ЛЕСТВИЦА

ЕНЬОВДЕН

ЕНЬОВДЕН

Свещ. Ангел ВЕЛИЧКОВ
СЛУЖЕНИЕТО НА МИРЯНИТЕ ПРЕЗ ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ВЕК

СЛУЖЕНИЕТО НА МИРЯНИТЕ ПРЕЗ ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ВЕК

Митрополит на САЩ, Канада и Австралия ЙОСИФ
ЗА МОЛИТВАТА

ЗА МОЛИТВАТА

Св. праведен Йоан Кронщадски
БОГ Е РЕАЛНО СЪЩЕСТВУВАЩ

БОГ Е РЕАЛНО СЪЩЕСТВУВАЩ

Прот. АНДРЕЙ ТКАЧОВ
РАЗМИШЛЕНИЯ

РАЗМИШЛЕНИЯ

Св. Николай Велимирович
ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ

ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ

+ Левкийски епископ ПАРТЕНИЙ
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ РУСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВИ ВИНАГИ СА БИЛИ БРАТСКИ И НАЙ-ТОПЛИ

ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ РУСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВИ ВИНАГИ СА БИЛИ БРАТСКИ И НАЙ-ТОПЛИ

2018-03-02, автор: Московски и на цяла Русия патриарх Кирил, рубрика: Общество

Patr.N i patr.K.jpg

Братски поздрав между Българския патриарх Неофит и Руския патриарх Кирил

2 март 2018 г., Синодна палата, София, България

Публикуваме интервю с Московския и на цяла Русия патриарх Кирил в навечерието на неговото включване в църковно-националните тържества по случай 140-годишнината от славното Освобождение на България от турско робство.

Въпрос: Ваше Светейшество, благословете! ... С какво послание към българския народ идвате в България?

Патриарх Кирил: Със същото послание, с което обикновено пристигат патриарсите в България, и със същото послание, с което българските патриарси пристигат в Русия. Православната църква, Руската църква и Българската църква имат една дълга история на братски отношения именно защото нашите народи, в мнозинството си, са православни. Защото нашите народи имат много общо като култура, дори и като език. В Русия винаги са възприемали България като братска страна и историята добре потвърждава тази теза. Аз ще пристигна на посещение във връзка с честването на 140-та годишнина от Освобождението на България. И ми се ще да кажа, че именно Руската църква, с молебените си за страдащия български народ почти във всички руски храмове, създава такова обществено мнение, което оказва влияние за взимане на политическите решения относно участието на Русия във военните действия на Балканите. Без тази подкрепа отдолу, без тази общонародна подкрепа, трудно би могло да се каже дали тогавашното руско правителство би било готово да поеме по пътя на толкова големи жертви. Десетки хиляди са загинали и десетки хиляди са били осакатени, загубили са здравето си. И тази жертва е била обяснена с най-главния, най-силния аргумент: „Отдаваме живота си за нашите единоверни братя".

Каквито и да са били политическите отношения между Русия и България, отношенията между Руската и Българската църкви винаги са били братски и най-топли. Достатъчно е да се спомене, че когато възниква българо-гръцката схизма, така наречената схизма, и Българската църква не е признавана в семейството на Поместните православни църкви, през 1945 година решаващ е бил гласът на Руската православна църква в защита на Българската църква, който в крайна сметка доведе до признаването на автокефалността на Българската църква от световното Православие. А през 53-та година същият решаващ глас на Руската православна църква съдейства за признаването на Българската патриаршия, която както се знае, навремето прекратява съществуването си поради политиката на Турция. И след 53-та година, в продължение на 8 години, трябваше да бъдат убеждавани някои Православни църкви да бъде призната Българската патриаршия, призната всички. И тук не мога да не си спомня името на своя учител митрополит Никодим, човек добре известен в България, поне навремето, който направи много, за да склони Поместните православни църкви за безусловно признаване на Българската патриаршия.

