ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Образование » ИНТЕРВЮ с Варненския и Великопреславски митр. Йоан за закриването на катедра

ИНТЕРВЮ с Варненския и Великопреславски митр. Йоан за закриването на катедра

2017-03-31, автор: Варненски и Великопреславски митр. Йоан, рубрика: Образование

Varnenski i Velikopr.mitr.Ioan.jpg

По повод закриването на катедра "Теология" и преместването й към Историческия факултет на ШУ "Епископ Константин Преславски", се появиха различни коментари, някои от които клеветнически и злободневни.

По-долу може да прочетете мнението на Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан по повод създалата се ситуация.

- Ваше Високопреосвещенство, оказали ли сте влияние по някакъв начин върху катедра „Теология"? И каква е създалата се ситуация около кандидатурата, която сте предложил?

- В Църквата всички са ученици, и то до края на живота си. Всъщност светата Литургия най-добре ни показва и доказва, че в Църквата съществува само един Учител - Господ Иисус Христос. Всички останали, независимо дали се учат, или учат другите, са ученици, и то през целия си живот и до последния си жизнен дъх. Затова никой не е достатъчно „учен", за да може да бъде само учител. Успехът на неговото учителство зависи на първо място от това, доколко има развит дух и жар за учене, и в този смисъл, ние пристъпваме към тема, която е важна за богословското образование и за един факултет или една теологична специалност на Шуменския университет. И тук бихме казали, че доста години от нейното създаване, вече 25 години, се потрудиха много бележити учени-богослови, но в последните години се стигна до тази малцинственост на учените-богослови, които в края на краищата стигнаха до там да търсят виновния за закриването на тази теологическа специалност. В края на краищата тя няма да бъде закрита, а ще премине към историческия факултет към университета. Причините за това са различни, но във всеки случай, тези причини никога не са се коренили във Варненския и Великопреславски митрополит, който през всички години, независимо кой е бил митрополитът, се е стараел да има добри отношения с университета, както и с тази специалност. Друг е въпросът, че тези, които виждат нещата по друг начин, лишават един митрополит от възможността да изрази мнението си... Или ако го изрази, се счита, че това е намеса във вътрешните дела на Шуменския университет.

Шуменският университет се управлява от неговия ректор и от ректорското ръководство, само тези хора могат да определят едно или друго действие. А Варненският митрополит, който е и Великопреславски, когато бъде запитан за едно или друго, има право да изрази не само мнението си, но и да го отстоява. В тази връзка и в този аспект това, което сме сторили, ние сме го направили по съвест.

Учудващо е, че проф. Ваташки е споделил тези думи, но всъщност - нищо ново под слънцето. Той е верен на себе си и ярко свидетелства за самия себе си, както винаги. Професор Ваташки е човек, който трудно вижда себе си, той вижда само грешките на другите. Той не иска да познае себе си, защото това е по-трудното. Та, когато аз съм предложил една кандидатура, съм го сторил, първо - защото съм имал основания, и второ - защото като митрополит на Варненската и Великопреславска епархия имам пълното право да дам своето мнение по отношение на някои от кандидатите и да предложа такъв, особено когато е поискано моето мнение.

Така че аз не виждам да съм оказал натиск, нито да съм се намесил в делата на Шуменския университет, защото, убеден съм, че една или друга кандидатура, от когото и да е предложена тя, се утвърждава, приема или не се приема единствено и само от ректорското ръководство на Шуменския университет, в лицето на господин ректора. Решението за едно и друго е изцяло в ръководството на университета. Аз съм си позволил да предложа едно лице - отец Теодор Стойчев, който е специалист по Нов Завет и преподавател с докторска дисертация в тази област. Считам, че е добре и дори прекрасно, ако студентите имат преподавател, който е специалист в областта, и е духовно лице. За огромно съжаление, ние виждаме, че поради малкото преподаватели в теологичната специалност на Шуменския университет, мнозина от тях преподават по много дисциплини, а човек не може да бъде специалист по всичко. Така че в този фундамент, който е основа на православното богословие, а именно Свещеното Писание на Новия Завет, ние предложихме един достоен човек и в това не виждам нищо лошо. А този, който вижда натиск или някакво вмешателство, си е негов проблем. Това не е мой проблем.

- Според група богослови се води политика от страна на Светия Синод в дискредитиране на богословската специалност и висшето богословско образование. Светият Синод води ли политика в ущърб на богословието?

- Вижте, Светият Синод няма как да е против богословските школи у нас, нито пък да не подкрепи своите си богослови. Безспорно е, че в средите на богословите има хора, някои от които, разбира се, имат задълбочен поглед върху Св. Синод, но други - не, и си позволяват години наред да говорят против Светия Синод и ръководството на Светата Църква. Безспорно, че подобни действия, подобно проявление на някои преподаватели, едва ли предизвиква радост сред синодалните архиереи. По-скоро това е едно действие, което беше от по-напред в разсъжденията в Св. Синод, че определени хора имат своето непоправимо, да кажем недостойно поведение, погледнато спрямо Църквата и спрямо Св. Синод. Някои от богословите си помислиха, че са напълно свободни, а и имат високата изключителна гордост да си мислят, че могат да кажат всичко, когато си искат и каквото си искат. И те го правят. Но няма тогава защо да изискват от Св. Синод подкрепа... Тогава, когато виждат и знаят много добре какво са казали някои от тях, какво са направили и какво правят.

