ЛЕСТВИЦА

СЪДБАТА НА СВ. ЙОАНОВАТА ДЕСНИЦА

СЪДБАТА НА СВ. ЙОАНОВАТА ДЕСНИЦА

† Смоленски епископ НЕСТОР
ВЪЗВРЪЩАНЕ НА МОЩИТЕ НА СВ. ИВАН РИЛСКИ

ВЪЗВРЪЩАНЕ НА МОЩИТЕ НА СВ. ИВАН РИЛСКИ

Написано от дякон Владислав Граматик
РАЗМИШЛЕНИЯ

РАЗМИШЛЕНИЯ

Св. Николай Велимирович
ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ

ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ

+ Левкийски епископ ПАРТЕНИЙ
СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ

СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ

Д-р Десислава Панайотова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА ВЪВЕДЕНИЕ В ХРАМА НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА ВЪВЕДЕНИЕ В ХРАМА НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

2017-11-21, автор: Московски и на цяла Русия патриарх Кирил, рубрика: Теология

 

Vuvedenie Bogor-hramSvSvKiM-snDP.jpg

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Днес е големият празник Въведение в храма на Пресвета Богородица. Този празник е установен в чест на събитие, за което нищо не е казано в Свещеното Писание. Но ние знаем за това събитие от Преданието на Църквата, защото от поколение на поколение, започвайки от първите години от съществуването на Църквата Христова, в християнската община се е пазила паметта за него. По-късно тази памет била зафиксирана - най-напред, в светоотеческите творения и ние срещаме забележителни образци на проповеди на велики свети отци, посветени на празника Въведение в храма на Пресвета Богородица.

Само по себе си това събитие било достатъчно обикновено за живота на тогавашния Йерусалим - съществувал обичай да се посвещават първенците на Бога. Разбира се, не всички родители постъпвали така, не всички отдавали своето дете в храма за възпитание, но мнозина изпълнявали този обичай - довеждали своите младенци в храма и ги отдавали за възпитание на тези, които служели при него. В този смисъл събитието било обикновено, но Преданието ни разказва за нещо, което прави станалото извънредно. Първосвещеникът посреща доведената от своите благочестиви родители за посвещение на Бога Мария и сам я въвежда в храма. В това действие на първосвещеника има несъмнено пророчество и предобраз на всичко това, което извършила Пресветата Дева и което чрез Нея Бог извършил за човешкия род.

Забележителният обичай да посвещават деца на Бога и да предават за възпитание в храма свидетелствал за вярата на юдеите в това, че животът на човека трябва да започва с досег до светинята. Храмът заема особено място в живота на човека, не защото храмовете в мнозинството си са величествени и красиви, не защото храмовете, особено древните, са наситени с богата история, с участие в тяхното създаване на знаменити архитекти и художници. Храмът има значение, защото в него присъства божествената благодат. Бог по особен начин присъства в храма, защото именно в храма се събира Църквата Божия, общината на вярващите хора, която призовава Светия Дух, заобиколила престола, во главе с епископа или свещеника. И това призоваване на Светия Дух се преобразува в реална духовна сила, която Бог изпраща на хората.

Всяко Тайнство, извършвано в храма, но най-вече Тайнството на светата Евхаристия, ни явява Божието присъствие, присъствието на божествената благодат. Хората знаят от опит - не от нечии думи, че посещението в храма се съпровожда от дълбоки духовни преживявания, понякога съзнателни, а понякога и неосъзнати; че ние излизаме от храма не в това душевно състояние, в което живеем вън от храма.

По удивителен начин божествената благодат влияе не само на душата, но и на тялото на човека. По някое време се преустановява въздействието на нашите недъзи, ние физически се чувстваме по-добре. Разбира се, хората, които са далеч от вярата, ще обясняват това с разни външни фактори. Но има само едно обяснение, което в пълна степен разкрива тайната на това, което става с човека в храма, - обяснение, което свързва човека с Бога в молитвата и в Тайнствата, извършвани в храма. Именно тук ние получаваме особен опит от преживяването на божественото присъствие, което по-силно от всякакви човешки аргументи, по-силно от всякакви доказателства ни убеждава в съществуването на Бога. Ако я нямаше тази велика благодатна атмосфера, която ние и днес тук преживяваме, ако го нямаше това благоразтворение на духовния въздух, ако го нямаше това смекчаване на сърцата, какво ли било? Нима би идвал някой в Божиите храмове, особено на големи празници, когато и службата е дълга, и има много народ? Нали нашето посещение в храма изисква време - или за сметка на почивката, или за сметка на нашите трудове. Но ние идваме в храма Божи - именно, защото чувстваме Божията благодат, чувстваме, колко значимо е посещението в храма за човека и това е най-доброто доказателство за божественото присъствие в нашия живот.

Именно върху този опит се основава и нашата вяра. Ето защо, за да имаме вяра, трябва да посещаваме Божия храм. Тези, които говорят, че вярват и без да ходят на църква, грешат. Понеже съблазните на живота, различните лъжливи учения могат да поколебаят човешкия разум, ако неговата вяра се основава само на разумни разсъждения. Нужно е някакво вътрешно безупречно доказателство, нужен е живият опит от преживяването на Божието присъствие - тогава нищо не ще поколебае нашата вяра.

Разбира се, за това добре знаели гонителите на Църквата. Защо по време на гонения се разрушават храмове? Храмовете в повечето случаи се разрушавали, за да няма място, където човек да преживява реалния опит от общението с Бога, за да не чувства той това силно, мощно свидетелство за Бога, за да няма той това житейско доказателство за божественото битие! Ето защо се унищожавали храмовете - знаели, че докато те стоят и докато повече хора влизат в тях, опитът на съприкосновението с божествената благодат ще укрепява вярата - и нали така и било.

Но и цялата тази история с разрушаването на църквите нали също е косвено доказателство за Божието битие. Ако няма Бог, ако е достатъчно да просветят хората, да им дадат образование, да ги приобщят към науката и всички те да станат невярващи - защо да разрушават светините? Обаче тези, които вършели тези престъпления, добре знаели какво правят. Те знаели, че в Божиите храмове присъства божествената благодат, която укрепява човека.

Божията Майка започнала Своя живот с влизането в храма и затова, както разказва днес иносказателно Посланието до Евреите (Евр. 9:1-7), станала храм за въплътилия Се Бог, нашия Господ Иисус Христос. И затова, възпоменавайки тържественото и символно събитие  - Влизането на Пресвета Богородица в храма, ние трябва да обновим нашето собствено отношение към Божия храм. Ние трябва да осъзнаем важността на посещението в храма, на молитвите в храма, на съприкосновението с божествената благодат. Днес никой не разрушава храмове, днес ние строим храмове. И колко е важно те да се изпълват с народ, колко е важно хората да чувстват в тях Божието присъствие. Тогава много неща ще се изменят в живота; и съблазните, и скърбите, и изкушенията, и лъжата, и конфликтите - всичко това, което разрушава нашия живот - ще се изпепели със силата на Божията благодат. И, прославяйки празника Въведение на Пресвета Богородица, ние Я молим, Тя да не оставя Своята грижа за нашия народ, за нашата Църква, да укрепи вярата и благочестието в нашите сърца. Амин.

  Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Икона от параклиса на храм "Св. св. Кирил и МЕтодий", ул. "Г. Вашингтон" № 47, гр. София (сн. Десислава Панайотова)

 

 





Още от "Православна мисъл":