Това са епизоди от нашата история и мисля, че братските отношения между нашите църкви са издържали изпитанията на времето. Бих искал да отбележа и важното обстоятелство, че мнозина българи са получавали образование в духовните учебни заведения на Руската църква, а православни руснаци са учили в България. Имаме подворие, Руско подворие в София, Българско подворие в Москва. Това са точно онези устои, които запазват добрите отношения между църквите ни и, както се надявам, положително влияят на отношенията между нашите народи.

Въпрос: В света, в който живеем, технологиите все по-отчетливо ни превземат. Смятате ли, че интернет, съвременният информационен идол, отнема от духовното у човека?

Патриарх Кирил: Идолите ги създават хората и всяка епоха има свои идоли. Съвсем доскоро такъв идол беше телевизията, този идол може би продължава да съществува за мнозина. Хората спират да четат книги, дори и вестници, и всичкото си свободно време прекарват пред телевизора, затова и интернет не е нещо уникално. А преди телевизията вестниците са играели огромна роля, различни политически прокламации, какво ли не е имало. Способността на човека да се оказва в робство - а идолът е онзи, който господства. Значи, ако интернет е идол, той господства над човешкото съзнание. Та, дали ще попадне под робството на интернет, или няма да попадне, зависи от човека. Дали ще попадне под властта на алкохолизма, или няма да попадне, също зависи от човека. И разбира се през всяка епоха, във всяко време, във всеки народ, хората се сблъскват с различни предизвикателства. Задачата на Църквата е в това да научи човека да е свободен, свободен от външен натиск, а натискът може да бъде политически, културен, информационен. Може би най-главната мисия на християнството сега, в този съвременен свят, се състои в това, при всичките тези гръмогласни заявления, че свободата е главната човешка ценност. Мисията да опази човека от робство, защото политическата свобода не осигурява същинска свобода на духа. Може да си политически свободен, но поробен от модата, от лъжлива ценностна система, от някакви идеали, които усилено се насаждат, включително и от медиите, от масовата култура. Християнството дава възможност на човека, като се опира на система от християнски ценности, да дава оценка на всичко случващо се наоколо. Не просто да върви в руслото или, както казваме сега с английски думи, да е в "мейнстрийма" на една или друга политическа и информационна мода, а да продължава да е свободен, да оценява случващото се въз основа на християнските си убеждения. Ако Църквата се справи с тази задача, ще помогне много на съвременния човек да остане свободен, а това означава да запази надеждата за пълнота на живота. Защото материално богатият, духовно не свободен човек, не може да бъде щастлив.

Въпрос: Чуваме за проблеми с православни храмове по света, за евентуални гонения на православни. Последните примери за такива новини идват от Украйна. Каква е истината?

Патриарх Кирил: Да, положението в Украйна е много тежко, истински гонения срещу Украинската православна църква. Само напоследък са завзети със сила, с насилие, 50 храма. Непрекъснато са нападани храмове, пребивани са свещеници, пребивани са хора, физически са пребивани. Има телевизионни кадри с това. Свещеникът целият е в кръв, защото са го нарекли окупатор, а той е украинец, роден е в Украйна, говори само на украински. Пребиват го единствено затова, че е в каноничната Украинска православна църква, която е наречена от местните власти и от националистическите сили - "църква на окупаторите". Чудовищна е ситуацията. За съжаление не се чува особено силно да критикуват Украйна за нарушаване на правата на човека и на религиозните свободи. Не просто нарушаване на правата на човека и на религиозните свободи - чудовищни нарушения с използването на насилие. Всичко това е показано по телевизията, в различни документи. Днес Украинската православна църква е единствената миротворческа сила. Всъщност обществото в Украйна е силно разединено. Фактически онова, което става в Донбас, представлява гражданска война. Едната част от Украйна не приема онова, което се е случило в другата част на Украйна, украинското общество се оказа силно поляризирано и не съществува реална, единствена миротворческа сила. Единствено Украинската православна църква разполага с миротворчески потенциал. Защо? Защото паството ѝ е и на изток, и на запад, и в центъра. Наскоро Украинската църква организира грандиозен миротворчески кръстен ход - вярващи от Изтока тръгнаха към Киев, и вярващи от Запада тръгнаха към Киев, стотици хиляди. И това беше кръстен ход за мир, за примирение, включително и за вътрешно примирение в украинското общество. Затова много се надяваме, че всички тези политически турбуленции в Украйна ще отминат, народът отново ще заживее спокойно, ще се зачитат човешките права и религиозните свободи, Украинската православна църква ще продължава своето служение. Съществува такава надежда и се молим за това.