Няма как да не кажем и за някои лекции пред студентите от страна на преподаватели. Това, че тези лекции всъщност представляват един изцяло превърнат в осъждане диалог, при който се осъжда един или друг архиерей от Св. Синод. Но кога ще видят себе си, аз не знам... Ако не беше Светата Църква и ако не беше Светият Синод, какво щяха да са самите те? Нали и те са чеда на Църквата? Ние не сме против православното богословие, никога против богословието - това е абсурд и да се говори. Но гордостта е в основата на всички тези отношения, които довеждат до не общуване. Гордост има в осъждането и критикуването на ръководството на Светата Църква. Това е една егоистична постъпка, едно чувство, което израства у някои богослови и те намират упованието си в критика на Светата ни Църква.

В края на краищата те можеха да насочат своите сили да понапишат нещо сериозно, да оформят своите лекционни курсове, които да текат нормално, да имат една много по-задълбочена богословска мисъл и до голяма степен да допринесат със своето писателско богословско творчество. На някои хора обаче това не им се удава особено и те намират лесния начин - да критикуват. Да критикуват, да сипят само и само критики и безкрайни, безсмислени разговори и безкрайно войнстващо, посредствено мнение. Това не може да се каже за всички, но...

Трябва да кажем и това, че българските богослови, ако си спомнят периода на 1989-1990 г. и малко след това, могат да се сетят за прекрасния ентусиазъм и голямата възродителна вълна на Светото Православие, когато ректор на Богословския факултет, тогава академия, беше Негово Светейшество патриарх Неофит, в битността си като Левкийски епископ. Тогава имаше толкова много присъстващи на богослужението в Богословския параклис, че опашката беше отвън на факултета. Двадесет-тридесет години по-късно ние имаме една друга действителност. Една действителност, когато се върна Богословският факултет към Софийския университет, разбира се, с цялото структуриране и възможност да се оформят програми, след като се съобразят с деканското ръководство. Това е добре, това е една практика, която през 1923 г. е била. Но това доведе до една секуларизация, до едно отсъствие от богослужение, до една разпуснатост на някои преподаватели, включително и това да подкрепят разкола в Църквата тогава. Така че винаги е имало хора, които в една или друга степен не са били най-изрядните и не са били най-добрият пример за студентите. Но от друга страна обаче - тези, които са били наши преподаватели, ние ги уважаваме.

Но тези, сегашните млади богослови, които стават авторитетни, те са точно учащи се в този период на деветдесетте и след деветдесетте години, следователно, тази приемственост, която я имаше, трябва да бъде запомнена добре и съответно деканите на богословските факултети да бъдат със своята отговорност, да бъдат със своята мисия в Църквата и пред богословските среди.

Не е нужно да създаваме пропаст между клира и богословските научни кръгове, в някои от богословските факултети. Напротив, ние искаме тази пропаст, това разделение да унищожим. Да седнем на една маса и да говорим безспорно и ясно какво можем да си помогнем в образованието и във възпитанието на младите ни хора, защото се стигна дотам, повярвайте ми, че някои православни богослови, които иначе се възползват от всичко в Църквата, стигнаха до мисълта да кажат, че православните богословски факултети не са православни.

Подобни мисли и подобни действия, подобно публикуване на критики, досиета и всякакви други тематики, което до голяма степен е смешно, но е жалко да се говори само за това. На някои хора им дава крила, дава им сили, те нищо друго сериозно не направиха освен да се занимават с това кой какво е направил и кой къде се е изказал, и кой кого е оклеветил. В това ако се намира упование и надежда за бъдещото ни богословие, то по-хубаво, да ви кажа честно, да няма подобно нещо. Това е безобразие, това е обърната ценностна система, това е обратна скаченост на всички неща и ние такова нещо няма как да приемем. Това е изопачаване на смисъла и действията на един православен богослов, който се превръща в един непрестанен хулител, търсещ единствено и само вината на своите ближни в Църквата. А той къде определя мястото си в тази Църква? Той има ли свое място в Църквата? Намира ли го?

Ето го парадокса - отдалечаването от Христос, създаването на един егоизъм, но ние не бива да ставаме представители на егоизма на съвременното българско общество. Тази съвременна култура на егоизма е обсебила много хора и в края на краищата това е едно печално и тъжно състояние.

В дните на Великия пост, които са най-благоприятни за покаяние и изповед на нашата греховност, призовавам всички да бъдем по-смирени. Това е призив към нас, скришното да разкрием от душите си, призив, който отправя към нас св. Андрей Критски. В тези дни погледът ни да бъде обърнат към нашата вътрешна духовност, да имаме строгост към себе си, а снизходителност към нашите близки. И друго, ще ми се да попитам проф. Ваташки - с какви очи, с каква съвест и с какво сърце извървява пътя към светата Чаша във времето на Великия пост? И друго, с какъв ум предложи доц. д-р Анна Маринова, която в момента принадлежи към "Методистката църква" в България, да заеме катедрата по Стар Завет, за да преподава на православните ни студенти? На тези въпроси ние имаме отговор... Това е със загриженост.

 





Още от "Православна мисъл":