ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ КАТО ЧАС ПО ВЕРОУЧЕНИЕ

ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ КАТО ЧАС ПО ВЕРОУЧЕНИЕ

2018-02-26, автор: Георги Тодоров, рубрика: Общество

Dete silueti.jpg

  Срам ли ги е, като вършат гнусотии? Не, никак ги не е срам и не се червят. Затова ще паднат между падналите; кога ги посетя, те ще бъдат повалени, казва Господ.

Иеремия 8:12

Най-достъпният ключ към нашето освобождение е личното неучастие в лъжата! Нека лъжата всичко да покрие, всичко да владее, но да се противопоставим в най-малкото: нека владее не чрез мен!

Александър Солженицин

 Слава Богу, Истанбулската конвенция (ИК) няма да бъде ратифицирана от България.

Общественото обсъждане по повод ИК неочаквано стана най-важният и най-плодотворен дебат в българското общество, поне през последните 30 години. Това обсъждане набра височина и вече няма връщане назад. То неизбежно води до обществено просвещение, т. е. до отхвърлянето на ИК. Което ще е едно малко чудо.

Тепърва евентуален опит за измамване на българския народ с ратифициране на ИК мимо него ще прерасне във всенародна матура по вероучение. И в по-голямо чудо.

Причините за небивалия дебат (и всенароден, и умен) са няколко:

- Узаконяването на греха на Запад премина няколко червени линии.

- Българското общество още не е усвоило някои видове безсрамие.

- България все още не е съвсем дехристиянизирана и оглупяла.

- Технологичната еволюция все по-осезаемо захапва човека.

- Социалните мрежи са, засега, недостатъчно контролирани.

Дори водещите телевизии (политкоректни, т.е. джендър позитивни) бяха принудени от конкуренцията на мрежата да се включат с умерена манипулативност в общественото обсъждане.

Дебатът изкласи свръх очакванията. И е ясно какво предстои. Предстои небивало посрамване на почти всемогъщия световен хегемон (Запада) в опита му да доналожи своя светоглед на васална България. Предстои посрамване на джендър интелигенцията у нас. Предстои историческа победа на българския народ и Българската Църква. Предстоят, може би, и други положителни развития... Дебатът не е политически, не е юридически, а религиозен. Не е за правата на човека, а за същността на човека. Не става дума за теоремите на ИК, а за Аксиомата.

Опитът да се върне духът обратно в бутилката на „човешките права" е обречен. Въпросът е изнесен по-високо: за същността на Човека и на Правото. Кой се бои от височините и от същностите?

Противоборството е между два светогледа: човекоцентризмът срещу богоцентризма. Тази важнейша тема никога не е била средищна за българския народ. Никога не е била средищна за българския „елит". Народът на „просветената" Франция проспа тази тема. Народът на „задълбочената" Германия я проспа. Но ето - недоумрялата България, от която всички досетливи люде отдавна избягаха, изведнъж излезе от будната кома.

ИК е повод. Тя се състои от 99.9% добри намерения и от 0.1% вируси - смъртоносни и почти незабележими. Но истинският дебат тук изначало е именно за вирусите на „новата нормалност". Спор по добрите намерения върху етикета няма.

Дебатът е вероучителен. Той работи като час по вероучение - за целия народ.

Вече няма как да извъртаме, че уж имало грешка в превода. Че уж оригиналът не бил разбран. Съвсем не. Грехът на ИК е именно в оригинала. Именно в английския език, на който е мислен и писан оригиналът. (Комплексарският френски превод на термина gender с френското genre е поучително несполучлив поради заварената терминологична разработеност на genre в други посоки.)

Английската дума gender съществува от векове, но терминът gender, който озвучава текущия наш дебат, е чужд и за най-големите майстори на английския език - от Шекспир до Джойс. Защото като термин той е въведен преди 60-тина години и едва впоследствие е разработен смислово-идеологически - като част от съвременния newspeak.

Думата „джендър" не се превежда на български и не бива да се превежда. Това е именно българска дума-чуждица (заемка от английски). И завинаги ще остане чуждица - за да разкрива правдиво един чужд на Християнството светоглед.