Въпрос: В България се събраха остри реакции към Истанбулската конвенция, и по-скоро към онази част от нея, която може да бъде тълкувана като обезсмисляне на биологичната същност на мъжа и жената. БПЦ категорично се противопостави на документа и призова той да не бъде ратифициран. Има ли Руската православна църква отношение по въпроса?

Патриарх Кирил: Същата позиция като на Българската православна църква. Документът, за който говорите, декларира, че панацеята срещу бедите, които могат да възникват в семейството - битово насилие, насилие срещу жените, панацеята е намеса в живота на семейството от страна на съответните организации. Категорично сме срещу това. Разбира се, че държавата не трябва да допуска насилие, но под формата на борбата срещу насилието не може да се месиш в светая светих на човека, в семейните отношения. Освен това същият този документ предвижда съответното отношение към едно такова явление като еднополовите съюзи, а Православната църква категорично не ги приема. Затова по вероучителни, богословски съображения, православните много трудно биха се съгласили с такива документи. И приветствам това, че Русия не подписа този документ, че не го ратифицира. С голяма симпатия и разбиране се отнасям към позицията на Българската православна църква, която е срещу ратифицирането на този документ от България.

Въпрос: Историята помни периоди на криза в отношенията между двете Православни църкви - Българската и Руската. Как се развиват тези отношения през последните години?

Патриарх Кирил: Искам да кажа, че кризи в отношенията между Църквите никога не е имало. Кризи в отношенията е имало между държавите, имало е дори период без дипломатически отношения, имало е период, когато по време на военни действия, България и Русия са били, както се казва, от двете страни на барикадата, а Църквите винаги са били заедно. И така е било постоянно в историята. Вече казах за подкрепата на руската църква за българското Православие, когато то не беше признавано от гръцкото Православие, когато беше българо-гръцката схизма. Споменах за активната позиция на Руската църква за осигуряване на автокефалния статут на Българската православна църква и на Българската патриаршия. Не е имало някакви трудни отношения между нашите Църкви. Това е много важно. Не е имало тежки, тъмни страници в отношенията. А ако между Църквите няма някакви тежки страници, значи и в отношенията между народите не може да има такива. Що се отнася до политиката - тя е много променливо явление. Днес политиката е една, утре друга. Важното е братските народи, независимо от политическия контекст, да запазват добрите отношения едни с други и общата система от ценности.

Въпрос: Как гледате, Ваше Светейшество, на идеята за икуменизма?

