ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Агиология и патрология » ПОКРОВИТЕЛЯТ НА ПОКРОВИТЕЛЯ (за връзката между св. Йоан Богослов и св. Йоан Рилски)

ПОКРОВИТЕЛЯТ НА ПОКРОВИТЕЛЯ (за връзката между св. Йоан Богослов и св. Йоан Рилски)

2017-06-30, автор: Ставр. ик. Павел Гърбов, рубрика: Агиология и патрология

SvIoanBogoslov i svIoanR 13 cr.jpg

Св. Йоан Рилски и св. Йоан Богослов - фрагмент от иконата в трапезарията на Рилския монастир

Когато през четвърти век светите отци аргументирали православното разбиране, че на Сина Божий подобава същата чест, както и на Отца, те посочвали и познатия на всички в онова време пример - че така правят и царете, поставящи на трон до себе си своите първородни синове и изискващи на тях да се въздава същата почит, както и на самия автократор. Възвеличаването на потенциалния престолонаследник без съмнение е свързано и с идеята, че ако бащата е достоен за почитание, то такива са и произлезлите от него деца. На практика, обаче - както сочи историята - това не винаги е така.

В много по-голяма степен е вярна обратната връзка - че преуспелият в нещо човек дължи в немалка степен постиженията си и на отгледалите го и възпитали родители, учители, настойници... Затова и когато светът прослави поредната знаменита личност, винаги се забелязва интерес и към тези, под чието „крило" и наставления тя е достигнала своята знаменитост.

Но въпреки всеобщността и обичайността на това явление, и въпреки великата слава, с която се е удостоил всебългарският покровител - преподобни Йоан Рилски Чудотворец - е малко странно, че и досега не е проявяван забележим интерес към обстоятелството, че за негов небесен покровител „му бе изпратен от Бога...", както пише Рилският йеромонах Даниил, „...великият апостол Йоан Богослов".1

SvIoanBogoslov i svIoanR 1.JPG

Параклисът „Св. Йоан Богослов" в Рилския монастир

Затова настоящата работа си поставя задачата да разкрие, доколкото изворите позволяват, тяхната духовна връзка, която освен че ни дава още една причина да чувстваме св. евангелист Йоан по-близък - като покровител на покровителя ни, но и добавя още един щрих към иначе трудноизследимия мистичен план от подвига на Рилския отшелник.

SvIoanBogoslov i svIoanR 2.JPG

Параклисът „Св. Йоан Богослов" в Рилския монастир

Откъде знаем, че светият Богослов Йоан е бил небесният застъпник на преподобния Йоан? Във всеки случай не от самия св. Йоан Рилски. Както е известно, лично от него имаме: от древността - само Завета му; а от съвременността - онова, което е казал при явяванията си в своите чудеса. Така че главни и най-преки свидетелства за покровителя на покровителя ни дава църковното предание - чрез агиографията и иконографията. Ще отбележим и две косвени указания за връзката между св. Йоан Богослов и св. Йоан Рилски, а накрая - като последно по време, но също първостепенно по значение - едно доказателство от мистичния опит на вече прославения в лика на светиите светител Серафим Софийски Чудотворец.

Най-ранното сведение за връзката между апостола и преподобния намираме в т.нар. „Безименно" или „Народно" житие на Рилския светец. Текстът се датира от специалистите като не по-късен от XII в. (1183г.), тъй като в него не се споменава за пренасянето на мощите на св. Йоан в Унгария и за последвалото им връщане в Средец.2 В това житие св. Йоан Богослов е споменат два пъти. Най-напред той се явява на Рилския пустиножител след тежкото демонско изкушение, завършило с хвърлянето от високата скала, върху която той извършвал молитвения си подвиг.

