ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Биоетика » НУЖДАТА ОТ МАЙЧИНСТВО

НУЖДАТА ОТ МАЙЧИНСТВО

2010-03-26, автор: Св. Синод на Гръцката ПЦ, рубрика: Биоетика

 

Shirshaia_nebes.JPG1. Желанието за придобиване на дете е естествено и свещено. В него Църквата разпознава Божия промислителен план за сътворяването на човека, който да стане участник в Неговото блаженство. Както казва св. Йоан Дамаскин: "Тъй като благият и преблаг Бог не се задоволява със съзерцанието на Самия Себе Си, но от Своята преизобилна благост благоволява да произлезе всяко нещо, ползващо се от Неговите благодеяния и причастно на Неговата благост, Той привежда от несъществувание в битие и създава всичко, видимо и невидимо, както и самия човек, състоящ се от видимо и невидимо" (За сътворението, Точно изложение на православната вяра, ЕПЕ 1,142).

2. Анатомията, физиологията, периодичното месечно напомняне на пола за себе си, хормоналното равновесие, сходната при всички психология на женския пол са цялостно ориентирани към майчинството. В бременността жената изживява и изявява във висша степен спецификата на своя пол и природа. Основната дейност на женското тяло, към която е устремено и цялото женско същество, е възпроизводителната. Жената съществува анатомично, физиологично и сантиментално устроена за ембриона, бременността и детеродието.

3. Еквивалентна на нуждата от майчинство е и нуждата от бащинство. По тази причина Църквата признава, че стерилитетът и безплодието биха могли да се превърнат в непоносим кръст, често провокиращ силни душевни смущения, големи социални затруднения, а понякога и непреодолими проблеми в хармоничното съжителство на съпрузите. Стерилитетът обаче, извън характеристиката му на биологичен недостатък, е проявление на Божията воля или дори е благословение под формата на изпитание.

4. Нещо повече, тъй като Църквата признава у всеки човек не само неговата природна специфика (биологична, психологична и т.н.), но преди всичко неограничените му духовни възможности, тя определено застава срещу схващането, че безплодието е вид инвалидност или последица от нелечима слабост в социален аспект. И много често семейните двойки, които имат затруднения в придобиването на деца, притежават ясна духовна ориентация и са изключително продуктивни в много други сфери на обществения и духовния живот.

5. Църквата, като има предвид съвременното развитие на науката и технологията, разбира, че за всеки човек много от желанията му, които до вчера са били само мечта, днес се явяват като основателна надежда. Този факт тя посреща с особена радост и ентусиазъм. В същото време обаче, тя забелязва, че технологичният прогрес често трансформира желанията на човека в нужди и така прави борбата за духовна свобода още по-тежка.

 6. Последица именно на тази тенденция е парадоксът, че докато, от една страна, в нашето съвремие желанието за детеродие на продуктивните родители е опасно намаляло, то от друга, нуждата за придобиване на наследник от бездетните родители става напоследък психологически и социален императив. Проблемът придобива още по-голяма изостреност в затворените общества, където общественият натиск само влошава ситуацията.

Безплодието обаче представлява понякога онази природна клапа, чрез която се предпазват от свръхобременяване хора, които трудно биха могли да поемат тежестта на детеродието. Често, когато такива хора упорстват в желанието си и придобиват деца, те се сблъскват с неразрешими проблеми.

7. Същностен би бил приносът на Църквата и на нейните пастири в отхвърлянето на болните разбирания и на несправедливия обществен натиск. Същевременно, те биха могли да допринесат за осъзнаването на това: при все че раждането на едно дете е благословение ­ и то голямо, безплодието обаче нито омаловажава съпрузите като личности, нито уврежда личната им връзка, нито разрушава брака.

8. Настойчивостта, както и усилието по всякакъв начин да се преодолее стерилитетът, съдържа опасността да превърне естественото и свещено желание за детеродие в непреклонна воля, която да противоборства на самата воля Божия. Всеки опит за терапия на стерилитета би следвало да предполага и възможността за смирено приемане на евентуалния неуспех.

9. Началото на всеки човек като образ Божий произхожда, разбира се, по силата на човешката воля, но освен нея ­ и по волята Божия. Съвременната технология е голямо Божие благословение към човека, когато тя се използва с разум и с почит, но същевременно тя предоставя на човека и възможността да се противопоставя на Божията воля, както тя е изразена в природните Му закони. И онова, което Бог желае да даде, човекът може да не приема, а да настоява за това, което Бог му отказва.

10. Всеки нов раждащ се човек идва на този свят не за да разкраси живота на родителите си, не за да добави още към тяхното земно имущество, нито за да бъде тяхна биологична и психологична проекция, а за да бъде Божий човек във вечния живот. Той е дар на любовта и доверието Божие към родителите; идва първом като Божие утешение, като израз на Божията снизхождаща и всеобемаща любов, после, за да живее в истина той самият и накрая, за да задоволи сантиментално или социално своите родители.

11. По тези причини зачатието на всеки човек трябва да е потвърждение на съгласуваността на човешката воля с  Божията, а не да е изключителен резултат на човешкия избор и решение. С други думи, то трябва да е плод на смиреното и свободно подчинение на волята на родителите на волята Божия. Най-великият дар Божий към човека е свободната воля, но личната човешка воля е и най-огромната му заплаха.

 

Из "Православно становище относно асистираната репродукция"

Специална комисия по биоетика на Св. Синод на ГПЦ

Превод от гръцки: Владимир ПЕТРОВ, Анула ХРИСТОВА

 





Още от "Православна мисъл":