Неспособността на джендър-позитивните интелектуалци да създадат нещо живо е показателна. Те не са нито глупави, нито бездарни. Причината за творческото им безсилие е неискреността, гузната съвест, която ги кара да загърбват истинския дебат и да отстояват самоподвеждащи интелектуално непочтени твърдения.

Интелектуално непочтено (самоподвеждащо) е твърдението, че мнозинството не били чели ИК. Нито един народ никога не е прочел нито една конвенция. Чете я интелигенцията, която след това преподава на народа същността. Прави чест на обрулената българска интелигенция, че в случая мнозина се представиха достойно. Те внимателно прочетоха ИК и нейния Обяснителен доклад (ОД). Установиха вируса и алармираха обществото. Интелектуално непочтено (неискрено) е твърдението, че уж двете страни на дебата „не се разбирали", че уж говорели за различни неща. Че дебатът уж не се бил състоял. Напротив. Дебатът е магистрален. Той ще влезе като класика в учебниците. И всички всичко прекрасно разбират: става дума за Бога. Интелектуално непочтено (лъжовно) е твърдението, че уж в текста на ИК нямало джендъризъм. Прочитът на ИК и ОД доказва, че има. Тук няма да повтаряме всички многократно посочени примери. Ето само един от тях - в т.53 от ОД, където четем:

Определени групи физически лица могат също да се сблъскат с дискриминация въз основа на тяхната джендърна самоличност (gender identity), което с прости думи означава, че джендърът, с който те се идентифицират, не е в съответствие с пола, който им е отреден по рождение. Това включва някои категории лица, като например транссексуалните лица, трансвестити, травестити и други групи от хора, които не отговарят на това, което обществото е определило като принадлежащо към категорията на „мъжете" или „жените".

Като пример за подобна дискриминация, срещу която ИК се бори, същата т.53 указва цитирания в т.52 съдебен казус Salgueiro da Silva Mouta v. Portugal. В него Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъжда Португалия за това, че след развод съдът присъдил дъщерята от брака да живее при майка си (и нейните родители), а не при баща си, който бил гей и съжителствал с друг мъж, който пък, според майката, „сексуално злоупотребявал с детето". Според ЕСПЧ (и ИК) обаче жертвата е дискриминираният баща, а дискриминаторът е лисабонският Апелативен съд, защото казал, че Детето следва да живее в ... традиционно португалско семейство (с майка си, дядо си и баба си, а не със „семейството" на бащата) и че независимо как се тълкува хомосексуалността, това е абнормалност и децата не бива да растат в сянката на абнормални ситуации.

Интелектуално непочтено (алогично) е твърдението, че тъй като България вече била подписала други документи, съдържащи подобни светогледни понятия, следователно тревогата е напразна (един вид: какво, като ти режат ухото, нали вчера ти отрязаха другото!). А всъщност, точно затова тревогата е дваж по-тревожна. Защото свидетелства, че умствената ни имунна система вече е пробита.

Интелектуално непочтено (фарисейско) е твърдението, че ИК „не задължавала" признаването на трети пол, гей бракове и т.н. Но съдържащата се в ИК антропология на джендъризма, прокарана като нормалност - без да е „задължаване", всъщност е „зарибяване".

Интелектуално непочтено (васалско) е твърдението, че тъй като „Европа" иска от нас да ратифицираме ИК, ние сме длъжни да направим своя „европейски избор". Но не Европа е критерият за истинността, а истинността е критерият за Европа. Когато значима част от Европа върви към пропаст, наш дълг като европейци е да възпрепятстваме падението. Ако сме последни в грешната (антихристиянската) посока, ние се оказваме, по евангелски, първи в правилната (християнската).  

Дебатът по ИК е богословски. Като всеки задълбочен дебат. А тук става дума за началата, за първопричината на морала, правото, законите. Понятията сътворение, твар, душа, тяло, мъж, жена, пол, любов, брак, семейство, майка, баща, дете са богословски понятия. Те са част от християнската антропология, от същността на човека.

Понятията за грях, покаяние, Изкупление, Съд също са неотделими от християнското учение за човека и от християнския светоглед.

