ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » "КОГАТО ХАОСЪТ УПРАВЛЯВАШЕ СВЕТА" (за Кръщението и Възкресението на Господа)

"КОГАТО ХАОСЪТ УПРАВЛЯВАШЕ СВЕТА" (за Кръщението и Възкресението на Господа)

2018-01-06, автор: Свещ. Стивън Фриймън, рубрика: Теология

Bogoyavlenie.jpg

 (I част)

Древните цивилизации в Близкия изток са имали странни истории за мястото на хаоса в началото на всичко и то е било точно във водата. Изглежда ми странно, че хора, живеещи в сухи и неплодородни земи биха си представили началото на света като воднист хаос, но всъщност точно това са имали предвид.

Египтяните си представяли началото на света като воднист хаос (бог Нун). И от това воднисто нещо бог Атум създава себе си и след това и останалите богове. Вавилонската версия за създаването на света Енума Елиш разказва, че преди съществуването на всички богове и преди небето и земята да бъдат поставени на мястото им, е имали само Апсу (сладководният океан) и Тиамат (соленоводният океан). Бог Мардук умъртвил Тиамат (която също така е била създание на хаоса) и от нея създал небесата и земята.

Всичко това разбира се изглежда твърде чуждо на вярата на Авраам, Исаак и Яков, но е образец на културното обкръжение, сред което се е проявила и фон, на който изпъква поразителната уникалност на историята за сътворението на света в Битие.

Отзвук от тези космически битки има запечатан на много места в Библията:

„А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата."

В съвременния ни език това не е разбираемо, но на иврит името на чудовището Тиамат е ясно, защото се разкрива от думата за „безформен" (tohu) и „дълбок"(tehom). Само, че в нашето описание на иврит няма убийство на чудовище и битка на богове. Има Бог (Elohim), който просто говори и осъществява сътворението. Има воден хаос, но той е издигнат до невероятни богословски висини, където се отхвърля заобикалящата култура на митове, но все пак се използва езикът, на който тази култура е позната.

В Евангелието от св. апостол Иоан има нещо подобно. То започва с препратка към Логоса,   концепция, напълно позната на ранната гръцка философия. Но там, където философията вижда абстракция, св. Иоан Богослов изповядва нещо специално: това Слово „стана плът и живя между нас". Той взима езика и понятията на заобикалящата го култура и ги трансформира в същинско откровение.  В редица отношения това е в голяма степен част от Въплъщението.

Всяка година по Рождество започва да се шуми около това, че Рождественските елхи имали „езически корени". Има и мнозина, които с втурватда защитават горките дървета. Прозявам се. Предците ми са почитали дървета а, смея да заявя, че техните по-късни християнски наследници са се радвали, когато Църквата е кръщавала дърветата[1]  заедно с хората. Просто няма „първично" [2] начало, от където вярата да започне на чисто. Бог винаги говори и ни Се открива по начини, които могат да бъдат разбрани. Той не разрушава културата, а я изпълнява. Рождественското дърво е ясно напомняне за това, че Детето, родено на този ден, има среща с дно Дърво и това не може да бъде избегнато. Има едно Дърво в сърцевината на нашата вяра, точно както имаше в сърцето на Градината.

Веднъж К. С. Луис изразява мнение, че езическата митология се състои от „добри сънища, пратени от Бог, които да подготвят идването на Христос" [3]. Подобни митове могат да съдържат и дълбока тъмнина и обърквания, но това е природата на един свят, който е повреден. Бог не ни предлага изкупление чрез разрушаването на повредения свят. Той не заличава, нито изкоренява културите на човечеството. Само една замъглена теология може да си въобразява, че всеки продукт на човешкото въображение заслужава да се изхвърли на бунището. Този вид деструктивно мислене принадлежи на издънките на Калвин и на иконоборството на уахабитите, това не е дело Божие.

Египетските и месопотамските образи, пробили си път в Писанието, отразяват инстинкт за първична борба. Редът и благосъстоянието не са даденост, а резултат от интервенция. Едновременно Псалмите и Исаия подемат някои от тези образи за поетична възхвала.

Господи, Боже на силите! кой е тъй силен като Тебе, Господи? И Твоята истина е около Тебе.  Ти владееш над яростното море: кога се подигат вълните му. Ти ги укротяваш.

 Ти повали Раава като поразен; с Твоята крепка мишца разпръсна враговете Си.

 Твои са небесата и Твоя е земята; вселената и онова, що я пълни, Ти си основал. (Пс. 88:9-12)

и

Дигни се, дигни, облечи се в сила, мишце Господня! Дигни се, както в древни дни, в отдавнашни родове! Не съкруши ли ти Раава, не порази ли крокодила?
 Не пресуши ли ти морето, водите на голямата бездна, превърна дълбините морски на път, за да преминат изкупените?
 И ще се върнат избавените от Господа и ще дойдат на Сион с пение, и вечна радост ще бъде над главата им; те ще намерят радост и веселие; скръб и въздишки ще изчезнат.

