ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » ИМЕН ДЕН НА ВСИЧКИ РАЗСЛАБЛЕНИ

ИМЕН ДЕН НА ВСИЧКИ РАЗСЛАБЛЕНИ

2018-04-28, автор: Епископ Тихон Шевкунов, рубрика: Общество

Ep.TihonShevkunov zima.jpg

Животът ни е преходен и изсушен като тревата под горещото лятно слънце. Но душата - уникалната човешка личност, сътворена от Бог - нейната история във времето и вечността е съвсем различна. Ако душата е съединена със своя Създател и Бог, тогава тя става най-красивото, най-ценното от всичко, което е на земята.

Днес е празникът на всички нас, разслаблените. Днес, братя и сестри, до известна степен празнуваме своя имен ден, своя празник. Кой от нас може да се похвали, че е силен и смел, че понася всички беди на този век и изпълнява всички Христови заповеди? Избави ни, Господи, ако такъв човек стои сред нас - нищо не може да бъде по-лошо от някой, който е праведен и силен! Апостол Павел казва: „Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен" (2 Кор. 12:10). Но Апостолът не пропуска нищо: силна вяра и несъмнена надежда в Спасителя. „Силата Божия в немощ се проявява".

Как може светът, който не вярва в Бог и проповядва илюзорно всемогъщество на човечеството, да го разбере?

Разслаблени братя и сестри! Нека да се радваме за това, че ние поне разбираме, че сме такива! Господ дойде в света, за да спаси разслаблените грешници, между които сме и ние. Силният, разпнат Иисус Христос - и Господ - им допусна тази ужасна, безумна сила да разпнат Бога. Когато ние ставаме горди и  самоуверени в себе си, тогава повтаряме ужасното престъпление на безбожните - разпъването на Спасителя.

Нека признаем кои сме ние всъщност. Апостол Яков пише: „защото вашият живот какво е? пара, която се явява за малко време, па изчезва" (Яков. 4:14). Без значение колко силно възстава нашата гордост срещу това, но нека погледнем безпристрастно към вселената: безброй планети; хиляди поколения, безспирно следващи едно след друго; милиарди хора, които са изтрити от паметта на своите потомци и ближни.

Имах приятел, на когото съм много задължен, най-вече заради вярата си. Когато той почина преди 12 години, мислех, че никога няма да го забравя, че винаги ще бъде в паметта ми - и особено по време на Литургия. Тогава изведнъж осъзнах с ужас, че една Литургия е минала, втора също, и аз не съм си спомнил за него, за онзи, който беше сред най-близките ми хора. Моята духовна разслабленост, моята неблагодарност към човека, който стори толкова много за мен, стана ми ужасно. Спомняме ли си за нашите родители - както живите, така и мъртвите - всеки ден, с истинско усърдие? Спомняме ли си за нашето собствено спасение всеки ден? Спомняме ли си кое е най-важно в живота ни?

И все пак нещо вътре в нас безспорно ни казва, че човекът е нещо повече от пара... Да, животът ни е преходен и изсъхнал като тревата под горещото лятно слънце (Пс. 103:15). Но душата - уникалната човешка личност, сътворена от Бог - нейната история във времето и вечността е съвсем различна. Когато душата е съединена със своя Създател и Бог, тогава тя става най-красивото, най-ценното от всичко, което е на земята.В помненето на Бога, с Бога, такава душа получава не просто живот, но живот „в изобилие", както пише апостол Павел (2 Кор. 10:15). Той не може да изрази по никакъв друг начин тайната на бъдещия век, която му е била разкрита. "Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат" (1 Кор. 2:9).

В живота на всеки един от нас все ще има моменти на слабост и неуспех, което и наричаме разслабленост. Те могат да продължат много години, както е в случая с разслабления, за който говори Евангелието. Този разслаблен лежи много години, чакайки изцеление. И все пак той вярва, че Божи пратеник ще дойде и ще го излекува.

Нека само не възприемаме себе си като силни, защото Христос е нашата единствена сила. Нека не се възприемаме като непобедими и имунизирани за греха, защото сме паднали хора. Нека единствено се стремим да не загубваме вярата си в Христа, защото Господ Иисус Христос е безкрайно могъщ и притежава властта да ни спаси не само от временните страсти и неудачи. Господ, Който „чрез смъртта потъпка смъртта", може да ни осигури вечен живот, на нас, които един ден ще бъдем в гроба, и да ни освободи от тази вечна и последна разслабленост.

Нека не мислим високо за себе си; нека не се изненадваме от нашите несъвършенства; нека не изпадаме в отчаяние и униние заади тях. Нека се стремим искрено и с всичките си сили към изправлението, борейки се против злото и греха, които живеят в нас. Нека твърдо вярваме, че нашият Господ Иисус Христос ще ни помогне в това. Той ни обича, защото ние сме Негови деца. Господ няма да ни остави, нас, които признавем, че сме разслаблени, и които просим помощ от нашия Небесен Отец, но ще ни дари Своята непобедима сила. Ние сме силни само в това: точно както всичките апостоли, изповедници, преподобни и мъченици, които само в това бяха силни.

Превел от английски: Ангел Карадаков

Редакция: д-р Десислава Панайотова

Източник: www.pravmir.com

 





Още от "Православна мисъл":