ЛЕСТВИЦА

СЪДБАТА НА СВ. ЙОАНОВАТА ДЕСНИЦА

СЪДБАТА НА СВ. ЙОАНОВАТА ДЕСНИЦА

† Смоленски епископ НЕСТОР
ВЪЗВРЪЩАНЕ НА МОЩИТЕ НА СВ. ИВАН РИЛСКИ

ВЪЗВРЪЩАНЕ НА МОЩИТЕ НА СВ. ИВАН РИЛСКИ

Написано от дякон Владислав Граматик
РАЗМИШЛЕНИЯ

РАЗМИШЛЕНИЯ

Св. Николай Велимирович
ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ

ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ

+ Левкийски епископ ПАРТЕНИЙ
СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ

СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ

Д-р Десислава Панайотова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » СЛОВО НА ПРАЗНИКА НА СВ. АП. ФИЛИП

СЛОВО НА ПРАЗНИКА НА СВ. АП. ФИЛИП

2017-11-13, автор: Митрополит Иларион (Алфеев), рубрика: Теология

Sv.apostol Filip.jpg

Скъпи отци, братя и сестри! На този ден честваме паметта на свети апостол Филип; ние чухме за него в днешното евангелско четиво като за човека, когото Господ призовал, казвайки му: „Върви след Мене" (вж. Иоан 1:43). Ние не знаем при какви обстоятелства се извършило това призоваване, на нас ни е известно само това, че апостол Филип бил един от тези ученици, които Господ в самото начало на Своето служение призовал да Го последват, те, слушайки Неговото слово и бидейки свидетели на Неговите чудеса, преминали заедно с Него страдания и смърт, станали свидетели на Неговото възкресение, а след това проповядвали Неговото учение по цялата Вселена.

Свети апостол Филип бил този ученик, който, приближавайки се до Натанаил, казал: „Ние намерихме Този, за Когото са говорили пророците, Месията - Иисус от Назарет". На което Натанаил отговорил с присъщата му простота: „От Назарет може ли да излезе нещо добро? (вж. Иоан 1:45-46). Когато Господ Иисус Христос срещнал Натанаил, Той знаел за тази реация на думите на Филип. Но защо той казал, че намерили Месия? Понеже още от най-първите дни на своето пребиваване при Спасителя на света Филип почувствал в Него този обещан Месия, за когото говорили пророците. И неслучайно именно Филип бил този човек, който се обърнал към Иисус с думите: „Господи, покажи ни Отца", защото Иисус много често говорил на учениците за Своя Отец. И Спасителят му отговорил: „Който е видял Мене, видял е Отца, нима това за тебе е недостатъчно" (вж. Иоан 14:7-9).

В евангелските разкази ние слушаме за взаимоотношенията между Учителя и Неговите ученици. Освен това, ние слушаме за взаимоотношенията между Бог Отец и Божия Син. На нас не ни е известна самата тайна на тези взаимоотношения, но ни е известно, че Синът Божи винаги бил послушен на Своя Отец. И даже когато по волята на Отца Той трябвало да претърпи кръстна смърт, когато се молил на Своя Отец с думите: „Отче, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша", Той веднага казал, че нека всичко се реши „не както Аз искам, но както Ти" (вж. Мат. 26:39).

На тази основа се строи учението на Църквата и учението на светите отци, потвърдено на шестия Вселенски Събор, за това, че Господ Иисус Христос имал Своя пълноценна човешка воля и в същото време Той като Бог обладавал Божествена воля. Тази Божествена воля на Сина била идентична с волята на Отца, а човешката воля на Спасителя, бидейки отделена от Божествената воля, въпреки това, винаги пребивавала с нея в пълна хармония, никакъв конфликт между Божествената и човешката воля никога не съществувал. Между Отца и Сина не възниквало неразбиране, и даже когато нашият Господ Иисус Христос висял на Кръста и претърпявал най-тежки физически страдания, когато Той се обърнал към Своя Отец с думите: „Отче, защо си Ме оставил?" (Мат. 27:46) - даже в този момент Бог Отец не оставял Своя Син и Синът неразлъчно пребивавал с Отца, а човешката воля на Спасителя пребивавала с  Божествената воля.

За всичко това трябвало да узнаят учениците, призвани от Господа на служение, та после те да разкажат и на другите хора. Да вместят това знание за Бога не било така просто, защото, усещайки величието на Бога, човек си Го представял твърде далечен; дистанцията между Твореца и творението се оказала голяма, а самият догмат за Боговъплъщението - твърде труден за възприемане. Сложно било да осъзнаят, че Иисус Христос - това не е просто Месията, Помазаника, за когото говорили пророците, но Богът, станал човек.

За осъзнаването на тази тайна в Църквата минали няколко векове, защото едва към края на епохата на Вселенските Събори окончателно било формулирано църковното учение за Христа като Богочовек, Който обладава пълнотата на Божествената и човешката природа и в Когото неразделно, неизменно, неразлъчно, неслитно са съединени две воли: Божествена и човешка.