Богословието се предава от човек на човек. И това Предание (Традицията) осъществява пребъдването на всеобхватното всежитейско всебогословие. Дори българските „атеисти", когато носят в себе си традиционните ценности на брака, семейството, почитта към родителите, благоприличието и прочее, неосъзнато носят в себе си важни останки от Християнството. Затова мнозина „атеисти" се обявиха против ИК. Просто защото защитават нормалността (без да съзнават, че нормата е Богочовекът) срещу „новата нормалност" (т.е. антихристиянството).

Българската Конституция споменава с половин уста Православието и Традицията (чл.13). И така, сякаш несъзнателно, тя се основава на Бога. Защото няма Православие без Бога, а у нас именно християнската Традиция пренася Православието от поколение на поколение. Традиционното българско общество е богоцентрично.

Същностният дебат по повод на ИК в крайна сметка стига до въпроса: кой е първоизточникът на морала, правото и законите - Бог или човекът.

ICXC oreol s lice.jpg

Богоцентричният светоглед предпоставя Бог като абсолютен критерий за добро и зло и като първоизточник на морала и правото. Това е традиционният светоглед в България от Покръстването насам, който обаче е разколебан през последните два века. „Ако няма Бог, всичко е позволено." Така Сартр (атеист) вярно резюмира една мисъл на Иван Карамазов. Тоест, ако няма Бог, човекът е първоизточникът на морала и правото.

Човекоцентричният светоглед има различни политически превъплъщения - от крайния тоталитаризъм (при който хем „няма Бог", хем „всичко е позволено" само за един човек) до крайния „всепозволителен" либерализъм, при който индивидуалните „човешки права" са над всичко, ограничени само от другите индивидуални човешки права. Отстояването на богоцентричния светоглед е прерогатив на Църквата. И трябва да отдадем дължимото на Св. Синод на Българската Църква, който реагира своевременно, умно, компетентно, сдържано и категорично. Църквата застана в призванието си на народен будител, водач и молитвеник. Интелигенцията също се представи свръх очакванията. Обикновено я смятаме за разпродадена, безгръбначна, стипендиантска. Значимо малцинство от нея обаче този път се представи достойно. Над очакванията се представи и „народът". Често смятан за атеистичен, оглупял и отмиращ, българският народ се оказа по-буден, по-зрящ и по-умен от своите европейски събратя. Дори „атеистите" усетиха, че безбожието не е свободно избираем предмет, а смърт. И то не само смърт в отвъдното, а смърт на човешкото в човека тук и сега. Народът усети как неусетно големият валяк на „прогреса" вече застъпва крайчеца на дрехата му. Видя невидимата единосъщност на „прогреса" и „новата нормалност". Утопистът Гео Милев в богоборческа поза „пророкуваше" земния рай: Всичко писано от философи, поети - ще се сбъдне! Всъщност, става обратното. Един по един се сбъдват кошмарите на философи и поети: Мери Шели и Фриц Ланг, Хъксли и Оруел, Шпенглер и Тойнби, „Бразилия" и „Матрицата"...

Преди един век Шпенглер казваше: „Оптимизмът е подлост." А преди половин век Маклуън не спираше да обяснява, че технологиите са продължения, усилвания и разраствания на човека във всичките му измерения. Че всяка нова технология променя всички човешки измерения. Че „посланието" на всяка технология е самата тя. И че тя властно променя човека по свой образ и подобие. Остава само да добавим най-важното: че човекът е греховен и че, следователно, новите технологии са продължение-усилване-разрастване и на греховността...

От векове живеем в перманентна „освобождаваща" революция - технологична, политическа, социална, нравствена, всякаква - която с ускорението си става все по-видима чрез най-различни проявления. Т.нар. „сексуална революция" на хипитата вярваше, че „освобождава" човешката сексуалност от „лицемерието" и я насочва към природосъобразен хедонистичен промискуитет. Полът, продължават сега джендър-позитивните, е социален конструкт, роля. Свободният човек, казват те, има законно право да избира-сменя пола си, да експериментира с пола си, да преизобретява себе си в творческата безкрайност на своите роли-полове.

Следващата стъпка на подобно мислене е да обявим за „конструкт" и да поставим под въпрос „ролите" на майчинството, бащинството, семейството... Новите технологии скоро ще позволят „машинното" възпроизвеждане на човеците - без нужда от отживелите „роли" на баща, майка, семейство.

