ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Апологетика » ФУНДАМЕНТАЛИСТКИ ЛИБЕРАЛИЗЪМ

ФУНДАМЕНТАЛИСТКИ ЛИБЕРАЛИЗЪМ

2016-12-31, автор: Смилен Янакиев, рубрика: Апологетика

Vulk v ovcha koja.jpg

Словосъчетанието "православен фундаментализъм", освен, че е кухо, без аналог в действителността, е и подвеждащо. То ни води до това да поставяме Православието в една мисловна плоскост с исляма ("ислямски фундаментализъм"), протестантсвото ("протестантски фундаментализъм"), политиката ("ляв и десен фундаментализъм"), финансите ("монетарен фундаментализъм") и др. под.

Православието не е една от "сферите на обществения живот", макар да влияе върху тях. То не е система от идеи (идеология), макар да създава идеи. Не е общество или човешка общност, макар да включва в себе си такава. Не е част от културата, макар да създава култура.

Православието е Църквата, която е Богочовешка, земно-небесна, йерархична и евхаристийна. Тя е една, света, съборна и апостолска. Тя е поставена върху основата (фундамента), който е Христос. Тя е Тяло, чийто Глава е Христос.

***

Дори като техническо понятие, съчетанието "православен фундаментализъм" не е полезно, защото не описва реалност вътре в Църквата, нито реалност вън от Църквата, а реалност, която не е нито вътре, нито вън, а никъде. Понятие с празен обем. Просто защото това понятие няма отношение към Църквата, а само към човешките отношения като само човешки, а не като Богочовешки.

***

1) "Православният фундаментализъм" е измайсторен като термин за извънцърковни нужди.

2) Често пъти този термин се ползва от църковни люде с нецърковни (несъборни) цели и интереси.

3) Употребата му значи съгласие с това, че има такава реалност, която понятието обозначава. А има ли такава реалност? Или това е оксиморон или метафора? Или друга литературна фигура. Но тогава нещата стават още по-фиктивни/фикционални.

4) "Фундаментализмът" е толкова неопределен, че съчетан с думата "православен", неизбежно пренася своята неопределеност и върху понятието "православие",  което е точно определено. Следователно, целта му не е да направи нещо неопределено по-определено, а да направи определеното - неопределено (сир. води към понятийна ентропия). Което обикновено се нарича заблуда.

5) Кого ползва това понятие? Тези, които мислят за Църквата като за само земна и само човешка. И, които водят (често пъти скрита) борба с някакъв вид инакомислие, а защо не със самото правомислие, със самото Православие.

6) "Православният фундаментализъм" е изначално небогословско понятие. Това е социология, психология, политология и каквата щете друга 'логия', но не и теология. Просто защото не отговаря на най-фундаменталното, най-основното. "Главата на ъгъла", основният камък за препъване на мнозина, е Христос. Тези 'мнозина' са обобщени в Евангелието като иудеи от една страна и елини - от друга. Тук далечен аналог на "фундаментализма" е фарисейството. Но защо ни е тогава нова дума, ако имаме стара дума. Щом имаме "фарисеи", защо ни са "фундаменталисти"?

Източник: predanie.bg

 





Още от "Православна мисъл":