ЛЕСТВИЦА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

Проф. к.б. Тотю КОЕВ
ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Св. Йоан Дамаскин
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ПОУЧЕНИЕ В НЕДЕЛЯТА НА ВЗАИМНОТО ОПРОЩЕНИЕ

ПОУЧЕНИЕ В НЕДЕЛЯТА НА ВЗАИМНОТО ОПРОЩЕНИЕ

2017-02-26, автор: Архим. Йоан Крестянкин, рубрика: Теология

Arhim.IoanKrestiankin cr.jpg

В името на Отца и Сина, и Светия Дух.

Слава на Тебе, Господи! Ето, че отново се сподобихме да доживеем до светия Пост; и ето, че ни се дава време да се освободим от отровите на греховния живот; отново виждаме готовността на Господа да ни приеме в отеческите обятия на опрощението. 

Вече три седмици ние молитвено въздигаме глас към Господа: «Покаяния отверзи мне двери, Жизнодавче»! („Отвори ни дверите на покаянието, Жизнодавче!")

И така, дойдоха отново тези спасителни дни. Стоим в преддверието на светия Велик пост - стадион за нашето покаяние и за милосърдието от страна на Господа към нас, каещите се грешници. Да пристъпим, възлюбени, с дръзновение и да се изправим с желание на този стадион на спасението. Във великите и спасителни дни на поста - чрез специално предвидените молитви, въздържанието от храна, тайнството покаяние - Спасителят Господ е отново готов да ни извади от бездната на греха и да направи от нас нова твар. А светата Църква - майката наша, в качеството си на мъдра наставница постепенно ни подготвя за подвига на поста чрез умилителни песнопения и чрез четене на църковни молитвословия, превеждайки ни от месо и риба към сирене, а от сирене - към растителна храна, като ни ободряваше с примери от евангелските четения и светителските жития. Почти от първите дни на настъпилата година ние слушаме призива на Кръстителя Господен Йоан: „Покайте се, защото се приближи царството небесно" (Мат. 3:2), а непосредствено след това дойде и проповедта на Самия Спасител за същото това покаяние... В Притчата за митаря и фарисея ние чухме как трябва да се молим, за да се вслуша Господ в нашите молитви. В разказа за блудния син пред нас бе изобразен пример за неизчерпаемото милосърдие Божие към каещия се грешник. В евангелския текст за Страшния съд ние научихме какво ни очаква след смъртта и как трябва да живеем тук, на земята, тъй щото възкресението във вечността да не дойде със закъснял вик и мъчително страдание. А в днешния текст от Евангелието нам бе указан най-краткият път към спасението: „Прощавайте, и простени ще бъдете" (Лука 6:37). Всяка следваща година Църквата ни припомня целия този премъдър и спасителен порядък в развитието на живота. Защо, възлюбени, мнозина от нас нерядко остават глухи за тези ясни и открити спасителни истини? Изглежда причината е в това, че ние недостатъчно дълбоко разбираме и не поемаме със сърцето си онова, което изисква от нас и което ни дава, а и обещава постът.

Какво изисква? - Постът изисква от нас покаяние и изправление на живота. Какво ни дава? - Всеопрощение и възвръщане на всички милости Божии. Какво ни обещава? - Радост в Духа Светаго тук и блаженство там, във вечността.

Само да възприемем всичко това не единствено с хладен ум, но с живо горещо сърце, и всичко в живота ни ще оживее. Ще се оживим и ние самите, проявявайки своята ревност за живо общение с живия Бог. И постът ще бъде пътеката, която ще ни поведе към непознавано допреди това блаженство. А скърбите и ограниченията, които ни предстоят, това не са препятствия за спасението, но самият спасителен път, заповядан ни от Христос. Ала преди да пристъпим към дните на светата Четиридесетница, преди да застанем пред лицето Божие с покаяние за своите прегрешения, ние трябва да възкресим в сърцата си спасителния закон: „Прощавайте, и простени ще бъдете". Това е условието, без което ние прошка не можем да получим. „Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви" (Мат. 6:14-15). Да се отнесем, възлюбени, с подобаващо внимание към тези слова, да вникнем в смисъла им, да дадем на съгрешилите против нас прошка, но да го направим не само с езика си, а да освободим сърцето си от теготата и тъмнината на обидата, подозрението, които прорастват като непробиваема стена между нас и Бога. Сърцето трябва да изрече пълно и безусловно опрощение не само към тези, които са ни оскърбили, но и към всички, които ни ненавиждат, осъждат, клеветят, на всички, абсолютно всички, които ни причиняват всяко зло. Трябва да се изпълним с мисълта, че всичко това Господ допуска в живота ни за наше духовно възрастване, като средство за изпитване на силите ни, за усъвършенстване и изправление. А днес всеопрощаващата Божия Любов очаква всички ни - простени и прощаващи, обиждани и обиждащи, - за да може да покрие с милост всички Свои чеда, така щото те да почувстват полъха на Царството Небесно вътре в себе си.   