„Тогава - пише неизвестният житиеписец - дойде при него Йоан Богослов и го прегърна, както майка своя младенец, целуна го и му рече: „Радвай се, възлюблениче Господен, защото ти се приготви венецът на славата, защото твоята слава процъфтя в тази пустиня..."3

SvIoanBogoslov i svIoanR 9.jpg

Краводерската щампа

В своя коментар към този пасаж архимандрит д-р Пантелеимон (Пулос) - може би един от най-сериозните чуждестранни изследователи на живота и делото на св. Йоан Рилски - казва: „Св. Йоан Богослов...се явява на отшелника при първото му тежко изпитание и при смъртта му. Най-естественото обяснение на този факт е, че замонашването на младежа ще е станало в ден, в който Църквата тачи с богослужебна прослава паметта на св. Йоан Богослов, т.е. на 8 май или на 26 септември. ...Вероятно тогава цивилното име на младежа при извършването на ритуала на замонашването му, според обичая, е било изоставено, като от него е запазена само началната му буква „Й". ...От този ден младежът е станал носител на името на четвъртия евангелист. Отшелникът е считал последния за свой патрон, за свой ангел-хранител, за свой невидим покровител."4

И още веднъж в своя капитален труд за преподобния, архим. Пантелеимон подчертава: "Още при приемане на иночество в монастира „Св. Димитър" на младия послушник от с. Скрино е било дадено името на св. Йоан Богослов. Свети Йоан Богослов е бил през целия живот на Рилския пустиножител негов небесен покровител и вдъхновител, негов „патрон.""5

SvIoanBogoslov i svIoanR 3.JPG

Параклисът „Св. Йоан Богослов" в Рилския монастир - в иконостаса ясно се виждат иконите на двамата светии: покровителят-апостол (дясно) и преподобният Йоан Рилски (ляво)

Не е ли, обаче, в противоречие с гореказаното, това, което пише в своето житие на св. Йоан Рилски „инок Даниил-презвитер от Рилския монастир"? А именно: "(Преп. Йоан) бил добър по нрав, смиреномъдър, кротък по душа и сърце, чист девственик от утробата на своята майка. Поради това и му бе изпратен от Бога такъв страж, който да го брани в живота. На великия апостол Йоан Богослов бе повелено от Бога да го напътства, както непорочен напътства непорочен; изпратен му бе възлюбен Господен ученик, както някога към великия отец Макарий долетяха онези страшни херувими от първия херувимски чин."6 След което о. Даниил разказва как преп. Йоан решил да остави света и се постригал в монашество, от което читателят остава с впечатлението, че житиеписецът указва на това, че св. Йоан Богослов е бил пратен за покровител на св. Йоан Рилски още докато е бил мирянин, т.е. още при раждането, респективно в св. Кръщение.

Не можем да допуснем, че този текст не е бил познат на архим. Пантелеимон. Което значи, че той не го е изтълкувал така, а е преценил, че йеромонах Даниил не търси да изложи събитията строго хронологично, съобщавайки първо за това, че св. Йоан Богослов е изпратен за покровител на преп. Йоан, а после за пострижението на последния. В полза на тази трактовка трябва да изтъкнем две неща.

Първо, че ако Бог изпраща, според житиеписеца, на св. Йоан Рилски св. ап. Йоан заради качествата на младия човек - доброта, смиреномъдрие, девство, то трябва да е имало изминало време, в което Рилският светец да прояви тези качества - именно в своето детство и юношество. А след като от тук става явно, че св. Йоан Богослов му става покровител впоследствие (и заради споменатите заслуги) - в монашеството, то значи, че при рождението и Кръщението, той вероятно е имал име в чест на друг небесен застъпник.

