ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » СВЕТА БОЖЕСТВЕНА ИАКОВОВА ЛИТУРГИЯ

СВЕТА БОЖЕСТВЕНА ИАКОВОВА ЛИТУРГИЯ

2017-10-20, автор: Свещ. Захарий Димитров, рубрика: Теология

Sv.ap.Jakov brat Gospoden.jpg

Светата божествена Иаковова Литургия носи името на св. апостол Иаков, брат Господен по плът (†63 г.). Той е първият епископ на Йерусалимската църква, ръкоположен според свидетелството на св. Йоан Златоуст (347/350-407 г.), от самия Господ Иисус Христос след Неговото Възнесение.  За богослужебните нужди на Йерусалимската църква с благодатта на Св. Дух тойсъставя първата (наред с Литургията на св. ап. Марк) апостолска Литургия на Православната църква. Днес тя е известна с неговото име и от края на миналия век се отслужва във всички поместни Православни църкви: в деня на неговата памет (23 окт./05 ноември ст. ст.), както и през други дни от годината. До IX-X в. тя е била отслужвана целогодишно в Йерусалим, Антиохия, Сирия, Палестина, Синай, Грузия, Южна Италия, Средиземноморието, о-в Крит и на о-в Закинтос. Обособяването на Константинопол като литургичен и геополитически център, чието влияние се разпростира далеч от географските му граници, закономерно отрежда  Василиевата и Златоустовата св. Литургии да бъдат преобладаващите евхаристийни последования през следващите векове. Бог обаче, Който не разделя, а събира, за да бъдем всички право-славещи и заедно около светата Му Трапеза, отрежда взаимно влияние помежду им. Влияние, което отразява светостта на техните богоносни автори. Запазвайки своето апостолско ядро, св. Иаковова литургия присъединява елементи от двете Литургии на Константинопол - на св. Василий Велики(330-379 г.) и на св. Йоан Златоуст. Така тя се явява живата история на Православието в Неговия литургичен живот. За нейната автентичност и авторство свидетелстват множество автори, сред най-авторитетните от които са Цариградският патриарх Прокъл (V в.) в своя трактат "За преданието на божествената Литургия", св. Кирил Йерусалимски (315-386 г.) в своите тайноводствени катехези, и особено 32-ро правило на Пето-Шестия вселенски събор (Константинополски, Трулски-692 г.). До нас достига чрез голям брой ръкописи на гръцки, грузински, сирийски и латински, като първият превод на църковно-славянски език е направен от приснопаметния Левкийски епископ Партений (1907-1982 г.).

Особеностите на тази апостолска богослужба я отличават от всички други евхаристийни последования в Православния свят: св. Престол (Трапеза) е изнесен на солея, свещенослужителите са с лице към църковното изпълнение, всички молитви се казват на глас, за да могат всички да бъдат заедно в общата молитва, а Причастяването с Тялото и Кръвта Господни се извършва поотделно. С благоговение и ясно съзнание за това към Кого пристъпват, миряните първо приемат частица от Тялото Господне от йерея, държащ св. Дискос, а след това отстоящият със св. Потир пред иконата на пресв. Богородица свещенослужител (дякон или свещеник) отпиват от Кръвта Христова.

Желанието да се причастим на тази Литургия, както и на всяка друга, не трябва да бъде продиктувано от това да „опитаме" нещо ново, нещо различно или по-действено. Господ Иисус Христос е Същият и вчера и днес и во веки. Той е Този, Който ни Се преподава от св. Чаша на всяка св. Литургия, извършвана в Православната Църква от свещенослужителите, намиращи се в канонично и евхаристийно общение със своя архиерей. На свой ред последният, който е в същата тази жива връзка с всички свои събратя в поместните Православни църкви, като служащ в Христовата истина, ни дава увереността, че Господ е Този Залог, Който няма да ни се отнеме нито в този нито в бъдещия век. Нека прочее пристъпваме към Него с жива вяра и никак да не се съмняваме, когато Той ни кани на Своята Трапеза. Тя е за всички и няма да оскъднее.

Свещеник Захарий Димитров,

духовник при храм "Св. св. Кирил и Методий" (ул. "Г. Вашингтон" № 47, гр. София)

 

 





Още от "Православна мисъл":