ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Биоетика » ЕМБРИОНАЛНАТА ВЪЗРАСТ НА ЧОВЕКА

ЕМБРИОНАЛНАТА ВЪЗРАСТ НА ЧОВЕКА

2010-03-25, автор: Св. Синод на Гръцката ПЦ, рубрика: Биоетика

zachatie.JPGСвещеността на човешкото начало

1. Начинът, по който животът започва, е свещен. Моментът на самото начало на живота, в контекста на физиологията, е освободено откъм човешки сантимент. Събитието става "на скрито", свързано е с най-силното изражение на съпружеската любов и остойностява човешкото тяло по възможно най-добрия начин. Възпроизводителната дейност е и сексуална, тя е единствената автономна и нерефлекторна дейност на човешкото тяло; тя е изключително психотелесна; за своето изпълнение тя изисква и другия пол.

2. Съвременната технология обаче ни въвежда в логиката на съпружеско съвкупление без възпроизводство и на възпроизводство без съвкупление. Динамизмът на технологията извежда началото на живота от топлината и прикритието на майчиното тяло в студенината на експерименталния инструмент и в прозрачността на епруветката; заменя незнайния момент с точно знание за това сакрално начало, превръща уникалността на съпружеското присъствие в тяхното отсъствие и ги подменя с медицинския персонал. В свещения миг на човешкото начало двамата родители не само не са заедно, но дори не присъстват, детето се "произвежда" от лекарите и медицинските сестри ­ то не се зачева от родителите си. Нещо повече, то може дори да няма генетичен материал от "родителите" си, откакто между тях може да се е намесил и трети ­ "донорът".

3. Извеждането на спермата става по неестествени и обикновено ­ морално неприемливи начини. То е резултат от оргазъм извън рамките на физиологичното съвкупление, с което само по себе си се нарушава вече светостта на събитието. Разбира се, разпиляването на сперма не може да се счита за греховно действие, когато целта е придобиването на наследник, стига обаче да не се извършва по начини, които принципно не са недостойни за човека. При всички случаи по този въпрос са необходими особена чувствителност и внимание.

Статус и природа на ембриона

1. Ембрионът е и с човешко начало, и с човешка перспектива. Клетките му, генетичният му материал, морфологията и физиологията му са изцяло човешки. И неговата потенция да се развие до човек съвършен и в нищо друго, доказва неговата човешка натура.

Оплодената вече яйцеклетка не може да бъде повече повторно оплодена с друг сперматозоид. Спецификите на един нов човешки живот са вече непоклатно определени, зачатието е окончателно и невъзвратимо.

2. Сперматозоидът е от бащата, а яйцеклетката от майката. Въпреки това, ембрионът веднага след зачатието придобива собствена идентичност. Принадлежи на родителите си като тяхна отговорност и задължение по отношение неговото опазване ­ след като те са го желали и създали ­ но е независим от тях по отношение правото му да завърши своето развитие и да изрази своята воля.

3. Зигота, ембрион в първи дни, имплантиран ембрион, оформен вече или деветмесечен, новородено бебе, малко дете, младеж, зрял индивид, възрастен, въобще през всичките стадии на развитието си човек има винаги една и съща съвършена човешка идентичност. От мига на зачатието ембрионът не е просто някаква оплодена яйцеклетка ­ той е съвършен човек по идентичността си и постоянно усъвършенстващ се по отношение фенотипно изражение и органоза.

Духовното състояние на ембриона

1. Всичко дотук води до заключението, че началото на биологичния живот на човека е равносилно на уникалното и неповторимо по значението си събитие ­ раждането на нова душа. При всеки ембрион, ведно с клетъчното деление, което характеризира увеличаването на тялото му, ведно с клирономичния пренос на характеристиките, които формират личността му, става раждането и развитието на неговата душа. Със своята душа той ще премине от човешкото одеяние в одеждата на божествеността, от времето ­ във вечността, от тлението ­ в нетлението, от физическото подобие на родителите си ­ в духовното подобие на Бога. Защото в човешкия ембрион смирено се изобразява Сам Бог.