Както отбелязват всички изследователи, занимавали се с този въпрос, ние не знаем мирското (кръщелното) име на преп. Йоан.7

Обаче, по наше мнение, не без основание архим. Пантелеимон предполага, че „може би при Кръщението си той е получил името на св. Йоан Кръстител,...а (вече) при приемането на монашеската схима е приел името на св. Йоан Богослов."8 В подкрепа на неговата хипотеза можем да изтъкнем и обстоятелството, че два от параклисите в Рилския монастир носят имената съответно на св. Йоан Предтеча и св. Йоан Богослов. Наистина тези светци са и образци изобщо за отшелническото монашество - първият в пустиножителството, а вторият- в девството, но далеч не във всяка обител на някой от великите преподобни отци има техни храмове. Ето защо можем да мислим , че предците ни са искали чрез тези параклиси да почетат Господния Кръстител като покровител на св. Йоан в мирския живот, а „ученика, когото Иисус обичаше" (ап. Йоан, вж. Йоан 21:20) - в иноческия.

Освен единичните споменавани в житията случаи, доколко, как и кога се е откривало покровителството на св. Йоан Богослов в живота на Рилския светец, не ни е дадено да знаем - това е предмет от категорията на тези, които (по думите на ап. Павел) се „изследват духовно"(срв. 1 Кор. 2:14). Сега виждаме „като през огледало" (1 Кор. 13:12) и в това „огледало" намираме само изречението на инок Даниил: "Често свети Йоан Богослов го посещаваше и подкрепяше в подвизите, като му обещаваше възнаграждение в бъдещето."9

Архим. Пантелеимон намира косвени свидетелства за въздействието и на писаното слово на св. евангелист Йоан върху преп. Йоан Рилски. „Има основание да твърдим - пише о. Пантелеимон - че през втората половина на своя живот, и особено в последните си години светецът е бил под силното влияние на Евангелието и посланията на светия евангелист - на неговото богословие! Това с особена сила и документално аргументирано се вижда от обстоятелството, че светецът е усвоил и е направил като типично свое обръщението на св. Йоан Богослов към Христовите последователи: само него той използва в обноските си с братята на основаната от него млада Рилска обител. В своя „Завет" към тях той си служи с необикновено нежното и гальовно обръщение „чедца","чедца мои"... Може да се предполага, че по време на своя последен 5-годишен затворнически подвиг в близката до монастира пещера, светецът е живял предимно с мислите на св. Йоан Богослов: отшелническото „безмълвие" е било дълбоко потъване в размисъл в неизследимата бездна на св. Йоановото мистическо богословие."10

Най-подробно и картинно предаденият момент от житието на св. Йоан Рилски, в който е подчертано участието на св. ап. Йоан, това е Успението на Рилския отшелник, поставящо печата върху делото, за което и той с ап. Павел могъл да каже: "С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих" (2 Тим. 4:7). Впрочем предизвестието за кончината на преподобния донася именно покровителят му - св. Йоан Богослов - явен жест и на чест към подвижника, и на грижа - в изключително важния преход на душата от земния свят в отвъдния.

SvIoanBogoslov i svIoanR 4.jpg

Успение на св. Йоан Рилски - икона от 18 век от музея на Рилския м-р (погребване на преподобния от ангели)

„И дойде Йоан Богослов - пише неизвестният книжовник в „безименното" житие - и рече на светия отец Йоан, казвайки: „Изпратен съм от Бога да ти известя радост: Радвай се, възлюблениче мой и служителю Господен, приготви ти се венец."11

SvIoanBogoslov i svIoanR 6.JPG

Успение на св. Йоан Рилски - детайл от икона в музея на Рилския монастир

Йеромонах Даниил добавя още един твърде интересен момент от преданието за случилото се по време на това свръхестествено „извещение": „...когато дойде великият Богослов - пише „инокът"- той (преп. Йоан - б.м.) не го прие, тъй като се боеше от козните на дявола."12 Сцената е съвсем реалистична - от Завета на св. Йоан Рилски виждаме смирението му, с което той счита, че не е извършил никакво добро на земята. Естествено той не е считал себе си достоен и за небесни видения и посещения. А и бидейки опитен подвижник, и знаейки опасностите от духовно прелъстяване чрез демонични явления, имитиращи божествените, преподобният естествено търси да се удостовери, че явилият се действително е неговият покровител. Една наистина разумна предпазливост. Как св. ап. Йоан разрешава съмненията му? С чудо. „Удари - повествува о. Даниил - с жезъла си скалата, та веднага се разтроши и бликна много вода, от която и до днес хората черпят за здраве и изцеление."13