Изглежда способът за спасение е така прост и достъпен. И той зависи изцяло от нас самите. Укроти размирното си сърце, премини от размирни чувства към състрадание, съчувствие и любов, вържи своята самодостатъчност и самолюбие, и това е всичко. Ти си спасен!

Неделята на всеопрощението - това е велик, небесен Божий ден. Светата Църква е установила в този ден да извършваме традиционното правило по взаимно опрощение на прегрешенията. И ако можехме всички ние с цялото си сърце да изпълним това наше дело, то в днешния ден човешките християнски общности наистина биха се превърнали в нещо райско, а земята би се съединила с небето. Срещата между любовта Божия и любовта човешка би родила такава пасхална радост в преддверието на подвига на поста, че тя би се превърнала в източника на сила за целия постнически труд.

Но умеем ли да прощаваме? Способни ли сме действително да даваме прошка? Виждаме ли своите немощи и прегрешения против ближните, че да можем искрено да произнасяме словата „прости на мене грешния"? На тези въпроси ние всички, без изключение, сме длъжни да си дадем отговор сами пред себе си.

Защото, ако - според словата на ап. Иаков - „в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината: това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска; защото, дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо. А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна. Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците" (Иак. 3:14-18).

Всички ние се нуждаем от опрощение, от милостта Божия. За да не бъде напразен нашият постнически труд и подвиг, днес всички ние трябва да осъзнаем, че дареното от нас може да бъде отхвърлено от Бога по една-единствена причина: ако не сме изпълнили призива за любов, не сме се помирили, не сме простили с цялото си сърце. Нека за пореден път ви припомня какво наставление ни е дал Сам Спасителят: „И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си" (Мат. 5:23-24). Да простиш обидите! Но откъде всъщност се пораждат тези обиди? Корените на всички наши небратски отношения - разпри, вражди, озлобление - се крият в нашето самолюбиво сърце. Егоизмът подхранва гордост и завист... От тях прорастват всички следващи страсти. Борбата с тях не е лека, но е потребна, иначе нашето спасение е невъзможно. „Защото, дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо" (Иак. 3:16), напомня ни апостол Иаков. Възлюбени! Настъпи благоприятното време, дойде денят на спасението. Днес е пролетта на душите! Да покажем оттук насетне ревност за спасение, за очищение на сърцето. Божествената благодат очаква нашата добра воля, за да помогне на нас, слабите и немощните. Да възжелаем спасението, да отвърнем на Божествената любов и на призива да бъдем угодни Богу със самите дела на живота си. Да положим ревностен труд да съхраним в паметта на сърцето си делата и плодовете на нашето падение, водещо към вечната смърт.  

Паднали сме с вкусването на забранения плод - да подтикнем себе си да станем чрез заповядания пост; паднали сме в самомнение - да се вдигнем чрез кротост и самоунижение; отпаднали сме от Бога поради неразкаяност - да се върнем към Него чрез сълзите на съкрушението; погиваме заради безгрижност и забвение за Бога - да оживеем чрез грижа за спасението и страх Божи.

Да се потрудим, за да се освободим от всички онези мрежи, в които нас живи ни улавя сатаната във волята си, разлъчвайки ни от Бога. Да се вслушаме в гласа Божий чрез апостола, който ни събужда от смъртния сън: „Понеже знаете времето, именно, че е настъпил часът да се събудим вече от сън.... Нощта се превали, а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината" (Рим. 13:11-12). „Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!" (2 Кор. 6:2).

„Стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос" (Еф. 5:14). Амин.

Превод: Анжела Петрова

Редакция: Десислава Панайотова

Източник: https://azbyka.ru

 

 

 





Още от "Православна мисъл":