ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Семейство » ПЪТЯТ КЪМ ХРАМА, ДОМАШНАТА ЦЪРКВА И ДЕЦАТА НИ - доклад за ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО

ПЪТЯТ КЪМ ХРАМА, ДОМАШНАТА ЦЪРКВА И ДЕЦАТА НИ - доклад за ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО

2017-11-15, автор: Ик. Александър В. Георгиев, рубрика: Семейство

o.Alexander VuvedBogorodichno-snDP.JPG

Пътят към храма, домашната църква и децата ни - православно свидетелство за спасението на света в Христа

 

ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,

ВАШЕ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО,

ВАШЕ ПРЕОСВЕЩЕНСТВО,

ВАШИ ВИСОКОПРЕПОДОБИЯ,

ДОСТОЧТИМИ ОТЦИ,

СКЪПИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

Да благодарим на Пресветата Троица, че ни милува и удостоява като членове на светата Българска православна църква-Българска Патриаршия да живеем в спасителния кораб на светото Православие! Защото ритъмът на нашия живот се определя най-първо от свръхвременната красота и безмерна дълбочина на православните празници, чийто тайнствено-благодатен смисъл ни просвещава спасително и ни сродява незримо с Небесната Църква и Божията вечност! През далечната 1929 г. Св. Синод на БПЦ мъдро определя големия Богородичен празник Въведение за Ден на православните християнска младеж и семейство. Това ни задължава и днес, и утре, и винаги да живеем и служим в православния дух на Христовия мир и Христовата любов. Да отстояваме православната истина. С личния си пример да бъдем свидетели за Христа и за спасението, което всички човеци могат да намерят в Него.

Православните християни познават и са виждали иконите свързани с въвеждането на пресвета Богородица в храма Господен, чествали са празника и са чували имената на нейните родители - св. праотци Йоаким и Анна, които просветени от Божия промисъл, мъдро избрали да я посветят на Бога. Ние също така знаем, че, когато навършила 12 години, Мария била дадена на престарелия Йосиф, който по това време бил на над 80 години, с големи деца от предишен брак и бил определен за неин обручник, който да пази девствеността й според обета, доброволно поет от нея. Откъде обаче знаем тези подробности, когато те не са споменати в Свещ. Писание? Обичайният отговор е, че те са били запазени от църковната традиция. Това е вярно, но ние можем да бъдем и по-конкретни. Всички те идват от един древен документ, носещ името Протоевангелие на Яков.

Самата Православна църква приема, че зад Протоевангелието от Яков стои автентична ранна традиция, допълваща това, което не е изрично споменато в евангелията.

За неговия произход не знаем нищо сигурно. Смята се, че Протоевангелието от Яков се е появило вероятно ок. 145 г. в Сирия като е напълно възможно зад него да стои още по-стара традиция. Известно е под различни имена: "Раждането на Мария", "История на раждането на св. Мария, Богородица", „Откровението на Яков". За голямата му популярност свидетелства фактът, че са запазени около 130 гръцки манускрипта в допълнение към сирийските, етиопските, коптските, грузинските, старославянските, арменските и ирландските преводи. А най-ранният текст, с който разполагаме е египетски папирус, наречен "Бодмер", датиран от началото на ІV век и открит през 1958 г.

В самото повествование не само се разказва за събитията, описани от евангелистите около раждането на Спасителя от пречистата дева Мария, но също така се разказва как след раждането на Иисуса Христа , светата Богородица все още е дева физически, което е потвърдено и от акушерката и от Саломе (за която пък се предполага, че е Саломия, описана като следваща Христа в св. евангелие) като по този начин ясно се утвърждава девственото зачатие на св. Богородица, както и нейното доживотно девство. То - повествованието - добавя и доста допълнителна информация, която липсва в Свещ. Писание, като имената на родителите на св. Богородица - св. праведни богоотци Йоаким и Анна, обричането й да остане завинаги девствена и поверяването й на св. праведен Йосиф Обручник, описан като възрастен човек и вдовец с вече пораснали синове от предишен брак. Но преди всичко това повествование ни дава основанието за установяване за вечно честване на празника Въведение Богородично, а именно - нейното посвещаване в храма на 3 години и влизането й в пресветото място - Светая Светих.

Въвеждането на светата Дева от благочестивите й родители в храма Господен разкрива на всички християни небесната врата, през която човешкият дух влиза в „светая светих" на битието и вижда сиянието на необозримата Божия слава и неизтощимото Божие милосърдие към човешката немощ.