Което значи, че изворът на преп. Йоан Рилски, всъщност е извор и на св. Йоан Богослов. Това не е маловажен факт, още повече, че в световен мащаб такива извори, свързани с името на великия апостол се броят на пръстите на едната ръка. А Рилският е следствие и на явна чудесна намеса! За жалост, това досега остава неизвестно за хиляди поклонници ,черпещи вода от този извор.

За друг чуден епизод - вече след като преп. Йоан приема „благовестието" на покровителя си - разказва авторът на „безименното" житие: „И в същия час долетя бяла пчела и проникна в устата му. И от този миг той начена да лети духом по въздуха, подобно на орел и на гълъб златогръд по планините."14

Това фантастично звучащо описание, провокира светските изследователи с едно почти кощунствено отношение да мъдруват как „мотивът за бялата пчела" бил „консервирал в себе си не само антични, но и ранни митологични представи за момента на раздялата на душата с тялото." 15

Много по-добър, по наше мнение, е коментарът на архим. Пантелеимон, който намира в необичайния, дори за агиографията пасаж, символично представяне (чрез бялата пчела) на ангела пазител, който идва  да изведе праведната душа на светеца, за да я издигне към небето, към светлите простори на Бога.16 Тази символика се допълва от два отлично познати  в Църковната образност символа: на гълъба - символизиращ Св. Дух, а в случая светостта на духа на преподобния17; и на орела - не просто високолетяща птица, а „емблемата" на св. ап. и ев. Йоан Богослов. Покровителствуваният от апостола се е уподобил на покровителя си и вече може да го последва в небесните висини.

SvIoanBogoslov i svIoanR 7.jpg

Успение на св. Йоан Рилски - стенопис от притвора на църквата в метоха „Орлица"

Инок Даниил споменава за това, че в някои от житията на преп. Йоан Рилски - очевидно недостигнали до нас - било написано, че „Йоан Богослов с ангелите го погреба" (без да се споменава за учениците му). В една добре запазена икона от XVIII век от сбирката на музея в Рилския монастир, Успението на светеца е представено именно така.18 Отец Даниил, обаче, възразява на такава трактовка, изключваща учениците на преподобния, след като достоверно е известно (о.Даниил се позовава на св. патр. Евтимий като авторитет19), че те са погребали учителя и наставника си. Вероятно заради тази корекция повечето от изображенията на св. Йоановото успение, с които днес разполагаме отразяват и видимата, и невидимата реалност - и учениците-монаси, и ангелите със св. Йоан Богослов. Последният най-често държи кадилница, и по-специално т.нар. «ручка» - именно такава, каквато свещениците най-често употребяват при погребения. По-рядко апостолът е изобразяван да държи кадилница с верижки, както е в стенописа «Успение на св. Йоан Рилски» в притвора на храма в метоха «Орлица». Понякога св. Йоан Богослов държи свещ.

SvIoanBogoslov i svIoanR 5.jpg

Успение на св. Йоан Рилски - житийна икона от Ниш, рисувана от самоковски майстор (погребване на преподобния от ангели и монаси)

Спокойно можем да кажем, че иконите представящи Успението на преподобния с присъстващ на него св. Йоан Богослов, най-често срещано и най-нагледно показват връзката между покровителя на българския народ и неговия покровител.

