, автор: Сергей Комаров, рубрика: Апологетика

BogSlovoIcXc.JPG

Вярата започва с чутата и възприета проповед. „Вярата иде от слушане, а слушането - от слово Божие" (Рим. 10:17). Кой християнин не знае за чудотворното въздействие на евангелското благовестие? Свидетелството за Възкръсналия Иисус е способно да изцели душата, да възроди за нов живот, да разкрие същинската радост и смисъл на битието. Случва се - една-единствена евангелска фраза да преобърне мислите на 180 градуса и да положи началото на коренна промяна  на вътрешния човек.

Ала проповядването на Евангелието може също така да гори и да измъчва. Колко удивително! Словото, сгряващо с духовна топлота сърцата на милиони, се превръща за други в разтопено желязо, при съприкосновението с което остава дълбоко изгаряне. Свещеното Писание, а редом с него и самият живот дават множество подобни примери.

***

„Докога ще измъчваш душите ни? Ако си Ти Христос, кажи ни открито" (Йоан 10:24), изисквали иудеите от Иисус. В известен смисъл Богочовекът действително ги е измъчил с проповедите и чудесата Си. Той ежечасно със слово и дело утвърждавал Своето месианство, но - ето тук всъщност е проблемът! -съвсем не се вмествал в представата на евреите за Месия. Кроткият облик на Спасителя встъпвал в противоречие с образа на Мешиах, който те нарисували в своето въображение и който бил проекция на собствените им страсти: властолюбие, сребролюбие, гордост, тщеславие. Ето защо всяко Христово слово остро ги прорязвало в дълбочина, разгромявало вътрешните им идоли, посичало ги душевно. От една страна, книжниците и фарисеите са видeли удивителни чудеса, свидетелстващи за настъпването на месианската епоха. Но от друга страна, те чувствали, че Христос... не им подхожда. Ако Той е Месия, тогава твърде рязко би се наложило да променят своя живот и светоглед. Поради това колкото повече Христос явявал Своето Месианско достойнство и божественост, толкова повече нараствали ненавистта и озлоблението на еврейското духовенство.

Евангелската история си кореспондира с темата за  „ожесточаването на сърцето на фараона" в книга „Изход". Защо е казано: „Господ ожесточи сърцето на фараона" (Изх. 9:12)? Нима Бог е скрил от египетския цар истината? Разбира се, че не. Фараонът виждал същите чудеса, които виждали и всички останали, но у другите те събуждали вяра и страх, а у него - противене. Това, което спасява едни, други - ожесточава, но виновен не е Бог, а самият човек. Оказва се, че да ожесточава може и любовта, и благодатта, и чудото и словото на истината - всичко зависи от възприятието. По същия начин Христовата проповед едни спасила, а други ожесточила до такава степен, че ги довела до греха на богоубийството.

Христос изпълнил домостроителството на нашето спасение и седнал отдясно на Отца. На земята делото на Богочовека е продължила Църквата, която св. ап. Павел нарекъл „тяло Христово" (1 Кор. 12:27). Църквата станала ръце, нозе, уста на Христа. Върши Църквата дела на милосърдие, значи ръцете Иисусови подават милостиня. Върви Църквата към най-отдалечените краища на света за мисионерство - тя става нозе Иисусови. Проповядва ли Църквата - отварят се устата Иисусови. Така тези уста ще говорят на човеците истината и до края на земната история ще мъчат човечеството с истината.

Книгата „Апокалипсис" („Откровение") ни съобщава за двама свидетели, които (вж. Откр. 11:3) ще проповядват на света християнството при царуването на антихриста. Когато те бъдат убити, „жителите на земята ще се зарадват за тях и ще се развеселят; и ще си пратят дарове един другиму, понеже тия два пророка мъчиха живеещите на земята" (Откр. 11:10). Оказва се, че пътищата на истинското християнство и пътищата на света толкова ще се раздалечат, че за света християнството ще стане като трън в плътта, петно в окото, гвоздей в ботуша. То ще причинява на безбожното общество силна болка, а гибелта на апокалиптичните проповедници (съгласно много тълкувания това са Илия и Енох) ще донесе огромна радост и облекчение за обитателите на земята.

***

Евангелие, което измъчва... Всеки християнин, стига той да не крие своята вяра, се е сблъсквал с подобно въздействие на евангелския дух и слово. Например, колко рязко може да се промени тонът на беседата, ако изведнъж в разговор с невъцърковени хора споменеш за Христа, Църквата, свещениците, патриарха, тайнствата. Всяка религиозна тема, която не е подхваната на шега, е способна да породи неочаквано остра отрицателна реакция. Понякога даже и думи не са нужни. Достатъчно е човек да се прекръсти, преминавайки с автобуса покрай някой храм и лицето на спътника се изкривява от злоба. И тази ненавист съвсем не е в резултат на „разкоша на владиците", нито пък поради наличието на някакъв неправилната политика на патриарха, нито заради нарушение на симфонията в отношенията между Църквата и държавата (както обичат да обясняват в някои блогове). Естествено, никой не твърди, че у нас всичко е наред. Проблемите и грешките в земния път на Църквата са неминуеми, но ненавистта към нея идва не само заради нашите възможни грешки. По правило тази ненавист се ражда в съвсем друго измерение. Най-често в битовото отхвърляне на християнството проявява себе си онази същата древна злоба, духът на ненавист и богопротивене, за които е писал св. Иоан Богослов: „духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света" (1 Иоан. 4:3). Дух, който така осезаемо се усеща и който все по-силно действа в света.

Да, в Църквата винаги е имало недъзи: Богочовешкото тяло на Църквата по своето човечество винаги боледува. Но да сведем неприемането на Църквата само до нашата „лошотия", значи да забравим, че Евангелието не само обединява, но и разделя: Христа и Велиара, доброто и злото, Църквата  и света. Църквата никога няма да се понрави на сатаната, колкото и „добри" да станем, и ненавистта към Църквата никога няма да се прекрати. Защото враговете воюват не толкова с нас заради нашите грехове, колкото с Христос - заради Неговата святост. И все така страдат от словата Му, които продължават да звучат от устата Христова - Църквата.

Ето това ще бъде трагедия, когато Църквата изведнъж се понрави на всички. „Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас!" (срв. Лука 6:26), предупреждавал Христос. Това ще означава, че ние живеем и действаме изцяло в духа на света, а не в Светия Дух. Словото Божие никога няма да загуби задължителното си свойство: не само да обединява, но и да разделя. „Защото словото Божие е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух" (Евр. 4:12). Спасителят е предупреждавал, че все някой винаги ще слуша благовестниците, но и че те винаги ще бъдат преследвани: „Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят" (Иоан 15:20). Ако Евангелието изведнъж би обединило всички и всичко, това би означавало че Църквата се е превърнала в светска институция, проповядваща светска идеология.

***

Какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи!" (Марк 5:7), извикал към Господа гадаринският бесноват. Но нима същото това стенание не отеква с все по-голяма сила в  постхристиянската цивилизация? Светът, все повече изпълващ се с духа на антихриста, се измъчва от християнството, чувствайки неговата другост и несветскост. Словото Божие все така съгрява и изгаря, умиротворява и ожесточава. Разделението в света продължава и да ни даде Бог да се окажем на вярната страна.

Източник: pravoslavie.ru

Превод: Анжела Петрова

Редакция: Десислава Панайотова

 





Още от "Православна мисъл":