Патриарх Кирил: Понятието „икуменизъм" е протестантско понятие и ние го използваме като технически термин. Всъщност става въпрос за междухристиянско сътрудничество. Ако говорим за богословската страна на това сътрудничество, днес то е много, много затруднено. На първо място от обстоятелството, че протестантските църкви, които винаги, през цялата история, сякаш са били във фарватера на светската мисъл и са били подложени на влиянието на светската власт. И днес всички тези либерални тенденции в протестантското богословие са резултат от въздействието върху протестантските богослови, върху протестантските църкви от страна на светски концепции - включително за „правата на човека", свободите и така нататък, които предполагат промяна на отношението към половете, подкрепа за еднополовите съюзи... Затова, за съжаление, в богословско отношение, сега сме спрели нещата. Не виждам реално движение напред през близките години. Но за това не са виновни православните. Постоянно говорим за това на нашите братя протестанти - трябва да имаш повече свобода и по-голяма сила на духа и способности да казваш на силните на деня „не". Ето, православните се научиха да казват на силните на деня „не", защото сме имали много тежка история, включително и на отношенията с властите. За съжаление днес виждаме в протестантския свят капитулиране на основните християнски идеи пред либералните философски подходи към личността на човека. А що се отнася до практическото взаимодействие, при цялото разминаване в богословския прочит имаме, бих казал, добър опит на взаимодействие в различни насоки. В частност, сега се организира сериозен диалог относно взаимодействието на Православната църква и католическата църква, и протестантските църкви, при оказването на хуманитарна помощ в Сирия. Мисля, че фактът на такова сътрудничество на православните с протестантите, с католиците, в хуманитарната област, е много положителен и трябва да го разгръщаме. По същия начин мисля, че тъй като е силно стеснено пространството на богословския диалог и фактически загубихме реална перспектива за сближаване, за съгласие в сферата на богословието остават други области, например културния диалог. Религиите винаги са играли важна роля за културата и ето, че днес културният диалог, посредством религиозните организации, посредством църквите, би могъл да съдейства за установяването на по-голямо взаимно разбирателство между хората. Затова виждам, че е останало пространство за съвместни действия в хуманитарната област и в културната сфера.

Въпрос: Често обвиняват Православието в симфония, в цезаропапизъм - казано с други думи в подчинение на църквата спрямо властта. Какви са вашите отношения с Путин, къде е мястото на църквата спрямо държавата?

Патриарх Кирил: Православната църква се е намирала под властта на държавата първо преди революцията, ако говорим за Русия. Дори не говоря за гръцките църкви, които са били на територия контролирана от исляма, там е трудно да се говори за някаква независимост и свобода. Но и в руската империя, според всички закони, които действат тогава, като се започне от Петър I, на практика глава на Църквата е бил императорът и Църквата е била включена в държавната система, била е част от държавната система. И много е пострадала от това, защото Църквата е била лишена от възможността да изпраща към обществото послания, отнасящи се не само до личния морал, но и до обществени и дори политически въпроси. Защото от името на Църквата говори императорът, а Църквата е мълчала. Много от проблемите, които възникват през 18-и, особено 19-и, началото на 20-и век и които довеждат до революционните събития, са се формирали в условията на такъв вакуум. Църквата не е имала възможност да се обръща пряко към хората и обществото не е чувало гласа ѝ по най-главните злободневни въпроси. Точно това е резултатът от цезаропапизма. След това идва тежкото време на гонения, там вече не може да става въпрос за какъвто и да било цезаропапизъм, става въпрос за оцеляването и знаете, че стотици хиляди мъченици, изповедници, са загинали на територията на бившия Съветски съюз точно, за да запазят верността си към църквата и православната вяра. Що се отнася до днешните условия, Църквата в Русия е отделена от държавата и държавата по никакъв начин не се меси в църковните дела. А Църквата не се меси в държавните дела. Патриархът никога не разговаря с главата на държавата за назначаването на някакви хора, на държавни дейци. Както и никога по времето на моето патриаршество, а знам, че и по време на патриаршеството на предшествалия ме патриарх Алексий, никой от държавните чиновници не е обсъждал с патриарха темата за назначаването на епископи или други църковни служители. Имаме пълна автономия за решаването на всички вътрешни въпроси. Но Църквата играе голяма роля в обществото и голяма част от хората се отъждествяват с Православието. Много голяма част от хората. Не чак толкова голям брой всяка неделя ходят на църква, въпреки че ходят, но според последните статистически данни 80% от населението знаят, какво е „Великият пост" и голяма част от хората заявяват, че ще постят по време на Великия пост. И сега можете да намерите постно меню и в държавните организации, и в светските ресторанти, т.е. хората започнаха много активно да възприемат тези православни традиции и да участват в тях. А що се отнася до това, което се покрива с понятието „цезаропапизъм", разбира се в съвременна Русия няма нищо подобно и на нас ни е много скъпа възможността и способността да взимаме решения, които по никакъв начин не са продиктувани от каквато и да било външна сила, включително и от държавата. Трябва да се помни и това, че Московската патриаршия е Църква не само за Руската федерация, това е Църква за Украйна, Беларус, Казахстан, изобщо ние присъстваме в повече от 60 страни по света. Изобщо не може да става и дума за какъвто и да било цезаропапизъм, защото ако цезаропапизмът се проявява по отношение на една държава, той може да не устройва някоя друга държава. Затова смятаме, че Църквата трябва да е независима от държавата, в смисъл да продължава да остава свободна за взимането на решенията, които се отнасят до нейния собствен живот.