SvIoanBogoslov i svIoanR 8.jpg

Св. Йоан Рилски, св. Йоан Богослов и св. Никита - икона от музея на Рилския монастир

Има, обаче, и други - по-редки примери, също изразяващи тази връзка. Такава е една неголяма  икона, намираща се в музея на Рилския монастир, с уникална фигурална композиция. В горния регистър са Иисус Христос със св. Богородица и св. Йоан Предтеча в «Дейсис». Под тях, в цял ръст, са св. Йоан Рилски, обозначен като «Сти Отецъ» (обичайно прозвище за него в тази част на Западна България20); до него - св. Йоан Богослов ( в архиерейски одежди!) и най-вдясно -  св. Никита, който, както се разбира от табелката, поставена в музея до иконата, е небесният застъпник на ктитора й. Очевидно последният е искал да има пред себе си образите както на своя покровител, така и на светия Рилски отец Йоан, заедно с неговия покровител - св. ап. Йоан.

Друго - не по-малко интересно и уникално съвместно изобразяване на св. Йоан Рилски и св. Йоан Богослов - намираме на около 120 км на север - в Бистрецкия монастир до Враца. Става дума за т.нар. „Краводерска щампа", изработена  в 1822 г. с иждивението на Иван Великин от с. Краводер (Врачанско). В техническо отношение тя е изработена „несръчно и наивно."21 Но същественото е именно съвместното изобразяване на двамата Йоановци - преподобния и апостола, което в случая е отглас от историята на самата обител, наричана още „Св. Иван Пусти" или „Иван Касинец."22

SvIoanBogoslov i svIoanR 10.JPG

Монастирът „Св. Йоан Пусти" край Враца

Данните, с които разполагаме показват, че първоначално това е бил скален монастир, посветен на св. ап. и ев. Йоан Богослов.23 Основаването му се отнася към епохата на Второто българско царство.24 Макар официално обителта да е преосветена с името на св. Йоан Рилски едва на 16.09.1928 г., почитта към светеца на това място е много по-стародавна. Това се вижда първо от гореспоменатата щампа, за която изследователите считат, че изобразява двамата светци-Йоановци именно защото са били считани за „покровители на обителта."25 Второто свидетелство са стенописи (за съжаление вече доста увредени) в близката до монастира пещера, отново изобразяващи (макар и поотделно) св. Йоан Рилски и св. Йоан Богослов.

SvIoanBogoslov i svIoanR 11.JPG

Стенопис на св. Йоан Богослов в скалната пещера край м-ра „Св.Йоан Пусти"

Точно тези фрески не са датирани от създателя си, но стоят в непосредствена близост до други такива - представящи св. вмчк Димитър Солунски и св. мчк Нестор - под които се вижда годината „1544."26 Последното дава основание на историци, краеведи и искуствоведи да намират достоверност в местно предание, според което още през XV век монастирът наред с името "Йоан Богослов" получава и името на св. Йоан Рилски.27

Немалко е изписано за почитането на преподобния на това място. Посочват се:  от легендарни сказания за негово уж пребиваване в постница над днешната обител, до хипотези, че култът може да е следствие от преминаването в 1469 г. на процесията с мощите на Рилския отшелник, при връщането им от Търново в Рилския монастир.28

Интересно в случая е, че се говори толкова много за това, което е явно несигурно, а може би и недостоверно. А никой не казва и дума за абсолютно сигурното - че св. Йоан Богослов е покровителят на св. Йоан Рилски, и че тази връзка може да е не по-малко вероятната причина за техния двоен „патронаж" над Бистрецкия монастир. Впрочем сега в монастира, възобновен след дълги години на разруха, по никакъв начин не е отбелязано, че някога св. ап. Йоан е бил негов първоначален патрон и, ако посетителят не се е информирал от литературата или Интернет, може така и да не разбере този немаловажен факт.

Във всеки случай, нашите предци, бидейки не по-малки патриоти от нас, не са изоставяли заради почитанието към „българските" светци, почитта към всехристиянските такива. Поставяли са ги „рамо до рамо", търсейки молитвеното покровителство и на едните, и на другите.