(Ис. 51:9-11)

Ако горните цитати се четат без познаване на детайлите, много лесно би могло да се предположи, че Раав е име на държава или управник. В действителност обаче, това е името на древно чудовище, олицетворяващо морския хаос. Но в Псалтира и в Исаия това  морско чудовище е  победено и подчинено от Бога на Израил. Това няма буквално значение, а образността му е заимствана, за да изрази Божието надмощие над всичко и Неговата победа над хаоса. Би могло да се каже, че отвеждането на юдеите до Обетованата земя е подреждането на света от страна на Бога, възстановяването на „Едем". (Иез. 36:35)

Цялата тази образност е възприета от християнската вяра в молитвите на Църквата за празника Кръщение Господне. Западната традиция (католическа и протестантска) отдавна е неглижирала този празник, дори ако обърнем внимание на  50 години назад. На Изток, Кръщението на Господ Иисус Христос (Богоявление) е 12 дни след Рождество Христово, в същия ден, в който на Запад празнуват поклонението на влъхвите. Подозирам, че основната причина за това неглижиране на този празник от страна на Запада  е, че той е бил считан за чужд на станалите популярни по-късни теории за изкуплението. Иисус няма грях, който трябва да бъде умит, Той не е виновен в нищо. Така Неговото  Кръщение влиза в противоречие с по-късното Западно обяснение на тайнството.

А в Източната Църква Кръщението Господне се свързва със старозаветните препратки към борбата с водния хаос. Влизането на Христос във водите се разбира като предобраз за слизането Му в ада. То е поразяване на враждебните сили. Същата тема пронизва и самото тайнство Кръщение. Унищожаването на демоните без съмнение е основна тема в цялата служба.Тъй като, поради милосърдието на Твоята милост, Владико, не си се стърпял да гледаш човешкия род измъчван от дявола, но си дошъл и си ни спасил. Изповядваме благодатта, проповядваме милостта, не крием благодеянията: (Ти) си освободил рожбите на естеството ни, осветил си девическата утроба с Твоето раждане. Всичката твар възпява Тебе, явилия се; защото Ти, нашият Бог, си се явил на земята и си поживял с човеците. Ти си осветил Йорданските струи, като си изпратил от небето Светия Твой Дух и си строшил главите на загнездилите се там змейове.

Поезията на Псалом 73 става част от Кръщелната служба, а оттам и Пасхален химн:

Боже, Царю мой отвека. Който извършваш спасение сред земята!
Със силата Си Ти раздвои морето, във водата строши главите на змейовете;
Ти строши главата на левиатана, даде го за храна на людете (етиопски) в пустинята;
Ти пресече извори и потоци. Ти пресуши буйни реки.
Твой е денят и Твоя е нощта: Ти си приготвил светилата и слънцето
(Пс. 73:12-16)

За тези, които не са запознати с Пасха и Кръщение в „Източна тоналност", този език може да звучи странно. Това е доминиращият образ на спасението в Източната Църква. Великолепният Пасхален тропар, повтарян може би стотици пъти през този период, е: „Христос воскресе из мертвих, смертию смерть поправ." Това не е песнопение за възмездие или наказание, а за влизане в царството на тиранина, за връзването му и за освобождаване на пленените. Главите на  змейовете са смачкани, главите на левиатана са строшени на парчета, Раав е разчленен.

Аз съм срещал неверни сравнения между Изтока и Запада, според които за Запада е по-важен Кръстът, а за Изтока - Възкресението.  Това е сравнение, което само един западен човек може да направи. На Изток няма разделение между Кръста и Възкресението. Те са едно и също дело, сразяващо противника, свързващо този, който пленява, и освобождаващо пленените. Това е Пасхата Господня.

Змейове и хаос, внимавайте!

Превод: Татяна Спахийска

Гл. ред.: д-р Десислава Панайотова

[1] Тук твърдението на о. Стивън за кръщаване на дървета трябва да се възприема условно, като благославяне и освещаване на природата, т.е. извън стриктното прилагане на св. църковни тайнства (бел. гл. ред.).

[2] В смисъл „стерилно, чисто" начало, материал, нещо (бел. гл. ред.).

[3] Подобни мнения като това на неправославния интелектуалец и писател Карл Люис (който е бил вярващ човек като цяло) трябва да се възприемат с необходимата бдителност. Защото е недопустимо да смятаме, че езическите заблуди са създадени или пратени на езичниците от Бога. Напротив, Православната Църква в лицето на св. отци изрично подчертава, че езическите божества или са плод на разстроеното от греха човешко въображение, или на директното внушение от демоните. Същевременно, следва да помним, че в езическите религии има остатъци от древното Предание и вярата на най-първите хора в истинския Бог и в Неговата грижа за света и човека. Именно това цитираният от о. Стивън К. Люис вероятно е имал предвид под „добри сънища", т.е. митове, които не противоречат на вярата в единия Бог и Творец на всичко и в които са съхранени частици от истината (бел. гл. ред.).

 





Още от "Православна мисъл":