ЛЕСТВИЦА

 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ НЕ МОЖЕ ДА ИМА ПОКОЙ (проповед на празника на първомъченик Стефан)

В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ НЕ МОЖЕ ДА ИМА ПОКОЙ (проповед на празника на първомъченик Стефан)

2017-12-27, автор: Протойерей Георгий Малов, рубрика: Теология

 Sv.arhid.Stefan-ubiistvo-snDP.jpg

Братя и сестри, днес Православната Църква отбелязва паметта на светия апостол първомъченик архидякон Стефан. Той е първият от мъчениците, който открил този път на страдания заради Христос. Неговите славни подвизи, неговият живот удивляват всички нас. Той произхождал от седемдесетте апостоли, бил поставен от тези апостоли в числото на седемте дякони в служение при трапезата на вдовиците и бедните християни. Бил главният от седемте дякони, затова го нарекли архидякон. Той бил запознат с гръцката култура: такива евреи, като него, наричали елинисти. Бил много грамотен човек. Помагайки на светите апостоли във всичко, особено в делата на милосърдието, той проповядвал словото Божие. Изцелявал болни, със своята молитва възвръщал зрението на слепи. Особено се грижел неговите съплеменници, верни и неверни, да бъдат обърнати към Христос. Той горещо проповядвал Словото Божие, Христос, особено на своите съплеменници, говорейки, че Го предали на Разпятие, не Го приели.

  Веднъж възникнал спор между евреите от синагогата. Те, подучили няколко презрени, както казва Свещеното Писание, да оклеветят светия мъченик, че той отправя хули към Бога и към Мойсей. Хванали го, завели го в синедриона, там продължила неговата пламенна реч, както чухме днес от Деяния Апостолски, но най-важните думи той казал в края на своята реч: „Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие. Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега". Той продължил, погледнал към небето и видял Славата Божия и Иисус, стоящ отдясно на Престола Божи. Той казал: „Ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Отца". За тези му думи го извели от синедриона и между Йерусалим и Елеон започнали да го замерят с камъни. При това той казал: „Господи, приеми духа ми". И вече, когато паднал на колене, когато жизнените сили го напущали, той казал: „Господи, не им вменявай този грях". Повторил думите на нашия Спасител, Който на Кръста казал същите думи.

  Свети апостол първомъченик и архидякон Стефан е пример за мъченичество. Той отворил вратата за подвижничеството в Христос. Разбира се, сега ние с вас ще кажем, че не всички се удостояват с този венец и практически няма сега такъв подвиг, но, както казва свети апостол Павел: „Нашата борба не е против плът и кръв, но против поднебесните духове на злобата". Във всички времена и в тези дни, до края на вековете, докато съществуват дявол и ангели, за всички нас е отворен същият славен, както и мъченически път. Църквата прославила множество свети подвижници, които се борили със злото вътре в себе си. „Вие в борбата си с греха още не сте се противили до кръв" - казва апостол Павел, предпазвайки ни от самоуспокоение в духовния живот.

  В духовния живот не може да има покой, в духовния живот винаги има борба със своите мисли, със своите грехове, но става така, че понякога ние се успокояваме, като не забелязваме греховете или забелязваме своите дребни грехове, а към своите страсти привикваме и даже не ги считаме за грехове. Ако човек не води никаква борба в това, вражеските сили го оставят. Може да се приведе такъв пример. Лежащият на земята човек не чувства силата на вятъра, който духа, но веднъж да трябва да стане, тогава по неволя той ще се противи на напора на вятъра, за да устои. Така е и в духовния живот: започнем ли да забелязваме своите страсти, започнем ли да се борим с тях, да ги изкореняваме от себе си,  започва борба, духовете на злобата се борят с нас, започват да ни изкушават, за да паднем, но трябва си припомним, че силата Божия винаги ни помага, във всеки момент, даже ако ние съвсем сме се отчаяли. Ако си припомним примера от живота на преподобни Антоний Велики, който вече се отчаял в борбата със своите страсти и казал: „Господи, помогни, иначе унинието ще дойде в сърцето ми". И тогава Господ във вид на ангел му пратил помощ в това дело. И да си припомним думите на Спасителя: „Отсега Царството Божие бива насилвано, и насилници го грабят". Именно тези думи на Господа ни говорят как трябва да придобием благодатта на Светия Дух, която именно осияла мъченика Стефан по време на неговите страдания. И нека да вземем пример от светия апостол първомъченик архидякон Стефан, да се борим със своите страсти, привички и да се усъвършенстваме в духовния живот. Господ да ни помага по молитвите на светия мъченик и архидякон Стефан, чиято памет отбелязваме днес с вас. Амин.

Превод: ик. Йоан Карамихалев

 





Още от "Православна мисъл":