SvIoanBogoslov i svIoanR 12.jpg

Св. Йоан Рилски и св. Йоан Богослов - царски икони в храма „Св. Йоан Богослов", гр. Карнобат

Още един пример, за който смятаме, че показва съзнанието за връзката между св. Йоан Рилски и неговия покровител св. Йоан Богослов, откриваме в Карнобатския храм, посветен на апостола. Понастоящем това е, може би, най-големият и най-богато украсеният храм на св. Йоан Богослов у нас - с огромен пищно дърворезбован иконостас от Дебърската школа. Църквата е построена след като старата изгаря при разоряването на града в 1878 г. Онова, което ни интересува, обаче, не е в дърворезбите, а в „царския" ред на иконостаса. Там, редом до иконата на храмовия светия (св. ап. Йоан) е поставен образ тъкмо на св. Йоан Рилски. Дали това е случайно? Смятаме, че не, а напротив - съвсем преднамерено е. Като доказателство може да послужи още една двойка икони в десния край на иконостаса. Там редом да св. вмчк Димитрий са поставени неговите съграждани-солунчани св. равноапостолни Кирил и Методий. Т.е. изглежда, че при композиционното решение коя икона на кое място да е в „царския" ред се е взимала под внимание връзката между светците, изобразени на тях (или поне в случаите, когато е имало такава).

В края на нашето изложение вече е време да споменем и едно свидетелство за близостта на преп. Йоан Рилски и св. ап. и ев. Йоан Богослов от най-ново време. Това свидетелство, макар и последно в хронологично отношение, но е с първостепенно значение, тъй като е от сфера, недостъпна за светското познание - от мистичния опит на Църквата. По-точно - на светител Серафим Софийски Чудотворец. Както научаваме от жизнеописанието му, през есента на 1922 г. (т.е. година и половина след пристигането му в Царство България, „в неземна светлина му се явили тримата светии с името Йоан": любимият ученик на Христа - апостол Йоан Богослов,  преподобният Йоан Рилски (имащ за покровител св. Йоан Богослов) и праведният Йоан Кронщадтски (кръстен така в чест на св. Йоан Рилски). „Епископ Серафим с трепет преклонил пред тях колене и светите мъже го благословили."29

SvIoanBogoslov i svIoanR 13.JPG

Св. Йоан Рилски, св. Йоан Богослов и св. Йоан Кронщадтски - фрагмент от иконата в трапезарията на Рилския монастир, първоначално дарена от Руския патриарх Алексий II на Българското подворие в Москва

Преди около 12 години ми попадна съвременно руско издание на Акатиста на св. Йоан Рилски, съставен от светител Серафим (Соболев). В тази книжка за пръв път видях репродукция на икона, изобразваща гореописаното тройно явяване. Няколко години по-късно вече можах да се поклоня на самия оригинал на иконата, който стои и досега в трапезарията на Рилския монастир. От табелка, поставена върху нея, се разбира, че в 1998 г. тогавашният Руски патриарх Алексий II я е подарил на Подворието на БПЦ в Москва, откъдето, очевидно, по-късно тя е била пренесена в Рилската св. обител. За отбелязване е, че неизвестният нам иконописец, е изобразил св. Йоан Богослов в средата, но обърнал глава към св. Йоан Рилски, като че с това намеквайки за духовната връзка помежду им.

И така, от изложените по-горе данни ясно се вижда, че покровителят на всебългарския покровител преп. Йоан Рилски е св. ап. и ев. Йоан Богослов.

SvIoanBogoslov i svIoanR 14.jpg

Св. Йоан Рилски, св. Йоан Богослов и св. Йоан Кронщадтски (миниатюра от М. Данаилова)

Необходимо ли е да отделяме толкова внимание на този факт? По наше мнение - да.

Първо, защото ако почитаме и обичаме „светия отец" и желаем да сме от неговите „чедца", то е нормално да обичаме и почитаме неговия „отец", покровителствувал го и напътствал го в монашеския му живот и подвиг, и извел душата му към небесата.