Господ Иисус Христос се моли на Бог Отец да не ни взима от света, но да ни опази от злото (срв. Йоан 17:15), което се шири в този свят. И затова Той основава Църквата Си, в която православните християни от всички векове да могат да се опазват от злото, да се преобразяват и извисяват в Христа и така според силите си и чрез Божията благодат да променят света около себе си. Пътят за постигането на тази цел е един - това е пътят към храма! Пътят, който св. праведни богоотци Йоаким и Анна заедно със своята 3-годишна дъщеря Мариам боголюбиво и смело извървяха, за да се освети тяхното дете и по-късно то да стане Богородица, Иисусова Майка, надежда и пример за всички нас. Светата Дева, родена в благочестивото семейство на своите родители, и възпитана в святата атмосфера на Божия храм, сама стана храм на Бога, небесно селение, „свещено съкровище на славата Божия" /Кондак, гл. 4, подобен: Вознесийся/.

В съвременния глобализиран и богоотдалечен свят има ли обаче място за такова семейно благочестие и за такава лична святост? Да, според мярката на нашия стремеж към Бога и според степента на нашата вярност към Него. Всяка домашна църква, т.е. всяко православно семейство е призвано да въплъти Евангелието в своя цялостен начин на живот, в своите вътрешни взаимоотношения, във възпитанието на своите деца.

Съвременното православно семейство не бива нито за миг да се съмнява в Божията милост, нито да се раздвоява между светския начин на живот и православния начин на живот. В света надделява егоизмът, в Църквата - себеотдайността. В егоцентричната любов доминира личният интерес, а в християнската любов - грижата за другия. Пътят на модерния секуларен човек е път на самота, тъга и погибел, тъй като няма истинска насита, нито истинско удовлетворение в безбожната самодостатъчност, в материалните блага или в плътските удоволствия. А пътят към храма е път на общуване, радост и блаженство, защото вярата в Твореца ни помага да изграждаме отношения на взаимна любов и да имаме истинско удовлетворение от несвършващия празник на живота в Бога. „Защото Църквата е чуден богочовешки организъм, в който чрез сътрудничеството на Божията благодат и свободната дейност на човека се обезсмъртява, обогочовечава всичко, което е човешко, всичко освен греха" [1], както казва св. Юстин Попович.

Затова вярата и семейството като домашна църква са съкровища, които трябва ревностно да пазим. Те ни правят по-силни пред изкушенията на греха и по-издържливи пред натиска, който ежедневно ни оказва този свят. Свят, който е толкова обезумял, че пропагандира и повсеместно легализира неща „по-добри" от традиционното семейство. Свят, в който непрекъснато се фаворизира животът без църковен брак, бракът по сметка, бракът по принуда и животът без брак въобще. Свят, който счита за нещо естествено и нормално еднополовите бракове, в които двама мъже или съответно две жени имитират семейство, а всъщност поругават Божието устроение на истинския семеен живот между мъж и жена и нарушават благословения от Бога начин за зачеване, раждане и благочестиво отглеждане на децата. В такива псевдосемейства се живее в лъжа и се нарушава духовният закон на любовта, според който да даваш е по-ценно, отколкото да взимаш, и да служиш с чисто сърце е по-блажено, отколкото да бъдеш обслужван в похотите си. Подмяната на духовно-нравствените ценности на православното християнство с псевдоценностите на безрелигиозния хуманизъм е процес, на който трябва да се противопоставим с всичките си сили и с плодовете, които духовният живот в Църквата ражда: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон" /Гал. 5:22,23/. Против такива няма пропаганда, която да успее. Защото в живота на верните свети Божията сила! А враждебността на секуларния свят срещу светото Православие трябва да ни мобилизира и да ни изпълва с решимост да бъдем верни на Бога и, според възможностите си, да не допускаме извращенията и богоборството да стават норма.