Така самото „традиционно" семейство ще се претълкува като непрестанно „домашно насилие" върху „обезправеното" дете-жертва. Без право на свободен избор му натрапват: пол, име, народност, език, вероизповедание. Някои дори го кръщават в купела - а то, „жертвата на насилието", пищи-протестира! Ето как утрешните „правозащитници", утрешните демократични държавни институции и международни конвенции ще подхванат следващата революция - за „освобождаване" на детето от „всички форми на насилие". „Традиционното" училище също ще бъде отменено като „насилническо"; то вече само ще улеснява детето да „прави каквото иска", да „бъде себе си", свободно да „твори себе си"... (И всичко ще бъде подменено. Всичко ще влезе в кавички.)

Действителната учителна власт обаче отдавна е преминала в Рекламата: главният учител-художник-писател-мислител-проповедник-жрец-и-велик-диктатор на нашето време. Но главният двигател на рекламата е грехът, защото грехът продава най-добре. Затова в човекоцентричното либерално пазарно общество грехът става закон и норма.

Въз основа на човекоцентризма съчетанието на новите технологии с новите "нормалности" ще доведе до самоунищожение на човечеството.

Съчетанието на безбожие, релативизъм, джендъризъм, пансексуализъм, трансхуманизъм, от една страна, и от друга - генно инженерство, клониране, изкуствен интелект, цифровизация, роботизация и прочее, ще изкуши човеците да станат още по-„свободни" и още по-„творци". Ще деконструират и реконструират себе си без ограничения. Ще включат своите мозъци в „облака" на всеобщото човешко „познание" - за да станат „всезнаещи". Ще прехвърлят „себе си" върху нетелесен носител - за да станат „безсмъртни". Ще станат „всемогъщи". Ще станат... „Бог".

В началото на ХХ век руски интелектуалци-атеисти (Луначарски, Базаров, Горки и др.) създават учението за „богостроителството", според което Бог не е в Началото, а бива създаден от самото човечество в края на човешката еволюция. Последователният хуманизъм винаги стига до човекобожие, т.е. до антихристиянство.

Маклуън казваше: „Когато изобретим нова технология, ние ставаме канибали. Ние се самоизяждаме живи, тъй като тези технологии са просто продължения на самите нас. Новата окръжаваща среда, формирана от електрическата технология, е канибалистична. Тя яде хора."

Така формулата на самоунищожението става: човешка власт плюс електрификация на всичко.

Човекът живее в смъртен грях. Истинският начин да се освободи от греха е да познае и признае своята греховност и да се покае пред Бога. Лукавият начин - привидно лесен, но самоизмамно гибелен - е да „отмени" греховността. Да провъзгласи греха (покварата, разврата, безсрамието, извращението...) за норма, за „нова нормалност". Но така, вместо да се освободи от греха, човекът става негов тотален роб.

За да не падне в капана на това робство, Европа трябва да спре да се гордее с греха, да се покае и да се върне назад към своите християнски корени.

Ако се завърне към христоцентризма, България (следвайки Христа) ще поведе себе си във вярната посока. Ако поведе себе си към Христа, тя може да поведе и Европа. И тогава прокудените от родината си българи ще се завърнат. Не просто за да живеят по-добре - а за да оцелеят.

Всички умни футуристични творби са антиутопии. Аристотел в „Поетиката" казва, че героите на художественото произведение действат „по вероятност и необходимост". Излиза, че по вероятност и необходимост, катастрофалният сценарий за човечеството не може да бъде спрян.

Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога (Лука.18:27). Какво да се прави? Какво ни чака? Има ли надежда за светло бъдеще или свръхсрочно идва краят на света? Отговорът е избирателен. Ако вярваме в човека, чака ни катастрофален край. Ако вярваме в Бога, светлото бъдеще е именно Краят на света, катастрофата на всички човешки самоизмами и Второто идване на Богочовека. Когато всичко, писано от пророци и светци, ще се сбъдне:

Амин, да, дойди, Господи Иисусе! (Откр. 22:20)

ICXC Sinai.jpg

Източник: http://www.kultura.bg/bg/article/view/27035

 





Още от "Православна мисъл":