Въпрос: И отново към съвременния човек. У нас става все по-трудно да въведем младите във вярата, да укрепим християнското възпитание. Имате ли такъв проблем в Русия и как се справяте с това предизвикателство?

Патриарх Кирил: Проблемът с младежта съществува. Така или иначе повечето от младежите не посещават храмовете, това е очевидно. Но броят на младите, на активните млади хора в църквите расте. Смятаме, че работата с младежта днес е приоритет за Руската православна църква. Предприехме конкретни стъпки, които ни помагат да засилим работата сред младежта. Извършихме реформа в енориите в Русия. Настояваме във всяка енория, в енориите с материални възможности, освен свещеник, дякон, други църковни служители, да има и хора, които отговарят за работата с младежта, за социалната дейност и за мисионерската дейност. Не просто обявихме този принцип, че във всяка енория трябва да има такива активисти, ние създадохе система за подготвяне на такива хора. Във висшите ни учебни заведения, в нашите университети, институти, има такива факултети и курсове, където подготвяме специалисти. Освен това - не всеки може да отиде да се учи специално на такава професия. Най-често това са хора, които съчетават някаква друга работа с работата в епархията. Въпреки това те имат нужда от образование. Затова провеждаме съкратени курсове за обучение, за повишаване на квалификацията и на миряните, които работят в социалната, в младежката и образователната сфера. Имаме някакви успехи, но още са твърде малки и все пак... Мога да посоча няколко числа: младежкият актив в Москва, онези младежи, които активно участват в църковния живот, са повече от 8000. Покрай тези 8 000 е още една голяма група младежи. Затова говорим за десетки хиляди младежи, които все пак активно участват в църковния живот на Москва. Въпреки това те са малцинство по сравнение с общия брой младежи. Ако трябва да говорим за основния проблем - той е в това, че общото развитие на съвременната цивилизация не предвижда място за Бога в тази цивилизация. Става въпрос за една безбожна цивилизация, за извънрелигиозна цивилизация, която между другото сама се изпълва с различни ценности. Най-често това са ценности в кавички, идоли, както казахте. И точно тези идоли са привлекателни за младежта, по-привлекателни, отколкото за зрелите хора, които вече са натрупали жизнен опит. Те могат да различават нещата, хубавото от лошото, едното от другото. Младежите много често се отдават на модата или на някакви идоли и разбира се работата с младежта днес не е лесна. В същото време съм убеден, че това е най-важният приоритет на църковната дейност. Трябва да се научим да работим с младежта, включително и по интернет, в социалните мрежи. Днес много свещеници изнасят проповеди в интернет, в социалните мрежи, понякога много успешно, понякога не съвсем. Лично аз не обичам, когато свещениците се опитват да говорят на езика на младежта, като използват и младежки сленг. Не трябва да мимикрираш, да се правиш на младеж. Въпросът е да занесеш на младежите идеите, които ще са привлекателни за тях, да се научим да говорим с тях на език разбираем и привлекателен за тях. Това е задачата на свещеника, задачата на Църквата.

Източник: http://news.bnt.bg (със съкращения)

Редакция: Д. Панайотова

 





Още от "Православна мисъл":