Това е наш дълг пред Бога, както и пред децата, които Бог ни дарува. Ние сме отговорни на първо място за тяхното духовно-нравствено възпитание, за запазване яснотата на Божия образ в тях и за усъвършенстването им до богоподобие. Така най-добре ще благодарим на Твореца за децата ни и най-пълно ще осъществим родителското си призвание. Защото, според израза на св. Николай Велимирович, „който няма образ, не е образован, където и да живее, каквото и положение да заема, каквато и камара знания да носи в главата си" [2]. Ако все още държавата ни не съзира празнотата в поддържаната от нея образователна система и не въвежда предмета Религия-Православие в числото на задължителните учебни предмети, Църквата и семейството може и трябва да привеждат младежта към храма. Призвани сме да помогнем на всички деца да вървят по стъпките на малката Мариам, за да изминат земния си път така, че да наследят небесното Божие царство. И още тук, на земята, да придобият Божията милост, която дарява крепкост в изпитанията, радост в скърбите, свобода от примките на греха, достойнство и напредък, мъдрост и преуспяване, истинска любов. Подобно на св. Йоан Златоуст, който говори за това, че духовното възпитание на децата трябва да предшества и увенчава ученето на чужди езици, св. Серафим Саровски съветва преди всичко да научим децата си да се молят на Господа. Боголюбието, добротворството и трудолюбието са качествата, които най-първо трябва да бъдат развити в детските души. Тогава те ще успеят и във всичко останало и ще израстнат като достойни и отговорни личности. В този дух и архим. проф. Евтимий Сапунджиев поздравява децата през 1935 г. при отбелязването Деня на православната християнска младеж и семейство. Думите му са все така актуални и за подрастващите днес: „Вашата жизнена задача тук на земята е винаги да се стремите към Бога. Вие, сегашното младо поколение на България сте се родили и се възпитавате в една епоха на неправди, съмнения и грехове, които като големи планини препречват пътя към Спасителя Господ Иисус Христос и към Неговата Църква. Затова аз ви пожелавам: „Осъзнайте се в качеството си на православни християни, както се осъзнавате и в качеството на българи и всемирни граждани."

Действително важно е да бъдем патриоти и активни граждани и по същия начин да възпитаваме децата си. Но още по-важно е да осъзнаваме ценността на своята православна идентичност и да живеем като православни християни. Тогава и ние, и децата ще бъдем по-добри българи и по-добри граждани на света. Защото по-силно обича родината си и по-добре служи на цялото човечество този, който осъзнава, че всичко е от Бога, че нашите ближни също са Божии чеда, че спасението на човешкия род е богочовешко дело, в което всеки от нас е призван да вземе активно и свободно участие.

Ако не закърмим подрастващите поколения с православната вяра, те няма да намерят спасителния път към храма. Ако децата не извървят този път, те няма да могат да станат храм на Св. Дух, а ще тръгнат по други пътища. И ще ги виждаме да затъват в духовна празнота, докато усвояват технологии и безкритично попиват информация, която обаче не е мъдрост, не е благост, не е чистота. Ще долавяме безпътицата в душите им, която ги води до отчаяние, алчно за щастие, но неспособно да го изгради. Ще страдаме с техните страдания и падения, породени от наркотиците, от сектите, от случайните и развратни връзки, от неверието им, от страховете им или от прекалената им самоувереност.

Ще плачем, защото ни напускат и търсят имагинерното щастие надалеч, защото не сме им дали това, от което истински се нуждаят и за което в действителност жадуват - Христовия мир, благодатната в Господа сила, нетленната и неоскъдяваща любов, вестта за общата ни небесна родина.

Господ Иисус Христос казва: „Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие" /Лука 18:16/. Нека бъдем съработници на Бога в това толкова възвишено служение - въвеждането на децата в храма, привеждането им при Бога чрез църковните тайнства, просвещаването им чрез системни вероучителни занимания, обгрижването им чрез православно наставничество. Родители, кръстници, учители и духовенство заедно трябва да вършим това велико Божие дело на земята - духовното откърмване на нашите деца за спасение. Така ще изпълним заповедта на Господа, която е и тайноводствена, и учителна: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин." /Мат. 28:19-20/

[1] Из книгата на св. Юстин Попович „Православието като философия на живота".

[2] Св. Николай Велимирович. До изгонените от рая. С., 2012, с. 196.

Ик. Александър В. Георгиев (днес ставрофорен иконом) - член на ВЦС при Св. Синод на БПЦ-БП и предстоятел на столичния храм „Св. св. Кирил и Методий" (ул. "Г. Вашингтон" №47).

ВИДЕОДОКЛАД:

http://www.youtube.com/watch?v=mfkwbzhp7P0

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Докладът е изнесен на 23 ноември 2015 г. в салона на Софийска св. митрополия в гр. София - по време на тържеството в чест на празника ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО В ХРАМА - Ден на християнското семейство и православната младеж.





Още от "Православна мисъл":