На второ място, ако старите житиеписци акцентират на това, че покровител на Рилския отшелник е именно един от най-близките на Христа апостоли, то те с това искат да отличат още повече преподобния. В наше време, у нас, св. Йоан Рилски е много по-почитан от св. Йоан Богослов. Може би е време да направим обратното на древните - чрез подчертаване, че покровител на св. Йоан Рилски е тъкмо св. Йоан Богослов, да прославим отново (и с това) името на последния.

Накрая, би могло да се изобразят иконно някои от споменатите в житията сюжети, които досега са останали извън полезрението на иконографията. Например, ако има изобразена във фрески и икони срещата на преп. Атанасий Атонски със св. Богородица, при която тя с жезъла си извела извор от земята, то защо да не се представи аналогично сцената с явяването на св. ев. Йоан пред Рилския отшелник, когато апостолът с жезъла си извежда от скалата извора, бликащ и до днес?

Въпросът за духовната връзка между св. Йоан Рилски и св. Йоан Богослов всъщност е част от по-голямата тема за почитанието на този св. апостол и евангелист в българските земи, разработването на която, дай Бог, също да се реализира.

БЕЛЕЖКИ

1.Житие и подвизи на нашия преподобен и богоносен отец Иоан, пустиножител Рилски, събрано от различни списатели, най- вече от Евтимий, патриарх Търновски, накратко написано от инок Даниил, презвитер на Рилския манастир, цит. по Вася Велинова(съставител), Заветът на Св.Иван Рилски, Изд.Princeps, София, 2000 г., с.199.

2.Вася Велинова,пос.съч.,с.83.

3.Пак там,с.91.

4.Архимандрит Пантелеимон Д.Пулос, Св.Иван Рилски- вечен небесен покровител на българския народ,Университетско издателство «Св.Климент Охридски», София, 1992г.,с.212-213.

5.Пак там, с.459.

6. Вася Велинова,пос.съч.,с.199.

7.Вж. напр. Проф.Тотю Коев,Защо променяме името на светеца?-статия в «Църковен вестник», бр.20,2003г.

8. Архимандрит Пантелеимон Д.Пулос,пос.съч., с.213.

9. Вася Велинова,пос.съч.,с.218.

10. Архимандрит Пантелеимон Д.Пулос,пос.съч., с.459-460.

11. Вася Велинова,пос.съч.,с.94.

12. Пак там, с.218.

13. Пак там

14. Пак там, с.94.

15. Пак там, с.83.

16. Архимандрит Пантелеимон Д.Пулос,пос.съч., с.461.

17. Пак там, с.462.

18.Вж.репродукция у архим.Пантелеимон д.Пулос, пос. съч.,с.304.

19. Вася Велинова,пос.съч.,с.217.

20. Архимандрит Пантелеимон Д.Пулос,пос.съч., с.220.

21.Евтим Томов,Възрожденски щампи и литографии,Изд. «Наука и изкуство»,София,1962г.,с.21.

22.Калина Тодорова,Легендите за свети Ивсн Рилски и Бистрешкия манастир «Св.Иван Пусти»-статия в Сп. «СВЕТ».бр.2,2011г.,с.38.

23.Марияна Петрова,Повече от 100 забележителни манастира в България,Изд. «Фют»,с.44.

24.Бистрешки манастир «Св.Иван Рилски(Пусти)-Касинец»,Изд.Регионално краеведско дружество «Враца».

25. Евтим Томов,пак там.

26. Бистрешки манастир «Св.Иван Рилски(Пусти)-Касинец»,Изд.Регионално краеведско дружество «Враца».

27. Калина Тодорова,пак там.

28.Пак там(хипотезата е на д-р Росен Малчев).

29.Андрей Кострюков,Жизнеописание на архиепископ Серафим(Соболев),СИ, 2011г.,с.46.

Доклад, изнесен от ставр. ик. Павел Гърбов на 9 юни 2017 г. в гр. София, хотел "Балкан", в рамките на международната конференция "Свето-Йоанови четения".

 

 





Още от "Православна мисъл":