2. Подобно както постигането на телесна оформеност на човека изисква дълги месеци биологична подготовка ­ бременност, така и времето за изява на душата е продължително. То започва със зачатието, за да постигне завършеност впоследствие. Колкото повече напредва биологичното формиране на човека, толкова повече и степента на изява на душата нараства. Според св. Григорий Богослов: когато тялото нараства и се усъвършенства, все повече се излива мъдростта, благоразумието и добродетелта на душата (Догматиката, За душата, PG 37: 453-454).

3. Събитието със срещата на Пресвета Богородица и Елисавета и потрепването на ембриона Предтеча (Лука. 1:41) при разпознаването на ембриона Иисус, ни посочва не само биологичната активност, но и духовната изява на душата в ембриона.

4. В подобни пасажи от текстове на Ветхия Завет се говори за значими духовни събития, които са се случили с велики мъже (Давид, Исаия, Иеремия) "в утробите на техните майки", което посочва, че ембрионалното състояние е фаза на човешкия живот, през която Божията благодат действа в човека.

А и св. апостол Павел в посланието си към Галатяни твърди, че призоваването му към апостолско служение се отнася към периода на вътреутробното му развитие: "А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си" (Гал. 1:15).

Тоест, Бог призовава, освещава, предопределя, нарича пророци и апостоли още от ембрионалната им възраст.

5. Събитието на зачатието е не само велико, но е и особено благословено и свещено. По тази причина Църквата възпоменава и празнува зачатието на личностите от Божието домостроителство ­ като начало, неизказаното тайнство на зачатието на Господ в деня Благовещение на Пресвета Богородица ­ на 25 март, после зачатието на Пресвета Богородица ­ на 9 декември, и накрая, зачатието на Честния Предтеча ­ на 23 септември.

Морални права на ембриона

1. Предвид факта, че ембрионът е човек и личност в развитие, т. е. неговият живот е зависим и се дължи на волята на други, той не е в състояние да се съхранява и опазва сам, от което разбираемо възникват и неговите права.

2. Първото от тях е правото му на човешка самоличност. Ембрионът има неотменимото морално право да прояви своята самоличност и да развие личността си. И вместо ние да решаваме какво и кой е той, трябва просто да му дадем възможността това да ни разкрие той самият; да ни покаже че е човек и да прояви своите физически и душевни особености, които го отличават и които го правят по-различен от останалите. Това негово право трябва да бъде защитавано и от науката, и от цялото общество.

3. Второто негово право е правото му на живот. Естественият ход в развитието на ембриона е този, който и на всеки човек. Ние трябва да признаем правото му на живот, трябва да го защитаваме и да го опазваме. Ембрионът трябва да достигне състоянието на автономен живот при най-добрите възможни условия. Само че целта, за която се опазва съществуването му, трябва винаги да бъде единствено опазването на живота и в никакъв случай по повод експеримент (т. н. експериментални ембриони), остатъчно количество (т. е. излишъкът от ембриони) или престой в замразителни камери (замразени ембриони). Фактът, че за развитието на хиляди ембриони топлата майчина утроба е заменена с ледената обстановка на фризера, а потенцията им за живот ­ с перспективата на експеримента и смъртта, съставлява унижаване на човешката стойност и погазване правото на живот.

4. Третото право на ембриона е правото му на вечност. Ембрионът носи перспективата на безсмъртието. От мига на зачатието си той е предопределен да премине във вечния живот. В това се изразява правото на Бога да преповтаря Своя образ във всеки един човек.

 

Из "Православно становище относно асистираната репродукция"

Специална комисия по биоетика на Св. Синод на ГПЦ

Превод от гръцки: Владимир ПЕТРОВ, Анула ХРИСТОВА

 





Още от "Православна мисъл":