Това учение вече било заложено в проповедта на апостолите, основана на думите на Самия Христос, Който казвал: „Аз и Отец едно сме" (Иоан 10:30). Именно Господ Иисус Христос казал на Филип: „Който е видял Мене, видял е Отца" (Иоан 14:9), именно Той явил на човечеството Божия лик, защото Той бил и човек, и Бог едновременно. В Своята личност, в Своя живот Той явил този идеал на обожение, който бил достъпен и за хората, защото светиите след Христос и апостолите преминали този път на послушание на Божията воля, всецяло подчинявайки на Бога своята воля.

Скъпи братя и сестри, нито Бог, нито Църквата не отнемат от нас нашата човешка воля. Никой не ни казва, че ние трябва да се превърнем в някакви пасивни изпълнители на нечия воля. Но Църквата ни учи, че ако ние искаме да достигнем Царството Небесно, да вървим към спасение и още в този живот да се приобщим към Божиите  блага, към които в цялата пълнота ще се приобщим след смъртта, когато преминем в другия живот, нужно е да се учим да подчиняваме своята човешка воля на Божията воля, което невинаги става лесно, защото понякога за това ни е нужно да се откажем от своите желания, влечения, страсти, грехове, лоши навици.

Но Църквата ни казва, че това е възможно, показвайки опита на светиите, последвали Христос, привеждайки за пример апостолите, на които Христос не е обещавал лек живот, когато казал: „Вървете след Мене". Господ казал, че в този свят те ще бъдат  гонени, защото са Негови ученици, въпреки това, и апостолите, и много други светии в продължение на цялата история на християнството следвали Христос. Те приели върху си това благо иго Христово и, умъртвявайки своите страсти, изкоренявайки в себе си греховете, достигнали този идеал на святост, който в абсолютна и най-висша степен  бил показан от нашия Господ Иисус Христос.

Църквата ни призовава да спазваме поста съвсем не с цел да ни ограничи в нещо, от нещо да ни лиши, да направи нашият живот безрадостен и скучен, а именно за това - чрез пост, въздържание телесно и духовно, чрез изследване на съвестта, изправяне на греховете ние да се приобщим към Небесното Царство, което е целта на нашия християнски живот. Ние възприемаме поста не като наказание за нашите грехове, а като Божие благодеяние към нас, защото Господ ни научава чрез подвига на поста да контролираме своите страсти, чувства, помисли, да се въздържаме от грехове. И ако ние спазваме установените от Църквата правила и Преданието, което е дошло до нас от от светите апостоли, тогава и с нас ще стане същото, което станало с апостол Филип, на когото Господ отговорил: „Който е видял Мене, видял е Отца".

Неслучайно Господ казва: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога" (Мат. 5:9). Ние знаем, че да видим невидимия Бог с очи е невъзможно, но също ни е известно, че невидимият Бог е пожелал да стане видим, за да Го съзрем в лицето на Господа Иисуса Христа - едновременно видимия Човек и невидимия Бог. Ние знаем, че Христос - това е най-прекият път към Отца, защото Той Сам нарича Себе си път, истина и живот (вж. Иоан 14:6). Чрез Христос ние идваме към Бог Отец и, ако ние видим Христос, значи, виждаме и Бог Отец. Ако ние се съединяваме с Христос в Тайнството на Светата Евхаристия, приемайки вътре в себе си Тялото и Кръвта Христови, тогава се съединяваме също и с Бог Отец, и цялата Света Троица* - Отец, Син и Свети Дух - започва да живее вътре в нас и чрез нас да действа. Ето към какво ни призовава светата Църква, ето на какво ни учи Сам Христос със светите апостоли.

Сега, когато ние възпоменаваме свети апостол Филип и встъпваме в Рождественския пост, ние трябва да поблагодарим на Господа за Неговите благодеяния към нас и просим в молитвите към светия апостол Филип достойно да преминем попрището на Рождественския пост.

Нека този пост стане за нас добра подготовка за празника Рождество Христово, та ние, посрещнали Рождеството, да видим в родилия Се Богомладенец Самия Бог.

Превод: ик. Йоан Карамихалев

* Съединяването със Св. Троица чрез св. тайнство Причастие не бива да се разбира неправилно, т.е. че св. Тяло и св. Кръв Христови представляват човешко естество и въплъщение още и на Бог Отец и на Бог Св. Дух. Не, но съединяването с Троичния Бог, за което говори митр. Иларион Алфеев, трябва да се разбира в духовен смисъл, а именно: по силата на това, че с човешката природа на Иисус Христос невидимо и винаги пребъдва и Неговата божествена природа - според израза на св. Лъв Велики, епископ (папа) Римски - „неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно"; а щом божествената природа на Иисус Христос е една и съща с тази на Отца и Св. Дух, значи и причастяването с Тялото и Кръвта Христови ни правят дом не само на Богочовека, но и на божествената природа на другите две божествени Лица, т.е. ставаме дом на божествената природа и на Трите Лица, които са единосъщни помежду си, т.е. имат едно и също божествено естество. Самото Боговъплъщение, обаче, е извършено само от Второто Лице на Св. Троица - от Сина Божий, въплътилото Се Слово Божие. [Бел. гл. ред. Д.П.]

 





Още от "Православна мисъл":